Мария понякога пее, каквото е решила, че чува. Беше ме накарала да търся "За докрай" В един момент разбрах, че е песента от "Замръзналото кралство" - "Слагам край". По същият начин вместо "Заблуждаваш се" казва "Будиш се". Не че не може да го каже едното, но някак й е същото като второто.
Сега в градината се готвят за 8 март. Понеже трябва да е тайна какво готвят, тя се въздържа да ми разказва. Току обаче не издържи и запее нещо. Един ден излизам от банята и я заварвам над леглото на Симеон и пее та се къса. Решила въпроса - щом не може да пее на мама, може на Симеон и той ще пази тайната

Държа Симеон да орига след хранене - полуседнал с гръб към мен. Чопля си телефона над главата му и в един момент правя екранна снимка. От звука на снимане Симеон подскача и разперва настрани ръце стреснато. В следващия момент се възмути с: Муу!
От вчера има втори зъб
От понеделник прояде месо. Дадох пилешко като първо. Хапна си го с охота. Не знам дали просто беше гладен или наистина му хареса. Беше много смешно, че преди това бяхме при педиатърката заради Мария. Питах педиатърката дали да давам месо, че до този момент Симеон е само на зеленчуково пюре и каша, а тя реагира през смях с ирония - Ами стига му толкова де Този път нямахме консултация заради грипната епидемия и следващото ни ходене е на никъде - 10 дни преди да направи 9 месеца.
Свекърва ми изръси страшен лаф Понеже Мария си беше едро бебе, свекърва ми има вече две пораснали внучета и сега Симеон изглежда много нюню. Затова каза, че приличал на пинчер с тия малки крачета То не е лъжа, че има едно тънко източено вратле и крачета като солети (пак на фона на бухтичките на Мария).

Откакто станаха разправиите между родителите, нашите госпожи вадят на таблото в градината описано точка по точка какво са учили децата през деня. Наскоро бяха извадили списък, че по Околен свят са учили за морските животни и по-специално за делфините. Децата бяха и оцветявали делфин. По математика пък бяха учили за триъгълника.
В четвъртък тъкмо бяхме излезли по обяд със Симеон и си правех план за хубава разходка, чух как ми звъни телефонът. В първия момент не видях кой е, а после разбрах, че е от градината. Сви ми се душата. Обаждаше се не някоя от нашите госпожи, а сестрата. Докато ми обясни какво става, вече си представях пак картинка като падането на Мария в банята. Оказа се, че Мария не е добре, с температура и очите много й сълзяли. Две минути по-късно вече бях в градината.
Госпожата изведе Мария, обясни ми, че е яла само малко супа (нашето сомалийче нали винаги иска допълнително). Очите на Мария течаха, целите й орбити бяха червени, бузите й горяха. Както е светла, много лесно се вижда когато не е добре.
Прибрахме се, температурата беше паднала сама Мария си легна. Следобяд направихме схема да взема майка, за да гледа Симеон пред поликлиниката, а ние чакахме пред кабинета. Час и 40 минути Буквално затворихме поликлиниката. Разни, които бяха само за бележка от сестрата, бяха взели всички часове, а ние чакахме без час. Педиатърката я прегледа. Очите на Мария вече бяха наред. Сякаш нищо не е било Температурата беше някаква епизодична и сама падаше. Буквално си личеше как тялото й бори вируса. Само на 2 или 3 пъти се наложи да дам Панадол.
И от тогава е хем здрава, хем не съвсем. В неделя покашля 10-тина пъти, в понеделник бяхме на контролен преглед. Този път нямах толерантност и си влязох на часа.
Вчера Мария тотално вече откачи от скука вкъщи! Тръгнахме да правим заедно упражнения. Стана й скучно и взе да обикаля около мен, но много близо. Настъпи ме по ръката. Направих забележка, а тя продължи да обикаля с хихикане с риск да ме настъпи пак или да нарани брат си, който беше на активната гимнастика на пода. По-късно Симеон беше по корем на пода, а Мария в играта си решила да го надкрачи и стоеше на колена над него. При най-малкото залитане можеше да падне върху кръста му. Симеон заспа на обяд, викнах Мария да я мия, а тя влезе в банята със скок и висна на мивката. Мивката ни е голяма с шкаф отдолу и всичко това може да се срути върху нея. Обяснявала съм го милион пъти Това беше капката, която преля чашата. Така не съм излизала от кожата си сигурно от две години!
Снощи с ММ коментирахме днес да е на градина, защото нито кашля, от събота няма и температура. Е, късмет! Снощи еднократно имаше разстройство и днес пак се наблюдаваме вкъщи. Днес за съжаление ще си пропусне и плуването.

