Олегантна, с изумително сини очи си е тя!

Пак, че Симеон се задържа по-дълго, щом е успял и работата да свърши. Алекс сяда и след няколко секунди става. 
Посмях се с малкото дупе на Симеон. 
Много е сладка Мария с "изумително сини очи" Чула е и тя нещо от някъде. 

Историята с полицая

Прибирахме се с Мария и Симеон от градината. Вървяхме към нашата площадка. До една кооперация в близост спираше кола. Шофьорът ме гледаше. Погледнах го - не го познавах. Той пак ни гледаше. В един момент излезе от колата и виждам, че е полицай. Мария вървеше, говореше и гледаше в краката си. В един момент вдигна глава, видя полицая и му замаха. Аз замигах на парцали. Те се заприказваха и аз едва тогава навързах нещата, че той е гледал не мен, а Мария. Познават се
Въпросният полицай живее в тази кооперация близо до нас. Всяка сутрин майка като води Мария към градина се засичали как той си вади колата от гаража. Мария дръпнала един разпит къде отива - на работа, какво ще прави - ще лови престъпници, защо е без полицейска кола - защото тя стои на работата... Мария ми се заобяснява как се познават с полицая и как ще хване, ако има тук, някой крадец. Човекът се засмя от сърце, влезе й в сериозния тон и каза, че сега тук не вижда крадци, за да ги хваща. 

В същата кооперация живеят хора с доста лъскави возила. Един ден Мария се опери на най-голямото слънце и стоеше пред гаража. Жената току що беше паркирала вътре и пускаше вратата, а тя е с дистанционно. На мен ми стана неудобно да им надничам едва ли не в гаража на хората и подканях Мария да си ходим. Тя обаче настояваше да гледала как вратата сама се затваря. Жеината от сърце се смя!

(И като се сетя колко срамежлива бях като дете, как едва поздравявах колегите на майка и татко дори... )

От оправни деца да те е страх, могат да те злепоставят яко с приказки

Бяхме планирали да отпразнуваме рождения ден на майка някъде на СПА. Намериха те оферти и запазиха за хотел във Велинград, където и те не бяха ходили. Беше като генерална репетиция за морето
Тръгнахме в петък по обяд с нашите и с децата. Аз стоях на задната седалка между дребните. Симеон много бързо заспа, макар да не спи обикновено по това време. Понеже седалката на татко е по-назад, а колата им е по-тясна от нашата, кошницата на Симеон беше по-изправена. Като заспа, се сви като коте напред. С лявата ръка му подпирах главата. Спа почти в шепата ми От дясно Мария се фръцкаше сума си време. Най-после и тя заспа, за да не усеща завоите. С дясната ръка подпирах възглавничката й за сън на една страна, за да не пада и нейната глава. Бях като препарирана през целия път
Настанихме се в хотела и отидохме на басейните. Мария беше като жабка Не излезе от водата! Ръцете й се сбабичасаха чак и дълго време след това не се оправиха. Решихме първия ден да не вкарваме Симеон, за да се климатизира малко. Скоро след това и ММ дойде - излязал по-рано от работа, та и той успя да се порадва.
В басейна питаха Мария кой е това и тя каза: Това е Симето (един вид - как не го знаете). После уточни, че й е братче.
Мария много обича да вечеря сред хора (в заведение). Освен всичко друго има и перфектна ориентация из хотелите За секунда не се замисля кое накъде се намира. По едно време мина сервитьорката да ни пита за напитки. ММ каза, че не желаем нищо допълнително, а Мария веднага имаше отговор "Аз искам една вода" Вечерята беше на блокмаса и взех панирано сирене. Дадох парче на Мария да го опита и да каже дали да й слагам и на нея. Заяви, че много й харесва панаирното сирене и ако може да вечеря това всяка вечер
Симеон като никога не рева на новото място! В ресторанта за първи път го сложихме на столче за хранене. Още не сме извадили нашето. През цялата вечер беше с оценка 6+ Спокоен, кротък, хапваше трохички, дадени в устата. С тези на таблата си играеше и хич не се сещаше, че се ядат
На другия ден ходихме до Клептуза. Разкошно място Разходихме се, видяхме патиците, влака (теснолинейката) и си беше разнообразие за Мария. Полагаха ни се масажи и побързахме да се приберем навреме за процедурите. После пак се отдадохме на басейни, сауни и парни бани.
Втория ден пуснахме Симеон в басейна. Беше много смешно ококорен, чак немигащ с очи. Привечер баща му го караше да плува като жабче. Беше го хванал през гърдите, а Симеон надигаше дупето и с ритници се оттласкваше напред. Хората много му се радваха На другия ден Симеон беше още по-смешен. На външния басейн печеше силно и го вкарахме в басейна с каскетчето на главата. Както стоеше в ръцете ни, така забиваше рязко глава надолу, а после вдигаше рязко глава и се тръскаше неразбиращ защо има вода по лицето. Беше като пате търсещо рибки.
Мария пък ни показа всичко от плуването - скачаше 10 пъти във водата (басейнът стана почти джакузи, защото скачаше три пъти докато изброяваше само по веднъж). После показа как се прави звезда - краката и ръцете в страни, ходилата в шпиц, главата назад. Показа ни как се плува напред, като риташе с крака и се държеше за пояса. Пръските бяха във всички посоки. Като сложим и пищенето от радост на Симеон не знам как ни издържаха хората.

