Цитат на: svekarva в 02.10.2018 14:51

Хаха, ей сега вече почва веселото

Голяма веселба е... Особено няколко дни подред всички да сме вкъщи
Не може да си отваря поне вратите - дръжките ни са високо или той е още дребен В кухнята има мерак да върти копчето на съдомиялната. Засега само посяга, ама знам ли кога и това ще направи. В спалнята старателно ми подрежда парфюмите и ако бутне един, ще трябва да се евакуираме от стаята с дни, че няма да се живее от аромати. Тоалетната и банята са ми мечта! Ако вляза на едното място, Симеон е отпред, за да думка по вратата, а кака му - за да ме пита нещо. Както кумицата се смееше с племеника си и кучето - да не може човек да си пръдне на спокойствие. В банята той не влиза, но Мария точно тогава е най-досадна за нещо нейно сега и на мига. Ако събуем чехли, Симеон ни ги качва по масата в хола. Наскоро си беше направил топче от скъсан вестник и го занесе в кухнята, отвори най-долното чекмедже, прибра го вътре и затвори чекмеджето. Тепърва ще търсим предмети из нас или без да искаме ще откриваме интересни неща на необичайни места.
Вече е като торнадо - всичко по пътя се събаря или разхвърля. На Мария един пъзел му е любим и съм сигурна, че вече има 1-2 парчета под секцията. Тя много се жалва от подобно поведение. Уча я да не го разпищява като му дърпа нещата, а вече прави бартер. Натиква му нещо друго в ръката и си измъква своето.
Онзи ден продадохме бебешката количка на Мария. Докато говорех с хората, Симеон уж до мен успя да бутне мрежата на терасата, да излезе отвън и да надигне капака на кофата за боклук: Я! Какви интересни неща има тук! Точно това му беше погледът
Иначе е страаааашен лигльо. Много е гальовен, гушлив Пълзи, ходи, идва при нас и Ам-ням-бам... Обяснява се нещо. В същото време разперва ръчички, слага глава на скутовете ни и се гуши. Тъй като всички много го целуваме, включително и Мария, той се научи да целува като ни докосва с широко отворена уста. Прави и едно ПОК с уста за въздушна целувка.
На моменти се изпъва ужасно на струна, когато се опитам да го сложа в количката. Свикна да прави Дай, дай с ръчичка за бисквити. Улица Сезам - Бисквитеното чудовище! Всичко е омазано в бисквити! Мария знае какво има в тази кутийка и редовно ги изяжда, като го залъгва с 2-3 парченца само. Някак Симеон е по-спокоен вкъщи да обикаля - къщна мишка. Навън по- се изнервя, уморява, превъзбужда и ни се води за ръка, ни стои на едно място. Затова и не бързам да го вадя от количката, а максимално гледам да го занимавам седнал в нея.
Ново е, че имаме и първи кътник, който беше съпроводен с много рев за всяко връхче. Още едни е надул венецът и вечер не е ясно как ще мине нощта.
Напоследък редовно единият реве, другият го надвиква и като фон детският таблет пищи с гласа на Мини Маус: Избери си игра?

Ето едно от нещата, които Мария бяха правили миналата седмица - хем е по околен свят на тема есен, хем е с използване на формите. Всеки път стаята им е тематична според сезона и украсите не се повтарят. Може и да ги въртят из групите, но това ми е много приятно като впечатление.
Да, това с приятелките е голяма драма и се учим на уважение към другия. Още от смесените се носеха играчки. Мария се оплака как едно момиче й хвърлило бебето по стълбите, защото тоя казал, оня рекъл кой на кого щял да бъде приятел... Засукана ситуация Много се впечатляват! На родителската пак сложихме точка на носенето на играчки от вкъщи и това ще е сигурно до следващите смесени групи

Честити ходещи крачета на Симеон.  Скоро може да правите прощъпулник. 
Все едно вчера четох за рождения ден на Мария и ей го, пак дойде.
Как да не се състезават за кой на кого ще е приятел? То това си е задължително и да се дразнят по между си. 

