Нещо в страни от памперс темата, но имам нужда да отпусна душата.
Вчера бях пред нервен разпад - тотален крах! Имахме умерено работа и всичко си вървеше. Дойде шефът и развали хавата - реши коренно различно нещо да се прави. ОК - негова си работа! В един момент седна до мен и се размрънка как ще почваме да работим на половин ден, как нямало работа, как неплатени... Реши да ми чисти отпуската и каза да си пусна молба за четвъртък и петък. Хубаво! Дни имам - още оправям миналата година. Почнах да предавам на новата колежка всичко, а то не е малко, за да се оправи тя два дни. Супер бързо ми мина денят. Направо напрегнато кое по-напред. Всичко вървеше чудесно до момента, в който шефът реши, че първо заплата няма да ми дава тоя ден, а трябваше преди няколко дни да я свърши тая работа. Второ - нямало да съм два дни отпуск, а само за четвъртък. Трето - с кого съм разговаряла, че съм имала претенции и съм повишавала тон. говорехме по телефона. Леле, кипнах! Без да викам, без да го сразявам с думи му казах какво и как няма да стане! Бях бясна! Вика, псува, заплашва ме... Направо колежката се стресна, дето беше до мен, а не говореше с него. Аз вече избеснявах тотално. Накрая шефът се обади на колежката да ми давала пари от оборота и да съм се подписвала на ведомостта. Да, ама не съм толкоз проста. Не ми беше дал цялата заплата - подпис няма.
Тръгнах от работа трепереща от нерви, от стрес, от ярост. Взех малката от ясла и на вратата ми викат, че е жестоко нахапана от комари. Аз бързах, защото нервите ми не издържаха и едвам се удържах да не ревна по улиците. Много ми бяха избили чивиите. Чувствах се ужасно! Прибрахме се вкъщи и Не бяха комари. Мария беше нахапана от нещо по-жестоко. Миналата година имахме премеждие с паяк най-вероятно. Сега беше същото. Едното й краче беше деформирано от отоци. На три места имаше петна, като ги пипнех пареха и чак на буци бяха станали. ММ се оправяше с баща си, че пак сменяха коли, обадих се на татко и с тяхната кола отидохме до спешното. Там чакахме... 2,5 часа!!! Някакъв лекар си позволи да набута негови хора вътре и само с тях се занимаваше дежурната лекарка. То хубаво, ама вместо два работеше само един приемен кабинет и той зает от "наши хора". Да, детско е, спешно е, ама има и други случаи. Като им е толкова сериозна работата да бяха хоспитализирали детето. А то се натрупа огромна опашка! Всички чакаха в задушен коридор. Мария пощуря. Тича, скача, пищя, врещя, лигави се. По едно време й намерих занимание - на старо портманто с "копчета" започнахме да пишем букви. Тя казваше кои - М на Мария, Р на баба, С на дядо, В на тати. Не знаеше на свекър ми Б как се пише и когато я попитах "Знаеш ли как се пише?", тя ми отговори "Ти кажеш". Това й е подканването "Кажи ми, мамо".
Влязохме!!! Вътре чакахме лекарката да види резултатите на онова детенце сигурно 40 мин. Мария се побърка - пипа какво ли не. Мръсните шпатули бяха най-интересни. Търкаля се по пода. Подариха й  спринцовка, та поне имаше нещо да я занимава - 5 минути. Всичко приключи за около 5 минути преглед. Мария беше най-щастливото и послушно детенце в момента, в който лекарката сложи слушалките и започна да я преслушва. Мария буквално сама си вдигна блузката, млъкна от раз и само започна нещо да си шепне на себе си. Разминаха ни се инжекциите, изписаха ни крем и противоалергични капки и по живо и здраво си тръгнахме. Беше вече много късно - не беше вечеряла, не беше къпана, спеше й се... На мен главата ми бумтеше!

Между целият този ужас - трябваше да говоря със сестрата на кумицата за моминско парти. Е, не успях! Тази вечер ще е! Просто нямах сили и време за подобни разговори. Все едно се бяха наговорили  - 30 човека ми пишеха на вайбър. Мимоходом поглеждах и до там.
Още сутринта пък получих смс, че имам пратка. Странно, ама си помислих, че е от съфорумка. После буквално забравих за пратката. Докато беше суматохата около смяна на коли и къде да сложим столчето на Мария и кой къде ще ходи, се сетих, че имаше нещо и успях да ида до куриера. Гледам - Фери!!! Точно в този момент някой ми стопли душицата. Изпратила ни беше подарък - на Мария блузка и къси бели панталонки от Н&M, а на мен крем за тяло на Дав. Мила Фери, благодаря ти още веднъж! Нямаш си на идея в такъв момент как се почувствах!
Днес съм малко по-добре. Отидох сутринта до работа и си взех останалите пари. После с една комшийка направихме яка обиколка. Купих подарък за кумицата, че скоро има рожден ден. Още не знам какво и как да си подредя в главата като мисли, но му се вижда краят. Тотално съм демотивирана за работа! Това ми създава една обща нервност. Мария щом ме пита "Мамо какво те бои (боли)?".
А тя е слънце! Не знам кога порасна толкова. Много ми е милинка. Много често казва, че ме обича. Ей така без повод! Обожавам да ме изпраща, когато тръгвам за работа. Гушка се, милва се в мен. Обожавам да я галя по косицата, да я реша, да правя прически и да си я подуша. Така мирише на бебче! Старая се заради нея да преодолея тая нервност и сприхавост, защото тя заслужава вниманието и нежността ми.

