Ето ни и нас
Започвам малко по-подробно да разказвам. Няколко дни преди годишнината ни от сватбата си взехме ключовете за новото жилище и се бяхме подготвили за чистене. За щастие предишните собственици бяха викнали хора, та основното беше свършено. От престараване дърпахме дивани и мебели, чистене, бърсане... Направихме една голяма въртележка на обемисти неща и кумът ни заяви "Имам чувство, че съм носил 14 перални". Не беше далече от истината Страшна работа! За годишнината ни си спахме за първи път в новото жилище.
Тъкмо попринесохме основното и свекърът една седмица по-късно реши да ни разтури кухнята и да преправи някои неща. Всичко стана в трици и айде пак наново с парцалите. Дори се шегувахме, че ще науча Мария да казва за дядо си, че само трици прави. Уцелих сезон да пера всички летни дрехи, да ги суша и прибирам, да мия летни обувки... иииии
В началото мислехме всички да се нанесем в голямата спалня (детската демек). После обаче решихме да отделим Мария в нейна си стая. Оказа се, че сега спи дори по-добре от преди. Сутрин най-малкото баща й не я буди, като става за работа. Пънки, чак не ми се вярваше, като ми го каза това за Алекс, ама е факт
Първото влизане беше много интересно, като реакция на дребната... Още от асансьора разбра, че нещо става - оглеждаше се много изненадана. Влязохме вкъщи и тя беше като зайче-байче - ошашавена и леко стресирана. Не беше на гости, нямаше непознати хора, ние само й повтаряхме, че сме си вкъщи. После в детската леко се развилня - позна си стаята явно
Тъкмо Мария си свикна на новото място и отскочихме на 300 км на сватба. Три дни спа на различни места и какафонията беше пълна. Наред с това 7-ми зъб върви стремглаво и чат-пат е голямо мрънкане.
Мина и първият рожден ден! Бяхме категорични, че искаме да сме си вкъщи, та празнувахме буквално 3 дни. Дори балоните още стоят Фотосесия още не сме правили и ми е малко криво, ама и времето ни "зарадва". Наканили сме се и професионални снимки ще има, било то и след рождения ден.
Вчера бяхме на консултация и ето ни мерките и теглилките - 80 см и 11,300 кг. Взеха й изследвания, сложиха й ваксина, а Мария дори не гъкна. Само се размрънка, че не успя да докопа епруветките в лабораторията. Можеше да ги подреди много добре
Тези дни ще я записвам на кухня, да видим манджи ще яде ли Напоследък е като куче - само чехли мъкне, дъвче ги, а на краката нищо не търпи. Голяма хитруша е - всичко разбира. Казвам "Дай ми топката" и тя я носи, а играчки по пода - колкото щеш. Започна да тества границите на белите и здравината на нервите и обясненията ни!

Цитат на: Alichka в 28.10.2014 14:58

Напоследък е като куче - само чехли мъкне, дъвче ги, а на краката нищо не търпи. Голяма хитруша е - всичко разбира. Казвам "Дай ми топката" и тя я носи, а играчки по пода - колкото щеш. Започна да тества границите на белите и здравината на нервите и обясненията ни!

 
Расте детето!

Расте и само как! Като види някой, че яде и е готова да му вземе от залъка. Побърква се за хляб На сватбата, като влязохме в ресторанта, беше вече много гладна. Леля реши и Дребната да участва в ритуалите и да я захрани, за да има внучка, която да храни след време. Мария само това и чакаше... Светнаха й очичките и зяпна към питката
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.34279198

