Seagirl, m0onlight, радвам се, че се присъединявате към нашите трепети

На различни места съм споменавала из форума, но ето тук е нашата история. Ние от самото начало изключително много искахме дете. Бързо след запознанството ни беше събирането ни като двойка, заживяхме заедно, сгодихме се... Малко след това решихме, че първо ще е детето. Тогава аз бях още на 24, мъжът ми на 23 години - много държахме да сме млади родители, а сватбата можеше да почака.
Да, но не се получи. При лесно забременяване и изключително лека бременност нещата приключиха на средата. Преживях изключително тежка операция и не леко възстановяване. След това като утеха направихме сватбата, за да изживеем нещо красиво

Времето си минаваше, но ние бебешкият въпрос не го коментирахме. В един момент аз започнах нова работа, шофьорски курс, тичах нон-стоп по задачи. мъжът ми беше супер ангажиран и той в работата. Някак си опитите ни за дете просто се случиха. Не сме говорили, не сме се уговаряли.
И така дойде март, когато всички кихаха, кашляха, беше времето на гриповете. Мислех, че и аз имам нещо такова - не се чувствах добре, отпаднало ми беше, отмаляло, стомахът ме чоплеше. Прибирайки се от гости една нощ мъжът ми вика "А, ти си бременна." (съобщително изречение

). "Да бе да, бременна. Да не мислиш, че така бързо ще стане като първия път". "Не бе, ти си бременна, слушай ме."
След няколко дена направих тест. Седим в нас, броим минутите и чакаме. В един момент почвам аз да бутам прозорчето, то не се отваря. Бутам, бутам... не ще! Кой да знае, че трябвало да се дръпне

И с все сила... прас - две ярко червени черти! Просто бяхме без думи. Колко време сме стояли така не знам. В един момент само се гушнахме и си казахме - Този път всичко ще е наред!
В началото не посмяхме да се радваме - нито ние, нито близките ни. на всичкото отгоре цялата ми бременност беше на приливи и отливи. От страхотни притеснения, тичане, лежане на 3 пъти в болница, до супер спокойствие и много хубави моменти! Откакто влязох в 7 месец, аз самата се успокоих и нещата си тръгнаха нормално. Дори лекарят ми се радва, че съм устискала до този момент.
Сега притесненията са ми свързани с раждането, ако може да се нарече така...