Малиии, какви съдържателни песни учат тези деца . Особено за красавицата Барби и сърцето .
Виж, за кенгурчето си е много сладка и мила.
Браво на Мария, рано- рано е започнала да чете.  Да, думите се разбират и от прочитане на първата сричка само, обаче пусто трябва да карат докрай Гледам племенникът /за моите съм забравила/ няма търпение да проéте цялата задача и бърза да почне с решаването, тоест смята каквото му дойде на ума и естествено, греши.
Хехе, сега ще започне да чете всички надписи, покрай които минавате. Много са сладки
Момък Симеон го кара съвсем по мъжки- да пипне, чукне, бутне и врътне де що види. Трябва и очи на гърба си да имаш, ей И хич не се надявай да поумнее скоро

Али, ти се шегуваш, ама 4 човека, които да ядат поне по три пъти на ден вкъщи, си е бая. Лошо ми става за работата, която организират .

Али, супер растат децата.браво на Мария за пеенето, аз също искам да запиша Моника, ще видим де, че тук не взимат деца под 6г.
За четенето също голямо браво!

Новото около Мария е, че има клатещо се зъбче. От вчера даже две. Шегувам се с нея, че скоро време Симеон ще има повече зъби в устата си Тя чака Феята на зъбките, като сме се споразумяли с бабите, ако падне в тях зъбчето, да слагат дребна паричка под възглавницата, да не я учат на едрите пари, че ще я пращаме за всеки зъб на гости
Що се отнася за гостите - имахме покана да се видим с приятели в тях. Майка същата нощ летеше за Хърватска, та не беше опция да гледа Симеон до късно в нас. Така свекърва ми се включи и каза, че е време да ги гледа и двамата Изкарахме до 2-3 часа на гости, прибрахме се, но за наш късмет ММ трябваше да ходи с баща си да работи на другия ден. Усетих, когато звънна телефонът, но не бързах. Търкалях се в леглото до 10 часа, направих си тренировката, имах цяяяял ден сама вкъщи. Децата ги взех следобед. Свекърва ми каза, че Симеон е приплакал едва вечерта след баня, когато си е гушнал пижамата, погледнал кошарата и осъзнал, че не е в нас и нас ни няма. Като цяло бързо се е успокоил. Той плаче много жаловито - буквално се оплаква, а не да се дере, че не е на неговото. Бях паркирала на тясно и исках да извадя  колата, за да кача децата спокойно. Симеон ревна, когато ме видя да потеглям, а той, баба му и сестра му бяха отстрани. Само чух Мария как му говори: Спокойно, како, мама е тук. Само вади колата... На другия ден Симеон беше лепнат за мен. Изобщо не ми е чудно!
Следващите почивни дни имахме покана да гостуваме на вила в Средна гора. Нямаше как да водим децата, защото нямаше къде да спят. Свекърва ми беше категорична, че иска да ги гледа. Ние си изкарахме добре, децата бяха добре. Всичко точно!
И черешката на тортата беше, че трета седмица подред излизахме! Колега на ММ от досегашната му работа имаше рожден ден. Жена му беше организирала изненада и ни покани. Бяхме на кръчма с непознати до този момент хора. Беше весело и много зареждащо! ММ отново беше на другия ден на работа с баща си, та пак сънят беше половинчат. Когато прибрахме децата, Симеон леко ни наказа вечерта с леко странене от нас, но на следващия ден всичко беше по старо му.
И двамата с ММ имахме остра нужда да се откъснем от ежедневието! Отрази ни се перфектно! Седмицата преди рождения ден ММ беше отпуск и това допълнително допринесе.

Мария всяка сутрин чете менюто. Една сутрин видяла "кум-кус". Питала майка какво е това, майка обяснила, че е грешка и трябва да е "кус-кус". Познайте?! Привикала всички лели и госпожи, които е видяла, за да им обясни, че има грешка

