Вече пеем с пълно гърло "Хей, ръчички", "Ало, мамо", "Бабо Марто,...". Всяка вечер по няколко пъти се повтаря репертоарът. Преди да запее казва "Три, четии" и се почва...
Предисторията е, че преди месец нашите си взеха нова кола. Един ден от яслата Мария я взеха майка и татко. Прибрали се и говорят по телефона с баба ми:
- Кажи как се прибрахме? - пита я майка.
- Писшо - отговаря Мария.
- Пеша ли, баба? - баба ми пак неразбрала.
- Не писша, писшоооо - тропа с крак Мария (Не пеша, а с пежото).
-----------------------

От два дни сме с разбита устна. Мария се катерела по пързалката, ама от обратната страна. Дядо й и баща й до нея и... Кръв, рев, сополи... Майка: Пфууу, тия мъже, едно дете не могат да опазят!
-----------------------

Поръчвам частна кухня и чета какво има в супата - какво е сложила "лелята": картофи, моркови, лук, яйце, брашно... Мария се провиква от столчето за хранене:
- Няма миссо!
Баща й я поправя: Казва се месо. Мееесо.
Мария повтаря: Мииисо!
Разказвам това на кумицата и тя реагира през смях, че това малкото признава нещата само на кокал расли. Обясних й, че кашкавалът е признат само защото е от цица

От няколко седмици говорим с нашите как ще ходим петимата на СПА някои от почивните дни...
ММ тази седмица се качиха с техните на вилата, за да я подготвят за сезона. Ние с нашите пък решихме да се разходим и най-после да отидем до Пазарджик и прословутия остров с зоопарка. Цяла сутрин мира не ми даде да ходим на зоопарка. Тя досега не е била в зоопарк. За сметка на това майка и татко имам чувство, че закусваха с някакви кралски особи. Чакахме ги повече от час и Мария вече се поизнерви. Тръгнахме! Минаваме моста на Марица още тук в Пловдив и Мария казва: Ето го басейнът! Обяснихме, че тук само жабите се къпят. Чула - недочула, ама знае детето, че ще ходи на басейн някой ден.
В Пазарджик не се спря - тича, скача, катери се... Беше доста впечатлена от животните. В началото се залепи за оградата с тигрите и не мръдна. Не смееше да мигне сякаш. Толкова се измори, че на мига заспа.

Изминалата седмица Мария ми донесе първата си рисунка от яслата. Лелята беше нарисувала трева с цветя, а Мария рисувала дъжда. Защо дъждът беше зелен - не разбрах

Аха, значи с писшото пак сте ходили И аз чувам, че все по този зоопарк ги водят дечицата, сигурно си струва.
Пък защо е зелен дъждът...ами творческо виждане

Много интересно звучи този парк, пък и в града никога не сме ходили, а ей го къде е по магистралата, трябва да се провери 

Ох, тази Мария представям си колко емоции са ѝ се събрали 

Понеже не ми е до работа днес, ще се разпиша.
Да, с писшото ходихме
Емоциите са ежедневие. Изненадите също!
Една привечер майка прибира прането в тях. Мария помага. Слага щипките обратно в кошницата, слага дрехите по дивана... Майка преценя, че една хавлия има нужда да виси още на тела и я оставя.
Мария се заигра. В един момент вижда хавлията:
-Бабо, тая деха (дреха) що виси вън?
-Това е хавлия, не дреха.
-Бабо, тая хавия що виси вън?

Наскоро най- неочаквано успя да се изпишка сгъната. Това упражнение аз съм го мразела като дете. Тези дни караме с по 2 памперса на ден и съм повече от щастлива. Дано с бързи темпове достигнем онова ниво, което изоставахме с тръгването на ясла. Напредъкът обаче е само вкъщи. Вчера пак ми върнаха пижамата от яслата. Не била пишкала на гърне и после памперсът се предал.

Най-големите промени обаче са в осъзнаването й. Все по-често казва Аз. Преди говореше Мия това, Мия онова. Сега се случва, но от ден на ден все по-рядко.

Вчера е имало инцидент в яслата. Малко преди ММ да вземе Мария, са ги били сложили на гърне. Мария е решила сама да се обуе. Как се е обула, уж всичко наред и в един момент ревнала! Страшен вой е било! Със сетни сили казала, че има Ох и вдигала едното краче. Баща й и сестрата я събули- нищо. Събули другата обувка. А Мария със зачекнато малко пръстче. Било е синьо-лилаво чак! Всички доста се стреснали. Една майка дала мокра кърпа да сложат студено... Сестрата даже карала ММ да води Мария на лекар.
Прибрах се аз и виждам Мария още с червени петна по лицето и навлажнени очи. Разбрах какво е станало, а тя ми показа пръстчета все още червено. После скача, рипа- нищо й няма на Мария.
Снощи ни изненада с песен за първи юни и още една... Happy Birthday to You!!!!   Днес баба англичанка ще бъде поздравена!

