Али  Много хубаво, че усещаш вече бебчето
Мария ще е впечатлена от куклата сигурно Ние взехме на едно близко детенце кукла с медицински принадлежности, да се прави на докторка, на 3 години и половина е, ще видим ефекта като мине дядо Коледа
Извинявам се за краткия пост, целувки 

Да преживееш Коледа

На Бъдни вечер се събрахме в свекърите. Мария целия ден ни питаше кога ще ходим в баба й. Имахме си ангажименти вкъщи, а и искахме да се наспи хубаво. В свекърите се събрахме с евера, етървата и пременика. При толкова хора - пълна лудница настава без да искаш. Вечерта дойде и бабата на ММ. Естествено, че с ин-лоу даже не се и поздравихме, ама то отдавна вече свикнах на едно общо "Добър вечер!", а не на индивидуални поздравления.
Вечерта минаваше много спокойно. Децата първо украсиха елхата, а после накачулиха дядо си и се надпреварваха кой ще стои до него. На мен душата ми се свиваше, като гледах, защото него наскоро го оперираха и малко или много още не се е възстановил напълно.
В един момент ММ изчезна от стаята с брат си. ММ някакси е успял да влезе в костюма на Дядо Коледа, който беше поне 2 размера по-малък. Звънна се на вратата! Децата изтичаха навън, за да видят кой е. Бяха много щастливи да видят Дядо Коледа, а той - стоеше по чорапи на чержето. Беше най-комичната версия на добрия старец - панталонът като клин впит и до над глезените, коланът захванат с тиксо, мантото разгърдено, а отлоду се подаваше белият потник, шапката - на върха на главата и килната на една страна... ММ много влиза в роля! Дай му подобни щуротии! Започна да ги пита за стихчета. Племеникът с ентусиазъм и патос час казваше едно, а ММ само се обърна настрани с главата, за да се хили. Стиснал очи и целият се тресе от смях! В един момент попита дали друг иска да каже стихче и Мария скочи. До този момент стоеше по- в страни. Каза си детето стихчето, Дядо Коледа я пита за името и тя си изрецетира и трите имена. Имашже по един подарък за децата, а после и за бабата на ММ. Дядо Коледа подпита за сармите дали са станали вкусни и дали утре ще може да отиде на гости. После си нарами чувала и тръгна към вратата. Деверът изгони ММ отново навън на студеното, а ние се чудехме как да се съберем от смях!
Вечерта наслагахме всички подаръци под елхата и на сутринта ги отваряхме. Мм през цялото време се мъчеше да отгатне какво съм му купила. Малка подрочност, че кашончето е с размери на кутия за обувки, а тежеше ужасно - над 6 кг. Едно то предположенията му беше вярно - менгеме Много се смя и каза, че колегите му на работа ще паднат какъв подарък може жена му да измисли. Аз получих чопърче - много исках и все отлагах. Отделно получихме парички и започнах инвестиция в шевна машина За децата естествено имаше най-много подаръци. Мария получи бебе в люлка с аксесоари, вана с аксесоари, детски таблет, от нашите пък има кожухче от естествена кожа, блузки.
Ние този път подарихме на племеника нещо различно от количка - арбалет с вакуумни стрели. Тук е мястото да кажа, че съм потресена от поведението на племеника. В опит да привлече внимание - вика. Ама такива децибели са! Ние примерно на Мария й правим забележка да не е толкова шумна, да говори без викане и тн. Другото е, че го възпитават като пълен егоист. ММ направи грешка на обяд да каже, че е готов с млечната салата и може да бъде му се отсервира чинията. Племеникът ревна и се разпищя. Той трябва да е първи, той трябва да печели и тн. В началото фучна арбалета, защото му трябваше време, за да разбере как се стреля. После видя, че не е сложно. Проблемът беше, ако друг уцели мишената и пак имаше ревове, истерии и тръшкане. Проблем беше и че явно някой трябва да му обръща внимание, а техните не са свикнали. Не е като да му връчиш количка и да стърже с нея по масата. Просто се изтощих Най-лошото беше на следващия ден, когато след тия наблюдения, Мария реши да се затръшка и тя. Е, поне видя, че при нас номерът не върви!
На обяд се прибрахме, за да се наспи на спокойствие Мария, а после - пак на гости. Бабата на ММ има имен ден и там се ходи. После в нашите... Сложно беше! Мария малко се превъзбуди то цялата тарапана, колкото и да е свикнала на хора. Най-лошото беше, че това беше Коледата на шоколадовите яйца. Събра около 8 броя На Бъдни вечер почти нищо не яде, освен питка. Вечерта се закашляла нещо и се събудила от връщане на парче хляб. Баба й и дядо й скочили веднага - нищо страшно не е било. Мария леко се шашнала какво става. Най-доволна била, когато видяла, че в краката й спи котаракът, който милият се чудеше през цялото време къде да се дене. След изяждане на две яйца, вечерта беше с разстройство, което тя разбра и сега обяснява колко боклуци била изяла по Коледа.
Вчера пък имахме семейни приятели на гости, с които почти не успях да се видя, защото дойдоха по обяд - по времето на обедния сън на Мария. Хубавото е, че подновихме стара традиция, която последните две-три години нещо се затри.
Преживяхме Коледа, оцеляхме! Аз съм доволна!

