С малко закъснение... Али, да ти е жива и здрава Мария, да е все така енергична (като майка си  ) и безброй поводи за усмивки да ви носи.

Хаха, много е важна семейната снимка в домашна обстановка, нали знаеш
Страхотни подаръци е получила госпожицата, като за голямо момиче Пък и добре сте си вдигнали адреналина Симеон получи ли нещо, все пак и той е допринесъл за общото настроение и е бил  съпричастен при планирането и покупките

Хаха, направихме важната снимка в семейна обстановка Успяхме да се съберем всички. Роднините си бяха дали подаръците на рождения ден, така че дойдоха с торби плодове и сладкории. Симеон получи една топка-сортер и пълен комплект от горните сладки неща С ММ ще има да нагъваме доволно шоколади, защото и без това на Мария запасите са завидни.
Много весело мина. Децата бяха в настроение. Даже Мария беше превъзбудена и енергична от сутринта. На обяд влетя в асансьора и думна глава в отсрещната стена Има червена вежда все още. Имаше момент, в който свекърва ми и Мария тичаха като мечка с меченце, а Симеон беше на ъгъла в коридора, заливаше се от смях и друскаше дупето, че уж тича с тях Мария и свекър ми се гъделичкаха по леглото й и тя така подскочи в един момент, че удари носле в бюрото отсреща Свекърва ми много се кара на свекъра, че той бил големият и трябвало да прецени А на нас ни беше смешно Уж рано се събрахме, а откарахме до 100 часа. Не съм се виждала с комшийката да я питам как ни изтраяха, че бяхме шумни като за две села.

Неща от градината
Напоследък има доста неща, които се случват около Мария. От тази година вече имат щатна музикална госпожа, защото досега техните си госпожи се справяха с тази задача. Музикалната госпожа има много интересна фамилия и на Мария й е важно всеки път да я игровори правилно. Ходи при тях два пъти в седмицата, като първия път децата я посрещнали с интерес, втория път не искали да влиза, но после нещата си потръгнали, както трябва. Засега госпожата им свири на акордеон, но после щяла да включва и други инструменти. Не съм я виждала, но госпожите от групата ни предават информацията. Новото е, че ще има вокална група и танцова/мажоретна група. Въобще жената много сериозно се е заела, което й прави чест
Мария един ден ми обясни как била в кабинета на леля-сестра и там пеели с музикалната госпожа. Аз много се изненадах! Попитах я дали само тя, всички деца или как точно?! Оказа се, че някои деца са включени във вокална група, но госпожицата им първоначално забравила да включи Мария (тя тогава отсъстваше) и после я включила. Супер много се изненадах! Мария пее с мерак, но няма дарба. Има хубаво детско звънливо гласче и до там Ние с ММ също не можем да пеем, макар той да има огромно желание и силен глас. До момента Мария е научила поне 5-6 песни, които са неизвестни за мен Например: Дъгата, дъгата, виж дъгата, колко боички има дъгата...; Песен за семейството; Знак за юнак (новата любима песен вкъщи), Божията майка (по стихове на Дора Габе), разпяват с Пате, пате, па-па-па (само това се повтаря), както и някаква песен за кенгуруто, която така и не съм я чула, защото Мария не е запомнила текста без да има музика.
Страшно се гордея с нея и й го показвам! И аз като дете обичах да пея и да си правя записи на касетки, но нашите от подигравки как не мога, тотално ме сразиха и не пея дори в компания ей така за удоволствие. Та затова давам шанс на Мария да има поне такова желание.

