Взимам Мария от яслата с кола. Това е огромно изключение. И аз, и баща й умишлено я водим/взимаме пеш. Мария: Тука дуса, щото има павета. (завивам) Тука не дуса, щото няма павета...

Мария: Дядо Боге аботи с боМбашина С ММ коментирахме, че често след баща му е като след паднала бомба. Право е детето

От известно време насам: Мамо, колко думи нямаш!!! (направо нямаш думи)

За кака Фани - нали не можела по описание да се ориентира. Преди много време говорихме за обзавеждане на стаи. Нали дисплеят ни е развален, та малко в тавана съм снимала... http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 (2344)

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36933008 - първата рисунка от яслата (със зеления дъжд). После носеше рисунки, апликации с цветя и боядисани яйца.
От Пазарджик - http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36933009
И малко от Костенския водопад http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36933023 Бях качила повече снимки. Защо не са излезли - идея нямам!

След като пяхме "пука кака" (пухкави снежинки) до март месец, пяхме и "Бабо Марто..." до май месец, е време да сменим репертоара. Сега на мода е:
- Ти-четии. Под небето слънце геи (грей), обачета (облачета) няяяма, `нес пазувам първи уни (днес празнувам първи юни) - вече съм гоааама!
Всяка отворена гласна се произнася с все сила. Пее и за Веселинка, дето си изгубила коланчето, само дето все едно на китайски пее - нищо се не разбира. Иначе Мария говори ли говори! Не й млъква устата.
--------------------------------
Виждаме се с роднини на кумицата. Мария стои срамежливо в краката ми навряна. В един момент я питаха на колко е години, дали има рокля за сватбата и тя взе, че се отпусна:
- И махаме пампесът и ложиме шаени гасти (шарени гащи)! - рече и отсече с хоризонтален жест с ръка.
---------------------------------
Редовно ми казва "Ааабе, мамо!!!". Седнала съм на дивана и съм опнала крака. Ходилата ми висят. Мария ме вижда, че съм боса и "Абе, мамо, буйш твойти чехли!". Взима ми джапанките и с все сила тъпче ли тъпче на краката. Аз пък съм разперила пръсти и джапанката висва само на два от тях. Тъкмо ме обува и мърдам пръсти, при което джапанката пада. Айде, пак упражнението наново. В един момент Мария събира на розичка палец, показалец и среден пръст и ръкомаха пред очите ми: Абе, мамо, що не сушаш Маия?! Хич не сушаш!". Другата редовна реплика: Абе, мамо, колко пъти казах!".
----------------------------------
От седмица имам проблем с мъдреца, бях се и подула леко. Постоянно повтарям на Мария да не се блъсва в мен, че може да ме удари и да ме боли зъбчето. Тя ме награби един път с шепички и "Дай, мамо, цункам зъпчето". Казвам къде да ми цунка бузата, а тя с малки пръсти отваря устата ми и се засилва зъбите да ми целува. "Блъсването" започна с игра: Ти-четии, боа тати ("три-четири, боря тати" и се мята с все сила по него). Мама не издържа на този силов двубой
----------------------------------
Приеха ни на градина - местният Оксфорд. Сега спрягаме с кого ще ходи на градина - "С Мати (Марти) на Коийо (Кольо), с Мати на Димо и с дугия Мати...". Какво да направим, че са все момчета и все Мартиновци
----------------------------------
- И ходиме с баба и дядо с писшото на басейн и носиме шаени гасти и пуваме с пояс.
- Мама и тати да идват ли?
- Не! (кратко и ясно)
-----------------------------------
Имаше сватба в квартала. Гледахме младоженеца как тръгваше. Музики, балони, хорА, клаксони... На другия ден: Няма ги гостите, няма ги баоните, щото боят ги гавите (болят ги главите)
-----------------------------------
Лястовичките заприиждаха. Тази сутрин се събуждам от силно викане: Здавей, пийенцеееее! Здаавееей (чук-чук по прозореца) Влизам в детската, а Мария се изправила в кошарата и гледа лястовичката на жицата.