А, да - ММ нещо се поразболява и май и мен ще ме лепне Засега удържам фронта, но все си мисля до Нова година да съм във върхова форма, доколкото е възможно това.
Вчера установих, че съм се улежала. Не че е лошо в това положение, ама асансьорът по поръчка се развали и трамбовах стълби. Обичам да живеем по-нависоко и години наред не съм ползвала асансьор, ама не и да се катеря бременна или с бебе и количка на ръце. 
Парата от питката се падна на мен! Дано поне носи здраве! Посъбрах малко пари и от лотарийни билети, подарени под елхата, но се разминах с късмета от баницата за 2016 г - кола. Е, ще си карам моята
Искам отпуска и да ходим да се снимаме. Само това не сме свършили покрай празниците, а толкова много го искам!

Много бързо попиват децата едно от друго.И наистина , когато са много хора става изморително и за децата  и за възрастните.

Племенникът ми доскоро, като си купеше нещо от магазина, се криеше за да не даде на дребните 

Кажи за бебето хареса ли и ?Откри ли че издава звуци?

Бързо оздравяване на ТМ и ти се пази.Пробвай с мед, лимон и джиндифил, мен това засега ме спасява.

Марта, Мария бързо разбра, че бебето издава звуци, но искаше да спи с него. Съответно му извадихме батериите. От свекърите получи почти същото бебе - с други дрехи и с люлка. На второто бебе изобщо не издърпахме предпазителя и то не ревеше... До едно време. Без да го разглобява, Мария успя някакси да го накара да говори Сега нещо е ошашкана от нови и стари играчки и сякаш с нищо не играе. Не е точно така, но на пръв поглед. Ще има скоро ново пренареждане на нещата.

Нова година

За Нова година се бяхме уговорили да сме с кумците. Те попитаха дали могат да дойдат с кучето, че иначе трябвало на хотел да го водят. Поумувахме и се съгласихме. Мария беше на седмото небе. Тя не беше виждала една година кучето, а само за него говори по начало.
Кумците дойдоха на 31-ви с една кола багаж. По обяд се качиха на вилата, за да се видят със свекърите, а Мария да спи на спокойствие вкъщи. Горе е имало към 50 см сняг, едва са издрапали с вериги и то донякъде само. Кумицата и кучето са се търкаляли по двора като  щури. От бялото пухено одеяло, застлало тревата, нищо не останало. Свекърът се спукал от смях, че все едно стадо бизони е минало, а те са били само две женски
Прибраха се следобеда уморени. Поотдъхнаха и се започна голямото приготвяне. Кучето искаше да легне при нас, да се чувства част от нас. Ама Мария не го остави: Корра, Корра, Корра... Ела тук, иди там, излез, влез... В един момент Корра не я издържа и я изръмжа. Сега Мария обяснява супер смешно как кучето искало да спи, а тя само го притеснявала и така я наджафкала Смешно е, че говори с един притихнал глас и мига и прискляпа на парцали. Върти главата в знак на съгласие. Един вид - Баш така си беше.
Мария много се стряскаше от пиратки и бомби. Леко ми беше едно.... Дали Новата година няма да започне с рев! Сложихме Мария да спи към 9 и малко. Обясних й, че тази нощ ще е много шумно и ако иска нещо, няма да я чуя, защото бейбифона се задейства от всичко. Обясних й да дойде при нас, ако има нещо. Заспа много бързо от емоции. Като започнаха гърмежите, отидох да я проверя. Спеше като бебе Останахме до към 3, а може и по-късно да е било. Беше страхотно да се наговорим с кумците! Мъжете с бенгалски огън "заваряваха" терасата. Правихме селфита на фона на фойерверките, имаше много смях.
На сутринта първата й работа беше да досади на кумицата. Тя пък вече беше станала, защото кучето си е баш като дете - иска си своето. Корра беше много щастлива от Пловдив. Оказа се, че в София освен в парковете, нямат другаде заградени площадки, а около нас има даже две. Такова търчане! Друго си е да е свободно животното!
По обяд пак се разхождаха, а аз и Мария останахме вкъщи. Нашите уж говорили с ММ как се прибират - бяха в Стара Загора. Ние стояхме и ги чакахме. В един момент се оказа, че изобщо не са имали намерение да тръгват Останах си като излъгано камилче - много исках да се разходим в парка, ама не!
От кумците Мария има пъзел с 40 части, които се оказаха 39 в кутията. Монк мира не й дава къде е последната част. Мария реди пъзела перфектно вече. Той пък е един шарен, шарен - с три русалки и само ръце, опашки и коси се подмятат. Хич не е лесен! Дава обаче спокойно време за мен. В една метална кутия - много красива, мъничка, точно като за детски ръце, имаше изненада. Бяхме казали да няма сладкории. Е познайте какво имаше вътре?! Кашкаваааал Мария такава усмивка лепна. Сега от нейната кутийка си взима само парчета. То онази партида отиде за два дни, но режа вътре за нея. Ние имаме от кумците гювече във форма на прасенце. Имаме индивидуални гювечета и един много огромен - като за много гости. Обожавам храна в глинен съд приготвена Скоро ще го сефтосаме.
ММ ми подари за Дядо Мраз нова кафемашина. Беше направил удар - намерил последната бройка намалена, а ден преди това каната на старата машина, дето се беше откъртило парче стъкло, окончателно се сцепи. Все едно с нож я разряза някой. Та си имам още един подарък