Тази година имат нов треньор по плуване - този път е мъж. Миналата година беше много стриктна и взискателна треньорката им и даже имаше деца, които отказаха да ходят. Приготвихме се за първия час и когато взех Мария, очаквах да разказва. Решила наш`та, че имала сополи и затова нямало да ходи Бях бясна!!! Насмотах я как не е тя човекът, който ще преценя има или няма сополи, как другите деца с желание ходят (имах пример от по-малките групи), как ние с баща й не сме имали никакъв шанс да ходим като деца на плуване... Много й се сърдих. А това беше поредна проява на "скучно ми е и каквото си искам - това ще правя". Включително единия ден ми се обади госпожицата много притеснена как Мария я боли глава, нямала температура, но се фръцкала, отишла 10 пъти до тоалетна и не можела да заспи. (Вкъщи ние подсещаме Мария за тоалетната, че тя направо забравя и винаги влиза там на бегом.)
Следващата седмица нямаше плуване, та разгеле през изминалата Мария вече отиде. Беше много доволна и разказваше как ги учат да плуват вече без колани, как сядали на стълбите и какви движения правели с крачетата, как се учели да плуват с дъска, но трябвало да изпъват ръце, а тя не се справяла да ги изпъне добре напред.   Говорихме много как тепърва ще се учи и не може от първия път да е най-добра. За това как спортистите тренират много, за това как тя ще се упражнява много... Този разговор го водим и по повод писането - пише цифри по нейно желание, но 5 и 9 например са й малко трудни. При буквите обръщаше Я като R, а аз й казах, че Я-то затваря азбуката и затова гледа наобратно

Стигна и ти времето за "малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове". 
Аз, понеже съм природно мотивирана, никога не съм понасяла тежка факта, че ми се подиграват, че не мога да пея. Колкото повече ми казваха, че няма да го бъде, толкова по- упорито се мъчех да докажа, че мога и в крайна сметка наистина се понаучих и зная кога да мълча, кога да си позволя да пригласям на другите
Не си спомням за НИ1, реално на него всичко му се отдаваше с лекота, но само да кажех на НИ2, че трябва да полага усилия, ела да видиш... Тая работа за спортистите изобщо не е вярна, трудят се, защото им е кеф, а и несъмнено имат данни и са по- добри от останалите. Или пък ако кажех, че ченгелчетата за домашно не са хубаво написани и ще скъсам листа, отговорът беше: "Ще съм изморен и ще ги напиша още по- грозно, не си прави труда да късаш!" Та има си деца и деца и ако тя е от по- такивата, не си го слагай на сърце, ще дойде време, когато сама ще се убеди Не казвам, че трябва да вдигнеш ръце и да я оставиш да прави каквото си иска, а просто да не си късаш нервите и да опитваш по различни начини, дори и чрез манипулация, търгуване и залъгване. Методът на убеждение рядко е успешен при някои, просто са различни човешки личности. 
Та така, нищо ново под слънцето, трудно е да си родител Но пък успехите им после те карат да летиш

Цитат на: svekarva в 29.10.2018 17:57

Стигна и ти времето за "малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове". 

Точно!
Всъщност не са били само подигравки, че не мога да пея, а директно ме режеха. Аз като дете бях много по-свита, отколкото днешните деца. Стимулираха ме в насоки, в които им е кеф (престижно е за пред хората), а не в които аз имам любопитство или по-сериозен интерес. От малка ме бива в ръчни работи, ама то това е несериозно. За спорт ме отрязаха, макар да имаме много близка роднина с камара отличия. Захванах се сериозно с него чак в гимназията, ама то тогава закъде вече. Исках да карам курс за маникюр и грим - било глупост и какво съм щяла да правя цял ден, да стържа нокти ли... Та така я да си гледам математиката там... То не е казано, че съм щяла съм най-, ама е въпрос на задоволяване на детско любопитство. В годините при мен дори бравото беше с изумление, че като как така съм се справила.
Моя съученичка и комшийка беше отракано и чак нахално дете. С подобен родителски маниер я превърнаха в колеблива млада жена (това е и нейно мнение, защото сме си го говорили). Не разбирала от математика, затова в паралелка с български (майката и бабата са българички). Дойде 7-ми клас и хоп - не можела да пише теми, затова дай с биология да се занимава. Дойде 12-ти клас и взе, че кандидатства с химия, щото биологията нам си какво... Това е най-страшната част от това да си едно дете - всички роднински очаквания са към теб и ти създават доволно количество стрес.
В същото време племеницата на семейни приятели беше влачена от майка си по всякакви певчески групи. Певица не излезе от нея, но взе, че стана прилична актриса. Просто там акцентът не беше върху това какво НЕ МОЖЕ, а върху това какво МОЖЕ.
(Пиша това, защото случайно с Еми тия дни това си говорихме.)

