Хахаха, Ина, чувала съм го!
Маги, от Комсед. Тук е много смотан и невзрачен магазин с по 2 бройки на кръст. Гледам, че имат доста из София. Странно, но като им сравня цените, имат стоки с драстична разлика с Хиполенд. Уж и двете вериги си вкарват стоки като официален представител. Покрай плей мобилните се запалих да ги следя.

Ина, и аз го знам като кукуриго това 
Тамън щях да кажа, че май в Комсед съм виждала такива ферми  Честно, и аз не съм пазарувала от тях...но наскоро взимах една активна гимнастика за една приятелка и я сравнявах по магазините - в Дундьо беше с около 6-7 лв по-евтина от Хиполенд, та вече ще ги проверявам щателно 

Детската градина

Мария е родена в края на октомври и по всичко личеше, че ще тръгне на градина преди да навърши 3 г. На 15-ти септември се сформират групите и аз имах огромното желание тя да започне с градината, а не да чака навършване на възрастта и едва тогава да бъде прехвърляна. Защо? Защото в градината вървят на набори - тя щеше да е с деца на нейната възраст и най-вече на нейното ниво на развитие. Нямаше да има 10-12 месечни, които все още са с памперси и все още смучат пръсти, нямаше да има мучащи деца, а такива, които говорят ясно и могат да разкажат случка с по няколко изречения. Другото огромно предимство на градината пред яслата е персоналът. Говорим за хора педагози, които са учили детска психология, а в яслата са медицински сестри, т.е. тяхната основна грижа е детето да е в добро здравословно състояние - нахранено, преобуто и тн.
До тук всичко е прекрасно! Обаче... В Пловдив започнаха някакви сериони "реформи". Откриваха, закриваха градини, прехвърляха деца, сливаха и разделяха детски заведения. Хич не съм се задълбочавала кое как променят. Факт обаче беше, че детето ми 3 месеца трябваше да бъде подмятано от сграда в сграда и от група в група. Отказах! Избрах донякъде по-малкото зло, т.е. гледах да я задържат максимално дълго в яслата. Това пък от своя страна доведе до куп отрицателни емоции. В яслата приеха нови деца, разбирайте малки, ревящи и неориентирани, които тепърва трябваше да се адаптират. И така моето дете, което около рождения му ден го похвалих колко е пораснало, колко добре се държи, тотално се промени. Върнахме се пак назад! Мария беше отвратителна! Имах доста натоварващ месец или даже два станаха. Безумно много нерви събрах с нейното поведение. Срам ме е и от моето поведение на моменти, но просто не ми издържаха нервите. Много ми се иска да забравя този период, но от друга страна пък нека го помня, зад а си вадя изводи и за себе си.
И така най-после дойде дългоочакваният момент! ГРАДИНАТА! Месеци наред обяснявахме на Мария, че на градината няма лиготии, тръшкане, ревове за няма-нищо. Там са големи деца, които се учат да рисуват, да играят, да пеят песни, ще ходят на спорт, ще режат с ножица и ще лепят картинки (последните две са й много интересни и затова се споменаваха при всеки удобен случай). Мария буквално беше с промит мозък колко е прекрасно на градината. Такава подготовка дръпнахме
Бяхме на родителска среща. Запознахме се с директорката. Жената ни обясни всичко най-подробно. Показаха ни базата, запознаха ни с персонала. Тук отново сравнение с яслата - в яслата отидохме първия ден при директорката. Тя прецени в коя група ще сме и отидох на съответния вход. Взеха ми детето без да ме питат с памперс ли е, как си иска вода, яде ли, спи ли.... НИЩО! Тук такъв момент нямаше. Специално питах за температурата в помещенията, за времето за сън. Всичко беше обяснено. Идваше ми да разцелувам директорката и заместник-директорката, когато казаха, че температурата е около 22-24 градуса, а не както в яслата - поне 28. Още повече ги харесах, когато спонтанно стана дума, че ще ги извеждат зимата при хубаво време. Представяте ли си?! Готови са да обуват и обличат децата и да ги изведат на въздух В яслата цяла есен, зима и ранна пролет децата са затворени.
Ваденето на медицински си беше екшън, защото не ми дадоха отпуска, за да мога да се занимавам само с това, а ангажирах майка, която беше в болнични, ММ също търча из града. На Мария се наложи два пъти да й взимат кръв - един заради навършване на 3 г. и един заради тръгването на градина. Нямаше как да се съчетаят. Моето дете се държа страхотно, въпреки че втория път попаднахме на тотална джофра в лабораторията. Важното е, че всичко беше наред!
Първия ден на градина мина между другото. Нямах времето да подготвя Мария така, както за яслата. Просто приготвихме раничката, както я приготвям всяка вечер за ясла. На сутринта облякохме рокля, направихме "завъртулки" на косата, за да има специална прическа, лиснахме водичка за късмет и тръгнахме тримата към градината. Мария не спря да говори! Беше в много добро настроение. В градината си беше лудница, защото се оказа, че приемат за първи ден много нови деца. Все още имаше доста неориентирани родители. Повечето бяхме по двойки. Имаше си суетня! Една госпожа от друга група почерпи с питка Мария и нашето момиче беше готово да фръкне  Запознахме се с госпожата. Всички бяха много мили и много внимателни.

