То лилави ролери, ясно, ама за каква торта и къде да е?
Така и трябва, да ви слуша, вече е голямо момиче. 

Представям си я каква сладурана е Мария.
Няма ли да ни покажеш колко е пораснала?

Лилавата торта откъде дойде - идея нямам! До този момент сме ходили само на момчешки рождени дни. Понеже много настоява, като нищо да й поръчаме торта в лилаво за нейния рожден ден. За там още нямам някаква ясна идея и тази седмица ще се поразгледам. Заветните три години били хубаво нещо - особено за майките
Другата новост е, че махнахме пръчки от решетката на кошарата. Сега не е кошара, а кучешка колибка
Миме, ще покажа И без това утре сме си вкъщи, ще имам време да кача снимки.

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.37452801 (2344)
Първата снимка е от именния ден. Подредила е сервиза и чака да пием чай На втората и третата съм я хванала в крачка как се улисваше в игра на новата придобивка - масичката със столчето.
От четвъртата снимка започват сватбените снимки. За там майка е бясна, че беше взела служебния им фотоапарат, а преди това внучката на колежката й си беше играла с него. Резултатът - отвратителни снимки като цветове. Все още не сме получили професионалните. Кумците държат да се видим и заедно да ги гледаме, както и видеото. Не искат да ни ги изпращат просто така. Поне тук се вижда, че Мария беше залепена за булката. Затова и всяка вечер се разказва "набълзо-набълзо" цялата сватба.
Сега с нетърпение си чакам фотоапарата от ремонт, за да кача и по-нови снимки.
--------------------------

Мария нали беше при свекърва ми за една вечер и после ни разказваха случки. Мария видяла същия пасат, като този, който карам. Питала баба си дали сме ние с баща й, а свекърва ми обяснила, че и други хора имат такава кола. Мария: Пък мама кара кола пасатор!
---------------------------

Разхождали се из квартала и Мария видяла строеж:
- Бабо, какво правят тук?
- Кооперация.
- А за какво служи тази операция?
---------------------------

Вчера ходихме из близкия пак да кара колело, да се измори и да подишаме чист въздух. Видяхме две катерички. Мария искаше да ходи при тях и някакси не ми вярваше, че ще се плашат от нея. В един момент стигна до заключение:
- Като стана катеричка, ще имам дълга опашка и ще мога да скачам ей така по дърветата - скок, скок!
---------------------------

Стояхме пред входа и Мария се обяснява нещо, че като била бебе, била "ей толкова мънинка" и стискаше шепичка. Майка обясни, че беше не чак толкова малка, а еди колко си (мериха с ръце). Била "ей толкова мънинка", когато ми била в корема. Мария:
- Да, тате ме сложи в корема на мама ей така - скок, скок!
Майка беше така в първия момент , после "Ама вие сте много напред със сексуалното образование?!"

Али аз не бях виждала малката ,,,оххх голям сладкиш е    пу пу,,,с тези сини очи,,,истинска кукла.А ти си прекрасна с роклята,много ми харесва цялостната визия.И прическата е супер   Чудесни сте браво..ще видя грима на професионалните снимки

Али, Мария ми се вижда достаа пораснала. Синеока кукличка. 
Ама и за теб се е залепила като ваденка. Много си хубава и ти. 

Али, Мария е разкошна! а така като разказваш и направо си я представям в цялата й прелест!

Али, страхотна е Мария, като кукла е, пу пу, а на теб роклята ти стои като излята! 

Али, не съм се включвала, но чета приключенията ви 

Много ми е сладка Мария, направо си я представям като русо ангелче 

Аз първо не успях да отворя линка, после забравих , та чак днес. Много и се сгъстила косата, като на момиченце е вече Диадеми и фиби носи ли? Хехе, масичката скоро ще я повдига с крака, вече и е почти умаляла

Свекърва, фиби и ластици понася. Даже сама си ги иска. Само където в яслата не разрешават фиби, диадеми и тн. Малко са странни - с ризи също не може, с боди не може да е облечено детето... Правила - уж.
За масичката чак ме е яд, защото е поръчка и хич не съобразих да я поръчам по-висока. От друга страна пък плотът може да се монтира на други крака и пак да стане.

Влизам да разкажа за проект "Рожден ден".

