Барбароните у нас вече 2ра година са на мода. Ама той е на книжките, детско не знае, че има. Имаме цялата поредица, научил я е наизуст и я "чете". Барбалячо и Барбарири (щото само щуротии измислят) са му най-любими.
Бях правила крем супа от броколи, реши че е супа от Барбарони 

Симеон легнал по гръб, свил се на 4, събул си чорапа и си играе с пръстите на краката като започнал от най-малкото:
- Ова пасенце обичало да гледа телевизия. Ова пасенце обичало да спи. Ова пасенце обичало да пере (!). Ова пасенце обичало да ака на гърне (!). А ова пасенцеее... Обичало да го гъделичкат! (И направи опит да се самопогъделичка )

Разказва изключително емоционално, артистично и с неговия напевен тон приказките за Житената питка, Косе Босе, Трите прасенца. Разказва и виц, който чу, докато къпех Мария. Мария са на вълна вицове в училище и Симеон видя, че е интересно да караш хората да се смеят

Мария мина през още едно онлайн обучение. Всичко беше добре, докато кметът не обяви последните дни за почивни, а после реши, че ще са учебни. Тръснаха проверка на обучението и децата трябваше да са пред екраните почти по цял ден, защото не се знаеше в кой момент точно ще проверяват Беше издевателство над учители и ученици!
После беше полетната ваканция. За мое огромно разочарование не беше мечтаната пролетна ваканция. Времето беше отвратително. Не можах да я заведа и да Детската библиотека. Изобщо беше тичане от работа към точка А, Б или В, откъдето да взема Мария.  
Тепърва се стопля и много искам малко време с децата, без тичане по задачи. Искам да ги заведа на конкретни места, да имам време да чета на Симеон, защото сега тепърва му става много интересно и да имам връзка да се наспя нощем, че ми се натрупа някакво недобро настроение.

Симеон:
- Мамо, пък едно детенце от гадинката (!) ми каза, че съм бебе!
- Кое детенце?
- Гадост (Радост)...


Прибираме се от градината. Естествено нося като мравките 5 пъти над собственото си тегло багаж. Симеон иска да върви по бордюра. Мария иска да ме държи за едната ръка и съответно ме влачи ту напред, ту назад. Симеон ме държи за другата ръка, че да се криви по тесния бордюр. Пускам Мария. Тя роптае. Обявявам да изчака да преминем оттам, защото Симеон може да залитне и да ни събори и двете. Симеон:
- Да, ако аз излитна (!!!) и може мама да панне (падне).


Треньорът на Мария беше предприел да дава награда шоколадов бонбон на най-старателните и послушни. Това издържа много кратко време.
Сега има схема с лепенки и след всяка тренировка се раздават. Толкова детски очички го гледат с нетърпение всеки път. Има и черна точка за недисциплинираните.
Мария има първата си лепенка "Браво!" и лети от щастие. Щяла да ги лепи в тефтерче 

Виж я ти тази Гадост какви ги говори!
Треньорът смее ли да дава стикери за порицание, като вън чакат родители?

Такаааа!!! Събитията от тази седмица 
Снощи всички деца се събраха в залата след тренировката. На вратата застанахме и родителите. Чух, че треньорът извика моята Мария. И аха да се зарадвам за точката... Всички мълчат! Мария с още 2-3 деца получиха черни точки. В последствие е изхвърлила точката без да видя. Тя дойде при мен, стисна устни, оправи се и тръгнахме. Нищо не си говорехме. В един момент тя се разплака и разказа, че две деца изнесли пясък от трапа и го изсипали на пистата. И тя да не остане по-назад! Не знаела как й дошло това до главата!  Поговорихме много!
Вечерта пак плака. Аз й казах да си помисли хубаво - от време на време има "Това точно не ми се прави", "Аз кълбо напред не мога...", "Мрън-мрън...". В същото време се кефи, че ходи там и се изтъква пред познати и приятели.
Днес имат спортен празник. Тръгна с тениската на клуба. Не искала с друго различно да бъде.
Помъкнахме и торба с продукти за БЧК. Изненадаха ме с тези инициативи, ама всички като дават...