Мария се разплака в момента, в който тръгнаха да я вкарват вътре. Искаше и аз да ходя с нея. Излязохме отвън с ММ и изчакахме. На обяд звъннах по телефона и говорих с лелята. Каза, че Мария е спокойна и мога да я оставя да спи там. Нямаше смисъл да я взимам на обяд и само да й разбърквам представите. Тя си е свикнала на яслата по цял ден. Тук е моментът да кажа, че Мария тръгна с котето подарено от Еми. Еми, твоето коте вече ходи на градина
Следобед взех Мария сравнително рано, като я посрещнах с кексче. Тя страшно много се зарадва. Ще кажете, че е нещо кой знае какво. Разказа, че леглото й е на Мики-маусовци. Каза, че си е намокрила ръкавите на жилетката, каза, че си е изцапала роклята с айрян и затова са я преоблекли. Погледнах я и видях, че е със същия клин. Попитах я нали не се е напишквала. Все пак първи ден, ново място, очаквах, че може да има срам или да не се ориентира навреме къде са тоалетните. Мария много сериозно и категорично отговори: Неее! То си имаше тоалетни. Аз там пишках. После ми каза, че е плакала малко, но вече не плаче и каза: Мамо, искам утре пак да ме заведеш на детската градина Ей, камък ми падна от сърцето!
Да ви кажа за нашия сървайвър кит - раницата. Още от яслата се настроих какво е хубаво и какво е излишно да има в раницата. Всяка вечер пренареждам нещата вътре. Така, ако Мария се изцапа, ще знам, че има адекватни дрехи, с които да я преоблекат. Вътре слагам 2-3 ката резервни дрехи. Задължително ги комбинирам като цветове, материя. Просто вече съм си изградила навика да ги мисля като комплекти. Задължително резервни потници, бикини и чорапи. В понеделник носим пижамата, а в петък ни я връщат. В яслата носехме термометър, но сега вече не ни е нужен, защото май няма изискване да се мери температура преди влизане вътре. Слагам задължително пакетче сухи кърпички - те най-вече ни трябват преди или след детското заведение. Често не се прибираме директно вкъщи. Мария пък имаше един период, в който видеше ли обществена тоалетна, на магазин например, казваше, че й се ходи. Купих покривала за тоалетна чиния и вътре в раницата държа 2-3 листчета на дъното за зор-заман, защото не мога да я държа във въздуха, а ме е гнус да сяда на седалката. И нещо много важно! В раницата има торбичка, която с перманентен маркер надписах "мръсни дрехи". Така, ако има нещо изцапано, знам, че ще го сложат вътре, а не при чистите дрехи. В яслата най-често мръсните дрехи ни ги стоварваха в гардероба, а ние да се оправяме. Аз лично държах шкафчето на детето ми да е чисто и подредено. Например калните обувки ги слагах в торбичка, а не пльоснати директно в шкафа, където пък стоят и пантофите за вътре. Тук нямаме достъп до техните шкафчета, защото са на втория етаж. Нас ни допускат само до предверието на първия, което е добре от една страна - хигиенната страна, обаче е малко по-сложно сега зимата с планината от дрехи, шапки, шалове, ръкавици и тн. Страхотно впечатление ми направи, че още при първия случай на изцапани дрехи, всичко беше прибрано в тая въпросна торбичка.
Двете госпожи са млади, едната даже много млада. Лелята е супер приветлива. Днес Мария отново с желание отиде на градина. Чувствам се спокойна, щом и детето ми е спокойно
------------------------------

