Тя така си пише, подробно и вдъхновено Плюс това сподели, че ще трябва да почака за трето секцио, та вероятно пуска дълга коса за момента.
Стискай зъби да завърши студентът и да стане доцент, тогава ще си по- спокойна и свободна да взимаш всякакви решения. Шеф разбран няма, затова е шеф
Мария от малка се интересува много от животни. Жалко, че нямаме хубав зоопарк или ферми, където да се водят деца

Али и аз бях като теб.Кърмех до 6 месеца почти, захранвах бавно, а и Моника ми направи няколко изприщвания от храни та съвсем бавно ни се получи всичко.На 11 месеца я записах на детска кухня.Аз вече и готвех и всичко беше на парченца.Кухнята е под блока, слизам с асансьора, после още 20 стъпала и съм там.Едни месец малката яде кухнята за бебета под годинка.Всичко пасирано на пюре, тя се звери и мръщи.Викам добре ще я запиша на голямата кухня за над годинка.Три дни, точно три дни плю и отказваше да яде.Добре че имах нещо сготвено, а не се налагаше да импровизирам.Та до там бях с кухнята.Ако я беше прояла, надали щях да се мъча така, ама ква ми беше файдата от кухнята хем готвя, хем и кухня.

Моника, мнооого рядко има сцени като ядем.Обикновено е след като я е гледала някоя баба.Не знам как става, но за 1 ден с баба си ми се разбива всякаква дисциплина.Иначе яде без да мрънка, и да прави фасони.Тя е ящна, дори обича спанак, за учудване на лелките в яслата.

О, Киви, то човек трябва да намери начин да си спечели време докато е в майчинство. затвориш ли се между пюретата и памперсите, сякаш се губиш в превода
Гледах и комшийката, която купуваше био, еко и `нам си к`ви храни. После всичко само тя готвеше вкъщи. Те си разполагат със средства, разполагат и със села, че да се снабдяват с домашна храна. Но тя се скапваше от домакинска работа. Аз готвех първите пюрета. Тогава имах подадена ръка от всички близки, които отнякъде носеха домашни картофи, моркови, баба беше садила пащърнак, яйца намирах... Наши комшии редовно ми носят пък заешко и й готвя поне това. Но в редовните - ежедневни случаи имах вариант.
Хахах, Маги, рядко се намират наистина строги баби, които да държат здраво юздите Дори и да има такива после пък пред мама и тати се пробват всички номера дали ще минат.

Покрай яслата Мария научи какви ли не дивотии. Това е нещото, което изобщо не ми харесва. Бях чела статия за разликата между ясла и градина и как е създадено едното и другото заведение. Идеята е, че яслата е за отглеждане на малко дете - както животните, които се раждат в ясла и са неукрепнали, за да са самостоятелни. В градината вече е друго - там идеята е индивидуални грижи и внимание към интересите, възможностите на всяко дете, както се гледа индивидуални всяко цвете. Нормално - поразмили са се границите в годините. Най-лошото на яслата е, че няма разделение между годините на децата - от 10 месеца до 3 години и кусур са в една група.
Говорихме с майка на момче от групата ни, което навърши 3 години през март. Тя се ядосваше, че вместо да говори, той започнал все по-често да мучи. Мария е същата. Има моменти, в които ме кара аз да я обувам, храня, обличам... Два дни вкъщи и после се почва: Искам ааааз! и се троска, ако понеча да й помогна. Най-големите постижения на дивотии е пърденето с уста и плюнченето, яденето на сополи, пиенето на сос и близането на дъното на чиния...

Преди време бях бясна на поредната беля и в яда си й се накарах как няма граници на лиготията. Наскоро съм се нарамила с много чанти, раницата от яслата, покупки... Казвам на Мария, че първо ще минем да оставим нещата вкъщи и тогава ще играем. Тя пък хуква към детската площадка и не иска да идва. Отворила съм вратата на входа, подпряла съм я с крак, торбите ми тежат, викам Мария, а тя ми се клечи и не ще да идва. В един момент започнах да съскам гневно, а тя с един категоричен жест с ръка: Посто ганици нямам! В този момент видях каква карикатура съм била, а Мария пресъздаде театрално пародията на карикатурата Сега ми е повече от смешно, ама тогава

Вчера бяхме до Кауфланд и естествено беше насадена в столчето на количката, за да не тичам след нея в магазина. Приближаваме витрините и Мария: Дали има кашкавалчи? (от онези за дегустациите). Казвам, че няма, я тя пак пита, и пак, и пак, и пак, поне 16 пъти. След третото отговаряне видях, че пита "за спорта". Леко поизвади дядо си от равновесие, че той се бореше да се надвика с нея и да се разберат с майка. Накрая Мария започна да си пее и пляска с ръце: Кашкавалчи, кашкавалчи, кашкавалчи