Като стана дума за ядене, ще спретна менюто от Новогодишната нощ

Имахме няколко вида салати - някои стандартни, други не толкова. За нас обаче са си познати разновидности. Имахме сушен еленски бут за мезе, кашкавал и сирене. Имахме сърми, баклави и всичко, което е обичайно. По отношение на баклавата беше смешно, че детето или кучето я бяха бутнали и баклавата се беше омазала в торбата. Измихме, изчистихме пода. На баклавата нищо й нямаше - беше си здраво опакована. На другия ден - пак мокро петно. Пак баклавата разлята Този път хванахме, че кучето беше седнало на мокрото петно. Леле, как се чисти лепкав гранитогрес от космато куче и съответно космато куче от лепкав сок на баклава Повече толкова сочна баклава - не! И пак беше оцеляла без поражения.
Ето по-интересните неща все пак:

Пълнена тиква със свинско месо
Кумците донесоха тиква тип цигулка. Разрязахме я по дължина и я изчистихме. Издълбахме я леко, като от изрезките кумицата си правела някаква крем супа. Месото предварително беше нарязано на хапки, киснато във вино и в соев сос. После измихме месото, защото си пуска кръв. Запържихме го леко, за да си смени цвета, заедно с нарязани гъби и лук. Така приготвената плънка я изсипахме върху лодките от тиква. В една идея по-дълбока тава сложихме малко вода, за да не загори тиквата отдолу. Подправките бяха на око. Увихме в алуминиево фолио и го изпекохме на фурна - обичайно 180 градуса с вентилатор. Към края отвихме тиквите, за да се запекат леко. Става много интересно, обаче аз имам извратена представа, че тиквата е само и единствено сладка. Душко Добродушко

Трябваше ни и гарнитура все пак...
Печени цели зеленчуци
В другата оригинална тава от фурната наредихме изчистени цели моркови, ситни обелени картофи (или ако са по-едри, разрязани на две), гъби (цели) и лук на половина нарязан. Поръсихме с куркума и много малко сол. Поляхме със зехтин. Увихме с фолио и хайде, във фурната. После пак позапекохме малко без фолио. Времето за приготвяне е

Десертът (освен прословутата баклава) беше също много бърз и лесен.

Бутер тесто с шоколад
Тъй като в пакета имаше две кори бутер тесто, направихме с два различни шоколада. Едната кора я поразточихме и много леко набрашнихме. Сложихме цял шоколад, поразрязан на няколко места, както са блокчетата, без да ги местим. Отстрани като слънце с нож нарязахме самата кора и всяка ивичка беше препленена като плитка с отсрещната. Отгоре по принцип се маже със жълтък, за да придобие по-лъскав вид, а и става по-вкусно. В случая бяхме изчерпали яйцата за домашна майонеза за салатата от зеле и минахме без жълтък. Може и на кравай да се завие... Вече зависи от фантазията. Запича се във фурната това чудо до почервяване. Изключително бързо и вкусно е! Перфектно като за неочаквани гости или вечери, в които не ти е до сложни рецепти.