Преди 10-тина дена Симеон се научи да се качва на пързалката пред блока. Хич не го учех! Пързалката е висока, стръмна, с гърбица по средата на спускането. Е, да, ама той сам се сети как Сега хамалогията е гарантирана. Симеон се качва на първото стъпало, поглежда към нас и чака. Ако не реагираме, се покатерва сам нагоре и все някой от нас хуква, за да го придържа
Намерих пред блока парченца цветни тебешири. Много му хареса да дращи по земята с тях.
Люлка тип памперс почти не признава. Гледа кака си на големите люлки и там иска. Засега един-два пъти се изсули само, но като цяло здраво се стиска.
Продължава да е като кокошка из двор - ходи, обикаля между храстчетата, по алеите, връща се при мен, разглежда цветята... Всичко е спокойно, лежерно и рядко тичам на спринт след него. За разлика от сестра си на същата възраст рядко пипа боклуци от земята.
Извадих му "патето" останало от сестра му - количка, на която сяда и се прибутва с крака. За половин ден схвана идеята, сменя посоките, преодолява бордюрите. Имаше големи писъци, когато се прибирахме, че му взех количката. После в асансьора седна пак върху нея.
Има една буталка - жаба, продължава да е хит Сума си майки ме спират да ме питат откъде съм я купила, защото е голяма, яркозелена и учудващо здрава.
Вкъщи новото занимание е да обува чужди чехли. Редовно разхожда чехлите на сестра си. Единствено полудявам, когато заразнася обувки за навън из стаите.
Днес го водих на фризура В началото имаше жалване "Уууууу!" После взех да давам бисквитки и се успокои, че светът не е толкова черен. Този път имаше напредък - позволи да се сложи пелерина и не си донесохме две шепи косми

Мария - Мария си е същата дърдоривка. Вчера баща й чак й се е скарал, че на прибиране от градината е говорела чак със задъхване. От приказки време за дишане не остава. Готвят тържество. Жалва ми се, че още не е научила всички песни, а то не е като да няма време. Нейното стихче е за Феята на цветята:
Тя е мъничка царица
златокоса, светлолица.
Сред цветята си живее
и на своя празник светъл
на лаленце се люлее.
В ранно утро рано пее:
"Хайде, ставайте дечица!".
Плуването върви добре. Вече без проблеми правела звезда напред и назад, гмуркала се... Дано имат открит урок, за да я видя в действие. Прави уговорки с баща й да я запишем на голям басейн. Засега й обясних, че е по-лесно в градината, а когато стане ученичка, ще ходи евентуално на голям басейн.
Преди време ММ беше купил една прожекционна малка лампа от Лидл - еднорог в жълто. Тъй като беше от последните бройки нямало втора. Вечер я включвам, когато слагам Симеон да спи. Мина доста време, докато пуснат пак от същите лампи и купя на Мария - фея в розово. Една вечер Мария реши, че няма феята да е при нея, а тя ще вземе еднорога. Размених ги. Лягахме си с ММ и той се обръща към мен: Абе, някой знае ли защот тук свети розова фея Обясних му. Той: А Симеон?! В същото време Симеон беше надупен и спеше дълбоко - Няма право на мнение (все още)

Около нас новото е, че ММ е на нова работа. Засега нещата му пасват, вече е спокоен. Мина му притеснението преди новия старт. Предстоят ни пътувания за СПА почивка, кръщенка, за сватба, готвим и ремонт на хола и едната тераса. Тъй като ММ е с доста по-голяма отпуска от досега, решихме да ходим и на море Последното е нещото, което май най-много вълнува мен

Преди две вечери бяхме в съседите под нас за два часа. Децата играха много хубаво Мария игра най-много с най-бебешките играчки Ани се опитваше да гушне Симеон, а той надаваше безумен писък. Явно му стана като защитна реакция от мечата прегръдка на сестра му. Будала! После двете малки човечета се криха един от друг в пердето. Интересно, ама нямаше никакви щети в края на вечерта.
Мария реши да свири на пианото им. Попита съседката какви са тези неща долу, а тя й обясни, че едното заглушава тона, другото удължава тона... Мария: Мамо, искаш ли сега да чуеш оглушителния тон?