Вчера майка е взела Мария от яслата и е гледала най-послушното дете! .... докато не се появил баща й. Мария беше извадила баба си от равновесие. Катерела се по пързалката и понеже я дострашало да се пусне, скачала горе За наказание майка я върна вкъщи в разгара на размразяването на хладилника. Това дете пощръкля от скука.
Вечерта я изкъпахме и я сложих да спи. Тъкмо излизам и ревна: Искам Маша и Мечокааааа! (Фигурки, които са малко ръбати, за да спи с тях. Пък и има 2 дежурни животни само за сън.) Обяснявах, ама някой ме надвикваше. В един момент се чу силен лай.
- Чуй! Голямото куче се събуди и се ядоса, че ревеш.
- Стах ме е, мамо.
- Няма страшно, то го няма тук, но ти се кара, че плачеш без повод. Ти как се караше на онова малкото, че вдигаше шум и те дразни?
Мария моментално млъкна, гушна си заека и се надупи да спи. След 3 минути вече беше заспала.
Излязох от стаята и милото си промърмори- Една полза от това дръгливо куче!
"Дръгливото куче" е породисто, ама със смотани стопани. Явно не го разхождат, оставят вратата на терасата отворена и кучето се изправя на перилата и се спуква да лае. Кънти целият квартал!
Иначе новата животинска атракция е петел! Имаме няколко останали къщи в квартала, то къща е доста гръмко наименование. Та в едната има петел. Не го виждаме, но всяка сутрин за ясла го чуваме. На всяко кукуригане Мария пиши и скача по една педя от радост! Голяма веселба!

Две вечери подред това малкото ме разтапя!  Гушвам я за "Лека нощ!", давам вода, а Мария ми обгръща рамото: Спинкам на твойта ъчичка, мамо! Така мило ме гледа с тия дълбоко сини очи. Много е хубаво да си я милвам и галя. Даже снощи ми пя: Нани, нани, нани, бееебе!!!

Една седмица майка взимаше Мария от ясла, тъй като са с промени в работното време и има шанс след една сиеста да свърши нещо. Да, ама от много формална строгост Мария се качи на баба си на главата. Не можехме да я познаем. Такава лиготия, писъци, рев, тръшкане!!!
В петък си взех ден и се изморих повече от пребиваването на работа. Вечерта заминахме за София, че бях на моминско парти на кумицата. Изкарах повече от добре от очакваното. Събота и неделя го ударихме на почивка и нощен живот. Прибрахме се и се качихме до вилата, че свекърва ми беше поела щафетата. Мария се беше затъжила за нас! Беше най-кроткото и мило създание!
И всичко пак се преобърна в понеделник... Кошмарна седмица! Тръшкане, рев, нерви... Прибирам се от работа и се напрягам адски много. Едната вечер ММ беше наказал Мария в нейната стая, тя хлипа, той ядосан с основание. Успокоих я и я накарах да ми обясни всичко. В един момент гледам на рамото й "часовник".
-Кой те ухапа, Мамо?
-Боис от пъва гупа. (Сега са смесени групи и бях чула и други родители да се оплакват).

Сега бих казала, че има нови емоции. Пак са в сборна група, но на ново място. Явно им бяха обяснили, защото Мария не спря да го повтаря. Вчера тръгна с огромен интерес. Караше ме да й сгъвам пръстчетата, за да покаже правилно къде отива. Вечерта я похвалиха! Днес пак беше ентусиазирана и с желание тръгна.
Много ми хареса сестрата, която я прие. Млада, супер лъчезарна, разпита ме кое си казва, с гащи ли е, яде ли сама, как спи... Определено ме спечели! Не че не харесвам нашите сестри, но те са пред пенсия и си го карат като едно време. Влезе ли там детето е тяхна грижа и много -много не знаеш какво става. Казват в телеграфен стил "Добре е" и толкоз. Трябва с ченгел да им вадиш думите. Много са мили с децата, но тази моя неинформираност ме хвърля в смут на моменти. Ако има проблем, го казват, но иначе.... Последния път беше с памперса на обяд. Нямаше кой да ми каже, че вече е без него. Ок, решили, пробвали, станало. Чудесно! Ама кой да каже на родителите?!

