Док беше говорил с близките ми и дойде след малко при мен и започнахме да говорим кое и как е минало. Оказало се е в операционната, че съм имала вече разкритие. Двамата по мъжки явно се бяха разбрали за датата. Преди време майка ми казваше да не раждам на 1 юни, защото това е детски празник, а не е дата за рожден ден. Е, точно на 1 юни в болницата имаше много родилки, като с изключение на една бяха по спешност и бяха все много, много тежки случаи. Определено не е била нашата дата!
Пуснаха ММ за малко, за да се видим. Говорехме, радвахме се, споделяхме кое и как... Малко по-късно ми донесоха Симеон. Лежах и не откъсвах очи от него! Следобяд ММ пак дойде и се радвахме на мънинката душичка. Приемах поздрави от много хора. Майка беше взела Мария от градина и ми пускаше снимка как са на парка и къде си играе реализираната кака, аз й пращах снимки на Симеон. Чакаха ММ да се прибере и той да каже на Мария, че съм родила. Вечерта се бяха събрали баби, дядовци и прабаби вкъщи, за да отпразнуват. Чух се с всички. Мария беше пощръкляла вечерта, но не заради бебето, а заради бабите и вниманието.
На другия ден трябваше да ни раздвижат. Този път това се случи доста по-трудно. С Мария ме бяха обезболили еднократно и много силно – буквално бях дрогирана, виждах сенки на хора, чувах гласовете им, но не можех да отреагирам адекватно, да осмисля всичко веднага. Този път обезболяването беше по схема. Наливаха ни със системи, пиех много вода. Въпреки всичко много ми падаше кръвното, а аз и без това съм с ниско. Акушерката ми помогна да седна в леглото. Имаше известен страх тип „дали няма да ме заболи“. Отидох до мивката, измих си зъбите и лицето. В следващия момент ми причерня и буквално си заспах права. Усетих, че сънувам, а после чух гласа на акушерката, която ме викаше. Беше ми положила тялото на леглото и трябваше да се понадигна, за да си кача и краката. По-късно пак трябваше да правим опити за ставане. Мърдах без проблем в леглото, после поседях, пак лягах, пак седях... ММ каза, че ще доведе Мария и имах стимул да успея поне да седна. Следобед вече се изправих, но с много притеснения да не би пак да ми прилошее. Махнаха ми катетъра – едно от условията да ме види Мария. Махнаха вече и системите. Започнах да ставам до тоалетна, да се разхождам бавно из стаята. Нямах търпение да видя Мария и ММ. Щяхме да се съберем четиримата за първи път

Али, първата част на разказа ти ме стресира леко, малко с тия операции съм греда и бъзла Втората така ме разплака.. Даже си нямах търпение да продължиш, а ти изчезна  на най-емоционалната част 

Много си силна, много адекватна, възхищавам ти се! Наистина ти желая да сте много здрави и да се радвате един на друг, четиримата дъъъъъъъъъъълги години 

Нека да намеря време, за да кача снимки и ще продължа

Хубав разказ, Али и много добре звучиш!
Добре е, че имаш помощ и душевен мир.
Мария как се чувства с промените вкъщи?

Аз на твое място не бих гледала какво се случва

П.П Движа се по твоя сценарий с неразположения и емоции от последните седмици преди раждането

Честита втора рожба, Али! Прекрасен разказ, да сте живи и здрави и много да се обичате и четиримата. Наслаждавай се на тези първи дни, толкова са емоционални и запомнящи се. С удоволствие ще чета за прекрасната кака Мария и бебчо.

Значи си имала от новия тип Цезарово сечение - симулира се раждане и бебето само трябва да направи усилие и да се "измъкне" и уж не било толкова стресиращо за него. Така изплаквали и по- бързо
Хаха, аз също щях да гледам, от любопитство вероятно Каквото и да е, минало е, сега остава да забравиш неприятните моменти и да запомниш за разказване само интересните
Не бързай много с дългите разходки с двамата, пази се и се пести, възстановяването след всяко следващо раждане е по- трудно и дава повече отражения в здравословното състояние в дългосрочен план.
Симеон "како" ли ще казва на Мария или на име? Самата тя ходи ли на градина или я оставихте малко вкъщи?

Али,  и аз бих гледала от любопитство.Страхотно звучиш .
Ще чакам с интерес как се нагаждате в ежедневието

Аз също не бих избрала първи юни, хубаво е , че Симеон си е решил сам кога да излезе.

За " како"  на мен ми е интересно.Като малка аз не обичах да казвам " батко " на брат ми и на моите в момента им казвам по име.въпреки, че Ива иска да и казват кака.

Много прегръдки и целувки на Симеон и Мария.