Хаха, оглушителният тон бая ще се чува, ако Ани е музикална
На мен едно време редовно ми натякваха да отстъпвам на брат ми, като на по- малък. Винаги давах по- голямото парче шоколад на него, щото, нали... Стигна се до там, той да дели "по братски", тоест да си взима по- голямата част, понеже така или иначе ще му я отстъпя.
На моите, като знаех колко е неприятно да си по- големият, не се месех. Известно време беше като при Мария, но после малкият взе да изхитрява, та беше пак лудница и делене отново по "братски", който превари. Такова нещо, като "по равно" няма, макар сега винаги единият да дели, другият да избира. Може грамче да е повече, но трябва да има "прецакан"

Вторият зъб падна, след като отдолу вече изби наполовина постоянният Постоянно карахме Мария да бута с език. Предложих вариант с конец и врата, тя беше в шок от идеята ми ММ даваше зор да я водя при съседа ни зъболекар, ама хич не ми се занимаваше. Обясних, че на Иво баща му ще го дръпне с клещите и готово. Мария пак беше в шок как така зъболекарите работят с клещи Не й звучеше хич правдоподобно. Един следобед успя да го изяде между градината и детската площадка пред блока. Вечерта си заработи надницата от Феята, ама тая Фея много прецакана - до момента зъб изпод възглавницата не е взела Пред блока видяхме "бащата на Иво" и Мария моментално му зареди: Пък мама няма да ме води при теб, защото тук имах клатещ се зъб, ама то така, то иначе... ... падна сам... изядох го..." Комшията се попиля от смях, когато чу, че не може да има клещи

Бабата на ММ беше в нас покрая някакви помени, Задушници или нещо такова. Взе, че даде пакетче на Мария с думите "Това за дядо М. За Бог да прости". Хубаво, ама Мария запомнила и после ме пита какво означава. Реших да не я лъжа, а и обясних, че така се дава за починали хора, а това е бил дядото на баща й. Ей, като се подхвана тая тема..... То на всички се разказваше кой кога умрял (не че знае де), пък как се правело, как се таковало и онаковало... Беше ужасно Сега намирам логика в това, че едно време прабаба ми беше забранила на деца да се раздава. Някак покрай други емоции и това отшумя (поне засега).

Мария често реди имена на Симеон - Кускузаки (заради опаковка на гръцки кус-кус), Дребчо, Малчо, Зеленчо (заради едно горнище), Пипончо (заради гръцката дума за пъпеш), Шушко ... (и още много с допълнение накрая) на кака. От тези почивни дни има и добавка Черепахче.

Бяхме на Велинград за три дни. Отрази ни се много хубаво на всички. Поводът беше рождения ден на майка. От хотела не излязохме, ама то и време сякаш нямахме. Мария беше като делфин - слагаше ръчички една върху друга и се гмурваше напред. Симеон в началото се шашна от кънтенето около басейна и многото вода. Баща му го пое в басейна, Симеон се вкопчи и бързо се успокои. Ползвахме бебешки пояс, от който Мария ревеше неистово, а Симеон го приема повече от добре. Голямо киснене беше, щом пръстчетата на децата се бяха деформирали от "сбабичосване".
Платихме си за солна стая. Вътре играхме игри, че иначе няма как 20 минути да са на едно място. Майка редовно ги гледаше във вътрешния басейн, който не е много голям и е достатъчно плитък за Мария. Симеон обикаляше по стъпалото по края. Играха си с чаши и с тасчетата от турската баня. "Сервираха" вълшебно вино и уиски на гости от хотела. Чат-пат имаше по някой неистов писък - единият взел тасчето на другия, единият не си дава чашата, другият го дърпа за памперса...
Вечер се събирахме в едната стая, а Симеон спеше в другата. Когато изключвах бейбифона, Мария казала на баба си да не изключва тяхната част, защото тя искала да ни чува Клюкарка!

От няколко дни Симеон е на тема Бам! Всичко, което падне, се озвучава. Ако не падне само, му се помага Днес крещя на излизане от нас Ка-ка! Ка-ка! Ка-ка! Търси я от сутринта.