Първи детски рожден ден (трети рожден) ден на Мария

Защо пък първи и защо е подчертано детски? Предисторията е, че навремето майка и татко събираха всички зверове вкъщи, за да празнуваме моите рождени дни. Следобед децата се настанявахме в хола, имаше сандвичи, торта, сок... Типичните неща за един детски рожден ден. Майка постилаше една покривка с детски десени, която се ползваше само за рождения ми ден, от онази материя 100 пранета, на която са й казвали. Вадеше детски чаши с клоуни. Винаги тортата беше кабърчето в програмата, защото наши приятели направиха една от първите фирми в града за торти и всеки път измислях с какви фигурки да бъде. След няколко часа масата се раздигаше и зареждаше наново, защото идваха комшии, семейни приятели, роднини. Децата се изнасяхме в детската и продължавахме с белите. В един момент дъщерята на наши семейни приятели казала, че иска "детски рожден ден". На въпроса досега какви са били нейните, отговорът бил "бабешки"! Оттам насетне и в тях се събирахме предимно деца, а бабите бяха изместени за по-късен час.
Тази година нас ни каниха на три "детски" рождени дни и нямаше начин да не празнуваме и ние. Вкъщи беше вариант, ама за кратко. Децата са още малки и като настане олелия, не ми се мисли. Много ми харесва вариант на открито - както бяхме август. Тогава валя, но ако вали октомври, ще е Категорично не можем да зависим в такава степен от времето! И... Стигнахме до заветните детски центрове, на които не съм особен фен.
Оказа се, че да правиш рожден ден на детето е почти като да правиш сватбата си. Местата из града са малко и се запазват от много рано, даваш доста пари и то за супер ограничено време. Кой ял - ял, кой пил - пил, кой играл - да се е наиграл. Комшийката беше запазила 2 месеца по-рано и пак не било в искания час Една събота поехме с майка да проучим нещата. Отидохме в един център, където бяхме ходили и ни хареса на фасон. Оказа се, че нямат никакви свободни часове Попитах за друг техен обект, който е компромисен вариант, защото е доста по-далече от нас. Целият ден бил свободен. Проверих и в друг детски център - ами то игралната по-малко то на Мария стаята, демек под 12 кв.м. Като наблъскаш 8-9 деца и то ще е ужасно. На всичкото отгоре почти нямаха играчки, а цените - танто за кукуриго с другия, който по- ни хареса.
В неделя награбих ММ да ходим да запазваме часове. Уж свободен целия ден и хоп - часът, който го искахме, вече беше зает Седнахме, мислихме и разместихме програмата. В крайна сметка го измъдрихме и направо запазихме час, като родителите ни няма да са пренебрегнати също. На майтап избрахме меню за децата, меню за възрастните...
Темата!
Мария не спираше да говори за лилава торта. Какво да я правим?! Решихме да заложим на този цвят. Понеже украсите са тематични имахме избор от анимационни герои, на които не съм супер фен, ама така или иначе си плащаме - нека се възползваме Избрахме Маша и Мечока като най-бебешки образи. Децата ще са между 2,6 и 4 години - не ни трябва нещо по-сериозно. Пък и като се сетя, че повечето са си калпазани, съвсем в десетката ще сме. Поръчахме лилави и бели балони, торта с Маша и с лилави цветове като декорация. Мария има и нова рокля - бяла с розово и лилаво. Даже и подходяща опаковъчна хартия намерих

Мария беше много ентусиазирана да раздаде поканите. С такава гордост ги носеше, ама в началото я беше срам да каже за какво са. После се поочупи и обясняваше, че ще има рожден ден. Едното момиченце пък попита "А къде е бонбонът?", мислейки, че я викаме, за да я черпим на момента.
Днес направих етикети с картинка, текст и името на Мария, ще ги изрежа с пънч и така ще подготвим чинийки с почерпки за в яслата.
Сега сме на етап обясняване и едва ли не промиване на мозък, за да не се случи Мария да виси при нас през почти цялото време, а после да не можем да я изведем от игралната.

Започвам да пиша, пък докъдето стигна!