Вчера бяхме поканени на детски рожден ден. Взех си отпуск, за да мога да си почина, да се приготвя спокойно, за да взема по-рано Мария от градина и да сме навреме в детския център.
Взимайки Мария по светло още, тя беше готова да прекара много време в двора на градината, за да се порадва на катерушките и да потърчи. Обясних й, че бързаме, за да я облека и приготвя и заминаваме на рожден ден. Милото дете! Почти търча към нас Сложихме рокля, бял чорапогащник, оправихме косата и по часовник ММ звънна, че е долу и ни чака. Трябваше да ни остави с идеята, че там е отвратително за паркиране и щях да обикалям половин час в търсене на място. С нас дойдоха още една комшийка с дъщеричката й.
В детския център Мария влезе като у дома си. Подари подаръка, обу пантофите и Настанихме се ние и въобще не разбрах къде ми е детето. А Мария - където й видят по-напред очите. Търчаха, скачаха, вхърляха се, играха. Ама толкова щуро!!! Едва към средата на тържеството дойде при мен, за да ме види, да поседне при мен, за похапне от нашето меню. После пак изчезна. Миналата година по същото време беше малък ад. Половин час не се отлепи от мен, караше ме да влизам вътре при децата, да стоя там, да ме вижда, да не си ходя и тн. Беше много прясна на яслата и явно с това асоциираше. Сега беше друго. Голямо дете вече Ние пък се оказахме сравнително и неочаквано малко хора. Повечето се бяха уплашили от грипа. Хапнахме, който можеше - пийваше, и една сладка приказка... Комшийката ми честити за бременността, а другите наостриха уши. Смях се, че зимата не се носят клюките с такава скорост както лятно време. Тази пък комшийка, дето я карахме, каза, че и те мислят за второ дете. Много ми стана хубаво Ще е страхотно, ако децата ни пак са с малка разлика. Сега за първи път с нея се заговорихме на тая тема и се оказа, че и тя бая зор е видяла. Жалваше се, че хормоните на щитовидната й не са в ред, но се надява на добро лечение. Така съм ентусиазирана! Много силно искам да се случат нещата при нея!
Мария беше запленена - слагаха им татуировки (ваденки), мажеха ръцете с водни бои и на един плакат правеха отпечатъци - подарък за рожденика. По този повод - тази сутрин Мария рева. "Титировката" й била изсъхнала. Т.е. беше започнала да пада. Рев, ама сълзи, ама хлипане! Погушкахме се доста, докато й обясня, че скоро друго детенце ще я кани на рожден ден и трябва да има място за нова картинка, че тази не е постоянна и все някога ще падне... То да се смееш ли или да плачеш?!
Походихме из снега към градината! Снимах я! Вътре влетя с усмивка, че вчера била на рожден ден на "Марти на Димо". Важно уточнение, че при нас Марти-тата са много, нищо, че госпожите не ги познават лично.

Успя ли да омекне добре свинското? Мисля, че ще се хареса в семейството, ние обичаме извратености . Като нищо да заменя обаче месото с кайма, хем и по- бързо ще стане. Някъде бяха пуснали приказка, че не е добре да се ползва алуминиево фолио, вредно било . Нашата домакиня по НГ така беше приготвила тиквата, задушена във фолио със сини сливи, дюли, ябълки, мед и отгоре- натрошени орехи.
Хихи, сега реве за титировките, после ще ги трие след дискотека, да не я хванете къде ходи

Да, месото беше добре. С кайка ще е и доста по-хомогенно Фолио много ползвам, а за първи път чувам, че било вредно Не знам!

