Еми да, толкова - до седмица и са болни като тръгнат в детско заведение. Пазете се до пълно оздравяване вкъщи. Дано ви се размине антибиотик. Пък че се разлигавят след болест, то е ясно, ама това да е.

Али, аз ви чета,ама все не смея да пиша.Тъй като допреди месец се занимавах с деца,които се разделят с родителите си,нещо като подготовка за ясла,детска градина,да ти кажа всички,които свикваха изкарваха по един такъв период на  болести и то точно както ти го описваш -през деня е ок,през нощта родителите споделяха,че качват температура и всички екстри.За мен това си е психосоматична проява и на раздялата и на емоциите,които изживява,в съчетание с вирусния сезон,та съвсем се допълва картинката. Надявам се да не се задълбочава и бързо да го парирате.Най-искрено ти съчувствам,както и на дъщеричката ти и ви желая скоро да сте с усмивка на уста и двете  

Благодаря ви!
Адиктид, определено и това има значение. Нищо, че при нас не е имало рев и тръшкане, промяната се усеща. Мария усеща и мен - колко съм напрегната. Спор няма
Хахаха, днес пак не искаше да закусва, ама на обяд да знаете като огладня д-то Не мога да насмогна да давам манджа и после плодове.

Вече съм ей така Температура Мария няма от доста дни. Хрема има, особено сутрин. Минахме преди два дни на черни капки. Няма такава гадост Особено като се размажат по лицето точно едно малко Шрекче имаме Действат ли, не действат ли - идея си нямам! Гърдите продължават да са й чисти, обаче тя продължава да кашля нощем, докато спи. Не минава и не минава.
Вчера следобед беше доста гурлива, измих я и си мислех, че е от съня. Цяла привечер бяхме малко навън, игра си, тича, скача... Прибираме се, вечеряме и я гледам - очите й сълзят! Пълни със сълзи, пак гурели, ама много. Преварихме лайка, накапахме Тобрадекс (това й давахме като новородена, че тогава нали се роди с конюнктивит). Днес вече уж са й по-добре очичките. Купих антибиотик заради тия пусти хреми и кашлици, пък да видим дали ще го давам. Пълно отчаяние!
Мария за сметка на всичко гореописано е пълна с енергия. Леко разлигавена е в следствие на всички грижи и внимание. Прави глупости и бели, аз й обяснявам, понякога карам, а все се намира някой да оправдае детето. Околните ме дразнят до краен предел и с догадки какво може да е Както не мога да се наспивам и постоянно съм под напрежение, всичко ми идва в повече ММ и той е на предела на силите си, предвид и неговото здравословно състояние.

Али, със сигурност кашля от хремата докатоспи, не е от гърдите.Не знам какво даваш за хремата аз чистех със Стеримар, дърпах с помпичката да излезе всичко, капех капки, пръсках Еуфорбиом, давах Коразалия.Давах и чай от шипка като е така разкисната, инфлуцид на час, и може Ангин хил.Ако искаш я пробвай да спи на калъфка, така ще се стичат сополите и ще е по-спокойна.И на нея не и е кеф да зле и тя не се чувства ОК.Та е нормално да циври и да прави фасони.

Да, отчаянието е, че даваме толкова много неща, а имам чувство, че нищо не действа. Ако действа е с някакъв частичен успех. Преди кашляше по цяла нощ, сега предимно сутрин на разсънване. Случва се да се закашля и нощем, но не е онова дране отпреди 3 дни. Ако това е лекуване Не мога да си обясня защо толкова бавно й минава. Ама и аз какво ли си обяснявам - тя само един път ми е боледувала за 2-3 дни.
Иначе - да, и тя вече се изнерви от всички манипулации по нея. Не е много приятно да те стискат и чоплят по носа

Положителното от последните дни е голямото говорене. Сега сме на вълна "има/ няма". Вече не казва "абааа" за "няма го", а директно си обяснява.
Аз:
- Изчакай да ти сипя вода в шишето.
Мария:
- Нямааа! - и разперва ръце.

Ходихме в свекърите почивните дни. Мария влиза, вижда котарака и надава писък от радост. Той не беше толкова ентусиазиран от срещата. Вечерта ще я къпем. Пълним един леген с вода, поставяме Мария вътре, а тя "-ух, -ух". Шурти водата и само й обясняваме, че водата е добре, не е гореща, обаче тя пак настоява. Оказа се, че казвала "Пух!" и искаше да го къпе и него. Днес обясни на баща си, че Пухчо ядял "упа" (супа). За протокола - той яде само и точно определени гранули.

ММ ходи до един строителен хипермаркет и случайно видял конструктор. Мария беше много щастлива. Вкъщи последните дни правим или влакчета, или кули.

Али, спокойно! Кашлицата и хремата, за жалост, рядко минават толкова бързо, колкото ни се иска. Важното е, че кашлицата е от стичащ се секрет.....промивки и често почистване на нослето, ако имаш инхалатор и инхалации с ФР много помагат. Щом сте на коларгол, значи бързо ще се оправят нещата. Ако Мария няма Т и не точи "цветни" сополи (разбирай жълти, зелени), бих те посъветвала да не й даваш АБ.
Много целувки за синеочка, а на теб сила и спокойствие <3

Вечеряме. Мария си е изяла супата и има право на допълнителни глезотии, разбирайте млечни продукти. С нейната виличка взимам малко сирене, подавам вилицата и тя с широко отворени очи "Имаааа!". Лапва хапката сирене, примлясква и оглежда вилицата: "Нямаааа!". Това се повтаря поне 5 пъти. Ако се забавя в подаването на вилицата с набодено сирене (все пак и аз се опитвам да се храня), ми се напомня "Има! Има!"