Качвам две картинки от градината - на първата са оцветявали петлетата. Втората е апликация. Кучето имало нужда от приятел. Децата са правели човечета според пола. Мария много смешно е направила момиченцето, защото от триъгълниците е трябвало да направи панделка, а не уши

Али, още вчера ми направи впечатление петлето на Мария, но нямах време да пиша. Много интересно смесва реалност и въображение, а за попълването в контур изглежда е по-напред от другите в групата. Хаха, за момичето ушички трябват, панделката ще се сложи друг път, малка препратка към описанияга ти на нейния характер Нормално е да й е скука, тя изглежда много е привикнала към режима в градината, а много седене в къщи й се насъбра, та дано скоро да може да си ходи с кеф.По последните снимки Симеон изглежда източен на височина и нормален на килограми, доколкото моето око въобще е критерии, та е интересно, че сравнен с Мария е кльощав.

Мария има думички за тържеството напролет:
Я да ги обуя аз,
а пък вижте ме тогаз,
със обувките на мама,
вече съм голяма.
Когато й ги дадоха, беше в много сърдито и бясно настроение, та хич не ни се получи рециталът. Два дни по-късно й ги прочетох. Първият път размести малко строфите, а от втория с усмивка каза всичко, та чак не искаше да й подсказвам. Вечерта я чух да репетира в леглото.

Един ден взехме Мария от градина. Майка влезе да види за нещо готово като храна, аз останах отпред с количката, а Мария се шмугна с баба си. Излизайки носеше нещо в ръка. Акълът ми не можа да осъзнае случващото се. Когато асимилирах какво виждам, че носи, се опулих насреща Крайшник! Носеше крайшник бял хляб! Това си харесала вътре. Майка вдигна рамене и каза: Ами то момичето си калкулира филийката Пробвах с убеждаване вкъщи да намажем нещо отгоре. Не стана. Изяде си го ей така - както закуските от Лидл например.

Показвам едно таралежче, което правиха наскоро. Мария подскачайки искаше да ми покаже кое е нейното - "това с най-многото сърчица"
Бяха на театър наскоро и разказваше как никой не искал да бъде приятел на Ежко-Таралежко. Участвали всички горски животни - и Катеричката, и Лиса, и Мечокът... Накрая Облакът станал приятел на Ежко, защото само той не можел да се набоде.
Както нищо не говореше за плуването, от последния път беше много впечатлена. Играли на балон. Надували бузите като балон, хващали нослето, стискали очите и се потапяли, а когато въздухът в балона свършел, се подавали отгоре над водата. Питах я дали е погледната във водата. Не беше

Всъщност нейния Ежко най-прилича на таралеж. Най-правилно му е разположила бодлите/сърцата.

Вчера бяхме на консултация със Симеон. Заради грипните обстановки и "ще има-няма да има" епидемия, датата ни се измести по никое време Седмица преди да направи 9 месеца, Симеон е 8,400 кг и 73 см. За месец и половина е качил 400 гр и 3 см. Направо се разтяга като ластик
Фонтанелата продължава да е огромна, даваме си витаминки и както педиатърката ни успокоява - По-добре да има накъде да расте мозакът.
Симеон беше сънен, та хич не искаше да се усмихне и да покаже двата зъба. Наблюдаваше всичко с критично събрани вежди. Педиатърката пак гледа тестисите и пак сме на същата позиция. След годинката ще ни дава направление за хирург, ама дано вече до тогава окончателно да слязат и хич повече да не се качват нагоре Нищо не чета по въпроса! Изобщо нямам нужда от филми. Ако се налага операция - ще го науча, когато му дойде времето. Дотогава чакаме
Захранването ни продължава с месото - досега съм давала пилешко и заешко. Трябва да вкарам пуешкото например и по-нататък (преди другата ни консултация) вече трябва да съм дала глутен. Кашите следобед са безмлечни и безглутенови и изборът им е супер ограничен. Засега са само инстантни, а те не винаги стоят гладко и се приемат добре. Глутенът много ще ме улесни
Симеон продължава да си е вързан за мен. Влезем ли в "непозната обстановка" (например в нашите) и само за миг да ме изпусне от поглед, следва рев!
Става все по-любопитен. Наднича през рамо, опитва се да докопа всичко с ръце. Откри си краката. Внимателно ги хваща и баааавно ги доближава до устата, като отваря широко уста и очи и прави старателен опит да вкара вътре лятото стъпало. Е, още едва успява само пръстите да докосне.
Наскоро асансьорът беше повреден и свалях количката по стълбите. Мария тичаше напред, аз пръхтях зад нея, само "Симеончо" беше добре. Буквално като цар От любопитство беше проточил вратле и само се озърташе да види докъде съм стигнала. Когато се прибрахме, още нямаше асансьор. Оставих Мария във входа, струпах покупките, свалих Симеон и го оставих при нея с кошницата за кола. Аз се върнах до колата, за да оставя шасито поне. Беше ме много страх да ги оставям така сами във входа при положение, че колата ми беше отзад и не можех да виждам през цялото време входната врата. Върнах се и видях Мария да стои като войник на пост до брат си. За секунда не го беше изпуснала от поглед. На 100% беше изпълнила указанията
Симеон започна да "пълзи" в кръг. Все по-често излиза от гимнастиката и шумно тупа с ръка по ламината.
В коритото избухва Ако баща му не ми помага, ще има пръски от вода и по тавана. Той никога не е ревал от водата. Изпитва някакво блаженство вътре.
Нямам търпение да се стопли и да сменя коша 0+6 месеца с другия. Вярвам, че ще му е много интересен светът

