Тези дни редовно ми се звъни или ми се пише. Всеки пита как върви. Вечер свекърва ми по вайбър ни информира колко градуса е на вилата, вали ли, слънце ли пече, печката напалена ли е...
В същото време майка ми е в Египет. Къде е ЕС, къде Египет, ама правят някакви общи проекти и до там я отвя вятърът. Та вечер на вайбър се пише или се гледаме. Слушаме за парфюмите на фрийшопа, каналите по делтата на Нил, ходенето до Кайро, мизерията във втория хотел. Чакам на живо да разкаже за музея и за разходката с камила.
Та нашите баби вятър в косите и слънце на двугърба камила - това е положението

Иначе сега съвсем не приемам нещата като с Мария. С нея нямах избор! Тръгна ноември на ясла, аз в средата на януари бях на работа. Правиш кво правиш, свикнала - не свикнала - не може друго! Сега е различно. Мога да гледам Симеон - не ми тежи чак толкова. Ще видя как ще върви с работата, борсата, интервютата и ще решавам на момента.
Има още нещо ключово. Мария тръгна на ясла сама! Тя нямаше нито едно познато дете в яслата. Всички познати деца ги гледаха бабите или майките. Сега са пет деца, които играят всеки ден заедно и всички тръгват на ясла. Вероятно повечето ще са в една група.
Преди всички около мен приемаха за нормално детето да е на ясла от първия възможен момент. Сега по-разбират, ако реша, че ще гледам Симеон в много от дните. Насаждаше се мнение: Е, кво толкова?! Ще реве. Нормално! Да, обаче ММ като видя първия ден Симеон, и се стресна някак. Не очакваше да е толкова трудно да си видиш детето разстроено.
Днес гледам Симеон. Супер спокоен е. Дано поне довечера не плаче. Снощи само веднъж съм ставала и се чувствам друг човек

Да спра Симеон за три дни (двата бяха събота и неделя) беше много правилно решение за моето дете. Масово реакцията беше: Що го спираш? Тъкмо е свикнал. Как решиха, че е свикнал - не е ясно!!! Събота и неделя минаха спокойно, без нощен плач от нищото
Вчера Симеон се размрънка в двора на яслата. Дърпаше ме нанякъде. Гушнах го и го носех по стълбите. Така успях да го преобуя и гушнат го предадох на сестрата. На обяд го взехме с баща му. Казаха, че е ял. Имаше обилно червена манджа по рамената като доказателство
Днес ще пробваме да спи там и аз съм на нисък старт. Влезе без драми сутринта. Не са звъннали до този момент да си го прибера и се надявам да е заспал. Следобед трябва да го взема много рано - когато ги вдигат от сън.
Междувременно тичам да свърша всичко, което с дете ми е трудно да върша. Нямах възможност до момента да се скрия около яслата и да го наблюдавам какво прави навън. Засега всеки ден ги извеждат, което е страхотно!
Покрай всички промени Мария е станала много гушлива Усеща колко сме напрегнати и тя търси спокойствие. Получих мейл с покана за безплатно посещение на солна стая. От едно ходене нищо кой знае каква полза няма освен времето за релакс. В петък бяхме двете с Мария по женски. Тя се замота в градината, а после препусках на високи токчета след нея. Стигнахме навреме. Беше много превъзбудена. Бяхме сами в солната стая и си играхме на воля Мисля скоро пак да повторим.

Върна ли се египетската баба? Не за друго, да кажеш какви подаръци е донесла

Завърна се, да, след едноседмичен престой и 24 часово пътуване Подаръците са много хубави! Тя много се старае и мрази да купува нещо, само заради покупката. Семейно имаме рисуван папирус в цветове перфектни за вкъщи. Имаме свещник от метал и не оникс, ами нещо подобно, ама не помня какво. Мотивите са средиземноморски с лек северноафрикански привкус, точно каквито харесваме
Мария има кожена раница в бежово-кафяво с камили и пирамиди. Симеон има сако! Две педи сакце Уникален е с него! Аз имам парфюм на Келвин Клайн, а ММ и баща ми си изпиха подаръка - бутилка водка.
Майка разказа, че дрехите там са ужасно скъпи. Повечето неща се купуват на принципа както се спазариш. Изобщо не става пазаруването по време на разходка. Отделно домакините никъде не са ги пуснали сами да ходят дори за секунда, а всички (майка колоритно обясни точно как) са били плътно в група.