Много се караме на Мария, ако си лапа ръцете - навик отскоро научен от деца в нейната група. Една вечер ММ приготвя вечерята и си омаца пръста. Така звучно и сладко се облиза, че Мария го погледна хем с укор, хем със завист, хем с интерес...
- Тате, нали знаеш, че така не се прави? Затова ще ме накажат. Мама ще ме накаже с половин час мачкане тази вечер.
Аз Ама че работа! Не стига това да развали дисциплината, ама и аз си го отнесох с половин час масаж!

Нямам време напоследък и само нахвърлях неща. Ще се поправя скоро, че почвам да забравям разни интересни факти.

Много обичам да чета за вас 

Колко е хубаво, че Мария ходи с желание на градина! Но е малко страшно като си помисли човек, как ги гледат и дали им обръщат достатъчно внимание лелките. Тази професия е толкова важна, толкова хуманна, хората, които ще я работят трябва да са уравновесени и разбиращи децата. Скоро бях чела за някакъв случай, майка сложила подслушващо устройство на детето си, за да чуе какво става през деня. Ами, едната сестра само му подвиквала, обиждала, карала се без причина - че било дебело! УжасТ, да ти се изправи косата.

Добре е, че при вас, сестрите са мили с децата, дори да не те информират много, много, важното е да си покойна, че нещата са наред 

Мария спа едва вечер в нашите с идеята майка да я заведе на ясла. Вечерта хапнахме и пийнахме в тях. Сутринта татко мил чинии и чаши и оставил кристалните на масата в хола, за да ги прибира във витрината.
Мария станала от сън, награбила една чаша и:
- Бабо, виж, пия от чашата.
- Дядо ти тук ли намери да остави тия чаши, да ги счупиш.
Тупур-тупур малките крачета към кухнята:
-Дядо, що остави тия чаши на масата, да ги счупя?

Ходихме до Джъмбо - това е събитие, защото Джъмбото е почти в Пазарджик, а идем ли там оставяме към стотина лева от раз. В колата сме се натоварили пак с родителските тела. Говорим си нещо, а през това време Мария не спира:
- Дън-дън-дън.... (джумоли нещо на някаква тема) Аааам! Дън-дън-дън... Аааам...
-Тате, помисли за думичката, не казвай Аааам.
Майка:
-Ти пък! Думичка! Та тя мисли цяла нова тема!
И наистина, думата не й бяга. Просто трябва да измисли за какво да говори.
Там слушаше изключително много! Казваше какво й харесва, какво иска, но не се тръшна, не рева, не пищя на касите.

Мария явно ми хареса кумската рокля. Подготвяме я, че ще има и тя нова рокля, че ще бъде шаферка.
-Аз обиека твоята зийена рокля и бъда гойямата булка, а Теди бъде малката булка, щото не е поаснала. (Мда, ако сватбата е след година или две, Мария ще е по-голяма от булката!)

Бубе, 

Али, за яслата и градината мога да ти кажа неща от мой наблюдения.
Нали преместихме Алекс в градина като направи 3. Бях много притеснена дали ще й хареса и как ще се почувства, все пак в момента са в смесени групи. Определено е решение, за което не съжалявам. Алекс е толкова напреда в сравнение с връстниците й, които ходят на ясла. В градината направо за 2 месеца порасна. Естествено научи и куп лоши неща, но от тях така или иначе няма да се отървем. Просто ако мога и с Виктор бих постъпила така.

