Али, каквото-такова!(ще се опитам да си го втълпя и на себе си).
Най-важното е ти и бебето да сте добре, а нещото от което аз най-много се притеснявам при планово секцио е, че планират раждането твърде рано. В твоят случай това не е така, така че горе главата

Покажи някои снимки на дрешки Направили организация вкъщи, кое, къде, как ще бъде?
Аз тези дни усилено се подготвям и мога да кажа, че съм почти готова, малки детайли ми остават, но понеже съм сама и гледам отдалеч(уж) да съм готова.

Едно от нещата, които ми останаха е да поръчам подаръците от бебето за братчетата. Намислила съм да бъдат големи кукли за ръка, за куклен театър. Вероятно ще са две животинки.

Нали знаете - шубето е голям страх
Тази сутрин, като отидох до болницата, видях доста познати физиономии. Акушерката, която беше на изписването ни, имаше рожден ден и беше много приповдигнато настроението на целия екип. Видях акушерката, която беше на раждането на Мария (също се казва Мария), видях и тази, която най-много ме дундуреше, когато не бях добре. Общо взето това са дребни неща, които дават някакво вътрешно спокойствие.
За изписването ще ползвам едно бяло гащеризонче, макар да не е 100% това, което търсех. Мария също беше в бяло цялата. Оказа се, че това е цветът, който е най-труден за откриване за бебешки дрехи. Все има някакви цветни джиджавки, да не говоря за "синьо - за момченце и розово - за момиченце". Майка изплете лятна пелена и така да имат и двамата с Мария по нещо за спомен. Още ме е яд, че пелената на Мария се спра, ама някой ден може и да се измисли начин да се пооправи малко от малко.
Рачвам моята рокля за изписването. Снимката не е идеална, ама е директно от кроячната маса
За дрехи - имам доста. Майка е имала възможност да запази едва ли не всичко от мен. Единият килер на село години наред беше пълен само с бебешки неща. В един момент е било ясно, че тя второ няма да ражда, обаче все пак толкова време ги е пазила, че накрая е решила да не ги подарява/хвърля, а да си оцени сама труда. Камизолки не знам доколко ще ползвам, обаче едно от най-удобните неща от едно време си остават бархетените пелени (за бърсане на дупе след миене на чешмата), както и едни много интересни подложки, които ги ползвах под чаршафа в кошарата, под чаршафа в количката и за пренасяне на заспало бебе. Имам и доста дадени дрешки, подаръци, както и запазени унисекс от Мария. Не съм снимала почти нищо.
След ремонта на детската махнахме оттам кошарата и скрина-повивалник. Разместихме малко в спалнята и така се освободи място за двете неща. Сега усърдно пера, гладя и сгъвам миниатюрни дрешки. Когато влязох да раждам Мария, скринът не беше готов. Прибрах се и майка и свекърва ми бяха изпрали, изгладили и подредили всичко по конец Толкова удобно го бяха измислили. Та сега си ползвам същата схема на подреждане.
Мария ще има подарък, да. Взели сме й конструктор, който представлява релси на влак, самите вагони, както и части за товар и дострояване на гара. Вероятно ще й го дадем на самото изписване. Тогава държа тя да бъде с нас Идея си нямам обаче кога е добре да бъде първата ни среща. Както и да раждам, не ми се ще да е там по това време.
Тони, на 10-ти ми е терминът. Тези дни точно си говорихме с жената на братовчед ми. И тя е изумена, че повечето лекари бързат за планово секцио още в 37-ма седмица. Мария (на целия зор) се роди 8 дни преди термин.

Али, и аз съм сигурна, че всичко ще е наред. Важното е, че имаш доверие на екипа и опита от Мария.
Роклята ти е направо WOW. Много ми харесва. И бебе в бяло ми е любимо и на мен. Ще сте много красиви и стилни сигурна съм. Не мога да повярвам, че моментът за срещата е толкова близо. Все си мисля, че с Мари едва ли не сте в 5 месец.

Мария вълнува ли се? Кой знае как обяснява милата, че ще е кака и колко горда ще бъде.
Хубави и спокойни последни метри ти желая 

И при нас е така, 37-ма,38-ма седмица най-късно.
Миналият път едва се съгласиха операцията да е на 12-ти при термин (но преизчислен) 19-ти. Просто им казах, че няма начин. Майка имаше купен билет от два месеца и никой не предполагаше тогава, че може да се стигне до секцио.

Нашата първа среща беше няколко часа след като ме преместиха в обикновена стая,  в деня на раждането.

Ако е добър лекар би изчакал тук до край, но за съжаление и аз познавам доста случаи с лекари избързали със секцио, съседката роди бебе 2300 със секцио 3 седмици преди термин, безпричинно насрочено по-рано. Колко по-късно толкова по-добре. Много ме радва твоя лекар, евала ! Роклята е трепач!

Браво на доктора ти.И аз така с моя все отлагах датата и накрая Моника сама реши да излиза.Тук гледат да е 10-тина дни преди термин, но на мен ми отказа, защото каза че няма да изкарам до тогава.Е оказа се прав и не можахме да стигнем до датата дето и двамата бяхме избрали като най-вероятна.