Другото ново е, че Мария и Симеон от петък имат втори братовчед Даниел Много се вълнуваме всички. Данолятото успеем да отидем и да се порадваме на живо.
Симеон започна да забелязва всяка котка или куче. С количката ги преследваме по улиците. Симеон се дресира да дава 5, да дава боц и накрая да пляска за Браво. В началото Браво-то беше като се биеше в коремчето От вчера си нацели вече ръцете и прави истинско пляскане като казва нещо от типа на Бабу.
Видимо е наддал поне на ръст този месец. Имаме консултация и ще го мерим и теглим. Майка нали свикна с едрото бебе Мария и сега само ми натяква колко е малък Симеон. Тегли го както ММ тегли котката - на електронния кантар с него, без него и в обратен ред...

Подариха ролкови кънки на Мария и тя лети от щастие. Наскоро й намерихме вече и наколенки и налакътници. Първата вечер кара вкъщи на ламината (за щастие на съседите отдолу). Изкарахме я навън и първия ден се държа за мен и чакаше да я влача. Много бързо усети кънките и на другия ден с баща си бяха, но не се държеше за него. Научи се да се качва и слиза от гумираната настилка около пързалките и люлките. Понякога се подпира по тях. Мария обяснява на всички как кънките са по-сложни от ролерите (чу го от едни деца) и как тя вече кара сложното. Пристъпя бавно, бавно, няма страх и се справя всеки ден все по-добре. Изръси се по дупе 3-4 пъти, но нито се удари, нито се стресна, отупа се и продължи. Това е новата мода в квартала и са 10-тина деца с ролери и кънки. Има по-големи, които ги учат и помагат при нужда. Само майка отказва да гледа Мария с кънки. Ако аз съм до магазина, Мария стои арестувана на пейката

Мария много ми напомня като мен като дете. Понеже аз имам спомени от много малка и то ясни, наистина докато те чета правя такава препратка.  Та... много е яка 

Браво, добри деца. И вие сте си починали.
Миналото лято водихме Алекс на минерален басейн и му беше повече от забавно вътре. Като жабчета са във водата. 
Честито за новия братовчед. Да е жив и здрав! 
Много се радвам на децата, които карат кънки/ролери. Браво на Мария. 
Племенницата има, ама тя е голяма вече и трябва да са на Сой Луна. 

Аз се зачудих сега, как така Симеон не седи в столче, как го храниш?  Звяр от захранването е в столче, даже още си яде в него, че на едно място не може да стои той.