Първото ни кумуване

Кумците ни поканиха в края на миналото лято. Имахме ужасно много време да се подготвим и естествено имаше ужасно много неща за подготвяне в последния момент. Разкъсвахме се на няколко места, търчахме за какво ли не по нашата подготовка. Истината е, че ние почти с нищо не помогнахме по самата организация на сватбата, а само с мнение или съвет.
След безкрайно блъскане се уредих с рокля, купих си на майтап обувки, сестрата на булката ми даде чанта и бях готова. ММ беше по-бърз. Имаше костюми и реши, че няма да купува нов. Купихме му риза, а още преди месеци му намерихме обувки – най-голямото предизвикателство по неговото обличане.
Тъй като роклята я купих готова, трябваше да се подкъси според обувките. Роклята ми е от три пласта – различни материи. Най-отдолу е сатен, който изпълнява ролята и на подплата. Отгоре е дантела – абсолютно същото ментовозелено. Най-горният плат е тюл – много мек, много ефирен, но се оказа, че е съвсем друга кройка. Долните платове бяха по-прибрани и образуваха фуния без да ме спъват, а за да има обем, тюлът се оказа пълен клош, а отзад беше набран в кръста. Като вървях малко или много материите полепваха една по друга и ако се загледаш, нямаше момент и трите плата да са с еднаква дължина. Казвам това, за да си представите що за подкъсяване щеше да става дума. Тюлът беше направен като шлейф, който категорично щеше да отпадне – за да не ме спъват, за да не остане кумата по парфюм и за да не се налага втори път да я подкъсявам, тъй като скоро ни предстоят други сватби и пак ще съм с тази рокля.
Седмица пред сватбата се видяхме с вуйната на ММ, която е шивачка. Мери ме, гледа ме и взе роклята в тях. После съжали многократно, че не е рязала на момента. Как е перила роклята, какво е мерила, хем и място има, обади ми се срината – отрязала роклята и се оказа, че е накриво. Щеше жената да припадне. Такъв шок и ужас изживя. Беше готова пари да ми дава. Изгонила всички от вкъщи, викнала нейна колежка и облякла роклята, за което 300 пъти после ми се извини. Колежката й гледала, мерила, накрая изправили нещата. Да, ама дали нямало да ми е късо? Имаше идея да тръгне по магазините за платове и да смени целият тюл с нов. Пристигнаха на следващата вечер в нас. Облякох роклята, мериха ме, гледаха ме и се оказа, че е перфектно!!! Напук на супер високите ми обувки, роклята падаше идеално. Междувременно вуйчото на ММ чете книжки на Мария, Мария търча между нас, ние вир вода потни я гоним, тя разсипа топлийките... Всичко завърши с хепи енд!
Четвъртък търчахме по институции и се справяхме с лигавото поведение на Мария. Беше отвратителна! Една камара хора пред районното за лични карти и паспорти, една камара циганки с циганите и цялото семселе, и всички деца стояха до родителите си... С изключение на Мария! Бяхме вече на предела на нервите си! Ходихме да й взимат мярка за обувки и капнали в най-голямата жега се прибрахме с мисълта как Мария ще заспи. В момента, в който и това се случи, майка й хукна на маникюр. Това ми беше като психотерапия – да си поговоря с възрастен, без да казвам Ела!, Иди!, Не пипай! Имах нужда от диалог, а не само монолози.
Петък рано сутринта бяхме спретнали багажите. Пътувахме с две коли – в едната ние с ММ, а в другата нашите с Мария. Не знам защо нашите се замотаха, Мария се разлигави, започнахме да се изнервяме защо трябва да чакаме 40 минути, при положение, че се бяхме уговорили предварително кога ще се тръгва. Майка и татко се изпокараха, изнервиха... Абе, типично предсватбена треска!
Нашите минаха да вземат две питки, които поръчахме, а ние тръгнахме напред. Излишно е да казвам какво движение беше из града... Като се струпва, всичко трябва да е на въпреки. Баща ми беше бесен защо по този път ще минаваме, трябвало от нам си къде си... Все ми беше тая! Не карах аз, имаха четири месеца да решат от къде ще се пътува и не се разбраха. На няколко пъти се чувах с майка как е Мария и само чувах изнервени реплики. На всичкото отгоре след повече от половината път нашите позволили на Мария да заспи. Хубаво, ама нито й беше време, нито нищо. Тя в кола се одремва, но винаги, ако я занимаеш, се ококорва й се забавлява. Заспала и на един от завоите й клюмнала главата, баш да се събуди. Спряхме за малко, за да яде и после нямаше приспиване. Тя си беше взела дрямката, ама вместо да спи 3 часа, спала половин.