Не смея да се похваля, но като че ли от вчера Дребосъчка е по-добре. Минахме на вариант антибиотик, колкото и да не исках. Пореден ден ни е и за щастие не забелязвам някакви драстични странични ефекти. До края на седмицата може да я пусна и на ясла - ще видим

От днес пак Малечка е на ясла. Няколко дни поред й обяснявам, че ще ходи да играе с децата и да си припомни песничката за мечо (нещо такова са пели). Тя обаче ми повтаря само НЕ. Мислех, че е нещо неосъзнато като отговор.
Днес тръгваме... 20 минути се влачихме по улиците. Мария повтаряше, че отиваме за храната (кухнята ни е в същата посока). Изуми ме това малкото За кухнята минавам всеки път по различен начин по малките улици. Нямам точен маршрут. Обаче Мария помнеше този път, който тя си избра още първия ден, когато тръгна на ясла. Само него си спазва.
Стигнахме до яслата, обух я, съблякохме якето. Тя продължаваше да мрънка "НЕ, НЕ". Излезе сестрата, която е по-лъчезарна по мое мнение и Мария направи муцка. Обърна джуджката Гушнах Мария и както щях да я давам, Мария писна. Вкопчи се в мен и само повтаряше "Мама, мама". Сестрата я вкара вътре, а аз само чувах как детето ми плаче. Ей, ама като ми застана една буца пак на гърлото! Аха и аз да Почаках отвън. През вратата всичко се чува. Чувах как я успокояват, предлагат й чай, предложиха й играчки... Като се поуспокои, тръгнах. Имах чувство, че рева половин час. То едва ли е било повече от 5-10 минутки. Така ме стегна каската Докато не я взех ме боял главата!
На обяд Мария обядва там. Всичко си беше изяла. Яла и плод в 10 часа. Всичко по учебник. Сестрата ми обясни, че си е играла, занимавала, "готвела" на едно бебе и го "нахранила". Всичко по учебник! Като излезе Мария, не искаше да пие вода. После обаче не спря! Сега си заспа спокойно.
Да видим утре какво ще става Дано е по-добре от днес!

А, оздравяхте вече Утре ще е по- добре, първите дни след каквато и да е отпуска са тежки за децата. Не е будале детето, знае, къде му е хубаво. Тъкмо сега ще и е забавно заради подготовката за Коледа.

Днес се възползвах максимално от настроенията сутринта на Мария В момента, в който започнах да се гримирам и тя ми беше залепена за краката. Нагушках я и я намачках хубаво, че иначе е диване. Дава само ако тя реши Още от нас започна да помрънква "Мамоооо!".
Излязохме по едно и също време с баща й, махахме му за "чао" и го изпратихме на работа. Мария ми вдигна ръце и искаше до яслата да я нося. С раничката й, с дамската ми чанта и с Мария на ръце се помъкнах по улиците. Излезе ми джигерът Там започна да реди сълзи, преди да е влязла. Попитах я защо ми реве, като аз съм там при нея Като излезе сестрата и Мария беше вече взела тон за рев. Вкараха я вътре, поплака съвсем малко и.... Тишина! Мислех, че я замъкнаха в игралното и не я чувам. Оказа се, че е около другите деца и питаше "Мама?". Мрънкаше, но лелята й каза нещо от сорта да спре да плаче, колко била хубава и тн Постоях още малко в коридора и тръгнах. Този път не главата ами сърцето ми се разтресе. Такова сърцебиене ме удари! Леле, тия малки манипулатори как могат да те разтреперят от едното нищо

Хихихи, Али, у Филибето използвате ли думата "джигер"? Ох, много ме кефи. Даже виках на една колега така. Ма то и тя май от Пловдив беше 
Дай снимка де! Сигурно сте били "гледка" сутринта! А пък и ти - много си смела, чак да се гримираш преди ясла?! Кога успяваш да станеш, да приготвиш кафе, да го изпиеш, да приготвиш малечка, че и себе си?! 

Всъщност не знам дали се ползва масово тази дума. Аз я знам от дядо ми, пък той беше от Чирпанския край.
Ти представяш ли си да бях успяла и да се снимам в това положение Добре, че сложих по-ниски токчета!
Иначе ставам в 7:20 с мъжо. Предната вечер съм свикнала да правя заготовка на закуската на Мария - ако е попара, всичко да е натрошено, приготвено, само се залива с топлата вода. Марийката спи в повечето случаи, докато не я събудя зорлем. Гърне, обличане, хапваме, пия половин кафе и се гримирам... Последното отнема най-малко време. После, като се прибера пия другата половина от кафето като бял човек Всъщност последно време е по-лесно, че Мария иска сама да яде. Започна и по-успешно да се справя. Или пък, ако я храня аз, давам 3-4 лъжици, после тя хапва 1-2 лъжички. Много прибори цапаме и вечно малките лъжички са дефицитни

Ами тя много спи, браво . Моите мъже всичките в 6:00 са в бойна готовност все още. Не съм имала проблеми да ги вдигам за училище, даже те мен будеха.
То сега се връщаш, ама после - директ на работа, няма как да не си нагласена и натъкмена. Не искам да съм млада като си спомня какво е да мъкнеш деца по градини....