Та затова аз не съм човек, който ще каже, че Мария не може да пее. Да пее, колкото иска, когато иска и пред когото иска. Като нейни интереси най-трайно и най-отрано е любопитството към медицината А това не е нещо, което може да се пипне и види всеки ден. След време, когато трябва да избира път, ще дам съвет, но няма да й кажа - За какво са ти тия народни танци в детската градина само прах да вдигаш?! Дай сега да ти прочета за слезката
По ирония вчера точно майка беше в шок, че Мария е в певческа група и че са избрани деца, а не всички. Чух добре познатото "Браво, бе!?".

Много се смях с изморените ченгелчета Криви и измъчени!
При Мария точно говоренето най- върши работа. Тя е много експресивна, но видя, че със старание и опити оцветява все по-хубаво. И това й го давам за пример. Сега сме на база рязане с ножица, че там цялата група била ужасТ. Понякога се жалва, че някой се справил по-добре, по-бързо от нея. Говорим, че не може винаги от първия път ние да сме най-добри. Отделно много й говоря, че всеки е различен и един може да тича, друг да скача, трети да рисува... 
Иначе тя си е дървена глава. Говориш, говориш, понякога трябва да се удари, че да каже "Защо не те послушах?". Последния път буквално в прав текст ми го каза Такива деца създават новото, но с цената на много родителски нерви И все пак гледам да спазвам мисълта на Пипи: Може и да мога да свиря на пиано, но никога не съм пробвала.

Последните седмици ги превзех на един дъх! Мария беше една седмица вкъщи, че кашляше. Оправи се необаквано бързо. Аз лично предполагах, че ще влачи кашлицата поне месец. Откакто тя тръгна обратно на градина, аз съм като с ролкови кънки по задачи.
Миналия вторник заведох Симеон да го подстрижат, тъй като почивните дни планирахме да ходим в Хисаря. Беше много смешен в салона, докато изчаквахме да дойде фризьорката ми. Обикаляше, срамуваше се, когато го закачат и се криеше в мен, ходеше до вратата и приклякаше, за да гледа как минават колите по улицата. Много смешна муцунка прави, когато наблюдава нещо с интерес После го сложих на стола. Не искаше пелерина (естествено!), но го бях предвидила и носех повече дрехи, за да не разнасяме косми и до вкъщи. Когато чу машинката, се приведе напред и застина - явно му беше хубаво. Обаче, когато взе да пада коса - леле, какъв рев изрева! Маникюристката каза, че бил от тихите ревливи, че били чували много страшни неща, обаче като за Симеон си беше голям рев. Малко по-късо го подстригахме, отколкото първоначално планирах. Още ми е малко трудно да свикна така да го виждам. Вероятно обаче до Коледа ще е пич
На другия ден се възползвах от един от последните нормални дни и тичах малко по институции. Естествено се забавих супер много без да има опашки, та два дни тичах наобратно към нас, за да спи Симеон нормално. Да е жива и здрава съседката под нас, че два дни тя ми взимаше кухнята. Нейната щерка е 4 месеца по-малка от Симеон, та сме си я харесали вече
Междувременно беше лудница - посрещах, изпращах пратки, трябваше да се срещна със сто човека, а Симушко го разнасях като дамска чанта Харесахме си сушилня и в четвъртък ММ с баща си я докараха Дотолкова нямах време, че направих само един тест как работи.
Имах един ден, в който да изпера всичко и да приготвя багаж за почивката. Пак беше много хаотично на вид събиране, но пък нямах нищо пропуснато.
Петък пак тичах - ходихме със Симеон и с татко до Хиполенд. Направих най-бързото пазаруване на тротинетка за Мария и на дребни подаръци за близки деца. Миналата година се подготвих от предния ден кое и как да купя, тази година съм доникъде с подаръците и предстои още ходене по магазините