В сряда на 17-ти беше тържеството в градината. Този път ММ имаше възможност да дойде и бяхме уговорили майка да гледа Симеон. За разлика от предните години сега всичко беше организирано не в игралната им, ами в едно по-голямо помещение, което го използват за уроци по народни, модерни танци, спортни събития и други такива мероприятия. Имахме задачата да осигурим на децата бял чорапогащник, бели обувки, а за момчетата - черни. Готвеха изненада, макар по детски току някой поиздаваше нещо през седмиците.
Поизчакахме малко на входа. Госпожата само се подаде и ни привика. Беше в народна носия и носеше диадема с цветя. С ММ се настанихме на столчетата и понеже всички се бутаха да са до вратата (незнайно защо), ние седнахме баш в средата и виждахме перфектно Майка влезе със Симеон уж за малко, за да види Мария, а всъщност успя да изгледа цялото тържество. Залата беше много пролетно украсена. Госпожицата, музикалната госпожа и лелята също бяха в носии. Пуснаха музика и децата влязоха в редичка. Момиченцата бяха с бели народни ризи, със сплетени коси и с диадеми с цветя. Момчетата бяха в черни панталони, бели ризи и червени елечета, някои носеха и калпаци. Темата беше Лазаровден, Цветница и Великден. Децата пяха песни, казваха стихчета, госпожите обясняваха някои от обичаите, а после имаше сценка за самия празник.
Направиха лазаруването много интересно - госпожата беше стопанката, едното момче стопанинът и имаха две деца. Няколко момиченца отидоха в "къщата им" за да наричат. После момиченцата отидоха до едно синьо платно, за да си пуснат венчетата в реката... Имаше и тънък хумор вкаран в цялата сценка.
Всички деца направиха голямо хоро и го завиха навътре без да развалят външния кръг - нещо доста сложно като за тази възраст. Играха на място. Понеже няма как да "развият" хорото, последното дете го поведе наобратно. Личеше си колко много са репетирали Мария си каза ясно и двете стихчета. Дни преди тържеството се оказа, че едно от децата няма да присъства, но за Мария думите не бяха проблем - тя вече ги знаеше.
Момчетата направиха интересен танц с големи бели картонени яйца и с четки за рисуване, а на края обърнаха картона и яйцата бяха боядисани от другата страна.
Тържеството продължи цели 50 минути! Госпожите поведоха децата обратно към групата им, за да ги преоблекат. От време на време поглеждахме към Симеон. Майка му беше придърпала едно столче. Докато имаше песни и танци, той стоеше с висящи във въздуха крачета и не смееше да мигне. Много беше сладък По време на стихчетата обаче му доскучавало и ставал от стола, та го бутал леко напред-назад. Имаше едно по-малко момиченце, та тя от време на време мрънкаше. Симеон обаче вече е "голям" и има опит на такива места как да се държи
Тази година се организирахме и си наехме видеооператор. Сега чакаме диск, за да изгледаме всичко наново
----------------------------------------
Прибрахме се след градина и оставих децата да потичат пред блока. ММ излезе по задачи. Мария се люляше, Симеон си обикаляше и се заиграваше из храстите. Мария се почекна на люлката права. С татко 10 пъти поне й казахме да седне. Молих я, скастрих я - не и не. Симеон хукна към кака си, но се заигра сравнително далеч от нея. В един момент видя майка ми и хукна точно пред люлката. Разминаха се Пак се разкрещяхме на Мария да слезе. Уж да слезе, ама то така ли се спира люлката. Симеон уж се гушна в майка, извъртя се и хукна зад гърба на сестра си. Тя нямаше как да го види. Прасна го точно в главата! Симеон се катурна по гръб. Дори не видях къде го удари. Бях купила кенчета бира. Гушнах го и започнах да му допирам студеното кенче по главата. Той решеве къде от уплаха, къде от болка. Мария беше като напикана. Стоеше отстрани и чакаше притихнала да види какво става. Тогава избухнах! Така я насмотах Не съм я била, ама хубаво я раздрусах да се сети защо толкова пъти й казах да слиза от тая люлка.
Качихме се нагоре, като не спрях да крещя по нея. Оправих Симеон. Синини не се виждаха. Наказах Мария да седи седнала на малката масичка в нейната стая. По масата нямаше играчки, а Мария гледаше в стената. На Симеон му мина ревливото и взе да носи играчки. Говореше на сестра си и току й мушваше по нещо пред нея. Тя само ги отместваше, защото знаеше, че е наказана. Беше смешно на фона на случилото се преди това Привиках ги на вечеря. Майка започна да храни Симеон, а Мария в детската ревна с все сила. Говорихме, обяснявах, мрънках й, мъчех се да я успокоя... След половин час главата ми щеше да се пръсне
Симеон два дни го наблюдавах как е и дали няма да има някакъв проблем. След хубавото тържество другото ми дойде в повече. То все е било превъзбуда след тържествата, ама положението не е било толкова непоносимо

Пак малкият дявол е бил Аз съм бутала брат ми с люлка и после НИ1 изпусна НИ2 по време на люлеене. Много е страшно и сега още заобикалям люлките, като гледам как малките си търсят белята и тичат като гламави. Трябва да слагат преградни стени, да няма как да са в обхвата ходещите.
Ама бъди сигурна и двамата ще помнят случката, пък и ти де.