Стигнахме в хотела и се оказа, че булката хич не е добре. Теди беше със стомашен вирус, тръшната на легло в тяхната стая и всички се суетяха как ще избута утрешния ден. При настаняването тя ни беше уредила два съседни номера на стаи, ама откъде да знае, че са в двата края на коридорите. Майка ми беше мрънкаща и меко казано ме ядоса. Преди това мрънкаше, че мразела първи етаж. Теодора без да знае, реши, че няма да сме на първия, както първоначално мислеше, а на втория етаж. Идеята беше младоженецът да ни вземе от долен етаж и да се качим на третия за булката. Отрязах майка, че няма да занимавам Теди да ни мести, при положение, че не й е добре.
Следобед Мария не мигнала. Ревала, тръшкала се, лигавила се, за секунда не ги беше оставила. Хак да им е на нашите, защото по тяхна вина тръгнахме късно, пътувахме супер много време, а на всичкото отгоре я бяха оставили да спи в колата. Предпочитам да бяхме спрели, да се поразсее детето, а не да го мъчим.
Вечерта бяхме на гости в младоженеца. Майка му много искаше да си спазим традидията и отидохме с питка и с ракия в една от сватбените ни бутилки. Хапнахме, пийнахме и решихме да се връщаме в хотела. Междувременно нашите решиха, че за да оставят Мария да заспи в 6 вечерта и да се събуди в 3 посред нощ, я изведоха на разходка по центъра на Благоевград. Имало инструктаж: Как се казваш? Мария си цитира трите имена. Къде живееш? Дава отговор за града.
На другия ден все едно нищо не е имало! Мария се беше стреснала посред нощ, но това ми го правеше и предната седмица – изживяваше все още промяната, че е в смесена група в яслата. Нашите я бяха взели при тях и тя си заспала спокойно. Теди се беше оправила също.
Закусихме, Мария тичаше навън, събираше шишарки, правеше от тях горичка на зайчето, с което спи. Аз отидох при булката. Правеха й прическата, а мен започнаха да ме гримират. Момичето ме направи по нейн начин. Така тя ме виждаше. Аз само дадох насоки какво искам, но в детайли ме направи по начин, по който тя реши. Бях доволна! Не беше гримът, който очаквах, но все пак ми хареса. Булката доста се забави с прическата си и имахме малко време да ме вкарат в някакъв ред. Бях подготвила няколко варианта какво харесвам, но избрах най-бързият. Буклите естествено не ми издържаха цялата вечер, просто защото вече течеше вода от мен и всичко полепваше по тила ми. Но като цяло имаше вид и форма. Аз не съм и по сложните прически поначало.
ММ се облече, Мария беше с нова рокля – шита от свекървата на Теди. Теди малко скептично ми даде роклята. Казах й, че Мария може изобщо да не я хареса, да не й е удобна и нямаше да има начин да я накарам да я носи. Но... Мария беше вече харесала моята рокля и искаше да я носи! Когато си видя нейната, беше най-щастливото момиченце на света. Имаше рокля – „бяла със зейени цетенца”! Нашите също се бяха спретнали! Когато става дума за официален повод, винаги са повече от елегантни, винаги с вкус, винаги подбират много внимателно какво да облекат!
И тук по последвашен разказ на Мария – „додоха сватбарите, и засвири музиката, и имаше „тупа-лупа” (тъпан), и дойдоха гостите и всички влязоха в стаята на мама и тати.” Посрещнахме гостите с ракия и питка. Вдигнахме наздравица. Тръгнахме нагоре по стълбите. Събраха се пред вратата на булката и започна едно пазарене, музиката свиреше, а в един момент спря. Чу се броене до три и лъвски ревове! В един момент очаквах не вратата, а хотелът да падне. Оказа се, че в един и същ момент някой е бутал, а друг е дърпал, та повечето мъже си стояха на едно място. Отвори се вратата и всички нахлуха вътре. Мария през цялото време се беше залепила за мен. Не ме изпускаше от ръка. Влязохме при Теди, а тя бе толкова нежна!!!
Тук Мария вече беше отворила едни очи, ще изскочат! Гледаше как „булката била с една обувка и как не можеше да дойде на сватба. Как търсехме обувката под възглавнициии, в чекмеджетаааа, по шкафовееее, а дугата й била на какъъъ (на крака). Тати намери обувката и като най-висок и най-силен я свали, защото беше много нависоко (на лампата), даде я на Иян (Илиан) и той я обу на Теди. Обаче Теди каза, че й бива (убива) и той сложи паички. И Теди каза, че й е добе и вече може да бъде булка, защото преди това не можеше да бъде булка.” Този разказ се разказва абсолютно всяка вечер преди сън! Това така го е запечатала, че всичко е с изумителни детайли.