По обяд взехме Мария от градина и тръгнахме с нашите. ММ успя да излезе по-рано от работа и дойде час-два след нас. Първоначално в хотела имахме малко разправии - бяхме запазили съседни стаи (за да хваща бейбифона), обаче какво местили, какво бърникали и в крайна сметка успяха да ни настанят едни срещу други. Мария падна от една счупена люлка в детския кът, като майка беше свидетел и съвсем полудя Рецепцията бяха гола вода! Настанихме се, оправихме се много набързо и отидохме в СПА центъра. Басейнът знаехме, че не е голям, но имаше достатъчно място. Мария много се радваше през цялото време! Симеон първоначално взе да мучи, тъй като се притесни от това как кънти в помещението. Майка го държа почти през цялото време. Както казахме - на плаж е важно някой да не обича водата и да пази чадъра.
Симеон пощуря в стаята - стаите бяха огромни (неочаквано огромни като за хотел). Тичаше с една дървена тикалка-жаба от единия до другия край. Ако свареше отворени вратите, успяваше да превземе нашата и стаята на нашите на един дъх. Беше много смешен, когато пускахме радиото в банята - влизаше, приклякаше, гледаше в тавана и издаваше странни звуци на изумление

Новият прякор на Симеон е "водна костенурка" Беше смешен, когато му сложих пончо, защото усещаше по по-различен начин дрехите и едва пристъпяше. После се отпусна, много бързо научи накъде е асансьора, подаваше ръка преди да се качим и търпеливо чакаше вътре. В ресторанта беше голямо викане и фръцкане. Яде, но със зор и малко залъгване с бисквити. Едва вчера изби четвъртият кътник и вече има 12 зъба.
Мария беше като в свои води през цялото време. Тя е обикаляла доста по хотели и й е интересно, разнообразно. В ресторанта искаше да опита от всичко. Яде баклава, което е прецедент, защото досега не й е харесвало на вид, затова и не е опитвала. Задължително беше с рокли на закуска, обяд и вечеря Намери си компания от други деца и имаше тичане насам и натам. Аз си мисля, че детето ни е щураво, ама видях щури деца! Някак това, че има правила вкъщи и се стараем да се спазват без да е съвсем казарма, дава някакъв резултат във времето. С половин дума й казах, че не може да скача от диван на диван във фоайето, да хвърля с все сила играчки в детския кът, да се държи прилично по време на хранене и тн. Успях да вкарам Мария в парната баня на няколко пъти за по няколко минути. Не беше очарована, но пък я убеждавах, че е полезно, за да няма сополи и да не кашля. Играехме на криеница вътре, защото от парата почти не си виждахме лицата, та се плезехме една срещу друга.
В събота направихме една следобедна разходка по центъра на Хисаря. Времето беше лошо, студено, мъгливо и влажно. Въпреки това ни се отрази добре. Едно високо черно улично куче си ни хареса и вървеше почти през цялото време след нас. Мария каза: О, мамо, отдавна не съм имала домашен любимец... С други думи - искаше да си приберем кучето
В неделя не ни се тръгваше! Прибрахме се в много дъждовно време, напускахме вкъщи климатиците за първи път този сезон и още имам за спомен от почивката един тон пране.

Събота ще имаме семеен празник. Поръчах бяло платно с надпис - Смело напред върви, път в живота избери. Прощъпулник на Симеон 24.11.2018 г. Хората са се справили добре с бродерията и съм доволна. Вчера пак беше зор, защото отивайки да взимам платното, близо до нас закъсах с колата. Един приятел ме видял и дотърча. ММ пристигна след малко. Междувременно 4-5 човека спряха да питат дали имам нужда от помощ. Оказа се нещо много тъпо Лошото беше, че се забавих, та пак тичах на връщане. Бързах да намеря и раменки, че тези на Мария се спукаха, а ще й трябват за плуването. Представете си как се търси нещо уж лятно, когато вън вали обилен дъжд.
Днес бяхме на консултация. В този дъжд съседката ме снабди с кухнята и имахме предостатъчно време със Симеон, за да влезем в ритъм. Толкова спокоен ден не съм имала отдавна
Мерихме и теглихме Симеон. Вече е 83 см и 10,250 кг. Първо го пробвахме на бебешката везна, ама вече ни изненада, че е за големия кантар