За кънките браво, много са добри за подрастващите, движат се всички мускули с тях. Аз също карах кънки едно време вместо ролери, още ги имам.

Добрите деца се проявиха след СПА-то Марийка нещо беше възчекняла.
Другата атракция беше, че имаше някакъв празник на балканската скара (примерно). Първата вечер Устата пя, втората вечер беше Бобан Здравкович. Не че сме ходели, но от хотела ги чувахме да ни пеят на уше. Симеон заспиваше в нашата стая, а ние се събирахме в на нашите стаята. Втората вечер Мария се разби от танци на терасата. Гледаше към сцената и бяха едни хорааа...

Булче, храня го гушнат в мен, а някои от храненията му са в количката навън, та все едно е в столче. Нашето столче е бая голямо и подозирам как ще се скрива под таблата буквално. В хотела столчетата бяха доста по-малки и пак се свличаше

Днес бяхме на консултация - 8,700 кг и 78 см. Този път е мръднал не със 100, а с цели 200 грама Много е смешен, че лицето му е оранжево от слънцето, а тялото бяло като мляко. Чак педиатърката ни се зачуди дали много моркови е ял.
Другия път имаме имунизация, кръв, урина и бележка за детска кухня - пълна програма. Дотогава се очаква да яде вече и жълтък.
Педиатърката ни единствено се позачуди за един физиологичен шум в сърцето и ни даде направление за детски кардиолог. Ще запазя час за един ехограф. Спокойна съм Направих грешка да обясня на майка. Наду ми главата! Все едно с една слушалка диагнози се слагат...

Вчера подстригахме малко Симеон, че беше като маруля в главата. Сега вече е пооформен, макар да има още какво да стърчи около ушите. При това шаване си е направо идеален.
Снимки - утре.

Али, много е било хубаво СПАто.
Абе как ще е дребен 78см, значи моето е пълна тапа- не знам точно колко е ама 80-82макс да е.
Шум в сърцето има/имаше и Ники от раждането, както и предполагаха нищо сериозно, функционален и  шум. Тя чак сега ли го чу? Дано и  вас да е нищо особено, ние като ходихме и кардиоложката, каза че е много често срещано и няма къв проблем, израства се.

Моето утре стана седмица... (2344)
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436 - събуждаме кака от следобеден сън;
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436.38591988 и http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436.38591989 - от Великден
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya-i-simeon.802436.38591990 - оттук нататък са снимките от Велинград.

Рат, по начина, по който педиатърката ни обърна внимание, останах с впечатление, че го е чувала и преди, но го е наблюдавала. От доста места чух, че има такъв физиологичен шум. Хем не се притеснявам, хем искам да минава, че е супер изнервящо да чакаш да ти дойде часа за преглед.

Вчера, или по-скоро снощи, ни беше часът за кардиолога. Много мразя да ходя следобед по лекари. Искам да минава!
Центърът е на пешеходно разстояние от нас и такава крачка отворих, та рано-рано бяхме там. Нямаше хора преди нас и лекарката ни прие веднага. Беше много спокойна, та чак бавна и леко мудна. Пита ме дали посинява, когато реве, пита ме и дали боледува. Обясних й, че досега е изкарал само една варицела и не е боледувал. През това време Симеон не спря да се кокори, оглежда и проучва мястото, като за всеки случай ме поглеждаше дали съм още там. Аз го държах в мен. Лекарката много бавно се приближи до нас, говореше на Симеон тихо и го преслуша без той да гъкне. Той даже отвори очи от интерес и не спря да й се усмихва. После ме накара да го сложа легнал, пак го слуша, палпира корема.
Обясни ми, че наистина има лек шум, но не може да каже на 100% без ехограф. За лош късмет ехографът им беше развален и скоро пак ще ходя, като трябва да прозвънявам и да питам на регистратурата. Обясни ми, че на този етап няма нужда от никакви изследвания или прегледи (моето притеснение дали няма да ме праща при 10 колеги), белите дробове са добре, няма проблем с черния дроб, т.е. шумът е точно на едно място и не се разсейва настрани. Точните й думи бяха да си гледам спокойно детенцето
И това мина, макар да се налага пак да ходя незнайно кога.