Али, та да си беше поплакала, щеше да ти олекне!
Има такива моменти, когато всичко върви наопаки. Но стискай зъби, справяш се прекрасно, а и накрая нещата се подреждат 
Когато ти е зле, помисли си, че имаш чудесно сплотено семейство и една малка русокоса принцеса 

Любимата ми мисъл (напоследък доста актуална и при мен): "Без паника! Всичко излиза извън контрол по реда си."

Али, така е, когато се натрупат негативи накуп. Какво да ти кажа, освен да стискаш още малко зъби и всички се надяваме съвсем скоро да се махнеш от тази работа и да намериш мястото, където поне няма да се напрягаш толкова и ще се чувстваш спокойна.
Мария наистина е слънце.  Усеща детенцето, че мама е напрегната, колкото и да се опитваш да го скриеш.
Много хубаво за подаръка от Фери, но ти го заслужаваш, заради доброто си дело. 
Силно гуш от мен и дано за напред да ти е по-слънчево на душата. 

Али, ужас с тая работа...и мен нищо не е в състояние да ме извади от релси, така както простотии в работата 
Радвам се, че в такъв критичен ден съм успяла да те зарадвам, кипри си куклата със здраве 
Стискам палци скоро да си на новото място 

Али, съжалявам за негативните емоции, ужасно е това.За съжаление има всякакви хора покрай нас.

Ali, не съм писала тук, но сега искам само да кажа( не че не си го знаеш), че ще се обърнат нещата и скоро ще ти се случат хубави неща

А шефът ти като не може да ти плаща да те съкрати, можеш да минеш на борсата за извесно време, докато намериш нещо по-добро.

Да бе, ще я съкрати... Нали ще и дължи две заплати обезщетение и подбор трябва да прави, и сума разправии, пък може и да го съди. Като тръгнат на зле работите, трудно се вкарват в релси.
Как е подутото на Мария?

Али тоя твоя шеф    прати ми го за малко насам,да му обясня аз как се крещи и как се псува  Нещастник долен....Ей аман от байганьовци бе
Важното е сега да си спокойна,радвай се на малкото ти съкровище и знай,че колелото се върти.И всичко си идва на мястото,,,целувкиииии 

Бубе, разсмя ме! Страшен лаф! Друго си е да можеш да планираш и организираш хаос.
Аз даже в прав текст казах на шефа да ме съкрати, ама той отказа. Май имам защита като майка на малко дете. Кофти е, но ако се наложи ще ангажирам приятели да ме наемат и съкратят, барем взема по-свясно обезщетение.
Днес и двамата с шефа сме много делови. Стъпва като в паници, а на мен не ми се говори, че имахме гости и легнахме след 2 тази нощ.
А малкото продължава да ми вади душицата с памук. Само се гуши и муши в мен.
Крачето поспадна, но още има жестоките белези от ухапване. На същото краче е и раната, която се беше надула, за която в неделя търчахме до спешното. Сега краката й са като на квартален хулиган.

Да, до три години на Мария може само след питане в Инспекцията да те съкратят.
Другата възможност е да те преназначат на нова длъжност с изпитателен срок и после да те прекратят по чл. 71 от КТ или да те назначат/преназначат на срочен договор и после да го прекратят. Обезщетението от БТ е в същите размери и срокове като при съкращение. Така пада финансовото задължение на работодателя да изплати неспазено предизвестие и обезщетение за оставане без работа, връзва си гащите да не бъде съден от работника и да се разправя с ИТ.

Ооооо, Али, силно гуш! И аз съм така една глава вече не ми стига да мисля за всичко.  Ама много ми хареса жеста на Фери. Обаче от сега да си знаете, никой нищо да не праща в Ески Джумая, защото не съм там  не че някой ми пази адреса, но джъст ин кеис дето се вика  Само кажи кога да ти пратя книжката и ще я пратя веднагически! 

Свекърва, мерси за систематизирана информация! Вариант за преназначаване не се бях сетила, че има.
Ще видим! Аз съм такава, че обмислям нещата, за да мога като кажа Хоп! и да се метна веднага, а не тогава да се чудя кое накъде. Стратегии големи са последно време. Търся най-доброто решение за себе си.
Фани, аз ти го пазя!!! Пиши къде да ти пусна твоята книжка, че съм завеяна.