Излязохме, изиграхме едно хоро и се качихме в колата да тръгваме. Татко остана с Мария в хотела, за да поспи тя, а майка тръгна с нас. Минаха гражданския брак, мина и венчавката. Всичко беше перфектно там. До най-малкия детайл нещата бяха организирани. Като излязохме да се подписваме, че сме станали свидетели на гражданския брак, се подписах първа и ми стана скучно да чакам ММ да се подписва. В момента, в който той беше готов с подписа, го атакувах и го настъпах, отново! В църквата отново се похилихме. Венчавката беше с двама свещеника, много тържествено беше. ММ много внимателно разменяше халки, корони. Само дето накрая върна короните по местата им и естествено повече гледал да не развали на Теди прическата, а с другата ръке просто постави короната на Илиан на главата. Само чух свещеникът да казва: Виж, оправи му малко короната, че как му я нахлупи. Поглеждам и какво да видя: Короната очевидно му беше нахлупена на носа, а отзад вирната до над ушите. Илиан обаче стои и не мърда, а само разтегнал една подла усмивка. Прехапах се да не се разхиля!
Времето през цялото време беше с нас, защото не беше убийствено горещо, както очаквахме. Появяваха се малки бели пухкави облачета и фотографите решиха, че фотосесията ще е в двора на църквата. Нямаше друга венчавка след тази и можехме да си го позволим. Не обикаляхме, не се мъчехме по жега, фотографите ни разсмиваха и предразполагаха.
Върнахме се в хотела. Гостите бяха настанени по места. Мария ни видя и хукна към нас. Гушна се в татко си и през целия ритуал по захранването беше много кротичка. Очите й светнаха, като видя питката. Майката на Теди ни захрани, захрани и Мария. Теди ритна менчето, то се плъзна и не се обърна. Разхвърчаха се цветя навсякъде. После отново ритна и едва тогава изскочиха и двете цветчета. Настанихме се на масата. Мария търчеше по дансинга и си хареса бяла розичка. Донесе ми я да и я покаже и се заигра с нея. Последваха първи сватбен танц, хоро и много още хора и много танци. Нас определено ни притесняваше това, че е оркестър, а не ди джей, защото знаем няколко хора. Не сме ходили обаче на народни танци както булката и част от другите гости. Въпреки всичко мисля, че не сме се изложили. Имаше танц с пилето и тортата. Малкият брат на младоженецът игра с тортата. Аз бях седнала на стол в средата на дансинга и му подадох 2 лв. Говорех му да си купи айс кола, любимото му. Той не чуваше добре какво му говоря. Искаше още пари и аз само му виках „Айс кола!”, а той се надвесил над мен и супер съсредоточен какво му говоря „А? Какво?”. Дадох му още 2 лв и ставайки от стола грабнах тортата ММ беше седнал с гръб към мен. Сестрата на булката играеше с пилето. ММ й мушна под презрамката на роклята пари. После стана и двамата играха доста. Да, ама ММ хвана подноса, а шаферката остана с вдигнати ръце. ММ е 1,97 м, а шаферката 1,50 м. В един момент просто стоеше с вдигнати ръце и имах чувство, че виси милата на подноса Постоя, постоя, пък пусна!
Мария не се отлепи от булката. Заедно играха хоро, танцуваха двете, малката само я преследваше. Не знам и на Теди майката как я изтърпя на няколко поредни тракийски хора да играе с Мария. Такива емоции е събрало детето, че само говори как ще ходим на другите сватби и постоянно пита кога пак ще се женят Теди и Илиан.
На другия ден нашите тръгнаха за Пловдив с Мария, а ние отидохме на басейн. После бяхме запазили една вила, на която си изкарахме цяла седмица. Бяхме в Добротино. Имахме шанс да обикаляме - един ден из Гоце Делчев, два дни по Папаз Чаир, един ден на басейн... Всеки ден си измисляхме какво ще правим. На Теди братовчед й също идваше, даже с нас си изпразнува рождения ден.
Всеки ден се чувахме с Мария. Беше уникално сладка
Мамо, може й да дойдеш у наш (у нас е в баба й и дядо й, а вкъщи си е в нас)? Отговарях, че съм далече и няма как сега да дойда. Мамо, може й само за две минути да дойдеш? Мамо, а какъв подаък ще ми купиш? Мамо, ще има й шоколадово яйце? А от шоколадовото яйце да има коте? Обяснявах, че от яйцето се люпят пиленца, а котета има само в коремите на майките котки. Мамо, а ти имаш ли коте в коема? Беше видяла колата на баща си пред блока, тръгвайки за ясла. Започнала да скача "Тати! Тати!", а майка казала, че това е на тати колата, ама ние сме с на дядо й колата, не с тази на ММ. Мария все пак питала "А ще може й да се качим вкъщи и даи мама и тати са си вкъщи? Само за две минути да ги видя?".

Много се беше затъжила за нас! Много! Ние за първи път я оставяме и сме някъде без нея. Затова и ние се бяхме затъжили толкова много Прибирайки се я видяхме пораснала и още по-говореща. Мария пък не повярва на очите си като ни видя. Закова на място и едва когато баща й я извика няколко пъти, тогава се затича. Гушна се силно в него и не се отделяше. После ме видя и мен. Гушна ме и не ме пускаше. И в следващият момент заби въпросът какво й носим за подарък?! През целия ден беше най-доброто и гушливо дете! После последва цяла седмица, в която тестваше нервите ни, не ни слушаше, пробваше дали ще мине даден номер или не... Обаче не мога да забравя как беше облечена в бяло-червена рокля, с червена панделка на главата, как се затича към нас, колко голяма ми се стори изведнъж и с какъв ентусиазъм говореше за сватбата.