Аз съвсем за  станах! Ако все още някой чете темата ни, давам отчет
Напоследък доста време прекарваме навън и гледам да отделям много внимание на дребното човече. Мария вече е на кухня, хапва добре, за събота и неделя пък пробвам варианти с частни такива. Така ми излиза и по-евтино и по-разнообразно, а и определено имаме време една за друга. Напоследък се позапознахме и с нови майки из квартала. Те малката отдалече децата я познават и само я викат по име. Ама то е така - ние имената не си ги знаем с майките или късно ги научаваме, ама децата да си се познават
Нещо с тази кухня не мога да й оправя графика на храненето - отново сме в някакъв преходен период, където едно хранене е в повече, а без него - по-малко. Гледах и примерни режими, ама колкото деца, толкова варианти ми се струват.
Иначе започнаха да прииждат гости в нас и основно подаръците са за Мария. До скоро се оплаквах, че не може да се заиграе сама и само мен търси, но вече повече внимание обръща на детайлите. Реди кръгчета по конуси, натиска музикалните играчки, много обича да пускаме музика и да танцува. Започна и по-упорито да желае да ходи. Не се е пуснала, обаче е все по-смела, когато се придържа. Има моменти, в които само си мисли, че се държи, по-скоро се докосва и се успокоява, че е стабилна.
Друго любимо занимание е да си маха в огледалото. На гардероба в стаята й има огледало и като стане от сън си маха и се смее на себе си. Вижда се перфектно от кошарата и като влезем в стаята се обръща и ни маха в огледалото и чака и ние там да помахаме
Като стана дума за леглото - в момента то е като остров... Дръпнато е в средата на стаята, защото се докопва до всичко. В началото започна с пердетата, после с държачите на щорите, последва контакта зад леглото... Сега ще й лепя така желания от мен стикер на стената и не знам дали ще оцелее. Такова любопитство я гони, че всичко трябва да се пипне и лапне Все повече разбира, като й говоря, все повече тя започва да бърбори, обаче започна и да си прави оглушки за неща, които не й харесват. Например й казвам да ми даде играчката, а тя е хванала и провесила до леглото и само ме поглежда дяволито. После тайно я пуска долу, а играчката много явно се сгромолясва на пода и Мария пак ме поглежда с разлята от кеф муцунка
Ще се постарая в скоро време и нови снимки да имаме

Четем ви и ви се радваме

Отчет приет  Искам снимки на адашката липсва ми да и гледам усмихната муцунка 

Ками тя на колко стана, че нямаш линийка и не мога да ви следя.
Видя ли, че въпреки стемената детенце си се развива добре, скоро ще се гоните!

Хехе! Големи сте сладурки!
Мария стана на година и 20 дена. Вчера ме изуми - все по-упорита е в стоенето права. 100 пъти падна, включително и по лице, тук-там се сеща да ревне, ама като я гледам скоро ще проходи. Поне се надявам! Много ме притесняваше това с каишите - доста я забавиха в изправянето и пристъпването. Дано скоро навакса и с ходенето, пък тогава... да му мисля
Вчера голямо шоу беше - два дни нямахме асансьор и представете си какво мъкнене падаше на количка, багаж и дете. Та вчера нямаше ток в целия квартал. Беше отново "забавно", та с една комшийка си помагахме. Бях оставила Мария в леглото и докато качим багажите и количките, тя се разплакала. Ама такъв рев, че ме няма. Вси ми се душицата! Днес взимам кухнята, Мария ме губи за секунди от поглед между всичките майки и ревва. Ама рев! После като ме стисна за дънките, няма пускане! Чудих се да се смея ли, да плача ли!
Ще има и снимка от днес, само да стане от сън. Имаме си стикер на Мечо Пух Толкова му се радвам, а Мария само го сочи с пръстче.
Напоследък, нали пипа всичко, й се караме за контактите, нищо, че са с капачки. И един път я питаме "Как се кара баба?". А тя вместо с показалец, върти цялата ръка с разперени пръсти. Съвсем докара 5 часа на въртележката! Като ме напуши един смях, ама кво да правя - стърпях се, че отиде иначе обучението ми
Не съм казвала и как реагира на храната. Като кажа "Сега ще ядем." и тя свива муцунка, стиска устни и само казва "Мом, мом, мом". Може да разяжда други деца
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.34355383

Охо, тя със сукман И какво е това, дето и се подава под полата, кличе ли?
И двете сте се вталили видимо

Ами под роклята се подава цикламената подплата. а това бялото си е чорапогащник, за да можем да броим гънките Мария си се втали видимо и източи като ластик. На мен ми изчезнаха красотите, като я отбих. Нищо, че още кърма тече

Голяма е сладурка! Гледам, че е намазала от тортата за РД!