Около Мария новото е, че подготвят другата седмица тържество. Поводът ще е днешния ден на християнското семейство Много хубаво са го измислили, защото не е нужно всяка година да слушаме коледни песни. Те ще си имат пак празник с Дядо Коледа, но поне за родителите ще е различно. Мария има следното стихче:
Днес до своето креватче
обух се пак съвсем сама.
Аз и малкото си братче
ще науча на това.
Хайде, миличък, стани
и ръка ми протегни!
Днес на всеки да е ясно:
двама сме
и е прекрасно!
Много е сладко и се радвам, че госпожите подбират кое стихче на кого да дадат.
Симеон вероятно пак ще е с мен, дано се държи добре, както на открития урок по танци. Аз съм в чуденка какво да обличам. Всичко това обаче ми е супер далеч. Сега мисля приоритетно за събота.

Прощъпулник на Симеон
Организирането на прощъпулника беше повече от лесно. Бях поръчала платно с бродиран надпис. Жалко, че за Мария не знаех, че има такива неща и тя нямаше. С ММ се бяхме разбрали да има сладка, солена питка, баница, тиквеник с халва, салати и мезета. Без вечери, без готвене, без цяла вечер сервиране и отсервиране. Питките ги поръчахме, баба направи баницата и тиквеника. Буквално за нула време всичко ни беше готово и успяхме да се насладим на празника без стрес!
На леглото на Мария наредихме предмети върху бяла покривка. Имаше топка, калкулатор, линия, мишка, гаечен ключ, черпак, термометър, фотоапарат и книга (историята на Ферари във Ф1 ). На пода разпръснахме банкноти. Държах питката и привиках Симеон. Той нещо се шашардиса от многото хора и се разхленца. Тръгна към детската, рязко сви към спалнята, а там беше изгасена лампата. Върна се в коридора и някак рязко се обърна да види свекър ми. Буквално изправи завоя и така залитна, че отнесе касата, завъртя се и от енерцията се кламбучна на земята. Имаше рев! Рев, ама не от болка, а от шаш и паника какво става! Клипът е един път и винаги се хиля, когато го гледам
Някак го укротихме. Тръгна към платното. Търкулих питката и нарекох да има попътен вятър в живота. Симеон се загледа след питката, после вниииимателно мина покрай платното с рачешка походка. Стигна до леглото. Наведе се и взе (като кака си) само големите пари. Пипна питката. Насочих му вниманието към предметите. Гледа, гледа... Хвана термометъра и го раздруса. Тъкмо казах "И ти ли?" и той го фучна буквално. Пипна още две-три неща. Накрая за по-сигурно грабна черпака Свекърва ми беше на мнение, че гаечният ключ можеше да е, ама ММ се беше постарал и избра най-тежкият Разбрах го в последствие. И на мен ми трябваше усилие, за да го разнасям. Цяла вечер Симеон игра с черпака и с калкулатора и беше щастлив


Тържеството на Мария в градината също мина чудесно! Мария тръгна сутринта с настроение. Беше готова да рецитира всички стихчета, ако трябва.
Тази година пак редуваха песни с рецитали. Музикалната госпожа си оказа влиянието. Имаше хубава хореография. Поводът беше Денят на християнското семейство и съответно започнаха с темата за малкото бебе, после имаше стихчета за каките и батковците. Един от последните танци беше как вече са големи и са срещнали любовта. Беше много сладурско
Майка беше с мен, за да гледа Симеон, ако той не издържи. Седнаха двамата до вратата. Когато Мария излезе да си каже нейното стихче, той буквално замръзна. Не откъсна поглед от кака си Симеон издържа почти през цялото време. Вече към края някак искаше да тича, да обикаля по коридорите, да пипа играчките. Забавих се, докато Мария се раздели с всички госпожи. Музикалната госпожа съм сигурна, че дълго е имала болки в кръста от силното гушкане Излязохме от игралното помещение и чух Симеон как плаче. Оказа се, че искал да влиза по групите при другите деца
Мария беше страшно превъзбудена! Дълго време след това разказваше.
И нещо зад кулисите. Излязохме в коридора при шкафчетата. Една майка бръкна в шкафа на сина си и изумена го попита: Тая пижама защо е тук?! А той - Ами тук е, защото ние ядохме по пижами Ето как се запазвали дрехите чисти до края на деня!