Вчера Симеон се въртеше около нас с Мария. Приготвях я за градина. После тя седна на столчето, за да я реша и връзвам, а той някак посегна уж че се ядоса, че сестра му го поизбута, уж да се хване, но хвана голям кичур коса. С все сила го дръпна надолу. Мария се разпищя, заплака. Скарах се на Симеон - той ревна... Всичко това преди 8 сутринта. Баща им влезе в детската и: Ей, ей, какво става тук?!? Казах му: Добре дошъл в моя свят
Вечерта Симеон отново направи номер Махнах му пампераса, за да го слагам на гърне и после да го къпя. Той взе, че буквално се отскубна от ръцете ми и подпирайки се за спалнята хукна по голо дупе. Спря се на ъгъла и само чух как майка вика: Ау! Ау! Докато се усетя - Симеон стоеше прав и препикаваше шалтето Буквално си маркира територията като куче На финала естествено беше много щастлив

Вчера Мария в градината бяха "обличали" нарисувано момиченце с подходящи за сезона дрехи. Научила е хубаво стихотворение за есента, което хич не е лесно за запомняне
Друго беше по-интересно обаче - стихчето за папагала. В момента, в който наближаваше частта за слона, падаше едно хихикане, а накрая беше лудешки смях за морката гъска
Преди лягане се пльосна на земята - искаше да прави кълбо назад. Не знам защо започна с кълбо назад. Реших, че са ги учили в градината. Вирна крака, сгъна се на две и демонстрацията придоби звукови и аромантни нотки Питах я дали трябва да помагам, а тя се тресеше от кискане. Има супер заразителен смях Питах дали в градината са ги учили. Не разбрах, само разбрах кой колко пръцкал Кълбо нямаше в крайна сметка. Сега като пиша и се смея, но успях тогава да се сдържа, че дисциплината по заспиване щеше да се развали.

Хм, толкова по- хубави стихотворения има за есента... Не те ли пита за "тули" и "софра"?
Пък на другото, римата му за гъската е почти толкова умна, колкото и на НИ2 с Бургаст и педераст
На мен ми е смешно, как няма да се кикотят децата.
Хаха, за разните звуци от отвърстия в задната част на тялото, тепърва идва време. Аз си мислех, че само момчетата откачат на тази тема

Хаха... и как те разбирам... Змейовете също се закачат, гледам да не им се бъркам, ако не е много опасно. А иначе за пръцкането... явно е много актуално на тази възраст и в Оксфорд също...  отделят газове! 

тия две стихотворения наистина не са много ... качествени.
за газовете, наскоро имахме гости- много изискана дама с 3 годишна щерка. Както си седяхме на масата и тя внимателно си режеше пържолата на ситни парченца, като манекенка, дъщеря й изпусна такъв змейски огън през пейката, че аз не се сдържах и започнах да се смея.  Жената си глътна елегантното шалче, почти..

Цитат на: emmmmmy в 05.10.2018 15:05

Както си седяхме на масата и тя внимателно си режеше пържолата на ситни парченца, като манекенка, дъщеря й изпусна такъв змейски огън през пейката, че аз не се сдържах и започнах да се смея.  Жената си глътна елегантното шалче, почти..

Да отучиш малко дете да не пръцка е трудна работа.

Наскоро трябваше да обсъдим нещо важно с ММ. За целта се надвиквахме със Симеон и бяхме прекъсвани от Мария. ММ ме погледна и каза как иска да отидем НЯКЪДЕ, където няма ние да приготвяме храна, НЕЗАВИСИМО къде и с кого, но да сме ЗА МАЛКО без децата и да говорим с възрастни хора. Прозвуча много отчаяно, а на мен ми стана и малко смешно Ще дойде на моето, че от време на време имам нужда от глътка въздух социален живот!
Вчера бяхме канени на рожден ден на детенцето на семейни приятели. Рожденият ден беше в малка кръчма и основните посетители бяхме ние. Мария много бързо намери с кого да играе. Симеон изяде света. Прекара достатъчно дълго в количката ядейки, за да можем ние някак да се почувстваме хора. Всичко беше като балът на Пепеляшка - имах нова рокля, нови обувки, които си чакаха повод. Не съм забравила да ходя на неприлично високи тънки токчета. Разговорите естествено бяха прекъсвани по много пъти, ама това да е. Нашите разхождаха Симеон за ръка, Мария също го водеше из заведението, а после и ние по малко на смени. И като в бал от приказките, защото за мен тържеството приключи в 21 ч., когато си скочих в шофьорските маратонки и си прибрах децата. Беше хубаво, макар и за кратко.