Цитат на: svekarva в 06.06.2017 19:25

Значи си имала от новия тип Цезарово сечение - симулира се раждане и бебето само трябва да направи усилие и да се "измъкне" и уж не било толкова стресиращо за него. Така изплаквали и по- бързо

Ха, много интересно! Не го знам това. Ако не ме лъже паметта, и Мария я вадиха така. Трябва да гледам записа. Тогава обаче бях много стресирана. Цялата треперех! Сега външно бях смирена, спокойна. Просто някакси приех, че се налага секцио и не мога да ритам срещу нещо наложително. Видях трето секцио, тръгнало като нормално раждане. Беше страшно дори само като страничен наблюдател. За щастие и бебчето, и майката в крайна сметка бяха добре. После говорих с жената. Ние бяхме в стая много близо до родилната и операционната и чувах всеки бебешки плач. Излишно е да обяснявам как сърцето ми трепваше за емоции на непознати хора.
Секциото не е моят избор и няма никога да го приема за себе си, но няма да позволя повече някои хора да ме засягат на чест, че видиш ли не съм родила нормално. Преодолях го този етап.
Всъщност, когато акушерката започна да ме мие след операцията, така се отпуснах. Буквално щях да заспя на операционната маса. Сякаш огромен товар ми беше свален. Почувствах се облекчена! Вътрешно съм си имала напрежение, но не беше онзи стрес около секциото с Мария.
Още съм неуверена в ходенето. От системите, лежането съм малко вяла, а и не съм свикнала с жегата. Днес взех акта за раждане на Симеон, а добре, че ми напомниха и за ходенето при док. Свали ми конеца. Засега всичко изглежда повече от добре. Аз имам едно предразположение кожата да потъмнява на такива места с тежки травми. По-нататък ще ходя на кожен, за да ми предпише нещо.

Мария ходи на градина. Това е нещо, което много исках. Тя се забавлява много там. Ако я оставя вкъщи, не мога да й осигуря пълноценна игра. Децата от квартала също са на градина и няма с кого да играе дори и баба й да я води навън.
За какосването - идея си нямам! Ние сме говорили, че ще е кака, обаче като обръщение нищо не сме мислили. Мария е интересна в реакциите с бебето. Когато един път Симеон мрънкаше, Мария му говореше "Ей, бебе! Не плачи, кака е тук. Успокой се!". Беше много мила, а Симеон се заслуша в гласа й. Днес се замислих, че едва в тийн възраст двамата ще се изравнят на интереси. Преди това вероятно силно ще се усеща разликата.
Мари, много неприятно! Аз две седмици се мъчих с разстройство. Пробиотикът ми подейства едва на четвъртия ден от петдневен курс. На всичкото отгоре в болницата помолих майка да ми донесе сок, понеже исках нещо свежо около жаждата от кърменето. Единият ден ми донесе сок от банан - супер! Вторият път - сок от синя слива! Притеснила се, че след операцията не съм ходила по голяма нужда. Начи, разказа ми фамилията! Насмотах я набързо и разбрах колко са неадекватни роднините тези дни.
Да систематизирам мислите и ще разкажа за първата среща на Мария и Симеон, за изписването и първите дни вкъщи.

Али, стрхотен разказ! Изчетох го на един дъх. Толкова нежно и детаилно го описваш, че някой ден ако ми се наложи секцио ще го прочета, за да си вдъхна кураж. Аз си мисля, чесега си била по-спокойна, защото вечезнаеш какво да очакваш, в крайна сметка е важно ти и бебечо да сте добре.
С нетърпение чакам снимки!

Али, прекрасен разказ.Аз от собствен опит, а и гледайки племенниците да кажа, ще има бой, ще има дърпане на играчки и ревове.Но още в ранна възраст ще се защитават взаимно пред другите.А като големи ще си мешат компаниите.

Мария е прекрасна, не и се сърдете много, че ще поступва братчето си.

Мария в деня Х преди да разбере, че вече е кака. Майка ми беше ангажирана да вземе от градината и да я занимава по желан от Мария начин  http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38067998
Симеон на 10-тина минути http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38067999
Мария на 10-тина минути http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38068000
Кумицата сподели, че не е очаквала така да изглеждат бебетата. Разбирайте, че са "смачкани" и "безцветни". Говорихме, че е гледала много филми, където се "раждат" все едни дву и тримесечни бебенца
Първа среща http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38068007
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38068002
Любима моя снимка http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38068003
Изписването http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38068004
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.38068005
(2344)

Мъжът ми и Мария позакъсняха, докато успеят да се организират след работа и градина. Нямах търпение. Чух гласовете им още от вратата на етажа и се изправих в леглото. В един момент влязоха в стаята и все едно слънце изгря. Всяка вечер ММ се консултираше какво да й облече, как да я нагласи. Отказа само да й прави прически. Обаче се беше сетил да й сложи диадемата, която й направих. Погледът на Мария грееше и се виждаше макар и с маска колко се усмихва. Много ми беше хубаво! Много!
Мария попита дали това е Симеон и се залепи до кошчето. Симеон беше буден и мъцаше от време на време. Вдигнах го и го гушнах, а Мария не спря да се клечи около мен. Така се превъзбуди Ставаше, сядаше на леглото ми, искаше да гушка Симеон, да го гали. Тества му моментално всички рефлекси - дали има гъдел по крачетата, дали може да й стиска пръста, когато тя му го подаде... От време на време отиваше и до съседното легло, за да види другото бебе, но бързо се връщаше. Симеон се беше свил на топка в мен, а Мария през цялото време ми казваше "Обърни му личицето към мен, за да го виждам. Здравей, бебе, кака е тук!". Вечерта отново и отново говорихме по телефона. Мария редовно питаше кога ще се приберем с бебето, а единствено отговарях "скоро".