Home, sweet home!Бъдете много щастливи в новото жилище!
Ама права е Пънки за лентичката – аз се чудих малко по-голяма ли беше Мария от Дани или малко по-малка ...? И ето, че изпуснахме рождения ден! Да ви е жива и здрава, да расте щастливо и безгрижно детенце! Личи си, че й е харесала тортата – голямо щастие
Казваш, че Мария спи добре сама в стаята – а не се ли случва да проплаче вечер я от зъби, я от нещо друго? Не се ли притесняваш, че ще спи отвита?

С тая лентичка така и не се оправих от време оно... Нещо зор ми даде един-два пъти и я зарязах Скоро може пак да се пробвам, няма да е лошо.
Муунче, имат толкова малка разлика с Дани, че е нормално де не запомниш. Мария е на 23-ти октомври. Помня, че бяхме доста бременелки с малка разлика в термините.
За Мария - омаза се с тортата и още как! Имаше едно пате от фондан - маза го, маза и накрая и ми даде ръчичка да я отърва от него
Мария се върти изключително много на сън. Не мога да кажа кое е от към главата и кое от към краката, защото просто такива понятия са временни. Често се отвива. Затова тя си спи на климатик, ама с тънко одеяло. Предпочитам да й сложа по-плътна пижамка. Ползвам или хавлиени, или плюшени такива. Мислех си за чувалче - имаме такова, обаче ме е страх като стане, да не се спъне с него. Вдигала ме е по нощите, но то е инцидентно. Пък детската и спалнята са на Г - близо ми е и не е проблем.
Ето да покажа и нещичко
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.34362601

Последно време Мария ме изненада, че започна да се заиграва сама. Дори първият път казвам на баща й "Прави беля или спи...". А тя седнала в леглото и си играе тихичко. Това продължи около час и чак не беше за вярване. Тъкмо се притесних, че ще е от децата, които без майките си не могат и - изненада!
Това обаче нещо пак се промени тези дни и то на моменти. Много мрънка на сън, а един път дори се събуди с рев, ама истеричен рев... Гледах за нови зъби и не мога да видя добре - вече не ми дава много да я разглеждам. Днес пак сме в подобни настроения Бяхме на разходка и докато се приберем не млъкна - рев, гърчене в количката и така поне половин час.
Не знам какво може да я тормози толкова Вчера бяхме на консултация. Ама то не разбрах, че имам дете в колата - докато отидем и докато се върнем беше супер кротичка, не се чу гласче. В поликлиниката само дърпаше баба си да ходят, дори вече само за едната ръчичка иска да я водим. Маха на всички усмихва се... Слънце
Снощи пък изненада баща й! Питам я "Къде е лампичката, маме?", тя показва. "Как гасим лампичката?" и тя духва силно. "Колко голяма порасна след като се наспа?" - дига ръчички. "На колко годинки си?" - показва с пръстче. "Как звъним на баба по телефона?" - и тя слага ръчичка на ухото и вика "Ау". Смешното беше, не това, че прави всичко, ами това, че го проведох като блиц интервю. Мария само събира устни, съсредоточава се, вдига вежди и отваря едни големи очи. Много сериозна физиономия прави, все едно да не обърка нещо Това пък с лампата беше супер изненада, защото е пълна мистерия откъде го е научила. Не знам някой да й го е показвал.
Вече започнахме с плановете за празниците. Само още не мога да измисля какво да й вземем за подарък. Пък и за други деца трябва да мисля... Нямам търпение да обикалям детските магазини

Прекрасна Мария <3 И да и е честит първият рожден ден, макар и месец по-късно ( ) Нека е здрава и да те дарява с красивите си усмивки постоянно. И двете изглеждате чудесно 

Дано скоро те изненада и с бягащи крачета и тогава ще трябва да сменяш гардероба с един размер

За спането с чувал - изобщо не се притеснявай - мъниците са толкова адаптивни, веднага усещат как да подходят Ема спи с чувал обикновено на нашата спалня и ако се събуди без да я усетим преди да сме легнали пристига в дневната сънена с чувал (като малко духче, което пристъпва със ситни крачици), никога досега не е падала с него.

Прекрасно се развива и става все по-интересно да "разговаряте", нали?! Номера с лампата го показват всички баби, вероятно оттам го е научила Блазя ти за самостоятелността, дано продължи тази тенденция, за да имаш и ти време за отдих