Скоро ще направим едно СПА. Татко попита Мария дали иска да ходим в Хисаря. Тя попита дали в този хотел, в който и преди са я водили (помнеше му името), а те са я водили на доста места, в различни хотели. Татко потвърди. Мария имаше и уточняващ въпрос: Там, където си изпуснах четката за зъби в мивката и ти тръгна да разглобяваш мивката ли? Имало онази обичайна дупка за стояща батерия, но била без капаче. Мария, за да провери какво ще стане, взела, че пуснала четката. После майка беше купила най-скъпата детска четка за зъби, която Мария някога е имала, защото други детски в Хисаря нямало

Честита да ви е Мария, честити да сте вие покрай нея!Да ви расте все така будно, жизнерадостно и весело дете!Весел празник на цялото семейство!

Честит рожден ден на Мария!    Да е много здрава, весела, щастлива и обичана!
Хубав празник!

Честит рожден ден на малката голяма Мария! Да ти е радост и вдъхновение цял живот, Али!

Честит рожден ден на Мария! да е жива и здрава и много щастлива!

Благодаря на всички за хубавите пожелания
Имахме един организиран отдалеч и щур в последния момент рожден ден, който въпреки всичко се състоя.
Подготовката започна около месец преди това. За в градината правя почерпка тип индивидуално пакетче за всяко дете. Поръчах едни пеперуди (за тагчета) от алиекспрес и щях в последния момент да купя опаковки оттук. Пеперудите пътуваха доста и точно на рождения ден са били вече в България. Скоро ще ги получа, че да имам за догодина
Една вечер бяхме до личната лекарка с ММ и Мария и оттам отскочих да запазя час за детския център. Мария си избра тортата - с Пес патрул. Това малко ме изненада на фона на всички варианти, но тя беше категорична. Много им се радва напоследък и ги гледа често. Поръчахме фонданът да е лилав отстрани Менюто щях да го уточня по телефона след няколко дни. Очаквахме около 10-11 деца, включително и Мария. И това не се получи точно така, но ще разказвам нататък.
ММ се нае да поръча на негов колега с книжарница по някаква дреболия за подаръче. Поръчал той хубави моливи и гумичка, ама не се замислил, че 1,60 х 29 броя си е сума за няма нищо Набързо променихме нещата и взехме само по една гумичка с животинчета - много сладурски Естествено забравил да купи кексчета от търговиите и тичах почивните дни до най-близкия по-голям магазин
На всичкото отгоре събота Мария беше добре, а в неделя яко се разкиха. Понеделник си я задържах, стабилизирах я и я включих междувременно в лудницата. Ходихме, избрахме опаковки, купих пеперуди оттук на прилично скъпа цена и следобед опаковах. Получиха се хубави вързопчета Доволна съм! Направих и пеперуда на клечка, за да я сложим върху питката. Защо да не - привечер пеперудата беше паднала от количката, а аз си мислех, че майка я е взела. Към 10 вечерта тя слезе, за да търси между пейките. Две момчета светели с телефоните и в крайна сметка намерили накъде е отлетяла
Много се колебах дали да каним деца от градината, но предвид другата бройка се отказах. Оказа се грешка! Седмицата преди рождения ден много деца преболедуваха - кой вирус, кой нещо по-сериозно... Много хора ни отказаха Буквално два дни преди това разбрах, че ще са само 6 деца. Нямаше и за кога да каня още деца.

Дойде големия ден! Събудихме Мария 10-тина минутки по-рано от обичайното, за да я приготвя. Тя отвори очи, огледа се - вън тъмно и попита: Къде ще ходим? Защо ме вдигате посред нощите?
Аз, ММ, Симеон изпратихме Мария до градината, занесохме почерпката, а майка по-късно щеше да занесе питката. Мария беше много щастлива и тичаше напред-назад. Похвали се на всички, че има празник!