А снимки?!  Я бързо давай!!!!
Беше ми адски интересно за кумуването. И ние кумувахме преди време, но нашата беше само на 1 годинка. Върна ме назад във времето! Благодаря ти! 

Фани, ние сме ходили на доста сватби, но май това беше първата чак толкова осъзната сватба на Мария. Преди това е било шум, хора, музика, танци. Калабалък! Сега виждаше какво и как се случва. Ще има и снимки, но искам от официалните да подбера, въпреки че имам и фаворит от папарашките
Забравих да спомена:
Вечерта на сватбата Мария стана кисела, тъй като си позволихме да просрочим нормалното време за къпане и сън. Мария е часовник от малка. Буквално по нея си сверявам времето. Този път умишлено решихме да я оставим да каталяса преди къпане. Майка и татко се качиха, за да я оправят за сън. Майка слезе долу, а татко беше останал при малката. От цялата превъзбуда Мария била категорична. Седнала напреки в леглото и: "Дядо, аз няма да спя... Само ще си почивам". "Добре. Почивай си." Татко излязъл във фоайето на етажа, седнал на диванчето и си взел бебефона при него. В следващия момент вече нищо не се чувало от стаята. След 3-4 минутки влязъл да я види и Мария, както си стояла напреки седнала, буквално клюмнала настрани и спи ли, спи Наложило се татко да я поразбута да не е така сгъната на две. Сега Мария редовно го прилага "Аз няма да спя, само ще си почивам". Е, почива си, не мога да се оплача

Именният ден
Ще започна от там, че ММ се качи на вилата от петък вечерта. На мен не ми беше много добре, та не знаех дали ще се качвам. Уж първоначалната идея беше свекърва ми да празнува в неделя, а в понеделник, на деня, да се съберем в нас. Донякъде се получи така, но само донякъде.
До последно бях "ще се качваме, няма да се качваме". Исках нашите да се качат с Мария, а аз да си остана тук сама. Те обаче бяха категорични, че няма да се качват без мен. Събрах сили и се качих То дали ще лежа тук или там - все тая. Пиех си хаповете и можех да спя, където и да било. Пиех и едно имуностимулиращо, дето адски мирише на ракия, та от сутринта да съм на черешата.
Неочакваното за мен беше, че се събрахме много хора. Общо бяхме 23-ма души! Така де - най-близките Първият подарък го подариха свекърите - сервиз за чай Когато обикаляхме наскоро по детските магазини, го видяхме с ММ и двамата бяхме така Много ни хареса! Много! 4 чашки, 4 чинийки, един чайник с капаче и каничка за мляко с капаче. Само си представете - едното капаче е колкото нокът на малкото ми пръстче. Тогава се спряхме да го купим, защото е порцеланово. ММ обаче говорил с баща си и го насочил като идеи. Отишъл свекър ми в магазина и харесал точно това. Обяснихме на Мария, че е чупливо и много трябва да го пази, защото е много красиво.
В следващия момент деверът донесе от комшиите едно корите за строителни материали, пълно с пясък. Комшиите имат две деца и познайте с каква цел си държат това корито в двора. Сипахме вода в чайника и с Мария седнахме да пием чай Показвах й как да слага чашката върху чинийката, да сипва чая, да придържа капачето. Мария се заигра с изключителна прецизност и внимание към детайла.
Тогава дойдоха и повечето гости. Неочаквано за мен всички се бяха сетили да носят подарък на Дребосъчка. Имаме си: нова количка, бебе с биберон и шише, бебе с огледало и гребен, рокля, бельо, дадоха и пари.
Свекърва ми получи също много подаръци. Не знам до колко успя да си види гостите, да поговори с тях. Не можех да й помогна със сервиране, а етърва ми е винаги като на гости, та не помага с елементарни неща. Мария легна да спи, аз също легнах, защото вече една издържах.
Прибрахме се вечерта и започна подготовката за другия ден. След като Мария заспа, беше ред да правим почерпката за децата в яслата. Бяхме купили картонени чинии, балони, сокчета, солети и кексчета. Сега в яслите не дават да се носят торти и тн. Трябва да е нещо опаковано. През март, когато едно момченце стана на 3 години, ми хареса как родителите бяха подготвили почерпката. Освен всичко имаше и етикетче с пожелание и името на детето. Това страшно много ми хареса В повечето случаи има почерпка и не знаем от кого и по какъв повод е.