Вчера Симеон остана да спи в градината. Бяха ми казали кога да отида. Още спеше, но го вдигнаха, облякоха, измиха и ми го доведоха да го нахраня. Беше сънен и сладък! Носех му колелото за баланс и отидохме към работата на баща му, за да го заберем. Взехме Мария от градината. Госпожицата се оплака от Мария. Кокона й беше скъсала нервите от неслушане. Госпожицата чак с неудобство каза, че е умница, но понякога е неконтролируема. Отвън имахме дълъг разговор. Отново!!!
Вечерта с по-мек тон и много мрънкане подхванах пак темата. Мария в един момент каза: Добре. Обещавам да съм си старата Мария... Отпреди Симеон. - Явно имаше предвид отпреди той да спи при нея. Говорих й, че в началото Симеон плачеше на сън, но вече не го прави. Няма какво да я притеснява Уж се разбрахме. Дано!
В същото време Симеон беше много чувствителен. Следобед ревваше от всичко и от всеки. Пищеше за играчки, не знаеше какво иска, блъскаше играчки в земята, странеше от децата... Качих горе Мария и Симеон. Беше много тегаво, защото той реагираше на дългия престой в яслата. В един момент се заигра сам и се успокои преди вечеря. Днес пак ще остане да спи, като ще пробваме да яде следобед там. Предполагам, че и довечера няма да е лесно.

Един ден си погледнах вайбъра и видях много съобщения. Аз съм си изключила звука за известяване на групата от градината, че някои майки пишат по никое време. И какво да видя? Много снимки Децата бяха с две госпожи в салона, както и един полицай. Привечер разпитах Мария.
- Мамо! Че ти не знаеш ли, че днес имахме час по безопасност на движението?!
Прехвърлих на ум всичко. Ами не! Нямаше откъде да знам.
Имало "истински пътен полицай" и той носел платна с нарисувани пешеходни пътеки и ги постлали по земята. Имало конуси, знаци. Някои от децата са били избрани да минат с тротинетки по "шосето", други да пресичат... Мария знае много от знаците, та това беше повод отново да си ги припомним Има едни карти с изтриваем маркер, които са много сходни с листовките за шофьорски курс. От време на време ги вади и ме изпитва на тях.

Бях на първата родителска среща за новата учебна година. Влязох от последните, защото едва се откопчах от Симеон пред блока. Госпожицата раздаваше някакви листове. Оказаха се резултатите от безплатните очни прегледи, които им направиха в края на миналата учебна година. Естествено госпожите нищо не можеха да разяснят, а трябва и да си очен лекар, че да разбереш какво пише. Изобщо цялата шумотевица за безплатни прегледи е бошлаф! За късмет съседката ни е очен лекар и тези дни на пейката ми разясни. Хванали са нещо. Някакво отклонение. Обаче за точен диоптър, астигматизъм и тн трябва да отида на детски очен лекар, да разширят зениците, да огледат очни дъна и тн. С други думи - родителите сами трябва да свършат всичко. Та октомври това ми е на дневен ред.
После госпожите разясниха за промените по вътрешния ред, отсъствия... Вече имало деца с неизвинени. Тия уж интелигентни хора изобщо не ги е еня за ред и дисциплина. То това се прехвърля и в училище после Та настана шум, докато си търсеха извинителни бележки от лекари.
После бях очарована от това, което разясниха за учебните програми. Пак имат български, математика и природен свят. Похвалиха Мария и още едно момиче за българския, две деца за математиката. Решили в началото на годината да направят рисуване по асоциация, което е доста сложно. По принцип го пускали в края на 4та група. Не казаха темата, обаче госпожата беше изумена от резултатите. Децата са били перфектни! Отличи конкретни за самото рисуване като дейност.
Имахме възможност да разгледаме учебните тетрадки. Много се работи за фина моторика, правилно изговаряне и поставяне на ударението, писане по пунктир, лабиринти, логически задачи. Заданията не са елементарни. Трябва човек да се съсредоточи, за да открие отговора. В началото Мария донесе лабиринт без грешка. Призна си, че е хитрувала - първо с пръст проследила пътя, но от къщата към момичето. Похвалих я, защото не всеки би се сетил да мисли различно, а наобратно също не ставаше ясно веднага кой е правилният път.
Не знам дали е до издателство, или до учебна програма, но преходът е повече от плавен с неща от училището. До края на годината ще трябва да свикват да пишат печатни елементи на буквите, да смятат сума не 2 плюс 6, а на плочката на доминото има 2 точки от едната страна и 6 от другата, значи са общо 8. Госпожите казаха, че ще дават допълнителни задачи на тези, които са напред, за да не им е скучно и за да не пречат на останалите. Препоръчаха да им вземем друг тип тетрадки вкъщи, ако децата искат - да работят на същата тематика.
Директорката намина. Повтори много от изказаните теми. Основното беше прословутата чешма, която не е обърната и беше причина децата да носят забранените от ХЕИ шишета.
Мария ще ходи на народни танци и на плуване. Искаше ми се и на една арт работилница, защото миналата година не можехме да си я позволим финансово. Тази година обаче вече я нямало Ще търся други варианти.
Сигурно има и още неща, които съм запомнила, обаче не мога да ги възпроизведа в момента.

