06.12.2016 15:02
Моментът на истината
Не съм от жените, които си следят цикъла с хронометър. Имам прекалено много други неща, в които да се вглеждам. Индикациите по-скоро бяха със силни болки в гърдите и объркан стомах. Нямах гадене, нямах повръщане, но си усещах стомаха. Аз трябваше да забременея за първи път, за да разбера какво е да си усетиш стомаха. До този момент ми беше много странно като са ме питали кое ме боли - корем или стомах.
Ами то моето тяло какво е понесло от хранителни експерименти... За нобелова награда си е 
Денят преди рождения ден на Мария бях на маникюр. Минах покрай аптека и супер невярваща си казах, че ако на връщане работи - ще взема един тест да купя. Е, аптеката работеше - беше денонощна даже. Вкъщи набързо го спретнах, а ММ ме чакаше да види резултат. Постояхме и когато отворих прозорчето,
Само се гушнахме, помълчахме и после взаимно се успокоявахме с "Всичко ще е наред!".
На другия ден мина тържеството в детския център и трябваше да се съберем с родителите ни и с бабите ни вкъщи. Тук събрахме малко нерви, убеждавайки хората, че все пак е хубаво да дойдат на гости. Мария си легна и разговорът се развихри на масата. В един момент от нищото ММ дрънна с ножа по чашата и каза, че има важно съобщение:
- Нашето семейство ще се увеличава.
Празни погледи... В един момент свекърва ми се осмели да попита:
- Кой?
- Нашето семейство - подчерта отново ММ. Пак тишина... Свекърва ми си помислила, че ние съобщаваме за девера и етървата, което, ако ни познавате, ще видите, че е повече от абсурдно. В един момент жената се стресна и каза:
- Ти! Ти си бременна?!
- Дааа - илезе плахо от устата ми. В следващия момент се чу кога и ММ поясни "Юни". Е, тук беше вече включването от майка:
- Този юни ли? -
Не, бе, като слониците - две години ще го нося. Другият юни може би! Сега се чудя дали да се запиша в темата за бебета 2017 или да чакам за 2018, подвид слоници.
Между другото, когато модераторите пуснаха тема за 2017 и си казах, че това ще е моята година. Не знам защо! Такова нещо ми мина през акъла.
Е тук приключи веселбата и се изля един куп простотия върху нас. Майка пита желано ли било - за трета поред бременност все един и същ малоумен въпрос
Баба ми започна с "Ееее, не! Пак ли ще те режат..." и ми идеше да изгоня вече всички от вкъщи
Ама кой се притеснявал, ама кой как родил, ама аз да съм си избиела от главата, че ще мога нормално да родя...
Мъжете само стояха и в един момент свекърва ми през сълзи каза, че свекърът е най-щастлив. Да, той мълчеше, обаче искрено се радваше - виждах му очите. Каза, че и той, и ММ са втори деца и те със свекърва ми, както и неговите родители не са били егоисти, а са си нарушили спокойствието с още по едно дете, за да имат опора едно с друго.
И така - вярващи и невярващи се настройваха на нова вълна.
Все още много хора не знаят. На мен все повече започна да ми личи. Все пак трета бременност, започнах я и от най-ниските килограми, а нямам и ежедневна инвентаризания на стомаха. Последното не е за вярване направо. 
Днес бях на биохимичен скрининг, обаче се оказа, че много рано е била овулацията и забременяването и кръвна проба не пусках. Беше вече доста голямо бебето. Нищо! Все пак ме погледнаха отново на ехограф. Утре съм при моя си лекар, за да се запиша вече за консултация. Бях на два пъти при него вече. Няма да ви обяснявам колко се зарадва. Смешно ми стана, защото за малко Мария да е в групата на жена му. Е, тогава вече паметник трябваше да правя на това семейство за грижите към нашето.
Свекърва, да знаеш свекър ми как иска все мъжки - да се продължавала фамилията. Наскоро казал на ММ "Аз нямам претенции за пол, ама ако е момче, няма да се сърдя"
Една вечер пък дребното се беше развилняло и ММ каза с благ тон: Представяте ли си това да е кроткото
Сега пък Мария искала за Коледа голямо бебе, с голяма биба и голямо шише, ама аз й казах да го чака за първи юни. ММ много се смя. Така де - термин нейде към 10.06., ама аз да сколасам юни да хвана, пак е добре.
Сега ми е малко едно... Еуфория почти няма. По-често се насажда притеснението и плахата надежда, че всичко ще е наред.