---------------------------
Забравих да кажа за първия бой! Поне беше първият, на който станах свидетел. Снощи имаше едно детенце - година по-малко от Мария и глава по-ниско от нея. Идвайки към сепарето, където бяхме ние, това дете се опита да измести Мария, за да мине по-бързо. Тя го погледна лошо, ама лошо Момчето взе да размахва ръце и я удряше по ръцете и леко по лицето. Мария не е ясно баш каква зодия е, ама малкото скорпионско в нея стана огромно Подпали жестоко! Всичко се разви за части от секундата, както се досещате. Разтървахме ги без сериозни поражения. Мария се захлупи на съседното сепаре. Мислехме, че е обидена. Отидох да я гушна, да поговоря с нея, а тя се обърна и... Плачеше Баш по женски изживяваше всичко Две минути по-късно вече летеше из залата с усмивка на уста!
----------------------------

Единия ден Мария остана в баба си, за да ги гледа заедно с племеника. Отидох да взема Мария. не искам да обяснявам сцените и приказките на племеника, защото ми става тъпо за детето... Свекър ми дойде, за да свали багажа до колата и намести Мария на столчето, за да не прилагам хватката с наместване на дете с коляно без да го вдигаш. Седнах междувременно зад волана и отзад се разнесе възмущението: Еееееей, искам до мен да седиш! Мария много обича да й държа ръката, докато сме в колата. Попитах я кой ще кара, а тя веднага измисли отговор - Дядо! Е, да де - дядо, ама той с какво ще се прибере после
-----------------------------

При едно от многото обяснения, че може да се обува/събува сама и не ми е комфортно да стоя клекнала дълго време, Мария заключи: Защото така ще смачкаш бебето и ще е смачкано бебе и няма да го харесваме После имаше обяснения колко ще си го харесваме и че няма да се смачка... Мина вече на версия, че го мачкам и то започва много да рита, защото му е тясно
-----------------------------

Май не съм писала за другото забавление - да казва марки на коли. Всяка кола се споменава по път към градината. Спира се, обръща се, гледа емблеми. Киа била сложна марка - заключение 1. Заключение 2 - вече научила Тойота, докато преди я бъркаше с Форд. Заключение 3 - щяла да има същия Ситроен като на леля Мира (комшийката), а леля й Мира да щяла да си купи друга кола... Един ден просто по издъненото гърне позна, че наближава боклукчийския камион А вчера паднах от коня, когато видя стар, раздрънкан Опел и ме попита: Защо този Опел е без емблема.

Много сладка Мария 
Това с тиквата добре ми звучи, ма съм сигурна, че ММ няма да го яде, та ще си го спестим 
Личи ли ти вече коремчето

Направо си представих как ТМ зъзне по чорапи 

Вие се смеете за менгемето, но аз действително търсих за ММ за Коледа. Иска да си прави работилница в бъдещия гараж и само си набелязва разни неща. Едно от тях беше менгеме, ама с не знам си какви функции .. Луда работа 

Мария верно като типична жена е приела ситуацията - силна и готова да раздава шамари и толкова деликатна, като е самичка 

В сравнение с предните бременности сега какво е различното?

Рецептата с тиквата,.на мен ми звучи много добре.

Скоро ще видиш колко самостоятелна ще стане Мария.

Кажи ти как се чувстваш?

Машка, то е най-лесно като имаш насоки. Аз за рождения ден имам поръчка - шмиргел
Ще разкажа скоро и за бременността, но преди това два бисера от Мария:

Един ден взимам Мария от градината и я питам какво е яла за следобедна закуска. Тя отговаря с ехидна усмивка:
-Филия с мазАло.
По непотвърдена информация мазАлото беше масло и халва
----------------------

Снощи извадих два чифта ръкавици на ММ. Понеже тръгва на университета, подготвя по-луксозните, а не ежедневните. Тази сутрин обикаля из къщи и ме попита къде съм му оставила ръкавиците. Отиде до портмантото и взе да ги мери и гледа. В един момент вратата на хола се отвори и Мария се подаде:
- Тате, къде отиваш?
- На училище.
Тук от изумление големите сини очи станаха огромни, а веждите - извити като кобилици:
- По пижама ли


Три са били:
Снощи братовчед ми дойде за вечеря. Мария не го беше виждала от септември. Тогава тя много се привърза към него. Този път срамът трая няколко минутки. Изкъпахме я с ММ и тя хукна да каже лека нощ. Гушна се в братовчеда и ме погледна със смях в очите:
- Виж къде се понакатерих!

Мале, колко обичам филия с мазало..  Не съм яла от детството. Ммм обичам 

Хихи и аз обичам мазало! Като цяло халва не съм се сещала да си купувам скоро, ще командировам ММ да достави 
Баща ѝ на Мария добре ще тръгне по пижама в тоя студ
Този твоя мъж нещо много е запретнал ръкави да майстори  Моят също получи за Коледа Винтоверт, искаше и зеге, ма докато се натутам да му го взема, свършиха, та за някой друг повод