Ами с пеенето какво стана, Мария нали беше включена в хор?
И аз бих я похвалила за избора на обратния път, често го прилагам. Даже на един конкурс по математика ми бяха вдигнали точките по изключение, бях решила задачата с допускане на противното, а това е много, много рядко използван метод. Има нестандартно мислене детето, дано успее да го доразвие
Точно защото зная за подаръците, é са винаги много смислени, затова попитах. И в нашия хол виси един папирус от брат ми, Родният донесе покривка от египетски памук в подобен стил, дано и камилка с клатеща се глава ни подарят някога. Хаха, няма как да помните, é е от моето детство, но беше връх на благоденствието да си сложиш на задното стъкло на Москвича такава камила- грозна, пластмасова, понякога придружена от спаружен арабин, но пък за сметка на това с глава, която се клати при всяка бабуна и завой на пътя. Много ми беше мерак, леля ми си бяха донесли от Алжир по време на работата им там.
Представям си сакото и раницата

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436 (2344) Ето малко снимки с не много добро качество, ама... Симеон е супер труден за снимане. Постоянно се върти и наднича зад камерата. Мария е на моменти дали иска, или не иска да се снима. Спящата снимка им е от първата вечер в една стая. С червеното горнище е пък от първата сутрин на ясла. После имаше снимки и с раницата как се върти и гледа какво носи на гърба си.
Хаха, камили с клатещи се глави не помня, но допреди няколко години вуйчото на ММ съхраняваше кучета от тоя тип.

Тепърва предстои да разберем за вокалната група. Там нещата са до желание на музикалната им госпожа, а тя наистина се раздава Сега учат песни за будителите.

Царският двор
Симеон тръгна на ясла с едно дете от квартала - Калоян. Още първия ден видяхме, че има още един Калоян. Приемаха постепено деца и сега в групата има още Борис, Петър, Кубрат. В съседната група останаха Самуил и Крум. Сигурно има и други из царския двор


Мария
Мария се държи ужасно последно време. Без повод, без причина, без цикличност. Решава, че ще прави каквото си иска и го прави! Госпожите ни се оплакваха 3-4 пъти. Сигурно е имало и случаи, за които не сме разбирали. То не беше каране, наказания, мрънкане, говорене и увещаване... Нещата УЖ се поуспокоиха.
ММ не искаше да празнуваме на детски център. За рождения й ден каза - Вкъщи! Естествено няма как вкъщи да стане с 10 деца. В крайна сметка го убедих да запазим за центъра. На Мария й го казах в прав текст, че можеше с такова поведение да остане изобщо без празненство.
Бяхме една вечер до детския център, запазихме единствения час, избрахме торта. Тази година ще е на Калинката и Черния котарак. Менюто за децата тя го избра - пица, плодове и сок. Симеон няма да присъства, защото спи по това време (както и Мария обикновено).
Тази година реших да поканим повече деца, защото миналата година почти всички бяха болни или оздравяващи тепърва. Този път ще има и дечица от градината. Мария искаше да покани поне 6 от там. Казах, че и в градината ще има празненство, с всички тях - там. На центъра - само няколко.
Баба беше дала пари за нова рокля за празника. Засега нищо не съм харесала, защото е наводнено с грозни костюми за Хелоуин. Ако намеря нещо - екстра, ако не - по-нататък
Мария си поиска ролери от свекърите. Чакам да видя дали ще й вземат. Нашите сигурно пари ще й дадат плюс нещо дребно за подаръче. Продавам да й търся хубаво колело на нормална за преглъщане цена, но вероятно ще е около Коледа чак.

Много хубави имена имате в Царския двор, то какво беше, само Александровци, Мартиновци и Викторовци в близките една- две години
Марията да не ревнува То това се изразява по различни начини, знам ли... Ще мине при всяко положение, само още малко да си намери близки приятелки и да е ангажирана повече с дейности. Стискайте зъби временно

Рожден ден на Мария, 6 г.