Просто яденето по пижами за да се запазят чисти дрехите ме оставя без думи за друг коментар

И нещо от последните минути:
Мария пее "Пинко розова пантера,
пие Пинко розово млеко.
От-как-во-е-то?"
(И после казваш от какво е )
Припомни ми и стар "детски" виц - Мъничко черничко с мъничко беличко?...

Коледни празници

Празниците ни минаха хем на един дъх, хем имахме време за много неща. За разлика от предни години този път не бяхме от къща на къща и не тичахме по часовник от гости на гости.
Около украсата беше голяма еуфория. Симеон много се радва на лампичките. Ако са пуснати тези на елхата, не пипа, но иначе разбутва от време на време играчките, а кака му се кара. Прие вече украсата, не ми я префасонира ежечасно.
Успяхме да се снимаме на фото. Това ми беше важно, защото миналата година не остана време, а исках да си е точно по празниците. Нагласих Симеон през деня, Мария я оправих много бързо след градина, аз бях готова, ММ след работа се спретна набързо и търчахме към фотото, за да го хванем. Оказа се, че нямаше смисъл от такова бързане - имаше опашка от семейства, та си почакахме. Мария се превъзбуди, тичаше из търговския център. Успя да се спъне и така се пльосна, че едва стана. Ревеше колко я боли коляното 100 пъти й казах да не търчи, защото плочките бяха като огледало, аз едвам ходех. Симеон и той ревна в един момент, пада, става... Някак до нашия ред успяха да се успокоят и двамата, доколкото беше възможно. Направихме два кадъра и толкоз Няма кой да търпи цяла фотосесия. Ето ни : http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436 (парола 2344)
С роднините се разбрахме на 24-ти да сме с нашите вкъщи, на 25-ти да се съберем в свекърите, че на ММ бабата има и имен ден, а на 26-ти в нашите, че и баба ми да бъде. На 24-ти сутринта ММ беше станал, Мария също, аз се разсънвах, докато Симеон не викаше от кошарата. Станах, връчих Симеон на баща си и отидох да се мия. Сънена-несънена ме застреляха от упор ММ ми каза, че техните са звъннали и имали предложение. Да сме оставели Мария в тях. Попитах дали за през деня (от предната вечер деверът бяха дошли и тя да играе с братовчед си). Не! Идеята било да я оставим на Бъдни вечер в тях. Да казвам ли как яхнах метлата Кой би си помислил и би предложил да си зарежа детето на тия семейни празници. Вдигнах кръвно без сутрешно кафе и насмотах ММ, че изобщо ми го е подметнал. Казах, че майката и таткото на това дете не са умрели, че да празнува то с чуждо семейство. Може и да ми се е разсърдил, ама изобщо не му дадох шанс да го покаже. Що за възпитание бих дала Мария да празнува някъде си на семеен празник?! В крайна сметка Мария прекара в свекърите деня и следобяд си я взехме, за да си отбележим Бъдни вечер четиримата заедно.
Сутринта на Коледа Мария подскачаше от радост и нямаше търпение да си отвори подаръка. Тя носеше нещата изпод елхата. Получи тротинетка и беше много щастлива. Все още й се учи, защото е с две колела - като за голямо дете Симеон получи боти, че имаше нужда от нещо зимно, а се оказа, че с едни много сладурски ботуши не може да ходи ММ се зарадва на bluetooth колонката. Аз съм си харесала една чанта, та сега тепърва ще я поръчвам. Не очаквах нещо под елхата, ама явно съм слушала. Имам сатенена нощница плюс бельо. Направо съм шах и мат, че ММ ми е купил такива неща Той гол ще тръгне, ама гащи няма да се сети да си купи.
Естествено имаше още по 10 подаръка - от нашите, от свекърите, от бабите ни, от девера и етървата, от кумците ни, от семейни приятели... Вкъщи е вили на могили в детската, та ще изчакам Мария да тръгне на градина и да поприбера някои неща, с които не играят към момента.