През почивните дни Мария беше на гости в свекърите. Отдавна не беше ходила при тях, защото се изредиха и двамата да боледуват. Много се бяха затъжили за нея. Мария от вратата ги подхвана да разказва нещо. Не спираше да говори. Веднага завъртя дупе и седна толкова близо до дядо си, че той чак се поотмести, за да може все пак да е комфортно и на двамата. През нощта Мария се събудила и тръгнала да се обува. Баба й я попитала къде отива, а отговорът бил един път: При дядо. Аз не съм го виждАла цяла година

А, значи това са били големите промени и тичането
Голямо момиче си имате вече, умно и разумно!

ей браво на смелото момиче! Много полезни неща прочетох за тръгването ясла/градина и раничките!

Сега, като се обърна назад, всичко изглежда много лесно. Просто бяхме дълго време в неведение какво, кога и как. Беше голямо тичане и притеснения. Натрупаха се и доста неща накуп. Нямахме празен ден. Аз пазех и доста отпуска, пък моя шеф като чу, че искам 1 седмица, лошо му стана. Както и да е! Всяка една промяна с малко дете, те вади от коловоза и започва едно чудене. Комшийките са в ужас - техните деца не са ходили на ясла и изживяват всичко, което аз миналата година преживях.


Снощи Мария каза, че баба й я научила на едно стихотворение:
"Сурва, сурва година, червена ябълка в градина. Как беше нататък, мамо?" и после продължи "Да сте живи и здрави, доамина, догодина." После обясни, че "Ще те сурвачкам по гърба"

Браво на адашката. Голямо момиченце е вече. 
Радвам се, че вече е тръгнала успешно на градина и се чувства добре там. Дано все така да е.
И наистина всичко изглежда в реда на нещата. 

Ма много са полезни тези теми толкова неща научавам,никога не ми беше минавало през ума  за торбичка за мръсни дрехи и т.н. Али много си организирана,поздравления    С такава майка,няма как детенцето да не е уникално,браво и на двечките.Все така да и харесва и да няма търпение за градини.

Още една червена точка за госпожите в градината Вчера, когато отидох да взема Мария, ми връчиха един лист с напечатани въпроси. Въпросите бяха 17 на брой от типа на: с какво обича да се занимава детето; кой се грижи за него, какви предавания гледаме по телевизията заедно; ходи ли с желание на градина; как го награждаваме; как му показваме, че не одобряваме поведението на детето; как  го хвалим; бихме ли се доверили/поискали съвет от учителките; смятаме ли, че можем да дадем нашия опит в отглеждането на дете на друг и тн.
Мен ме налегна музата явно, защото изписах един лист с отговори. Това, което може би най- ме притеснява е доколко й е правилна артикулацията. Все още има затруднения на някои съгласни - ш и ч например са й много сходни. Да си кажа - с нетърпение чакам родителската среща.

Детската градина винаги е била по- различна от яслата, просто децата са по- големи. Затова и спестих на мен и децата ясленския период.
И на мен ми е интересно каква ще е родителската среща. Обикновено измислят да правят Коледен благотворителен базар, да видим и с най- малките дали правят така.

Аз съм очарована от тази градина,не знам при другите как са нещата,но  тук определено се интересуват много то децата   Бравоооо

Цитат на: svekarva в 20.07.2016 07:16

Щъркелице Али, хайде и на теб късмета на вестителя  .

Юли месец в темата на Фери това ми звучеше в сферата на научната фантастика. На моето малко-голямо мишле Мария не й беше писано да бъде по-малката сестра, но да се надяваме, че след има-няма половин година ще бъде кака.