Няколко дни преди празника госпожата в градината била извикала Мария пред всички да разкаже как ще празнува. Както госпожите се бяха изразили - Не че толкова ни интересува какво се случва в къщата на всеки, колкото ги учим да разказват и да се изразяват правилно. ММ пък предположи: Ами да! Ще я извикат. Тя сигурно им е надула главите на всички! ...И Мария разказала подробно за празника, за голямата опаковка с меденки за госпожите в градината, за малката опаковка с меденки за лелите в яслата, за всичко!
На самия ден децата бяха на ясла и градина. Баба дойде по обяд, за да направи баница вкъщи. Аз имах време да подготвя вечерята.
Междувременно в градината имали театър, честитили празника на Мария, а тя ги почерпила. Тази година пак правих пакетчета за всяко дете. Миналата година бях взела и питка, но сега нямаше как и с това да се занимавам рано сутринта.
Мария получи малко подаръци (основно дрешки) и другото бяха парички. Децата се държаха страхотно на фона на суматохата от хора вкъщи. Свещичките ги духа няколко пъти, направихме снимки, клипове.
Получи се хубав празник. Аз бях горе-долу добре, защото предния ден ме втресе и носът ми се обади.

В неделя бяхме по новото време и "спечелихме" един час, за да имаме време за всичко. Предиобед децата играха навън. Ходихме да гласуваме. Симеон заспа, а ние се оправихме за детския център.
Слизайки от колата видяхме по-голяма част от гостите. Буквално отпред ни отрупаха с подаръци и цветя. Толкова много цветя досега не сме получавали на нейн рожден ден. Всички дойдоха! Децата се шмугнаха да играят. Буквално полудяха! Гонеха се, скачаха, криеха се, измисляха си игри, танцуваха без някой да ги кара. Почти не разбрахме, че сме с деца. Една от майките в градината тъкмо бяха казали, че е бременна, та се отворихме на приказка по този повод.
Мария беше много усмихната, лъчезарна през цялото време. Духна свещичките (няколко пъти) и пак се заиграха. Не усетихме кога мина времето.
Трябваше да й купим шапка за плуване и към вкъщи се отбихме през Декатлон. Паркирайки пред блока, Симеон дотърча: Кака! Кака! Гушна се в нея, в мен и в баща си. Като се събудил, първо за Мария питал и я търсил.
Отворихме подаръците. Мария хем искаше да отваря опаковките, хем искаше да поиграе с всяка играчка. Получи дрешки, луксозна книга с приказки и "Търсенето на Дори", станче за гривнички, кукла Уоу, куфарче-къща с миниатюрна кукла и коте, които тя знаеше какво представляват, а аз виждах за първи път, ваучери за пазаруване, много интересна настолна игра за измисляне на приказки, конструктор Лего. Може и нещо да забравям. Личеше си, че всички се бяха постарали в избора Някои от децата сами й бяха правили и надписвали картичките. Много хубаво мина! На другия ден Мария отиде на градина нарисувана с маска на Калинката и кокетно се е  фръцкала пред госпожите. Два дни вкъщи беше еуфория!

За Деня на будителите госпожите решиха да направят тържество. Този път вътрешно, без родители. Беше ми странно как така вътрешно, без публика едва ли не. Нищо такова! Публика били няколко други групи (Мартиновците като събирателно име).
Всъщност тримата Мартиновци наистина били в публиката. Те са друга група. Преди 4 години по това време страдах, че не са заедно с Мария. Знаят се от бебета, играят всеки ден в квартала заедно... Мария обаче си е била с късмет! Едната майка с право се ядоса по повод тържеството как в тяхната група са го дали по инерция предпенсионно и как за четири години не са направили едно хубаво тържество. Факт е, че групата на Мария тези дни научиха "Аз съм българче!".
Мария имаше два текста да научи. Този път не бяха стихчета. Бяха пословици от типа на:
Малко говори и много слушай, затова имаш една уста и две уши.
Не се срамувай да питаш, когато не знаеш.
Доста трудно се учат в последователност
Имаше малко мрън защо някой щял да казва стихче, защо друг щял да носи портрети на някои будители... Като цяло обаче й втълпих, че думичките й са много хубави Така се случило, че само първите си ги е казала. Не я обявили втори път да казва. Предполагам, че са имали план Б, ако някои деца отсъстват да не се сбие много тържеството.
По обяд получихме много снимки на вайбър Съответно всички родители искрено реагирахме с благодарност за цялата организация и ежедневните усилия.