Ами да, всяко второ момченце е Мартин, барабар с моя племенник, кръстен на дядо си Михаил
Пък та откъде знае, че ги болят главите, сигурно е чувала нещо такова

Ах, тази Мария направо ме разтапя всеки път с нейните приказки  Представям си я каква е бърборана сладка и умна 

Честито за градината
Дано бързо ти минат проблемите със зъба 

Фери, много е сладичка как разсъждава! Разтапям се, когато слушам едни дълги изречения от нея. Затова и се чувствам виновна, когато нямам време, сили или нерви за типично детските прищевки.
Снощи спонтанно се организирахме и в комплект с нашите ходихме да избираме "тлотонетка". Само такова "животно" си нямахме вкъщи и с това се сдобихме вече. Мария си избра зелена тротинетка.
Днес съм от по-рано на работа - поредните простотии и решения в последния момент. Сутринта как успях да събудя Мария- не знам. Облякохме бяла рокля, обухме бели чорапи с дантела по края, вързахме две цикламени чокита и с бяло-цикламени обувки се натоварихме в колата. Мария за първи път този сезон е боса и реагира: Аз съм по голо дупе! Хем радостна, хем и леко притеснена дали всичко е наред.
Занесе страхотни балони в яслата. Ще имат тържество, но ще е без родители. Трябваше да сме канени и ние, но заради варицелата в две от групите, няма да се направи на двора.
Дано да имат снимки или видео!
Мониторът ни сдаде багажа и вече трудно ще качвам снимки...

Да драсна няколко реда...
Откакто ми смениха работното време е чудо! Половин час си е половин час, особено сутрин. Мария стана кисела, раздразнителна, вечер не може да заспи по-рано, а сутрин не може да стане. Почти вече се нагласихме - разменихме роли и ММ води Мария сутрин, а аз я взимам вечер от яслата. Сега атракцията за Дребосъчка е, че сме с разменени коли със свекъра и тя много се радва да я взимам с на дядо й колата. Има музика, за разлика от моята
На първи юни тържеството е минало чудесно - имало балони, имало игри... Беше много щастлива. Сега е супер ентусиазирана за рожденния ден на баща й - ще има балони, ще има подаръци, ще има гости. Дай й дандания на нея!
Направихме няколко големи за нас крачки - първата беше на първи юни. Махнахме окончателно биберона. За какво става дума! Тя не е с биберон от бебе, но заспиваше държейки го. Не ми пречи. Обаче още от самото начало на яслата я научиха да не спи с него. Значи може! Да, ама вкъщи е друго. ММ на няколко пъти ми е мрънкал - Е, баш днес ли? Що сега го реши? и тн. В един момент ми писна и го оставих той да й прави психоатаките Така Мария сама си даде пусков срок - първи юни, вече ставала голяма, както се  пее в песничката. Пак казвам - тя го държеше, не го лапаше, но още един ангажимент при ходене на гости, пътуване, пък не дай си Боже да се скапе. Ходи търси после същия. Айде, моля ви се! Как Мария преживя всичко - ами нормално. С нормално мрънкане първите три вечери. После всичко се нареди постарому.
Миналата седмица реших, че вече е достатъчно топло и мога да я пусна по гащи. Предимството на момичетата е, че можеш да ги олечеш с рокля и да сменяш само гащи, а не няколко ката дрехи. Изпрахме бикините, показах й ги и тя си избра с кои да е в събота. Беше супер щастлива!!! Цял ден се хвалеше, че не била бебе, а има гащи. Напишка се един път само за деня и то следобяд. На втория ден пак имахме супер добър резултат. Мария си ходи на гърне от много малка, въпросът е да се усети навреме, че заиграе ли се... После буквално гледа като напикана! Вчера в яслата си е било изпитание за лелите - Мария и още едно дете за първи ден на ясла с гащи. Не знам другото дете как се е справило, но Мария се прибра със същите гащи. Нямахме гаф дори и по магазините, когато обикаляхме. Разказах в общата тема как си играеше в нейната стая, аз в кухнята (не си играех) и Мария идва, носеща гърнето с пличкащо се съдържание. В яслата сама си е взимала гърнето и си е вършела нещата. Ох, кога ми порасна толкова детето!
Тези дни е ужасно - мокро, ту вали, ту не вали. Не ги извеждат в яслата и познайте как се прибираме. С тасманийски дявол вкъщи, как иначе! Снощи не успя да заспи от превъзбуда. През нощта рева, че имала ако. Изпишка се, а докато я оправях, заспа в ръцете ми на повивалника. Милинката! Много впечатления й се натрупаха. Стана ужасно мрънкаща тази сутрин. Аз едва я изтраях. Баща й също. Недоспала съм, крива съм, не ми се работи, не ми се занимава с нищо!