Толкова събития се натрупаха, ама вечер съм тотално изтощена и не мога да седна да ги напиша. И снимки имам за показване

Ох, миличката тя  аз не знам какво е "зачекнат/зачеквам", но като те чета сигурно е нещо ужасно  радвам се, че вече сте добре 

Милата тя Сигурно още в чорапа и е било заметнато кутрето. На малкия един път му се беше врязал разплетен конец от върха на чорапа през палеца. Отвън нищо не личи, много е коварно. Все още имам навик като пера чорапи да ги проверявам и да режа остатъци от завършващите конци.
Значи и чужди езици вече изучавате

След вечеря имаме традиция да звъннем на свекърва ми. Мария нали е питанка:
- Бабо, ко паиш? Дядо ко паи? Коте Пух ко паи...
Свекърва ми обясни, че котето сега яде ч, а досега е мяукало. Мария реши да го пита лично:
- Пухтчо, ко паиш?
От другата страна на телефона чувам свекърва ми да отговаря:
- Мяуууу!


Бяхме на СПА. На Мария й се отрази страхотно. Имаше нов пояс, от който я беше страх в началото. Хареса й водата, цамбуркането, плискането, играта. В началото се държеше гушната в нас, но бързо се отпусна. Дотолкова се превъзбуди, че прояви тотален характер. Искам, ама сега, ама веднага, ама не- не искам, ама ще мрънкам...
В събота имахме време за плаж и после за разходка преди обяда. Ходихме на Костенския водопад. Много е красиво! За съжаление му липсва по-сериозна реклама, инвестиции. Не ми се вярваше как са изоставени градските басейни. Имаше останки от кула за скокове. Басейн на 25 м и детски басейн, строен много раздвижено с мостче даже в онези уж далечни години. Тотално всичко е обрасло с храсталаци. А водата е истинско съкровище! На мен поне много ми падна! Нашите са привърженици на минерални води, а не на луксозни хотелски стаи.
Тук се съчетани минерална с планинска вода, много зеленина, простор, красиви гледки към заснежени върхове... Как досега не е разграбено всичко- чак ми е странно!
Харесах си поне 3 вили в царски стил с капаци по прозорците, с извити гостни, веранди и островърхи покриви.
Не успях тотално да се потопя сред природата, защото имах задача да тичам след Мария. Успяхме да я опазим да не цопне в реката...
Ходихме до езерото в близост. Там пък човек губи ума и дума! Магнетично място е! Има и комплекс до езерото, който допълва, а не опропастява гледката. Видяхме и един малък зоокът. В наша чест белият паун показа разкош.
Имаше любимите зайчета! Мария видя един в гръб и реши,че е коте. Обяснихме й, че това е зайче, като онова, с което спи. Мария:
- Айо Байо няма пашка (опашка).
Баща й й показа черната опашка на това пухкаво бяло зайче. Бръкна с пръст през решетките и Мария го последва! Нямаше такава радост!
Възползвахме се от хубавото време и се писахме на воля на слънце. Детският басейн и джакузито бяха външни и Мария пощуря. Не спираше да скача, рита.... В неделя беше каталясала и едва свари да се качи в колата и заспа, че чак похъркваше.
Много сме доволни и заредихме батериите. Имахме нужда от тази почивка! Хотелът също ни допадна в общи линии. СПА центърът беше страхотен! Персоналът беше много услужлив. С две думи е идеално за уикенд бягство от натовареното ежедневие!

И аз имам нужда от такава почивка.  Браво, изкарали сте си страхотно. На чист въздух, релакс, красоти, зеленина, рекичка...супер.  Представям си я русата главица как подскача от щастие при вида на животинките. 

Оооо сладката Мария  Ама и бабата веднага влиза в роля евала 

Хахаха, Миме, липсваше само тишината. Правилно си я пропуснала.
Както бяхме във вътрешния басейн, Мария реши, че иска вън. Хайде всички вън! Един човек си лежеше и се наслаждаваше на топлата вода. Мария пища, пя, хили се. В един момент се загледа и: Тоя дядо ко паи?
Така сме се смели, барабар с "дядото". Казахме й, че си почиваше, ама преди тя да се появи.

Фери, ама тя свекърва ми си смени попрището и работи в ясла от една година. Сега тя ни информира за актуалните песни, че не всичко разбираме, когато Мария пее.

На разпети петък на църква не успяхме да отидем. Разбира се мъжо си намери занимания из къщи, а сама с детето не предприемам такива действия. Не знам как привечер комшията се нави да дойде на гости - жена му на село, дъщеря му навън някъде. Цяла вечер смях и майтапи. Те двамцата с Марийката са си дружки Понеже по Цветница и аз, и жената на тоя комшия сме умърморили света как не са ни завели никъде, решихме, че в събота ще обикаляме (голям шлем!).
В събота рано-рано бяхме готови за излизане. Резултатът беше, че ММ и Мария се уредиха с нови обувки, аз с дънки, комшията пък гледаше за телефони... То беше от магазин в магазин. Мария беше много послушна - само избираше кого да държи за ръчичка
Великден не го посрещнахме, както на мен ми се иска. От дете сме свикнали, че се събираме хора от близките блокове и отиваме заедно на църква. Това е място и време, когато успяваш да се видиш с много хора, познати и приятели, да си чеситите празника, да си размениш по някоя шега Невероятни моменти са това за мен. Е, с толкова малко дете, което си иска неговото, няма как да стане.
Наспахме се и бяхме готови да се качваме на вилата...