Въпреки, че не съм се наспала и цял ден с нетърпение чакам да се прибера вкъщи, сега чувствам една сладост и ми се пише
Днес четох в темата на Ина за кухнята и храненето, захранването и какви емоции има в това. Сетих се как аз за ужас на околните майки, даващи акъл, кърмех Мария до 6-я месец без да давам друга храна. За това как захранвах много бавно - с един алерген на месец. Затова как едва на годинка стигнахме на етап детска кухня, а не с пробиването на първото зъбче да натъпча зрънчото в устата.
Тъкмо се бяхме преместили в новия апартамент и имах избор от две кухни. Проучих ги кое как. Естествено имаше мнения, че по-далечната от нас е по-хубава. Записах я обаче на по-близката, която е към ясла и се очакваше, че Мария ще ходи на същата ясла, съответно готвачките, които приготвят храната ще са същите. Странно, ама всички мрънкащи как далечната е по-хубава се записваха на близката! Мария с охота опитваше нови и нови неща. Детската кухня ми позволи да се насладя на много моменти, които иначе бих пропуснала въртейки се около котлоните.
Нека и не лъжа себе си и околните. Кога бих се втурнала да готвя първо, второ и трето? Да редувам телешко, пилешко, сьомга, заедно със супите топчета, млечни, пък и десерт да извъртя помежду другото. Хайде, стига - чак такава готвачка не съм! Пък и ние рядко ядем манджи, още по-рядко супи.
За един лев на ден, който излита от портмонето още с излизането ми от вкъщи, аз си осигурих време! Време за Мария. Имах шанс да обикалям с нея детските площадки, да четем приказки до откат, да играем, да редим пъзели, да рисуваме с тебешир и какво ли още не. Това ми бяха повече от прекрасни моменти!
Тръгвайки на работа имаше лек шок: Ами сега какво ще яде детето?! Тя вече опитваше наша храна - нормално на две години и два месеца беше все пак, когато аз се върнах на работа. Обаче колкото и да се старая нямаше как да получи това разнообразие. Така минах на вариант частната кухня, която до момента ползвах само за почивни дни. Прибирайки се от работа имах шанс да предоставя готово сготвено ядене, а не тепърва да се чудя и мая какво да бъркам. Малко ме обвиняват как още давам на Мария кухня, обаче пък това е манджа. Какво лошо има да яде готвено?! След като си изяде нейното, опира до това какво ще си избере от нашето. Задължителното е в "малка чинийка с малка вийичка".
Мария мина през много етапи. Като цяло си е ящна. Сега гледа децата от яслата и ръси бисери:
"Без гах (грах), мамо!", "Без месо, мамо!", "Нека не насилваме Маия...", "Не искам това зейено (зелено)", "Дъж, мамо, купата високо". Имаше вечери, в които беше очевидно гладна, обаче пуст инат да предизвика интерес започна едно криене и залягане по масата. Редовно се прилага - Искам да гледам детско (тя няма навик да гледа телевизия). Ама то по това време детско не дават, сега се яде, не се гледа телевизия... Искам първо това, пък не искам онова. Пък в тази купичка, не в заека, а жабите, искам мечо (пак купичка с мече), искам зейения лигавник... Пък хапни това и ще има десерт. Ама какъв десерт, мамо - току виж не я изкуши десертът и няма смисъл да се пъне и да яде...
Едната вечер не знам какво ме "ухапа" и питах Мария: Искаш ли да ти разкажа за кучето? Очите й станаха ей такива И се започна "Историята за кучето!"
Кучето се прибрало в колибката си. Котето се прибрало в къщичката. Кравата (Мария тук допълни едната вечер, че се казвала Милка ) се прибрала в обора. Там се прибрал и големият бик. (Междувременно на всяко животно Мария зяпаше от изненада, а аз се възползвах да слагам лъжиците в устата. Тежката артилерия - щом аз започнех да я храня!) Теленцето... Пък зайчетата... Тук виждах как купата стои още много пълна, пък селскостопанските животни бързо ще ми се изчерпат. Затова изброихме какви били на цвят зайчетата. Пък после в курника се прибрал петелът, пък кокошките, пък колко пиленца... Ама и коня, овцете, агънцата да не забравим... В един момент остана да се дообере и "приказката" завърши с това как се прибрало момиченцето и накрая малкото мишле, за да ходи да яде Не знам какво я впечатли толкова, обаче редовно сега ме кара аз да казвам "за кучето", дори и тя сама да е седнала да се храни. Най-хубавато е, че тя сама ми подсказва и доукрасява историята. Даже ме и поправя, че петелът не се прибрал в кокошкарника.

Историята "за памперса" ще е друг път, че се олях

Али, беше ми интересно да прочета за вашето куче. За детската кухня си права, че си купуваш време, но ако детето ти е яшно. Аз с кухнята си купувах фрустрация... с поредното откритие, че той и това не яде. Време си купувам по друг работещ за нас начин. В един момент ми омръзна да тичам под час в бури и жеги и просто се отказах... минахме си на петте познати неща, които яде, готвя в неделя, слагам топло в бурканчета, в хладилника и чао... ако реши да хапне от нашето бонус, ако стачкува... който ял, ял... в следващите седем дни все ще хапне нещо Чакам си историята за памперса!

Записвам си да подкокоросам Свекърва да провери въпроса с актуалната ти прическа, че да го видим от къде се взе този писателски устрем  Шегата на страна, но мисля, че ти е паднал камък като си поставила въпроса ребром. Работата е преходна, свирксй си и пиши повече!