Аз даже не съм достатъчно здравословно ядяща, ама щом се ядосвам за детето, значи смятайте какви неща попадат понякога в ръцете му.

Много ми допада идеята за тема за градини, ателиета и т.н., все ме питате, на мен ми остава пауза за разказване чак вечер, но тогава пък седмичната тема вече е дала завой и не се връзва, а и на не-майките ще им е мега скучно, мисля си, поне на мен навремето най-досадни ми бяха тия бебешките теми. Ако и Маги е ок, да издялкаме една тема, ще споделя на драго сърце какво се случва при нас, то има яко много за разправяне и като родител, и като работодател, въздъъъъъъх!

Преди си виках, аман от тия мързеливи майки, дето не щат да работят, а сега си представям как искам да отделям повече време на детето, такъв сблъсък на природа с разум изживявам... Сори за спама в темата на Али. 

Деница:

Аз даже не съм достатъчно здравословно ядяща, ама щом се ядосвам за детето, значи смятайте какви неща попадат понякога в ръцете му.

Това истински ме развесели!
Така ние си ядем тайно някои не много здравословни неща, колкото и да се стараем да ядем правилно. Даже без ММ да подозира е подложен на моето разделно готвене и съответно хранене.
Свекърва, и аз някой ден се надявам да достигна този баланс. Хубавото на работата ми е, че правя сделки. Когато наистина сме осъществили нещо по-така, чувството е страхотно. Някак си гъделичка самочувствието на човек. Ама не ми е това ключовото в мирогледа. Хаххахаха, по повод мързела, наистина тези без деца не знаят какво е "да си стоиш вкъщи с детето" и си представят някакво пълно блаженство с кафенце и крака на високо. Истината е, че разчистена кухня = работеща жена = неготвеща жена!
Ще е хубаво да има такава тема, въпреки че се опасявам да не се насити с чисто административните неща по прием и записване. Дори и с това, пак ще е полезно.

Според мен ще е много полезна една такава темичка.

Али, не мога да ти кажа да не се ядосваш, защото наистина е досадно да тикат на децата разни боклуци. Аз винаги черпя с някакъв плод,ако имам в себе си...
За работата- никога не съм разбирала жените, които предпочитат работата пред семейството си. За мен работата/ кариерата е до време. След това на първо място винаги ще ми бъде семейството. Дано не ми мине котка път и да не се налага да работя при някой феодал,който да издевателства над мен. 

Съгласна съм за тема, но довечера,сега ще будя Моника и достъпа до комп става минимален.

На мен пък темичките за децата ви, развитието им и възпитанието, което им давате са ми много интересни  Дори и тези, които нямаме деца, нали един ден ще имаме..Интересуваме се 

Али, писах ти вече в месечната, няма да се повтарям, неприятен и труден париод е, но .. кураж 

И аз чета! И изобщо не ми е досадно, даже си складирам на компа разни полезни неща, да си ги имам...дай Боже скоро да ми потрябват  така че пишете, полезни сте на всички 
Не бих казала, че ви разбирам, защото още не съм мамче, но отсега се ядосвам ММ като го черпят като отидем на гости с коли и разни други боклуци и той с охота си ги пие/яде, а иначе аз не давам такива неща да влизат вкъщи...та си представям дете като дойде 

Али, много мечоци от мен, знам, че ще се справиш 

Бтв и аз съм от тия лудите, дето си мислят, че след първата година ще се върнат на работа 

Влизам да разкажа за поредната сватба, на която бяхме канени. Ходихме до Русе за сватбата на големия ми братовчед. Още в петък се натуткахме до обяд и поехме по пътищата. Мария се държа учудващо добре в колата. По принцип й е интересно, ама до първия час. После започва да се дразни, да иска да става, да тича, да играе. Тъкмо беше станало обедно време и мислехме, че ще заспи веднага. Не - гледаше си наоколо, говореше си и отговаряше на умни и безумни наши въпроси:
- Какво имаш на пердетата в твоята стая?
- И-а, и-а (магаре) - после допълваше, че магарето се казва "Ойо" (Йори).
Учехме я да каже и Мечо Пух. Мечо не можеше да каже, но Пу(х) с предихание успя. Учехме я да каже Пухчо (котето ни), ама излезе нещо като П*тьо , та след много смях от наша страна останахме на вариант само Пух. Изчетохме "Болен здрав носи" и книжката за къщичката на котето поне по 4 пъти всяка.
Тъкмо се поукроти и аха да заспи, взехме, че закъсахме с колата и още повече се ококори. Просто колата ни изгуби мощност и бавно-бавно угасна. ММ се спече, че сме "насред нищото". Всъщност бяхме стигнали до Паничерево. Нали знаете, като влезеш в чуждо село (то май е и град) - всеки те оглежда с интерес. Минават и подминават местни и се озъртата. В един момент отидохме през две къщи да попитаме едни хора за ключове. То ММ си има подходящите, ама вкъщи Човекът каза, че имало майстор, обади се, викна го, всичко точно. Тъкмо чакаме да дойде майсторът и едно момиче спира до нас "Тука има майстор. Да ви закарам? Да ви помогна?"... Адски мило ти става! Много бързо се оправихме, ама друго е да видиш хората как са готови да помогнат и да се отзоват без дори да си ги питал. Щом дори и местните полицаи спряха и питаха дали ще се оправим, докато майсторът вече сменяше свещите ни.
Живи и здрави стигнахме в Русе. Настанихме се в къщата на първа братовчедка на баба. Нейните деца и внуци са в Испания. Беше й хубаво на жената, че има кой да се върти около нея. Мария страшно много си я хареса и само тичаше след нея "бабо, бабо"
На самата сватба не усетих, че сме с дете. Мария не стоя на столчето (естествено), но не правеше много поразии. Тичаше, играеше, ходеше при баба си, при на баба братовчедката, дори завъртя дупе при кумата. Хареса си я
В един момент хукна из залата. Вървя аз след нея. Тя направи кръг и се върна при нас. След един час повтори. Минавам аз и си викам, че ще я пресрещна от другата страна на една голяма колона. Минавам зад колоната - Мария я няма Гледам - вратата на кухнята В следващият момент един сервитьор излиза и се озърта, а след него една сервитьорка носи Мария на ръце
Няколко дни буквално бяхме като на ол-инклузив. Нищо не правихме! Просто си почивахме.
На връщане имахме мерак да ходим до Казанлък - имало някакъв нов парк с рози. За зла участ явно проблемът не беше само в свещите, та пак имахме забавления в Гурково този път. Замотахме се повече и нямаше кога да ходим и до Казанлък. Ще ни остане като дестинация за по-късен момент.
Ще се опитам скоро да кача снимки на малката шаферка Най-интересното е, че случайно цветовете на сватбата съвпаднаха с една нова рокля, която майка беше купила на Мария.