Качвам картичката от Мария за рождения ми ден.
Чери, ММ каза същото. Мен много ме впечатлява как ги карат да правят от нищо нещо.

Али, браво на Мария, че бързо е научила думичките и за хубавия Ежко.
За тестисите добре, че не се филмираш. Ще ти споделя какво съм чувала от частния пед- до 2год е напълно нормално да се качват и слизат, след 2 тестостерона се увеличавал и това ги кара да слезнат окончателно. НО ако не се случи все пак той разправяше май за някаква инжекция с тестостерон и ако пак не слязат, чак тогава хирург. Дано фо година се оправят нещата.
Ама той събира ли се в кош за новородено все още?

Цитат на: ratatui в 23.02.2018 14:30

Ама той събира ли се в кош за новородено все още?

Аз като ви казвам, че е като пинчер, вие не вярвате Събира се е малко условно. Стои присвит, ама няма къде да ходи Така или иначе още основно спи, когато е вън, та се свива сам леко на една страна. Той и в кошарата така спи. Май и кошът не е толкова малък, защото Мария също ми се събираше доста време А тя беше много по-едро бебе.

Това ми е супер информация за тестисите Беше ми чудно аджеба един хирург какво толкова ще гледа, като те основно оперират. Ама явно си имат и други похвати.

Съвсем правилно постъпваш за атрибутите на Симеон, не си струва да си създаваш предварително някакви притеснения Дано не се стигне до операция и де е "малкият дявол" работата.
Творбите на децата дават ли ви ги? Племенникът има една папка, но са много малко неща и всичко е правено от тях - те са изрязвали отделните елементи и трудно се познава кое, какво представлява. Интересно, сигурно имат щанца, не виждам как могат да направят иначе толкова много сърца Или го купуват, знаеш ли?

Тези неща са от таблото и оттам можем да си ги взимаме, да. Аз също пазя тези, които сме взимали, а всички ги имам снимани. Отделно имат учебни помагала/тетрадки. Те служат за отчет какво детето е правило и тетрадките не се изнасят от градината. Макар да не са подготвителна група, имат изисквания от МОН и помагалата са одобрени.
За сърцата и аз това се чудех и много в детайли оглеждах. Мислех, че са с пънч нащракани. Не! Рязани са с малка ножица На места си личи, че имат очертания от молив, та вероятно ползват все пак някакъв шаблон.

Вчера ММ се прибра по-рано от работа. Оставихме Симеон вкъщи с майка и тръгнахме към градината.
Влязох аз да взема Мария и й казах, че днес съм без брат й, но имам голяма изненада. Мария излезе отвън и понечи да си ходи, когато видя баща си да държи шейната. Масово децата искаха и те да са с шейна към вкъщи. Мария седна вътре и само се протягаше настрани да пори снега с ръка.
Стигнахме до нас, ММ отиде да купува пюрета за Симеон, а аз позволих на Мария да играе. Имаше още две деца вън и беше голяма надпревара кой повече сняг ще изрине от пързалки, люлки, пейки. Накрая дадох на Мария да направи ангелче в снега. Беше супер щастлива Направих й анимирани снимки. Явно на другите деца не им бяха разрешили и от завист започнаха: Ти ще се разболееш... Качихме се с Мария горе и веднага я вкарах в банята за топъл душ. Обясних й, че това е каляване и от него човек става по-здрав, а не се разболява. Мария потвърди - И ще имам повече мускули А тя е станала такъв скакалец! От две години крачетата й само се проточват. Преди имаше кълки, сега клечки. И като каже мускули и се пери много смешно, а ребрата щръкват
Междувременно Симеон не беше спрял да крещи и говори: Мам-мам-мам, уаааааа! Беше усетил, че съм се изнизала навън без него Появих се и пак изчезнах (в банята) и той пак започна. Накрая майка го донесе в банята, за да се увери той, че мама е там, не е избягала Уникално смешни муцунки прави

За каляването:
Мария си игра със сняг. Ръцете й почервеняха от студ, защото ръкавиците й висяха за украса от ръкавите на якето. Мария:
- Мамо, като се приберем, искам да ми калиш тази ръчичка. Ама само тази. Да ми я калиш с топла вода.

