След морето седмицата ми беше ужасна. Всеки ден тичах с двете деца по задачи. Правихме изследвания на Симеон. Отписахме Мария от градината. Носехме документи и някои от материалите в училището. Взехме резултати. Бяхме при личната лекарка. Отписахме Симеон от яслата. Направихме последните покупки. Взехме цветя. И още, и още...
Една приятелка ми показа рокля в интернет. Много ми хареса. На Мария - също. Поръчахме я. Дойде навреме и се оказа още по-хубава на живо Един ден майка ми я попита с коя рокля ще е. Мария каза, че има нова с "тюл оттук и тук пак и така е тук". Всичко се разбра! Откъде ти я взе мама? - От Спиди ми я купи.
Симеон не беше с нещо ново за първия ден. Има си сако (онова от Египет, което е една педя) и го е носил веднъж. Сега му е перфектно на размер и му сложих едни от любимите му панталони с тениска.
В понеделник бяхме с Мария на фризьор. Исках да й направи диадема от плитки, а отзад исках да си е нейната си коса, без букли с маша и фантифлюшки. Направи й две кръстосани рибени кости и личицето на Мария светна
Вечерта легнахме уж навреме, обаче някак всички се вълнувахме и късно заспахме. Станахме на сутринта. Много бързо оправих децата. Имахме предостатъчно време. Лиснах им водичка и тръгнахме към градината, за да оставим първо Симеон. Носехме три орхидеи и близо до нас ни видя един дядо, който поддържа квартална градинка. Много пъти този човек е рязал рози на Мария за госпожите в градината, за нея самата. И сега отряза розичка и я подари на Мария
В градината Симеон беше спокоен. Госпожицата (от миналата година вече госпожа) го посрещна с усмивка. Преобух го и Мария го намачка Не успях да го целуна и той влезе. Направи джуджка и аха да ревне. Влезе навътре.
Ние се прибрахме за малко, защото имахме време. На вратата Мария искаше да покаже как правят балерините. Взе да се върти. Подхлъзна се и въртейки се падна върху столчето до вратата. Много се стреснах! За щастие беше само охлузена на крака. Взехме раницата, цветята и тръгнахме.
В двора бяха само първи клас. Бяха ги разделили. Уж родителите щяхме да сме по-отзад, ама децата сновяха до нас и до госпожите. Мария си подари цветята, запозна се и с госпожата по занималня. Имаше тържество - стихчета, песни, танци, мажоретки... Чухме химна и вдигнаха знамето. На децата, които се познаваха, обаче им беше интересно да се видят и да си кажат по нещо. В един момент госпожите ги строиха и по класове взеха да влизат. Биха първият звънец - онзи металният, тежкият, украсен с цветя.
Изчакахме децата в двора. Вътре госпожите са ги приветствали, обяснили са им правилата и са им дали учебниците. После видях как бяха вързали всички учебници с червена панделка Взеха да излизат в един момент. От единия клас носеха малки букетчета. Нашият клас излезе със стръкчета здравец Мария се оплака коооолко й тежи чантата. После викнаха по един родител, че не бяха взели учебните тетрадки
Питах Мария къде е седнала. Предварително й бях казала да седне по-близо до прозореца, за да има повече светлина. Мария си избрала розов чин. В училището са единични чинове, а сега са в пет редици подредени. Мария беше седнала в средната редица. В последствие видях от снимките, които госпожите изпратиха по вайбър.
Прибрахме се двете, а баща й отиде на работа. Мария не спря да пита за Симеон. Ходихме да купим подвързии, писахме етикети. Учебниците са отвратителни формати - уж А4, ама изобщо не!
По едно време отидохме на сладкарница двете заедно. Много исках да отбележим деня като празник. Сигурно стояхме 15 минути. То си е шило в торба! Взехме различни торти на място, взехме и за вкъщи за брат й. Уж за него и баща им, поръча и за себе си Изкупихме сладкарницата! Че и целувка й подариха, защото не спря да говори, че не е опитвала.
Следобед взехме Симеон. Като ни видя, се разплака. Мрънкаше през целия път - искал пак на градинката, на площадката, не по този път, пък да го нося... Трябваше да минат 15 минути, за да се успокои, да извади емоциите. Пред блока Мария почерпи за нея и брат й. Тичаха, играха
На другата сутрин оставихме първо Мария. Симеон й помаха и отидохме към градината. Симеон беше много спокоен. Там се размрънка и пак аха да ревне. Влезе навътре и ме гледаше жално