Трябва да отбележа и още едно "събитие" от преди няколко седмици. За първи път двете деца спаха в нашите!!! Поводът беше новият бойлер Пихме по едно питие в нашите, децата легнаха там, а ние с ММ се прибрахме сами. На другата сутрин спах до 10
Тази събота имахме гости. Симеон го изпратихме в нашите, а Мария с момченцето на нашите приятели играха до късно. Преди лягане от преумора и превъзбуда Мария плака за Симеон Гледаше жално през прозореца на детската към спалнята на нашите в опит да види дали свети, дали Симеон спи... Оказа се, че и Симеон е търсел кака си да спи на съседното легло. Майка беше изненадана колко кротко дете бил, как се заиграва сам. Изобщо открива жената топлата вода. Дори не коментирам пред нея. Току виж да помага една идея повече

Излязоха календарите на Симеон. Първия път, когато снимаха Мария в яслата, тя беше стреснато зайче. Сега Симеон очаквах, че ще е не по-малко уплашен. На снимката е повече от сериозен и изглежда много голям
Много хора реагираха, че прилича на татко. Всъщност прилича на най-големия ми братовчед. Той почина точно когато съм била първите седмици бременна със Симеон. Имаше повече черти на татко отколкото на леля. Та тази снимка ми даде повод да се сетя за човек, когото много обичах Едновременно ме усмихва и леко натъжава.
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436 (2344)

Симеон от ден на ден става по-бърборещ. Още е с миньонска интонация. Имитира кака си във всичко. Един ден тя го учеше да брои, друг ден да казва азбуката Когато не можеше да изговори буквата, казваше "Да!".
Все още много неща са: Вай га! (Ето го! Това е!).
Обръщението към мен е МамУ.
Към кака си: Кака Мими или Мая
Ах - аз (започна да прави някои неща сам). Наскоро за първи път реши, че ще яде Данонино. Досега не искаше дори да го опита. Стискаше здраво лъжицата. Ръката му трепереше. В старанието си държеше ръка на едно място, а приближаваше главата с широко отворена уста. Вратлето му идваше на моменти малко късо
Коле - колело
Кола (всички превозни средства са на почит)
Абу - автобус (вече два пъти се е возил с баба си и е много впечатлен)
Фа - когато светнем лампата
Може да повтори коте, но най-често ни отговаря с Мау.
Гледа малко детски покрай сестра си. Много харесва Франки и Франк - кратки клипчета с две кукли. Залива се от смях с тях.
В яслата им пеят и от У дома часовник трака е най-впечатлен. С кака си танцува и пее Арам Зам Зам.

Един ден Мария кихна. Майка ми й каза трицифрено число. Мария за първи път чу за смятането на буквите "Кой ме мисли?". Сега е обърнато на игра. Радвам се, че намерихме начин да не я мързи да смята. Симеон киха също в опит да разсмее кака си.
Марийка го гушка и мачка повече от всякога. Вече е далеч по внимателна и нежна. Много често му казва: Шушко, Шушльо, Запетайчеста глава малка, Малка топчица такава и прочие.

Мария получи текстове за коледното тържество. Тя ще е бабата. Ще правят сценки:
- Хайде, внучки, подреждайте трапезата. Сложихме слама под покривката, а на софрата има от всичко - каквото се е родило през годината.
-----------
- Да прекадим с тамян трапезата - и прозорците, вратите, и цялата къща. Да не влиза зло в обора и в кошарата.
-----------
- Колкото житни зрънца има в тази пита, толкова късмет да има за всички!
Колкото високо вдигам питата, толкова високо да е житото през годината.
Да разчупим коледния кравай: първия къшей ще оставим за Богородица, после нека всички си отчупят по едно парче.
------------
- Дядо, хвърли жито в огъня - да има здраве и берекет.

Али, Фа за лампата, може да е от фар. Брат ми ги омесваше като дете в главата си двете неща. Фар и лампа.

Ох, това е нещастието на високите момичета, които помнят лесно текстове.  Тя баба, мен ме слагаха я за свекърва, я за майка кокошка. Сега се сетих колко ми беше криво, че в Работната Богданка бях свекървата, пребрадена с една кърпа и с престилка, а така исках да съм момата, издокарана и даже с червило. Трудно ми намираха и свекър, щото в тази възраст момченцата са по- дребни, та пак страдах като ме караха да се прегърбвам от старост.
Много хубави и са думите на Мария, най- важните наричания от трапезата на Бъдни Вечер.  От миналата година аз прекадявам вкъщи и съвсем бях забравила, че се споменават прозорците и вратите. Дето се вика, Мария внуци и правнуци да събира на коледната трапеза след време
Симката вярно много сериозен и не му личат красивите сини очи. И перчемът му зализан, като баш ерген. 

Аз пък никога не съм кадила прозорците. Виж как съм пропуснала важно нещо.