Симеон:
На моменти ме побърква. Или се крие, когато ака, или стиска до последно. На два пъти се беше напикал в градината улисан в игра. Голяма гонитба е с това акане и пишкане и всички го питаме постоянно и тичаме след него.
Намериха се с едно детенце от квартала. Страхотно играят!!! За първи път наистина има дете на неговата възраст, с което да не се дразнят. Снощи се прибраха в 8 ревящи, че играта свърши. Иначе предимно с децата на възрастта на Мария играе.
Днес има снимки в градината. Тръгна с ризка в бяло и синьо каре на влакчето Томас. Безумно е смешен с тънкия врат и издокаран като на главен циганин брата.

Цитат на: Alichka в 29.04.2021 11:30

В последствие е изхвърлила точката без да видя.

Ще стане човек от нея
Казвам ти, за бой е треньора с тези остарели методи за възпитание на бележкари и интересчии.

Около нас се случиха доста неща последните месеци.
Наближи рожденния ден на Симеон. Подготвих почерпка отрано, поръчахме питка за в градината. Рожденният ден се падаше в неделя. Идеално за градинско парти, каквато беше идеята на ММ. Една вечер той ми сервира, че рожденния ден на баба му, който мина в началото на март, е насрочен точно за съботата преди рождения ден на Симеон С други думи нямаше как да празнуваме на деня, защото всичко щеше да се случва на вилата и по презумция не може да ангажираме свекърите два дни с нашето присъствие.
Така се случи, че Симеон се разболя. Кашляше и беше с хрема. В петък аз и Симеон си останахме вкъщи, а Мария с баща си отидоха да празнуват измисления рожден ден на бабата. В крайна сметка решихме за детето да направим празника следващата събота.
В неделя Симеон беше по-добре и УЖ щяхме да водим децата някъде. Съответно татко и щерка трябваше да слязат навреме. Да, ама не! Бяхме готови със Симеон и висяхме бетер сополите му отпреди няколко дни. В крайна сметка баща му и кака му си дойдоха в 12 на обяд. Заникъде не бяхме в това време! Ядосах се много!
Симеон заспа и реших, когато се събуди, да ходим на детски център. Отидохме и платих директно за 2 часа. С ММ изобщо не ми се говореше. Бях бясна на родата му и на него, че пренебрегна рождения ден на детето си. Стояхме на една маса, пиехме кафе и приемахме поздрави от близки. Свекърва ми по едно време звънна - изобщо не й вдигнах. Не ми се говореше с нея. Те пък и те, както прабаба ми навремето казваше: Кат га че ли са от Лондон! (Като че ли са от Лондон) и звънят по телефони и вайбъри, а не минат да видят за 5 минути детето. Вечерта нашите импровизирано дойдоха в нас. Имаше торта, децата духаха свещичките, докато не станаха червени като домати.
Иначе децата супер много се забавляваха на детския център Бяха само те двамата. Първите 20 минути Симеон търчеше от играчка на играчка, защото не можеше да измисли с кое по-напред да играе
Получи супер много и хубави подаръци. Много близки и приятели изпратиха колети.

В понеделник Симеон беше на градина. Почерпи, получих снимки с децата. Следобед обаче госпожата каза, че отново се е разкашлял силно. И така дългоочакваният първи юни с маскения бал беше провален Костюмът на вълк, който му уших, си остана в нас ей така - да чака по-добри времена.