Не съм от жените, които си следят цикъла с хронометър. Имам прекалено много други неща, в които да се вглеждам. Индикациите по-скоро бяха със силни болки в гърдите и объркан стомах. Нямах гадене, нямах повръщане, но си усещах стомаха. Аз трябваше да забременея за първи път, за да разбера какво е да си усетиш стомаха. До този момент ми беше много странно като са ме питали кое ме боли - корем или стомах.
Ами то моето тяло какво е понесло от хранителни експерименти... За нобелова награда си е 
Денят преди рождения ден на Мария бях на маникюр. Минах покрай аптека и супер невярваща си казах, че ако на връщане работи - ще взема един тест да купя. Е, аптеката работеше - беше денонощна даже. Вкъщи набързо го спретнах, а ММ ме чакаше да види резултат. Постояхме и когато отворих прозорчето,
Само се гушнахме, помълчахме и после взаимно се успокоявахме с "Всичко ще е наред!".На другия ден мина тържеството в детския център и трябваше да се съберем с родителите ни и с бабите ни вкъщи. Тук събрахме малко нерви, убеждавайки хората, че все пак е хубаво да дойдат на гости. Мария си легна и разговорът се развихри на масата. В един момент от нищото ММ дрънна с ножа по чашата и каза, че има важно съобщение:
- Нашето семейство ще се увеличава.
Празни погледи... В един момент свекърва ми се осмели да попита:
- Кой?
- Нашето семейство - подчерта отново ММ. Пак тишина... Свекърва ми си помислила, че ние съобщаваме за девера и етървата, което, ако ни познавате, ще видите, че е повече от абсурдно. В един момент жената се стресна и каза:
- Ти! Ти си бременна?!
- Дааа - илезе плахо от устата ми. В следващия момент се чу кога и ММ поясни "Юни". Е, тук беше вече включването от майка:
- Този юни ли? -
Не, бе, като слониците - две години ще го нося. Другият юни може би! Сега се чудя дали да се запиша в темата за бебета 2017 или да чакам за 2018, подвид слоници.Между другото, когато модераторите пуснаха тема за 2017 и си казах, че това ще е моята година. Не знам защо! Такова нещо ми мина през акъла.
Е тук приключи веселбата и се изля един куп простотия върху нас. Майка пита желано ли било - за трета поред бременност все един и същ малоумен въпрос
Баба ми започна с "Ееее, не! Пак ли ще те режат..." и ми идеше да изгоня вече всички от вкъщи
Ама кой се притеснявал, ама кой как родил, ама аз да съм си избиела от главата, че ще мога нормално да родя...Мъжете само стояха и в един момент свекърва ми през сълзи каза, че свекърът е най-щастлив. Да, той мълчеше, обаче искрено се радваше - виждах му очите. Каза, че и той, и ММ са втори деца и те със свекърва ми, както и неговите родители не са били егоисти, а са си нарушили спокойствието с още по едно дете, за да имат опора едно с друго.
И така - вярващи и невярващи се настройваха на нова вълна.
Все още много хора не знаят. На мен все повече започна да ми личи. Все пак трета бременност, започнах я и от най-ниските килограми, а нямам и ежедневна инвентаризания на стомаха. Последното не е за вярване направо. 
Днес бях на биохимичен скрининг, обаче се оказа, че много рано е била овулацията и забременяването и кръвна проба не пусках. Беше вече доста голямо бебето. Нищо! Все пак ме погледнаха отново на ехограф. Утре съм при моя си лекар, за да се запиша вече за консултация. Бях на два пъти при него вече. Няма да ви обяснявам колко се зарадва. Смешно ми стана, защото за малко Мария да е в групата на жена му. Е, тогава вече паметник трябваше да правя на това семейство за грижите към нашето.

Свекърва, да знаеш свекър ми как иска все мъжки - да се продължавала фамилията. Наскоро казал на ММ "Аз нямам претенции за пол, ама ако е момче, няма да се сърдя"

Една вечер пък дребното се беше развилняло и ММ каза с благ тон: Представяте ли си това да е кроткото

Сега пък Мария искала за Коледа голямо бебе, с голяма биба и голямо шише, ама аз й казах да го чака за първи юни. ММ много се смя. Така де - термин нейде към 10.06., ама аз да сколасам юни да хвана, пак е добре.
Сега ми е малко едно... Еуфория почти няма. По-често се насажда притеснението и плахата надежда, че всичко ще е наред.






Както ти казах, мога напълно да те разбера с глупавите коментари. Притеснени роднини, какво да ги правиш. Хахаха, денят, в който ти каза, че чакаш бебе, беше точно месец откакто ние разбрахме същото и ми идеше да кажа "Ама и ааааз!". Това си беше твоят момент 


Много, многооо се радвам за вас