Нашето малко русо момиче стана на цели три години
В събота на 22.10. имахме доста организиран ден. Всяко нещо се знаеше кой какво къде и кога трябва да прави. Беше много вълнуващо, защото вкъщи въздухът трепереше от подготовки. Мария не спираше да пита "Сега ли?" за всяко нещо свързано с утрешния ден.
Ходихме до свекърва ми, за да занесем поканата на племенника, че те тъкмо бяха дошли. ММ купи подаръка, прахме, гладихме, чистихме, следобед успях да се поглезя с един маникюр, докато Мария си подремваше сладко.
Програмата беше променена, тъй като нямаше как предиобед да празнуваме на детски център и всичко остана за неделя привечер. Всяко зло е за добро! Двата дни Мария ни остави да се наспим доволно сутринта. Това нямаше да стане, ако трябваше в 10 да сме на другия край на града накипрени и усмихнати като за празник.
Празникът беше три дни яли, пили и се веселили. На 23-ти от 17:30 бяхме на детския център за два часа, после към нас - с прабабите, бабите и дядовците. На другия ден пък носихме почертпка в яслата. В неделя имахме довършителни работи. Нашите се заеха да направят част от вечерята, а аз и Мария правихме гарнитури, салата и тн... Всичко беше готово и като се върнехме от центъра, само трябваше да извадим храната. Докато Мария спеше, успях да направя чинийките с почерпките за децата. Във всяка чинийка (с Мечо Пух и приятели) имаше сок, кексче, балон и едно "облаче" с надпис от кого е почерпката. Ще кача снимки, но когато съм си вкъщи пред домашния компютър
Отидохме в детския център и Мария както беше повече от ентусиазирана, даде заден. Лепна се за краката ми и няма отделяне. Бяхме по-рано там и за 10-тина минути успя да се отпусне. Нормално - хвана я срам от момичетата там Започнаха да прииждат гостите. Всички носеха големи торби с подаръци, а Мария тичаше да ги посреща на вратата и обясняваше, че има рожден ден и става на три години. Децата пощуряха! То не бе скачане, катерене, игра, тичане... Батути, пързалки, играчки, колички Да ви кажа - направо им завидяхме. Шегувахме се, че трябва някой от нас да празнува там рожден ден и да сме без деца, за да си поиграем ние на спокойствие и да няма кой да ни разваля игрите Ние успяхме да хапнем, да се видим, да разменим по някоя приказка. Децата от време на време идваха при нас, обаче повече прекарваха заедно в игри.
В момента, в който влязохме, масите бяха подредени. Детската маса беше със салфетки, чинии и чаши с Маша и Мечока. Мария беше очарована! После дойде време да им сервират тяхната храна. Две аниматорки бяха при тях и съблюдаваха да не става голямо мазало. На практика не съм висяла там, да гледам кой как яде, ама яде ли въобще. Момичетата си вършеха работата чудесно! Повечето неща бяха изядени накрая, което си е постижение с 8 дечурлига между 2,6 и 5 години
Като дойде ред на тортата, отново извикаха децата да седнат. Всички пляскаха и викаха силно "Торта, торта!". Мария беше се ококорила и ухилила! Няма такова щастие! Духна свещичката с цифрата 3, после отново и още веднъж! Над главата й имаше голям балон пълен с малки бели и лилави балончета. Спукаха големия балон и всички деца наскачаха да събират дребните балончета. Имаше конфети. Позволиха на децата да чопнат по някое и друго цвете от тортата.
Последва детска дискотека в единия край. Мария отказа да танцува и се залепи за мен. Бяхме прави и снимахме децата. В един момент комшийката ми попита Мария защо се сърди и разбрах - взели й тортата Успокои се като видя как пристигат чинийките с Маша, пълни с торта!
По принцип много бързо ми минава времето на чужди рождени дни, но на този на Мария имам чувство, че времето беше спряло! Имахме много щастлив момент, който не спираше

Прекрасен празник е имала порасналата госпожица!Да ти е много здрава, весела и щастлива!Все така лъчезарна и усмихната!Чакам снимките с нетърпение да знаеш!

Маги, благодаря ти

Към края си изпратихме гостите, награбихме подаръците и се натоварихме в колата. Мария моментално каза "Искам утре пак!"
Прибрахме се в нас, а там вече бяха нашите с баба ми. Всички влязохме в хола и започнахме да разглеждаме подаръците. Целият ни хол два дни беше в опаковки, кашони, хартии... Едно такова празнично и еуфорично беше Мария получи основно дрехи - три елека, три блузи, две поли, дънки. Дано не забравям нещо... Получи едно нещо, което майка трудно разгада и много време му се чудиха всички - къщичка за диадеми с лента за шноли Ще показвам снимки, че едва ли майките на момчета могат да ме разберат. Получи карти с умна писалка, пъзел с картинки и букви, раничка, диадема и нещо, което наскоро й бях замислила... Много ми се искаше да й купя малко нежно перлено герданче Мария още в детския център сама го измуши от една торба, сложи си го и край! Няма сваляне! То даже е в комплект с гривна. Голямо кичене пада всяка сутрин - диадемата с огромната цикламена китка на главата, колието и гривната. Понякога ги съчетава с два пръстена от киндер яйце. После всичко това се сваля, защото в яслата не разрешават такива неща. Вечер отново всичко се нанизва Последният подарък беше от нас - дървена ферма От толкова време въздишам по нея в детските магазини и все си мечтаех за момент, в който е достатъчно голяма, за да й я подарим. С ММ се заиграхме да откриваме детайли в нея. Любима ми е една сива промъкваща се с фина походка котка.
Последната част беше вече в яслата, където доколкото разбрахме са я сложили на централно място и сестрата е изпяла песен за рождения й ден. Мария имаше огромен мерак в черпенето тези дни. Вчера ходихме на консултация и макар да се срамуваше от лекарката, която заместваше нашата педиатърка, почерпи с удоволствие.
Между другото - Мария е станала 105 см висока и е 17 кг. Предстоят ни изследвания, а аз идея си нямам кога ще успеем да направим, че ми е много объркано тия дни

Али, да ти е все така здрава, усмихната и много щастлива русокосата принцеса.Тържеството е било супер.
И аз се нареждам за снимки и специално на къщичката за диадеми и фиби.
Такава ферма и аз купувах за 3-я РД и много си играха с нея.
Мария е много висока  , ние сме 110 на почти 6 г.Браво на вас.