Другото ново при нас е, че подстригахме къдриците. Сега е с каре По-лятна прическа, за да не се поти чак толкова.
------------
В неделя съм седнала на терасата, пия кафе и се наслаждавам на съндъчетата с цветя, гледката, слънцето Мария щъка около мен. В един момент искаше да види минаващия камион за боклук Клекнала между перилата на терасата и гледа ли гледа. В един момент идва при мен и... Цялото й чело в латекс, където се е опирала. Голямо любопитство

Браво на Мария за памперса  Явно по-бързо ще свикне, отколкото сте очаквали, което си е супер  Е, има си ги съпътстващите случки, но ми хареса за предимствата на момиченцата, щото и аз съм си мислела за тях хихи 
Ех, не ти ли липсват къдриците, сега не можете да връзвате чокита, или?

Доста четох за това как и кога се маха памперсът. Даже ще си систематизирам нещата и ще ги опиша в общата тема. Не че има универсален начин, просто ще споделя това, през което минахме.
Вчера Мария я взех от яслата със същите бикини от сутринта. Едва преди къпане имаше инцидент.
Чокита връзваме. Жал ми беше за къдриците, но те не са изчезнали окончателно. Имаше няколко много топли дни и нощи. Вратът на Мария целият стана на ситни пъпчици. Беше ужасно. Реших, че е по-добре с по-лятна прическа. На есен за градината тъкмо ще има нов стил

Точно когато пиех кафе, а Мария гледаше от терасата камионите и гълъбите, се разлая малко куче. Ама то не лай, ами дразнещо джафкане. Мария без да вижда кучето, застана до перилата и:
- Ей, куче, що лайш? Ей, куче, спи лайш, дазниш мен. Куче, това мойта къща, ходи твойта къща, лайш коко искаш. Дазниш Маия...

Говорим за кучето на кумците. Не знаех дали ще идват с нея и подготвях Мария. Обяснявах, че кучето е пухкава, а Мария: И не боде! Аз Да, мамо, не боде. Мария: Мека е, не боде, щото няма боди (бодли).

Е това е - лай си в твоята къща, дразниш ме
Дай ми я само за един ден Мария да се провикне на съседското куче от долната странична тераса, плащам в брой Има едно такова, дето чак се тресе от проклетия, а стопанката му само дебне кой го разлайва и сипе огън и жупел. Направо ще зяпне, ако я чуе. Ние всички мълчим и и имаме страха /на съседката/, че работи в Общината.

Мария е бонбон, браво за памперса! Върнах се назад няколко страници да я опозная по-добре, чешитка малка е

Ох това с кучето ме разсмя.Моника вика "Ей, куче шшшшшшшшшт тихо" сладури големи са.

Каква сладуранка е Мария! Браво за памперса  пораства детето!

Браво на умното момиче,интересно ми е много за памперса,чета  ви с удоволствие и събирам опит за някога

Втора нощ подред имаме чисто сух памперс!!! Това е огромна изненада за мен. Доскоро се събуждаше с мокра бомба на дупето. Снощи се размрънка и ме вдигна посред нощ, че й се пишкало. И наистина напълни гърнето.
Онзи ден пък бяхме в магазина. Тъкмо дойде наш ред да ни обслужват на витрината и Мария се сви: Имам, Мамо, пиш. Ни напред, ни назад. Казах да стиска. За късмет на касата само едни хора. Хубаво, ама се затутлиха с цигари - такива ли, не, аз ще пуша онакива, пък къси, пък дълги.... Мария само се свиваше, а аз умишлено й виках да стиска, барем се сетят да се разбързат. Оправихме покупките, газ с багажа навън и вече нямах скруполи да се изпикае отстрани, баш на тротоара. Да, ама Мария хукна! Тичам след нея с чантите, а тя искала на тревичка. Устиска! Имам чувството, че един литър изпика. Ей, голям зор е било!

Хахахха иска на тревата Браво на малкото-порастнало момиче, вече се раздели и с последния бебешки признак 
Ей, ама много несъобразителни хора