Тези дни най-после ще въвеждам жълтъка. Голямо замотаване стана с това захранване, ама карай. Евентуално към края на месеца ще отскоча до педиатърката за бележка и от новия месец да сме на кухня, че ако чакам консултацията, ще трябва чак от юли да се запиша на държавната. Тези дни ще разпитам и как стои въпроса с частните. С Мария ги ползвах за събота и неделя и ми беше повече от удобно.

Открит урок по народни танци

За втора година Мария ходи на народни танци в градината. Аз лично нямам някакви свърхочаквания какво ще научат, но по-важното ми е ангажирането на вниманието на детето с нещо смислено, хабене на енергия зимата на затворено, обучение/послушание в група, малко от малко чувство за ритъм и ей такива неща. За сметка на моите очаквания децата ги обучават с много внимание към детайлите. Определено съм много приятно изненадана!
Миналата година учеха ръченица и повече пляскаха с ръце, правеха гимнастика за раздвижване. Сега вече като по-големи са наблегнали на стъпки, различни тактове и хореография. Миналата година по време на пролетното тържество ни показаха как минава един техен час. Сега направиха специален открит урок.
Тъй като ММ беше ангажиран с ремонт на терасата на майка и татко, той нямаше как да дойде. Решихме да ходим почти по женски - аз, майка и Симеон с нас за мъжка компания. Майка беше като вариант, ако Симеон се разплаче, да го изнесе навън. Предварително бяхме предупредени, че трябва момичетата да са с бял чорапогащник. Предполагах, че ще имат по-специални дрешки, но не и че ще ги облекат с носии.
Отидохме много навреме в градината. Урокът щеше да се проведе в занималнята на групата. Децата бяха събрани в спалното, а за нас родителите бяха наслагали столчета на няколко реда. Седнахме по- към вратата. Гушках Симеон в мен. Отсреща през прозореца надничаха децата и казваха на кого родителите са дошли.
В един момент ръководителката им ги изведе в редичка. Момиченцата бяха с бели ризи с червени бродерии, със зелени носии и червени престилки. Момченцата пък бяха с черни носии, с бели ризи с червени бродерии. Подредиха ги като за първия танц и имаше няколко встъпителни думи. Пуснаха музика и започнаха със загряването. В опит да са в ритъм правеха различни упражнения - елементи от танците. Много интересно им ги поднасяха - пръсти-петичка, пръсти-петичка. Правеха кръгчета от кръста. Скачаха на място и въртяха едновременно с това ръце и нещо, което ми направи много силно впечатление - ръководителката минаваше между тях и им говореше. В един момент чух "Не знам! Не знам!". Това беше начинът за повдигане на рамената. След това се въртяха в кръг, приближаваха се и се отдалечаваха като пляскаха едновременно.
В един момент ръководителката ги накара да седнат и им задаваше въпроси от типа на колко такта броят за ръченица, за право хоро и за копаница. После на три групи изкара отпред деца, за да пляскат в такт и да броят. Там, където имаше удължаване, децата свиваха едната ръка в юмруче, а другата оставаше права. Нито едно дете не обърка такта!
Танцуваха право хоро (тук стъпките малко бягаха), играха копаница по двойки с кръстосани ръчички и се разменяха отляво и отдясно. Момченцата се събраха в средата, а момичетата бяха в по-широк кръг и пляскаха около тях, после пак на хорце всички в общ кръг...
Една от последните песни, на които танцуваха, беше "Ах, къде е мойто либе?". Момичетата бяха на коленца и с лица към земята, после като цветя се събудиха, застанаха на колена и в такт помахваха с ръце. Само си представете тези малки ръчички с широките бродирани ръкави и зад тях едни широки усмивки След това първото момиченце мина и докосна всички по ред, за да станат. Направиха кръг и танцуваха, приближаваха се една към друга и вдигаха ръчички нагоре, а после се отдалечаваха и пускаха ръце. Насядаха на земята, а момченцата, които чакаха отстрани в редичка, тръгнаха и обиколиха около момичетата. Направиха един мъжки танц хванати през раменете. После по двойки танцуваха пак, като момчетата помагаха на момичетата да се завъртат. Завършиха с едно право хоро, като едно от момиченцата привика и майка си. Жената се включи на драго сърце
Беше много хубаво всичко Децата се превъзбудиха естествено от вниманието, но като цяло се съсредоточаваха на танците. След края дадох на Мария едно цветенце, за да го поднесе на ръководителката им. Мария беше много щастлива, защото единствено тя поднесе цвете После дойде при нас и замачка Симеон в опит да покаже колко го обича и че това е нейното братче. Естествено бяхме най-интересните гости Симеон през цялото време не трепна. Гушках го с едната ръка, а с другата снимах Мария. Даже госпожата го похвали и каза, че директно си го записва за следващата първа група при нея. Исках да снимам Мария, майка едно й говореше, аз друго и Мария леко си правеше каквото иска Нацупи се, но в един момент все пак успях да я снимам с носията, както и направих снимка с брай й (по нейно настояване).
Изфуках се на целия свят за моето гардже