Следобед взехме първо Мария. Доста почакахме. Охраната още се луташе като за първи ден. Мария разказа какви чертички писали по математика и по български. Каза, че не си е намерила едната тетрадка, но вероятно подвързиите й са залепнали. В петък ще разбера. Взехме Симеон и пак имаше мрън-врън.
Като цяло Мария е много щастлива. Има все още много притеснения. Дори в навечерието на 15.09. плака дали щяла да си намери приятели в училище Пак се оплака от тоалетната и как постоянно някой й отварял вратата, затова ходели заедно с приятелки. Има нови правила, някои неща са й супер странни, макар че много време сме говорили и съм й разказвала какво ще бъде там. Иначе госпожите казаха, че на децата им е интересно, стараят се, слушат и засега всичко е нормално

Свекс, по-гадно е с клиновете, че се притеснява да не се опикае. Роклите ги замятала на врата чак

Мария като ми описваш все едно на моменти виждам Моника.И на мен голям проблем винаги са ми били тоалетните в тия училища и лошото е, че за 20 години прогрес 0.Това е трагично!

Симеон като типичен мъж се оплаква от всичко.

Мария е още много неорганизирана. Става, върти се, мота се. Всичко е с казване и подканване. Живеем на удобно от училище, обаче не искам излишен стрес и бързане сутрин. Искам спокойно да тръгваме и да не ходи последна.
За училище другата й реакция беше, че междучасията били супер кратки (15 минути). Нямала време за нищо и то биел звънецът. Нормално!
На някои деца още първия ден са им дали пари. Защо? Не е ясно. Мария намерила някакви изгубени левчета, госпожата открила на кого са. След това на двора пак намерила. Не разбрали чии са... Явно и другите деца нямат абсолютно никаква реална представа за стойността. Някакво момиченце подарило на Мария 50 стотинки, за да си имала. Водехме разговор и ги върна. На нея отдавна пък й говоря да не дава пари на никого, когато един ден ще носи.
Днес излезе съобщение за часове по шах. Записах я засега, без да питам Мария, че местата са ограничени. В последствие винаги може да се откаже, но ме съмнява. В градината някои деца играеха шах. Мария научи покрай тях доста правила и й беше интересно с дядо си да играят лятото вкъщи. За мен беше важно да не е след училище, защото тепърва ще видим как ще е с леката атлетика. Дано я вземат, че все още е малка!


За родителска среща в градината на Симеон ми се обади малката госпожа на Мария. Някак това ме успокои. Говореше се пролетта, че май е бременна, говореше се, че старшата им учителка ще я слагат на друг випуск. Много исках Симеон да е при тях! Много си допаднахме с тях, много спокойни жени са и работят с удоволствие. И Симеон ги познава. Държеше той да поднесе цветето на госпожата първия ден.
Нямаше как да отида на родителска, защото по това време бяхме на морето. Изпратих майка ми, а тя всичко много подробно беше записала. Симеон си е в групата на госпожите на Мария. Общо са 4-5 деца в групата, които се знаят и от детската площадка, където ходим.
Един ден го питах дали са играли навън. Той се огледа и каза: Тати, дъпнисе. (и махаше с ръка) Мамо, ето там гах (играх). Тази пощадка!
Симеон се оказа, че не страда за нас или от градината. Той страда за кака си! Едва тази сутрин го осъзнах. Беше пред разплакване, щом сестра му влезе в училище. Той казва как щял да ходи на "гадинката", а кака му щяла да е в друга група, но в училище. Сам се убеждаваше и успокояваше.
Вечер сега иска да го държа за ръка, когато легне: Дай ъчичка! Още малко. Само една минутка.
Снощи ми изръси, че искал за градината да има пижама с джоб на панталонките Щял да слага вътре неща.
Вчера малката госпожа в градината с изненада каза колко е различен от кака си, как трудно яде, че и злояд и как тя го понахранвала Първата вечер Симеон сам се храни вкъщи, а не зяпаше като гардже да му давам аз в устата.