Следобед взех Мария и имахме малко време, за да постоим на детската площадка. В 16:45 ми звънна непознат номер - от детския център ме питаха дали пътуваме Запецнах, защото не разбрах въпроса. Те ми обясниха как часът ни е за 16:30, т.е. закъсняваме Аз бях в шок, защото часът ни беше за 18:30. С промъцвания им се примолих да ни приемат в 18:30. Обясниха ми, че същия ден имали технически проблем и даже щели по-рано да затварят. Щяха да ми се обадят след малко. Студена пот ме обля! Изобщо не разбрах как се е получило това разминаване! Може и аз да не съм била хич в час какво ми казва момичето. Имаше празник, когато запазвах датата, и може аз да не съм чула, знам ли?!
Много бързо обмислих вариант да си вземем тортата и храната и да привикаме бабите и дядовците вкъщи, а часът в центъра да го отложа да първата свободна дата. Това беше единствен резервен вариант, макар и извънредно високо като разходи. Запазих самообладание, бях спокойна, имаше начин да не се провали всичко. Даже си казах - Ето и другите деца ще оздравеят пред това време. В този момент ми звъннаха и казаха, че ще ни приемат, но по възможност да сме в 18 ч там. Имах няколко телефонни разговора и гостите бяха предупредени.
Прибрахме се на бегом да се обличаме. ММ се върна от работа. Мария беше превъзбудена и надвикваше всички - пееше, разказваше приказки. Симеон ревна по едно време, майка тичаше след него, той се наака в най-подходящия момент. Аз се обличах. ММ се къпеше. В един момент всички бяхме в коридора - Мария обута, строена на вратата, разказваше за Златокоска и трите мечки на висок глас. Симеон ревеше, докато майка го натъпкваше в количката, за да го води надолу. Аз се обувах, а ММ тичаше напред-назад из нас.
Пред блока Мария се разтича да черпи хората, а наши приятели ми звъняха по телефона, за да ми честитят. Едновременно говорех с тях и на нея. Натоварихме се в колата и 5 минути преди уречения час бяхме на място. Момичетата ни посрещнаха с усмивка. Мария влезе вътре и видяхме как моментално се заигра с други дечица. Имахме време с ММ да се съвземем и тъкмо навреме всички гости дойдоха.
Два часа децата тичаха, скачаха, играха... Беше им много весело! Мария има плакат с ръчичките на всички гости. Тя самата дотърча да покаже, че рисуват с пръсти. Бях поръчала за децата пица, домашна лимонада и плата с плодове. Тортата беше страхотна! Дори бяха направили лапички отстрани и Мария им се зарадва. Ние се наприказвахме с родителите, хапнахме, отпуснахме се и сме доволни. Макар и с изненади празникът се получи.
На прибиране минахме през свекърите, за да оставим торта. Майка и татко бяха сложили Симеон да спи и когато се прибрахме, всичко беше тихо и спокойно в нас. Разгледахме подаръците И тази година хората се бяха постарали - една рокля с камъчета и тюл, една туника, анцуг, шал, диадема с уши, куфарче с неща за рисуване и блок, пластилин с множество форми и инструменти, книжки за оцветяване със стикери, книжки за четене, кукла, раница, едни карти с гатанки, на чийто гръб има задачки и като решиш задачата (от лабиринт, откриване на разлики, свързване на точки) разбираш отговора. Може и да забравям нещо.
Мария си легна със зор, защото искаше да играе още и още! Тръгнах да оправям храната, която си взехме за вкъщи, че нали бях поръчала като за двойно повече хора. Чак тогава някак проумях, че менюто беше различно от поръчаното Имаше някаква обърквация. Количествено беше същото, сумата беше като предварително уговорената, но ни бяха поднесли по-скъпи неща. Никой не разбра в центъра. Даже съм сигурна, че ММ още не знае
Ще покажа скоро снимки. Всъщност нямаме много, защото в цялото бързане не успяхме да се снимаме четиримата В събота ще посрещаме баби и дядовци и тогава ще си направим прилична снимка