Влезе във фаза "ще се омъжа за татко". Аз го приемам като нещо повече от нормално - етап от развитието. Бях забравила да предупредя ММ. Той отговори на Мария, че нямало как да стане, защото вече бил женен за мен. Имаше малко сръдня и драма вкъщи, но след таен разговор между мен и ММ, той се съгласи да се ожени за Мария Тя беше много щастлива! Сега й се въртят планове за кого мен да омъжи, та да не съм капо.

От градината ме шашнаха с няколко неща. Първо бяха кукерите. От трета група са отишли в групата на Мария облечени като кукери и са гонели лошото: Бягайте зли гущери (по думи на Мария. По вероятно змии и гущери ).
Второто беше честването в деня на обесването на Левски. Без много подробности, пак с помощта на трета група.
Третото беше вчера. Имаха предвиден театър. По принцип имаха и танци. ММ взе Мария и ми изпрати снимка от таблото. Направили са мартенички, били са на театър, където е била и баба Марта, имали са танци и всичко това преди обед Изумена съм за организацията кога са успели Снощи Мария си брои мартениците - между 8 и 10 на брой.

Покрай джендър явлението четох много, на различни езици и от различни гледни точки за половото възпитание и изобщо за ролята на половете в социалния живот. Абсолютно единодушно е мнението, че семейството се дели на родители и деца, взаимоотношенията между тях са строго определени и не бива да се прекрачват, защото объркват децата. Реакцията на таткото е била точно каквато се препоръчва да е: "Ти си ми дете, аз си имам другар в живота, за теб винаги ще съм твой баща и ще се грижа за теб като такъв. След време и ти ще намериш с кого да изградиш семейство  и да имаш собствени деца." Подобно предложение е крайният момент, когато детето трябва да бъде отстранено от родителския креват, ако все още спи там.
Та хич не я оставяй да ти търси заместник, колкото и невинно и смешно да изглежда. Ако не го направите вие, в детската градина ще научи нещо съвсем не по правилния начин Хаха, почва се трудното Ще потърся статиите и ще ти ги пратя.

Али, напълно подкрепям Свекърва. Това, че Мария не е опозиционна и не създава сериозни проблеми при адаптацията в различни среди не значи, че трябва да й се размиват границите. Предполагам, че със Симеон ще е пък жестока конкуренция да се избута таткото от сърцето на мама. С различни одушевявания на играчки в семейство се опитай също да й натъртваш семейните роли. 

О, не, не! Това съвсем не беше финал на темата, а етапи от разговора Вчера пак стана дума и свекърва ми, която до този момент не беше чувала нищо от Мария, също започна да я убеждава, че има много време и Мария сама ще намери за кого да се омъжи. Това й го казваме и ние. Мария в един момент сама се съгласи, защото по нейни думи докато тя пораснела голяма, ние сме щели да бъдем вече много стари
Що се отнася до ММ - често съм му казвала да внимава с поведение и приказки, защото той в момента изгражда образа на мъжа в къщи и е важно Мария с какви очи ще го възприема.
Точно е на етап семейни взаимоотношения. Ще ми е много интересно да прочета статиите.
Освен всичко, което искала да стане, като порасне голяма (лекарка на хората, на животните, барелина, водолазка, мотористка и прочие), Мария каза, че иска да стане майка. Някак го приема като професия Обясняваше как щяла да има и момиче, и момче, и ако имала момиче и момче едновременно, то коремът й щял да е много, ама много голям

Майка е запазила много дрехи от мен. Някои Мария също носеше. Някой беше подарил блузка в сиво-бежово, с нарисувано в пастелни цветове зайче на колело. Зайчето носеше шапка с цветя по нея. Тук-там по блузата имаше камъчета. Блузката стана тясна в главата и я прибрах. Мария на два-три пъти я търси. Не й беше от най- най-любимите дрехи, а просто една от всички. В един момент й обясних, че вече е малка и ще я подарим на някое момиченце. При последния разговор за блузата Мария ме помоли да не я подарявам, а да я прибера и когато тя има момиче, блузката да отиде за нейното бебе. Шашва ме с разсъждения!