За Нова година бяхме разочаровани, че кумците няма да дойдат. В крайна сметка празнувахме с едната ни комшийка. Беше много весело, макар отдавна да съм се наситила на домашно празнуване и да искам НЯКЪДЕ точно на този ден. Хилихме се до 3 часа. Изобщо не усетихме кога стана! В 4:30 бяхме събудени от рев. Симеон се дереше. Ако стоях права до кошарата, кротуваше и после пак ревваше. ММ не издържа и каза да го вземем при нас. Симеон не е свикнал, ние не сме, та някак се бутахме един в друг. Силно казано сме спали, защото Симеон се разплака към 7:30. Цял ден едва изкарахме.
Направихме пешеходна разходка до бабата на ММ, до свекърите и припаднахме по обяд вкъщи да спим. Следобед сурвакахме нашите и няколко семейства из квартала. Голяма изненада беше, когато Симеон си хвана сурвачката и мина след сестра си да я имитира Справи се чудесно!
Сега с нови сили си поемаме обратно по ежедневните пътеки

Мария в действие:
Нали беше питала кога ще се изнасяме в нова къща, че да има възможност да гледаме домашен любимец! Та видя, че нова къще няма да има. Един ден ме попита в прав текст: Тати кога ще се изнася от вкъщи, че да си вземем куче Така де - щом няма да ходим в нова къща, да изнесе баща си от настоящата. Естествено той беше "очарован" от идеята
-------------------------

Симеон пълзи по пода. Мария пълзи след него и почти над него:
- Ще те хвана, господин Охлюв!
Имаше щури писъци и смях след тази гонка.
-------------------------

Майка и Мария си говорят. Майка й обяснява, че ще ходят на Велинград, но този път няма да я вземат. Мария:
- Еми добре де Тогава ще си живея в нас и в градината.

Много ви е истинска семейната снимка Винаги се чудя на опнати по конец и издържани до последен детайл кадри на малки деца и родители. Хаха, на момъка как не му фотошопнаха коледна играчка, ами го оставиха с тези ключове? Мария е с прекрасна рокля и с огромно самочувствие от това, направо ви краде присъствието. Големи сте сладури
Не че искам да те успокоя, ама има и по- лоши случаи на лятна почивка: тръгваме всички заедно за море /без баби и дядовци/, на втория ден връщат Родния по спешен случай и аз оставам сама с двамата, даже и се прибираме без посрещане на гарата дори. С какъв акъл съм се хващала да пътувам с бебе и 7- годишен с рейс на Връховръх, не ме питай. Пътят е завой до завой и на здрави хора им става лошо... Ама пък имам лоши спомени, кой ти ги дава иначе

Като слушам Свекс, май трябва да си затварям устата повече у нас.. Поне още нямам спомени от свтобус с бебе..
А за Бъдни Вечер- всеки да си уважава трапезата в дома си, там където живее всеки ден.

Каня се да пиша от много време.
Мария два пъти седмично ходи на певческа група. От няколко човека, които са се занимавали професионално с това, чух, че тя пее много вярно и има хубава артикулация. Е, Р-то й е като моето, ама това си е чаР Ето две от песните, които ме впечатлиха много:

ЩОМ ИМАШ СЪРЦЕ

Живее на прашния бабин таван
парцалена кукла с мънистен гердан,
със весели плитки от пъстри конци,
с рисувани мигли, с очи от синци...
А милата баба със сръчни ръце
от плат й ушила дори сърчице!