Роклята е супер!

Много хубава рокля, ама при тазгодишните температури май има нужда и от жилетка
Вярно е, че няма чисто бели бебешки дрехи. Аз също много харесвам да са без шарки и да са си бебешки, човешки ще носят цял живот след това.  . Пък после и пелената да покажеш  
Винаги го разказвам, ама пак... Големият син видя за първи път брат си докато кърмех. Отгоре на всичко беше и нагости при другата си баба, извън Пловдив за двете седмици преди и след раждането. Само сви устни и даже не иска да види отблизо бебето. Изненадаха ме с прибирането вкъщи, но това беше крайно неподходящ начин за запознанство. И сега споменава колко е бил разочарован от "жалката" /цитирам/ картина .
На мен първо ми показаха брат ми през прозореца в болницата, после и аз ходих да го взимаме. Хихи, макар и на 4 и нещо, все още си спомням как изглеждаше майка ми, бледа и измъчена, без червило, а бебето ми беше абсолютно безразлично

Али, роклята е страхотна и аз си помислих като Свекс, че ще трябва да предвидиш някаква жилетка

Свекс, щях да падна с констатацията за "жалка" гледка на НИ1 Вярно си е момент, който добре трябва да се осмисли.. Не мисля, че изолацията на 1-вото дете от раждането на 2-рото би довела до добра първоначална адаптация  

Значи и 7-ми е много късно.. Да е 5-ти или пак е късно?Познавам няколко мъже, родени на тази дата.. Много са оправни, пробивни и с акъла си  

Хич не мога да ги разбера тези дани за секцио... Моята приятелка беше с термин началото на септември, роди на 19.август, бебе 3500гр... Ако бяха изчакали до термин.. 

Забравих да кажа за роклята и на мен много ми допадна!



Свекърва ми дава повод за размисъл... по въпрос, по който и без друго съм с голямо притеснение, как Сами ще приеме кърменето на бебето.... Онзи ден се събличам, а той изрежда, това - корем, посочва огромният корем, после това(посочва гърдите), мисли, мисли-което го лапам..., явно има спомени

О Мари, аз отбих Моника на година и 10 месеца, сега е на три, и още вика на гърдите ми "нани"(кодово название) и казва че бебетата пиели мляко от там, ама тя вече не била бебе.

роклята е разкош.
Секциото е оправдано толкова по-рано при случаи като моя- почти никакви води, седалищно, тесен таз и други неща- да не влизам в подробности. Връзват си гащите в такива случаи.
В крайна сметка,  и с 17 дни по-рано, си е стигнал капацитета и си е супер.
Смело напред, всичко е за Добро .

Тони, нито последните дни от бременността, нито първите с бебето са нещо, което повечето майки биха искали да споделят точно с децата си. Хехе, а и като се замисля, картинката наистина е била жалка - гърчещо се люспесто бебе, издаващо изненадващо просташки звуци, подпряна с възглавници майка, замотана с превръзки /щото и другата гърда тече/, недоспала, оповръщана, по нощница, изнервена...
Най- добре е, според мен и ако може да бъде режисирано, първата среща да е когато малкото спи, в спокойна домашна обстановка и внимание, изцяло насочено към по- големите деца. 

много жалка гледка, наистина. Дори и както се стараех и  в болницата да съм винаги сресана, с дезодорант и спирала за очи, пак като си гледам снимките, страх и гнус ме хваща от мен самата .
Но не е вечност.

Моята първа среща със сестра ми е била така режисирана - баща ми ме е взел от градината, когато тя е спяла. Аз съм била на 3,5 години и си спомням, денят преди майка ми да роди, т.е последния, в който съм била само аз и че ме взеха по-рано от градината. Две седмици по-късно съм помолила дядо ми да дойде да не вземе при него и баба, а мама да си седи с мрънкалото

Али всичко, ще е наред, Мария ще се радва на пухкаво братче скоро

Ще ме съсипете с тези истории Наистина не сме помислили кога и как да види бебето. То не знам дали ще е удачно и в болницата да я доведат. В смисъл не знам дали е разрешено свиждането с  бебето. Със сигурност не искам Мария да ме вижда със системи и с катетърна торбичка
Сега се сетих каква снимка имаме двете с Мария. Може би е първата, на която съм я гушнала, а не е до мен в кошчето. Прическата ми е един път Ама и майка ми е за бой - да беше ми казала що за гнездо имам в главата преди да ни щракне. Поне на изписването мясам или аз така си мисля.


И като пояснение колко е устата!
Тази сутрин майка дойде по-рано в нас. Мария още спеше. Събудихме я, за да я оправя баба й. Хем бяхме обяснили, че ще идва баба й, а ние ще излизаме по-рано, пак имаше култов въпрос: Бабо, ти от комина ли дойде
Така в събота, когато ходихме на гости в нашите, Мария я приготвяхме да ляга. Дойде комшията в момент, когато Дулсинея беше на гърнето и тъкмо баба й я бършеше. Мария извъртя глава, за да види кой влиза:
- Ицо, ти пък откъде се взе?!