И така Свекърва взе, че ме нарече. Започвам разказ за бременност номер 3
Идеята за повече от едно дете си я имахме още в самото начало на връзката ни с ММ. Това беше нещо, което и двамата винаги много силно сме го желали. Нещо съкровено и най-важно. Не искам да се връщам много назад през какво сме преминали и какви душевни лутания сме имали.
При нас решението за бебе не е било никога безкрайно дълго планирано и обмисляно. Малко по-импулсивно сме действали. В смисъл не сме чакали - да мине това, да се случи онова, изчакай, че трябва еди си какво по-напред. Единствено миналата зима леко бях изтръпнала, че цикълът ми прескочи, а на лято ни предстоеше кумуване.
В началото на това лято имах шанс да мина няколко интервюта за нещо по-сериозно като работа. Бях на интервюта в супер сериозни фирми и много ми се искаше да се случат по най-добрия начин нещата. Да, ама за едната позиция нямах чак такъв опит и аз самата не останах много доволна как се представих на интервюто и на въпросника след това. Въпреки всичко винаги ще съм признателна на една наша съфорумка, която ми даде този шанс. Втората работа се оказа с позиция, за която уж двама души се борим, минахме няколко кръга, а после изведнъж позицията взе, че изчезна от София. Прекратиха процедурата Имах още два шанса, но те бяха с изключително ненормално работно време, което с малко дете не ме устройваше. Всеки един изпуснат шанс малко или много ми се отрази. Започнах да се питам аджеба дали въобще ще се справя с нещо по-отговорно като позиция. Дали възможностите ми покриват очакванията на хората и ей такива неща.
Мисъл за бебе до момента - нулева!
Бяхме на рожден ден на кумицата в София. Беше ни събрала в едно заведение, където се запознахме с най-близките им семейни приятели, с част от роднините й. Етърва й дойде с бебето и понеже бяхме на дълги маси, седна по- към края, за да е удобно за количката. Количката се озова до мен. С кумицата сме коментирали, че това не е най-сладкото бебе като от реклама, а изглежда неестествено надундено от АМ, но... То е бебе! Самото му присъствие те кара да се умиляваш, особено когато вече си минал през това и се чудиш кога ти порасна собственото дете.
Чудех се на въпросната майка защо не разходи количката по близките пътеки, за да може да се унесе бебето. Говорихме и майката каза, че ако обиколи малко, бебето ще заспи, обаче го остави да се мъчи на музиката. Ако я познавах от по-рано, щях да й предложа аз да разходя бебето, но сега ме хвана срам Прекалено е лично някакси. Приказките на масата бяха сладки - признавам си! В един момент бебето заспа, а от време на време подскачаше и си търсеше биберона. Аз реагирах този път много инстинктивно, защото с периферното зрение видях едни разперени ръце и моментално дадох биберона. От средата на масата се чу смях и видях кумицата и етърва й да ме гледат с жест
Тогава ММ като се разнежи, като взе да ми говори колко иска да имаме още едно дете, как не можем да оставим Мария сама и то толкова ми и трябваше. Тия ми ти мои по размер кравешки очи като се напълниха със сълзи... Добре, че беше тъмно, иначе от Орлов мост щяха хората да видят, че някаква реве насред Слатина. Само му казах "Стига, стига!". Така де - наоколо 20-тина души, които виждам за първи път и да запомнят кумата ревяща...
Мина сватбата, мина още време. Пак говорихме и си дадох сметка, че аз по-здрава и да искам не мога да стана. Няма как и да оправя минали неща. Малко преди септември започнахме с опитите, но ми беше пределно ясно, че нищо няма да стане - изобщо не беше подходящ момент за бебеправене. После нещата се завъртяха много. Имахме страшно много отрицателни емоции, тичане, стрес, нерви... Изобщо не съм разбрала, че нещо хубаво се е случило. Когато почина братовчед ми, аз вече съм била бременна. Леля и аз имаме много, много силна връзка. Тя беше категорична, че не ме иска. Не иска да пътувам. А на мен съвестта не ми даваше мира да не съм до нея в този момент. В крайна сметка не ходих на погребението, не пътувах. Не знам дали леля е имала нещо предвид точно в този момент. Не сме говорили.

Нямам думи

И да е момче, да видиш и ти как се гледа мисирче

Чудесна новина! Честито! 

Цитат на: svekarva в 06.12.2016 14:46

Нямам думи

И да е момче, да видиш и ти как се гледа мисирче

Свекс, какво им е на момчетата? Идеални са си. Крайно време е да ви запозная със Змей, че да повярваш.