Там моята Барби, навирила нос,
мълчи и се цупи, макар че е гост.
Дантели, капели, сукман след колан -
хвърчат тоалети на Пако Рабан...
Не знае, горката, че всяко лице
красиво е, щом си с красиво сърце!
*****

Малко кенгурче реши
на шега да се роди
от чувалчето на мама
меко, топло и голямо.
Ококори две очички
и усмихна се на всички:
"Хей, здравейте! Ето ида
и реших света да видя!"

Щом подскокна на земята
мигом хукна по тревата
всичко, всичко да проучи,
нещо ново да научи.
Цял ден тича през глава,
нито миг не се поспря.
Най-накрая се завърна,
свойта майчица прегърна:
"Мамо, мамо, вече знам,
че светът е тъй голям,
но по-чудно място няма
от чувалчето на мама!"
Мария се научи да чете. Срича, помни какво е прочела и ги навързва. Единствено чете грешно срички с три и повече съгласни, но не й пречи да разбере думата. Понякога се обърква от различни шрифтове и се налага да ме пита.

Симеон расте и се променя всеки ден. С една дума тарикатее. През деня си играе много сам с играчки, нещо нетипично за Мария на неговата възраст. Всичко е тихо и кротко. Вечер, когато Мария е тук, са писъци и хвърляне на предмети. Тя има голямо желание да го храни. Той пищи и бута лъжицата. Кака му е само за игра - ходи, гледа я, следва я, търси я, обаче тя обърне ли му внимание и той пищи в опит да се защити от прегръдки, от опит да му се вземат играчките и да му се покаже как се играе с тях. Уча го, че "така каза кака" не е универсално правило. Карам се и на двамата. Хваля и двамата.
Симеон е научил ужасно много неща покрай сестра си. Изобщо не се замисля как се облича яке, че се взима шапката, приготвя си обувките, как се чака асансьора, вади чехли за гости, мия му зъбите с желание от негова страна, хвърля си памперса в коша... Пляска си сам на постиженията Единствено не се разбира с ръкавиците и шала. Един ден пищя като обезумял, че имаше шал и оттогава този аксесоар не го ползваме Вечер след баня си чака целувката по голия корем от кака си. Тя буквално го дърпа от повивалника, извърта го настрани, намачква го, а той й се смее.
Като стана дума за коша - много внимавам когато изпразвам кошчетата, че да не замине нещо важно. Малките пръсти пипат навсякъде! Отваря чекмеджетата, пипа по контактите, пипа копчетата на всички уреди, а Мария така не е правела и се адаптирам към нови навици.
Симеон продължава да е гушлив. Целува ни без да го караме. Говори на китайски - "кам бакам" е любим израз. Казва "мама", "баба" и "кака". "Мама" се ползва и когато вечер баща му си идва от работа. Тича се по коридора с "Мама! Мама!" (аз съм вкъщи и той го знае), полага глава в колената на баща си и това е гушкането. "Баба" се ползва за всички извън семейството. Майка на няколко пъти го гледа, когато аз имах излизания. Симеон след това не я щеше доста време вкъщи. Блъсваше я с ръка, защото очакваше, че аз ще духна пак навън без него.
Симеон много бързо се научи да се катери по дивана и по нашата спалня. С едно показване се научи да слиза назад с дупето. Една вечер след баня отидох да му правя мляко. Оставих го в кошарата като всяка вечер. Баща му чул "туп" и го намерил като жаба пльоснат на земята. Как се е набрал на решетката - не е ясно. Сега има монтирана дъска отпред и височината е точно до братата му. Много е смешен! Получихме предложение да му направим клетка като за канарче с решетка отгоре и малка вратичка
Симеон още си е предпазлив към непознати. Когато хората му се радват, той се срамува и се крие. Понякога, като цяло рядко, се случва да се засмее и да покаже тръпчинки На площадките не търча като улава. Върти си се около нас и рядко ми се налага да го привиквам.

Две седмици си бяхме вкъщи четиримата. Беше забавно, макар и изморително. Вуйчото на ММ се изненада с: Леле, колко се е ялооо!" За яденето - не знам, ама за цапането - много беше, да