Дните в болницата минаваха много спокойно. Първата нощ, когато още не бях раздвижена, Симеон предпочетох да е при акушерките. Оттам насетне мислех да е както и с Мария - да цедя кърма за през нощта и да давам бебето в стаята. Обаче... Така се случи, че естествено някакси го оставях при мен. Нощем ставах, преобувах го, кърмех го и си заспивах. Едната сутрин се събудихме с другата жена в стаята и бебетата ни ги нямаше Акушерките ги бяха взели за къпане и визитация, а ние сме спали прекалено сладко, за да ни събудят. На другите къпания вече присъствах, като едното отново беше снимано. Много исках Симеон да си има запис от раждането, както Мария има. Педиатърката беше страхотна! Идваше често през деня, за да говорим кое, как... Акушерките много ми помагаха.

Този път кърменето протече по съвсем различен начин. Предните два пъти се случваше да имам по над литър кърма в деня след секциото. Този път два дни имах коластра, кърмата слезе постепено. Нямаше тази безумна болка на втвърдените гърди. Е, от третия ден помпата отново ми стана най-добрият приятел. Започнах да си записвам количеството на изценената кърма и да следя как се развиват нещата. В началото бяха около 600 мл, а към днешна дата са около 900 мл за денонощие. Не броя изсуканото от Симеон и олятото по мен.
Проблем ми беше, а и още на моменти продължава - при препълнени гърди изпитвам зверска болка при кърмене. Имах моменти, в които предпочитах да изцедя и да давам от шише, за да мога поне да контролирам болката. Едната нощ ходих до стаята на акушерките, защото пъпчето на Симеон беше леко разранено и си споделих мъката. Акушерката ми подари един крем и сега го ползвам за бързо облекчаване, но и Симеон суче по различен от Мария начин. Дали защото е по-малък, дали от друго... Той суче по-бавно, по-вяло в началото. Често заспива на гърда и започва голямо ръчкане от моя страна, за да продължи да се храни. Мария беше като помпа - тя въздух не поемаше. Мария беше с много силен рефлукс и буквално се бях подготвила за същото и със Симеон. Оказа се обаче, че той като яде по-спокойно и няма такова нещо.

Сега измислихме голяма схема с кърменето. Взимам го, кърмя го, той заспива, свекърва ми го взима и му сменя памперса, той се събужда и го слагам отново да яде. За няма и седмица сме много чевръсти с нея Имаше още една разлика с Мария - тя не беше започнала да наддава към момента на изписването. Симеон също падна максимално на тегло, но последните два дни имахме похвала от педиатърката, че наддава и то добре. В понеделник ще ходим да го запишем при нашата лична лекарка (педиатърка) и ще го мерят и теглят. Много ми е любопитно, макар и на различен кантар! Ще видим как ще ни нареди консултациите, защото имам право на консултация в рамките на месец в болницата. Мисля да се възползвам, но ще е нещо междинно като време с редовните ни.
Сега проблем ми остава какво да правя нощем. Симеон яде към полунощ, после към 3-4 часа най-късно, а след това към 6-7. Времето не е малко и съответно аз ще се пръсна. Събуждам се от болки в гърдите, от мокрото усещане... Снощи пробвах да сложа еднократна памперс пелена под мен (под чаршафа), обаче това зверски изпотява. В същото време, ако няма такова нещо, нощници, чаршафи и калъф на матрака се нагвакват с мляко. Спя със спортни сутиени и вътре тъпча подплънки за кърмачки, тензухени кърпички и тн... Въпреки това не го намирам за много сигурно решение.
В понеделник падна пъпчето на Симеон. Това на Мария си е още в нас. Изчакваме с "хврълянето", но за Мария вече имам идея. Ще се постараем според интересите на децата.

Симеон е съвсем различен от Мария, макар и двамата да приличат на теб От таткото е само разцветката на момата и органите на момъка .
Много сте хубави, няма и следа, че си раждала. Роклята ти стои чудесно, даже и прическа имаш, браво
Уф, то нито да имаш, нито да нямаш мляко е работа. Като си спомням каква борба беше за всяка капка, чак не мога да си представя откъде извира при теб за някакви си 2- 3 часа такова количество. 
Радвам се, че всичко е спокойно, дано продължава така

Много свежа изглеждаш наистина
Според мен трябва да внимаваш с помпата. Би трябвало количеството да се отрегулира само, но ако ти цедиш постоянно... не знам дали ще се получи.