Цялата седмица лекувах Симеон, без да взимам отпуск. Подмятахме го от едната работа на другата, гледах го следобедите вкъщи. До петък вече беше във форма. Да, обаче все повече хора ни отказваха. Буквално дете след дете отпадаха. Всички със сходен вирус В събота украсихме, имаше торта на Пепа и Джордж, както Симеон искаше. Имаше много игри подготвени за на двора. Обаче дойде само едно дете - това, с което играят от няколко месеца. Скачаха, тичаха, много лудуваха! Буквално следобед и двамата заспаха на мига.
Мария поиска да се разходим из гората до някакъв параклис, който тя знаеше къде е, аз - не. Тръгнахме. Точно пред параклиса срещнахме един човек и на празна гора чак се сепнах. Той промърмори за някакво "тъпо куче" и си подмина надолу. Ние постояхме горе, запалихме свещички и тръгнахме наобратно. Изведнъж се чу шум и обръщайки се, видях, как нещо ни връхлита. Кучето! Търчеше срещу нас с все сила и беше огромно! Развиках се, Мария се разпищя! А кучето ни подмина, спря се малко по-надолу и ни гледаше с усмивка. Очевидно му се играеше, ама на нас ни изкара ангелите Сърцата ни думкаха в гърлата! Прибрахме се благополучно все пак.
Вечерта дойдоха наши приятели и изкарахме хубаво на фона на всичко последните две седмици.

Седмицата след това бяхме планирали да сме 4 дни на море. Майка хареса оферта на Слънчев бряг. Имах остра нужда от смяна на обстановката, а щом е на море - още по-добре.
На тръгване Мария си забрави торбичката с играчки на пейката пред блока, та след позвъняване от комшия, се връщахме. Пътувахме спокойно. Симеон заспа и не спряхме до Буркас. Имаше малко неразбории около настаняването и условията в хотела. Оказа се, че хотелът е отворил преди два дни и още никой не знаеше какво и защо. Много неорентирана работа. Иначе беше чисто, храната изключително вкусна и разнообразна. Ние успяхме да си откраднем хубави слънчеви дни, перфектни за плаж на фона на многото дъжд в Пловдив тази пролет.
Още със стъпването на плажа Мария отиде да скача във водата. А тя беше за моржове - студена до посиняване. Аз и децата влизахме до колене. Симеон беше огромната изненада! Той се приближи и остави вълните да го галят по краката Миналата година не стигна до мокрия пясък дори. Тази година нямаше нищо против да се мокри.
А плажът беше прекрасен! Чист, морето прозрачно, имаше много малки рибки, ловихме рапани с идеята да намерим празен. Ами всички бяха с животинки вътре Само един предиобед ни заваля, но следобед бяхме пак на плаж. Мария малко си беше забравила ушите в Пловдив, но като цяла на всички ни се отрази прекрасно!
Няколко дни след прибирането Симеон една сутрин каза: Не искам да ходя на градина. Искам пак на хотел. И аз искам, но по-нататък...

Една събота баща им ни изненада с инициативата: Хайде, ще ви водя някъде! Изненада! Беше наистина изненада и за мен, защото той такива инициативи не проявява. Общо взето аз измислям кога къде да водя децата и той, ако много има желание, идва. Иначе не съвсем
Качихме се в колата, аз вече знаех накъде сме. Отидохме на детската железница и децата бяха уау Мария имаше много смътни спомени. Сега четеше всяка табела, питаше за всяко нещо. Беше много трудно да чакат 5 минути на гарата, за да дойде влакът Оказа се, че има резервация за рожден ден и имаше само 3 места. В крайна сметка баща им остана да ни чака на гарата, а аз водих децата. Бяха се залепили и двамата по прозорците
После ги заведохме на детската площадка. Ей, няма такова тичане и скачане! Като маймуни! Много щастливи и изморени се прибрахме. Следващата ми идея е истински влак до Асеновград на кафе, торта и сок   Защо до там? Ами близо е и хем е истински влак, хем няма да питат 300 пъти "Кога ще стигнем?".

О, разходка с влак е чудесна идея за децата, пък гарата в Асеновград е и съвсем до пазара.
Малко да поотраснат и ги заведете на теснолинейката, много е интересно и за малки, и за големи.

Леле, много хубави неща ви се случили и не чак толкова.Болестите за съжаление винаги се случват по празници, по мои наблюдения!

Браво и за почивката и за всичко кеото сте направили.Много, много хубаво звучи.Аз много искам да кача МОника на влак, но все нямам време.Ще взема да поправя тази грешка някоя събота и неделя и да я разходя до близкото градче, ей така да се повози.