Дните ми минават толкова бързо, че сякаш пясък тече през пръстите ми. В края на месеца ми изтича майчинството, а не искам да свършва. Хубаво ми е с децата около мен! Уж всеки ден е еднакъв, но всеки е и различен. Буквално се опитвам да грабя от всичко с пълни шепи.

По Великден бяхме в Русе. Поканиха ни братовчед ми и жена му, защото синът им стана на годинка. Направиха и кръщенка по повода. Вторите братовчеди не ги бяхме събирали. Само снимки, клипчета сме разменяли.
На отиване пътувахме много спокойно. Симеон заспа много рано в колата и го оставих така. Посрещнаха ни с нетърпение. Режимът на Симеон нещо се омота в дните на гостуването, защото не можехме да се съобразяваме на 100%, но когато се прибрахме всичко си дойде на мястото.
Ние останахме да спим в апартамента, който преди беше на баба и дядо. Макар и много променен за мен мястото носи много спомени и то все хубави Не можехме да се наприказваме с всички. Леля ми предложи да отида лятото с децата за седмица-две, докато тя е в отпуска. Толкова се надявам да може да се случи това! Симеон с Даниел си играеха по някакъв бебешки начин. Намираха техен вариант на общуване. Мария също си имаше компания - втората ми братовчедка е на 4 и много си допаднаха.
Когато се прибрахме ММ качи Мария на вилата, а аз останах със Симеон вкъщи за цяла седмица. ММ почиваха между празниците от работа, но пък ходеше да помага на баща си.
Случи се така, че в края на следващата седмица Симеон вдигна температура и тотално отказа да яде каквото и да било. Изобщо не ми беше лесно няколко дни сама. Не че толкова имаше какво да се прави, ами ей така - половинката ми я нямаше. За щастие всеки момент прословутият кътник трябва да избие и всички да се успокоим. Все още ми виси по краката, реве, врещи... Някак претръпнах към шум.

Тези дни Симеон е запленен от глухарчетата. Обожава ги! Дори беше измъкнал едно с корена. Голямо дърпане беше паднало Интересно му е да дращи с тебешири и най-вече да гледа другите как рисуват. Много започна да имитира действия. Бяха начертали Дама пред блока и вечер падаше голямо скачане. Симеон също се пробва. Той не може да подскочи, но тръткаше дупе на всяко квадратче. Току някое момиче го хващаше за ръка и го повеждаше нанякъде. После го зарязваше в нищото и се връщаше да скача, а той се озърташе много смешно
Комшийчето под нас говори много. В началото му казваше "Ньомньом" (Симеон), но сега вече е "Тими" (Сими).

Мария имат едно през друго събития в градината. Тези дни бяха в Старческия дом, за да изнесат танца на лазарките от последното тържество. Голяма емоция беше за нея. Разказа, че малко объркали местата си с друго момиченце, но се оправда, че там нямало сцена (Цял живот само на сцена танцувала!) Това всъщност беше благотворителната кауза, която госпожите си бяха поставили като цел в началото на годината. Имаха музикален театър, на който се запознаха с народните инструменти. Чакам да ми разкаже подробно.
Утре ще правят ден на играчката, другата седмица ще имат открит урок по народни танци, в края на месеца - маскен бал... Все хубави емоции

Нещо им е сбъркано на госпожите по повод кауза в Старческия дом, ама хайде . Добре, че вълненията на Мария са около сцената и не ти е задавала други въпроси
Хаха Ньомньом, супер звучи

Аз споменах "старчески дом" и Мария възкликна въпросително. Казах й, че това е специална къща за възрастни и болни хора, които не могат да се грижат за себе си. Тя го разбра и нищо друго не е питала. Госпожата също им е обяснявала нещо. Инициативата май идва от директорката. Те имат разни задания от МОН и няма да се изненадам, ако и това е нещо в тази връзка.