Мале, спомням си един път като баща ми тъкмо си беше купил мечтания за него Мерцедес и ще кара мен и моя приятелка на кандидат-студентски изпити във Варна.. всичко хубаво.. Стигнахме във Варна, той се кефи на новата кола, минаха изпитите, спахме в един хубав хотел, всичко супер.. Тръгваме си към Враца и малко след Шумен колата, както си караме, изгасва.. И пак.. И губи мощност, точно по същия начин.. Стигнахме криво-ляво до Търговище и в едно село, което е супер близо до Търговище, тотално умря! Майстори - има, ама компютър, за който да я закачат няма.. Някаква грешка в компютъра..  чудо! Вече се смрачаваше и уж щяха да я оправят, нямаше да трябва да спим там, към 00:00ч. Тръгваме си малко след полунощ и всичко точно, до 4-5 км близо до Белия кон.. Тогава вече откачих и като се разплаках.. В това село всичко говореха турски и толкова трудно се разбирахме с тях, че направо много ме беше страх как ще останем.. До тогава във Враца не бях комуникирала никога с турци, няма ме си и не знаех, че не са лоши хора.. Беше си ме много страх.. Върнахме се при майстора, а той ни предложи да останем у тях, но мен ме беше страх, а и тати директно каза, да ни кара към хотел. Та, пренощувахме в хотела, на следващия ден ни репатрираха до Враца и после я оправиха..

Представям си с малката как се пътува при проблем с колата  

А то никога не знаеш откъде ще ти дойде. При нас уж нямаше преди това никакви проблеми, а баш за късмет насред пътя се случи. Хахаха, даже се смяхме с майка, че ще ни отворят детската ясла и там ще спим.
Аз така ММ много съм го мислила, че прословутата зима 2011-2012 г с еднометровия сняг той пътуваше ту до Видин, ту до Варна Даже се шегуваше как във Враца го ползвали като градски снегорин и всички зад него карали, че той нали с камион хубаво разчиствал.

Оф, последно, че разводних темата, ама във Враца като падне сняг, дори да не е много разринато, хората си могат да шофират.. Във Варна беше истински ад през зимата.. Не могат да карат в сняг.. Не разриват.. Трагедия 

Няма ли снимки от сватбата?

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36180214
Преодолях си мързела и качих снимките Ще чакаме официалните за по-прилично представяне. Тези започват с един от любимите ми изгледи - от тунела в Търново. На последната снимка Мария е с моята втора братовчедка. "Лелята" е годинка по-малка
А, да - парола: 2344

В Казанлък паркът с розите не е нов, просто ремонтираха стария. 

Мимето е сладурче, както винаги.

Али, много сте красиви, отдавна не ви бях гледала снимки  Имам някакъв спомен обаче, че съм те гледала с къдрава коса? Интересно ми е на кой е толкова русо това вашето сладурче 

Пу пу, голяма сладурана е моята адашка. 
И на мен ми е интересно на кой е такава светла?
Знам си аз, че макар и рядко, но се срещат добри хора, готови да помогнат на напълно непознати

Я тук какви интересни неща се обсьждат. Кьде сьм спала досега и не сьм видяла не знам. Разгледах снимките, сладурка е Мария  Ти си много хубава, не знаех, че си толкова млада, защото много зряло говориш винаги.

Много се смях как говори, толкова е сладко 

Големи преживявания сте имали, добре че сте добре и всичко е наред. С дете (а и не само) си е за страх при проблеми на пьтя в непознато място.

Ще ви следя редовно вече