Предната седмица от "много работа" на работа, нахвърлих една идея с кратък текст, картинка на Мини Маус, името на Мария и датата. Буквално го нахвърлих като идея, защото имам камери над главата, вкъщи нямам принтер и трябваше малко наизуст да оправям размерите на всеки етикет. Татко в петък разпечата етикетите на цветни картончета - розово, синьо и зелено. В момент на осъферване, успях да ги нащракам с пънча, който Еми ми подари ММ пък се оказа доста чевръст със стреч фолиото и произведохме 20 почерпки.
В понеделник облякох Мария с рокля, подарена на Бубет, която не й е станала и я купих от Сноучето Пазех я за официален повод, а самата рокля е плътничка и времето беше повече от подходящо за случая. Занесохме почерпките и Мария влезе с ентусиазъм.
Следобед я взехме с майка. Всички я разпитвахме как е минал денят й. Мария разказваше как са я сложили да седне на масичката (явно имат специално място за празнуващите), как децата са й пожелали "Честит имен ден, Мимеее!", как дошла баба С. (психоложката им, която свири по тържествата на акордеон) с внучката си Д. (пак от тяхната ясла). Донесли им били кашон с неща, дали маски на всички деца. Свирили, пели.
Излизайки от яслата, Мария си грабна чинийката и не искаше да я пуска. На нея й се беше паднало синьо етикетче и тя си искаше "облачето". Цяло изпитание си беше да носи чинийката, защото се изсулваше в ръцете й, но не! Тя да си носи нещата!
ММ се прибра от работа и подарихме нашите подаръци. Майка от много време дава зор да й купим масичка и столче. Все не ми допадаха - или бяха супер кичозни, или нестабилни, или и двете. Не ми се иска безобразна шарения, нищо че все пак е детска стая. Така бях попаднала на обява за изработка на масичка и столче - дървени с пирография по желание. Бях събрала пари, като са й давали с повод и без. ММ хареса идеята и поръчах на този човек да има елементи с Мечо Пух. Пердетата, стикерът в детската и масичката със същия мотив ми се видя добра идея. Истината е, че съм безкрайно доволна! Всичко се е получило чудесно! Човекът направи поръчката навреме, тъй като бил затрупан от работа, а и щял на почивка да ходи. Но... комплектът беше при нас от една седмица. Трябваше някъде да ги държим. Мислехме в нашите, ама там Мария шета предоволно. Къде-къде... в колата ми Цяла седмица си разхождах подаръка и само гледахме да не отворим багажника пред Мария. Подарихме и една малка Маша с официални дрехи от серията с рождения й ден.
Вечерта свекърите казаха, че няма да идват. Деверът и етървата бяха миналата седмица на гости и оставиха племенника за още една седмица свекърва ми да го гледа. Малко криво ми стана, че няма да дойдат. Прабабите бяха идвали и те отказаха. Нашите дойдоха и кумовете също. Кумовете ни подариха на Мария дъска за гладене с ютия, кошница, пулверизатор и закачалка. Мария беше зашеметена! Разпъна дъската в средата на коридори и докато ние си хапвахме и пийвахме, момата гладеше От време на време домъкваше някое ново бебе и го подрусваше, докато "пръскаше" цветята ми с пулверизатора. Поговорихме си с кумовете за предстоящото голямо за тях събитие и малко се посмях как кумата идея си няма за това какво е да имаш бебе вкъщи. Милата ми, много е още неориентирана и беше много сладка с изказванията по повод кърмене, помпи, колички, разходки...
Повече от доволна съм, че този път хората заложиха на играчки като подаръци за Мария. Преди месец прибирах едни играчки и гледах какво да й извадя "ново" от наличните скрити такива. Ами с ужас установих, че има една камара бебешки неща, които вече няма как да й задържат вниманието. Скоро ще спретна големи торби и... подаръци за всички! Мария много влиза в роли. Тя не млъква, докато играе. Имаше определено нужда от подмяна на играчките, не защото старите са лоши, а защото вече има други нужди. Гледах племенника - нищо общо. Той е една година по-голям и въобще не може да играе. Толкова е жалко Научили са го как се пуска камерата на вайбъра, обаче той не може да се сети да си направи паркинг на количките, да играе на полицаи и крадци, да говори, докато играе. Донесоха му на него също подарък - 2 колички, 1 полицейски бус и килимче като пътна мрежа. Фучна килимчето и само бръмчеше без ясна посока с колите. Нямаше роли! Със сервиза на Мария също игра без цел - напуска чашките в една кофа с вода Играта приключи! Ами бях горда от детето ми! С редовно главоболие от безкрайни въпроси това какво е, как се прави, ти кажи, ти го направи, но детето ми определено знае и може да се заиграе... Ако иска!