Преди време от градината ни бяха дали талон за 50% отстъпка за солна стая. Мария беше ходила на 2 пъти на солна стая, докато бяха на почивка с майка и татко. Тази обаче е по-различна. А, днес, а, утре... Голямо канене беше кога да я заведа и то не заради друго, а с идея да видя дали ще й хареса, дали ще й понесе и евентуално в сезона на сополите да я водя.
Солната стая е близо до нас. Запазих час за почивен ден, когато ММ щеше да гледа Симеон. Отидохме ние и се оказа доста по-различно в сравнение с хотелите. Проведоха ни бърз инструктаж, обясниха ни за ползите и после ни вкараха боси вътре. Целият под беше покрит със сол и при влизането Мария ахна. Беше много изненадана и от количеството играчки. Отстрани имаше 6 кресла за възрастни. Влязоха още 2 майки с 2 деца. Майките забучиха поглед в телефоните, а аз реших да си играя с Мария.
Наизвади тя де що кофичка, лопатка, сито и багер намери. По едно време легна и направи ангелчета в солта Непрекъснато искаше да влиза и излиза, за да обясни на татко си и да покажела на Симето нещо си... Едва я удържах вътре 20 минути!
Беше толкова емоционална и не спираше да говори. Прие го като голяма атракция и всеки ден след това по минимум 2 пъти ме пита кога пак ще я водя.

Другото ново тези дни беше на 23-ти май. Отидох да я взема от градина и гледам много деца строени на главния вход на градината. Тяхната площадка празна. Познах няколко родителя, които се въртяха около входа. Мярнах и нашата госпожица. Отидох и какво да видя?!
Децата с маски, някои носеха шапки. Госпожата на трета група качваше деца на групи отпред на стълбите като на сцена. Казваше кои са героите и питаше коя е приказката. Беше голямо жужене от децата да познават Мария ме видя. По-точно едно козле ме видя и силно ми замаха "Мамо, мамо...". Имаше Вълкът и седемте козлета, Косе Босе, Тримата братя и златната ябълка, Момчето и вятърът, Дядо вади ряпа и тн. Даже ме беше яд, че не ги хванах всички, а само част от приказките. И Мария реално не видях на импровизираната сцена, но ми беше много сладка скачаща сред "публиката". Накрая госпожата на трета група призова децата да искат родителите да ги заведат утре на празника, да им купят по едно знаме на Кирил и Методий и да им купят по една книжка за оцветяване или четене.