На родителската среща госпожите направиха равносметка какво се изисква от децата и какво са постигнали.
Български език - трябва да членуват правилно, да съгласуват прилагателно и съществително, да използват просто съставно изречение. Всъщост повечето деца с много малки изключение използвали хубави дълги изречения. Разказвали приказки без замисляне.
Математика - да броят до 5, да свързват предмети по 5 броя в група, да разпознават формите. И тук госпожата с усмивка каза "Това се изисква от нас. Това какво Вие изисквате от нас и от Вашите деца е съвсем друг въпрос".
Околен свят - да знаят последователността на сезоните, както и спецификата на всеки един от тях.

Някой се беше оплакал, че не е във вайбър групата и не може да следи нещата, да вижда снимки, които госпожите правят на децата и тн. Госпожите помолиха да бъдат включени родители на всички деца. Оказа се, че това е майка, която категорично отказала да си даде телефона. Хем така, хем онака!

Към края на учебната година Мария имаха едно през друго организирани събития.
Мина открития урок по народни танци. Оказа се най-голямата група! Малко над 20 деца! Кака Деси ги беше подготвила с носии. Показа ни как преминава един техен час. Пляскаха на групи, за да покажат как се тактува за различните танци. Този път имаше по-сложна хореография. С ММ се смяхме, че на ръченицата скачаха като зайци - кой както може. Децата бяха свикнали Деси да е пред тях, за да я виждат и да знаят къде е центъра на сцената. (Едва сега видях, че по пода им лепят парчета хартиено тиксо, за да знаят къде да застанат.) Сега децата се въртяха и заничаха, за да я виждат какво показва. Въпреки, че на моменти малко се объркваха, се получи хубав празник.

Имаха открит урок по плуване. Открит, но не с присъствие на родители. Имаме направен клип как разгряват, как се учат на различни елементи. Потапяха глави като патета Плуваха с дъски, гмурваха се със събрани ръчички. Накрая имаха и подаръци за това, че цяла година се подготвят - пояс или раменки. Мария беше дочула от някого, че не иска да ходи на открит урок. Вечерта имахме разговор. Имах едно наум, че може да се откаже. Беше много щастлива след градина. Не спираше да чурулика и гледа клипа няколко пъти.

По повод 1 юни за първа година от градината решиха да направят карнавал. Бяхме предупредени на родителската среща, че темата е приказни герои. Още веднъж благодаря на Свекърва, че ми даде идея за Червената шапчица. Ших костюма с огромен мерак. ММ предупреди Мария да няма излишно претенции за костюм, защото не сме сигурни, че щеше да смени поне 3 мнения.

Мария имаше наметало, престилка, облякох й бяла блузка и бяла пола на волани, носеше плетена кошница. Белите й чорапи бяха за пране, но го разбрах сутринта - кой да се сети Боса нямаше да са й удобни обувките. Ровейки за подходящи чорапи, докато тя се фръцкаше пред баба си, намерих едни яркочервени с харбалички Бях ги забравила че съществуват!
Една сутрин само беше споделила притеснено на баба си: Само не знам как ще скрия своята самоличност!
По пътя е била много щастлива, всички я оглеждали, закачали... По обяд получихме куп снимки от госпожите Цялата група се бяха подготвили страхотно! Имаше три Елзи, две Снежанки, две Калинки, Мини Маус, Маша, трима Спайдърменовци, каубой, Котарака в чизми, пират, таралежче, феи, магьосници и прочие... Мария и една от най-близките й приятелки бяха като Червената шапчица. Дори госпожите имаха костюми - на калинка, на фея, а лелята беше като пеперуда Имали са аниматор с игри, а после и почерпка. Мария два дни не свали наметалото и все търчеше да се показва.

На 31-ви трябваше да участват в концерт на една от сцените в града. За съжаление го отмениха, тъй като даваха, че ще вали.

Малко снимки: (2344) http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436

Ау, Симеон колко е променен! Изглежда като 3-4 годишен разумен момък
Марийката пак стърчи над другите, явно ще е така, докато не дръпнат съучениците и в гимназията
Костюмът и е съвсем професионален, браво на теб .
Калинките са много сладки, такива еднакви как са се получили?
Направо късмет имате с тази детска градина и не само заради танците и плуването. Дано и малкият успее да ходи там.