Вчера тръгнах да разказвам и ме прекъснаха. Пфу, време да дишам не ми дават тия хора

Да вметна нещо странично. Мария има навик да се изправя супер рязко. Редовно има нещо над главата си - я е клекнала под бюрото в нейната стая и търси нещо отдолу, я под прозорец, я моята глава се намира точно над нея (защо ли?!). На няколко пъти ми е вкарвала такава глава в челюстта, че свят ми се е вило от болка.
Последният път - преди два дни, пак! Лаааш! Сега нямам нужда от силикон в джуките. Ходя си симетрично подута. В началото не ме заболя чак толкова, ама вчера просто не се търпеше. Най-малкият допир и... изтръпвах. Когато ме удари, Мария се усети какво стана, обърна се бавно и с цялата си детска нежност ме цунка по устата Да те разтопи!
Вчера валеше обилно сутринта. Обух й гумените ботуши и тръгнахме към яслата. По едно време така се плъзна на един скосен бордюр, увисна на ръката ми и направо се разклечи. Едновременно й бяха мокри и кални крачолите отпред и отзад Оплака се, че се е охлузила на едното коляно. Не ме остави, докато на средата на улицата с чадър, дамска чанта, торба с обяд и раница не й навих дънките, цунках коляното и после пак обратно цялата процедура по опаковане. Пристигнахме благополучно в яслата
След като минаха празниците се оказа много затъжена за баба си. Вчера едва си тръгна от тях. През цялото време се е гушкала в майка и заедно са гледали "Маша и Мечока". Мария казва "у нас", когато иска да ходи в някоя баба. Другото е "вкъщи"

Ето продължението на предпоследния пост...
На вилата почти не усетихме Мария. Качихме се, хахо-хихи и то стана време за обяд и следобеден сън. мария продължава да спи по 3-3,5 часа следобед и това си е повече от почивка за нас. Свекърва ми реши, че няма да остава на вилата и свали и Мария надолу. Там е високо, студено и решихме, че така ще е най-добре, за да не настине в това променливо време.
Ние пък изкарахме почти през цялото време на верандата. Бяха опънали от онези шатри, за да ни пазят от вятър и дъжд. Напълнихме дробовете с чист въздух
Понеже масово всеки се хвалеше с кого се е видял, колко е изял и изпил, все пак усещането за празник се появи и при нас, но малко по-късно. И то не с преяждане и препиване... Прибрахме се от вилата със 7-8 козунака, 3-4 пакета курабии и кора боядисани яйца.
Един ден ММ ми каза, че се е сетил как да оползотворим козунаците. Мислех, че пак ще прави нещо като бисквитена торта, ама с друга основа. Оказа се, че има нов колега, който е с няколко деца в следствие на няколко брака. Били не много добре финансово с жена му. Каза, че по-добре на него да дадем козунаците, а не вкъщи да се чудим какво да ги правим. Стана ми криво! На какви неща се радват хората по тия празнични дни! ММ в такива случаи е супер непринуден и едно от нещата, които обожавам в него, че не натоварва излишно подобни ситуации. Вдигна телефона, обади се на това момче и супер спокойно го попита дали иска да му занесе за децата козунаци. Събрахме в една торба даже два и пакет курабии и другия ден ММ ги занесе.
---------------------------

Вчера се прибрахме от още едно екскурзионно летуване. Бяхме в София при кумците, този път с Мария. Естествено времето трябваше тук-таме да превалява, но пак изкарахме страхотно! Мария и кучето на кумците си паснаха. И двете се бореха за внимание! Играха една с друга, гонеха се, търкаляха се, радваха се... Имаше моменти, в които съжалихме, че сме с дете там. Мария се убиваше от лиготия. Капризи, тръшкане, инатене... Обаче имаше и моменти на спокойствие и веселба.
Мария беше седнала на гърнето. Кучето обикаляше около нея. В един момент отиде и близна голо коремче на Мария, а нашата вече беше готова да се напишка от кеф В следващия момент кучето тръгна и с рунтавата опашка - пляс-пляс баш през лицето на Дребосъчка. Пак кикот! Играха си с топчето на кучето, гонеха се от единия до другия край. Мария даже имаше моменти, в които буквално лягаше върху кучето. Свиваше ми се стомахът, като знам как тежи, ама кучето нямаше нищо против някой да я мачка.
Единия ден ходихме до Южния парк. Там Мария беше супер, ама супер непослушна. Отидохме да видим патиците с малките Видяхме катерички, разходихме се хубаво! Мария беше много впечатлена от самолетите. При всяко бучене казваше - Моет, моет!!! "Моетът" казвал "Бу-бу-бу", когато минавал Даже гръмотевиците бяха помислени за самолети и почваше едно оглеждане на небето във всики посоки.

http://tvplus.bg/index.php?p=news&id=23335 - Да спасиш куче! Не мога да не се изфукам с двете медийни звезди