Хубаво се получи сега, че две седмици ще имат непълни, за да имат повече време двамата заедно.

Милите колко са трогателни, и при нас е голяма радост Влади като я види след детска градина 

При нас е цирк на колела! Нямам никакво време.

В петък се качихме до вилата, за да оставим децата една вечер, че бяхме на рожден ден наблизо. Прибрахме се събота, неделя гледахме какво са правили децата в училище. Следобед обаче Мария взе да се оплаква от глава, прилягаше ми една, взе да я тресе. Вечерта вдигна температура.
На сутринта тичах до училище, за да подам заявление, че ще ходи на шах. Оттам в поликлиниката. Цял ден кръжах около нея. Вечерта Симеон за всяко нещо беше: Мамо, мамо...!
Реално само в понеделник бяха тия истории, но си беше стрес. На другия ден Мария ми се оплака как леко я наболява гърлото, когато преглъща, та и това атакувах. Вчера бяхме на контролен преглед и днес, живи и здрави, децата са на училище и градина.
Мария си беше видимо притеснена в неделя за училище. Не е свикнала още. От време на време ми прави разни такива психосоматични реакции, но този път явно не беше така.
Седмицата си я бях подредила плътно с неща "някой ден, когато успея без децата да свърша/отида...". Естествено всичко се промени коренно.

Едва вчера успях да заведа Мария и до залата, където вероятно ще тренира. Запознахме се с треньора. Беше я срам, леко различно, леко интересно... Мисля, че ще се получат нещата, че да ходи с желание.

Симеон си изживява и той своето. На градина тръгва с мрънкане за кака си. Излиза с усмивка и: Иска пак ходи на гадинка. Нощем и двамата сънуват. Една нощ Мария пристигна и заспа до мен. Снощи пък Симеон искаше да го държа за ръка (почти през цялата нощ). Спя там някъде по някое време, когато мога
Засега поне в градината е спокойно. В същото време в училище постоянно има нови и нови неща, правила. Чета, осмислям, мъча се да помня всичко и да не забравям нищо. Ученето сякаш е на заден план в сравнение с всичко административно.

Искам този септември да минава и да има един по-спокоен октомври.

Честита ученичка! Сигурна съм, че е много вълнуващо и в същото време леко стресираща промяната. Представям си какви емоции предизвиква в деца и родители.
Ще ми е интересно да чета как се справя Мария в новата среда.
Браво и на Симеон за градината.

Али, интересно е при вас и никак не е лишено от рязки смени на плана.Колко познато.Кураж!

Милата Мария. То при промяна на обстановката задължително поболедуват, спомням си че и Сноу беше казала че Ема е боледувала доста в първи клас

Ооо, Али, вие сте в същия филм като нас - първокласник и “гадинка”  нашите и двамата цъфнаха болни още втората седмица, но си права, че си го изживяват децата. За тях това е много голяма промяна. Когато работех в занималнята в първи клас (преди бях учителка) току имаше някое да въздъхне как е различно от градината ще се поокопитят скоро, но кураж и по-малко болести!
“Един ден като съм без децата” го виждам след няколко години

Взеха да се окопитват и двамата.
Бяхме на сватба в Русе на братовчед ми. Отдавна не бях на сватба без излишна помпозност, а истинска, мислена, нагласяна по младоженците.
Симеон го оставихме на свекърите, за което после получихме наказателна реакция от "Не!" за всяко нещо. Мария беше с нас. Много се забавляваше. Влиза във фаза срам от познати хора, които ги вижда по-рядко. После се отпусна и забавлява. В ресторанта имаше детски кът и сигурно два часа вися като Тарзан на една люлка. Не знам как не й се зави свят! Игра с малките дечица и току пристигаше с: Нали е много сладък/сладка?!
Пътят ни дойде много натоварващ. Писа и домашни, да навакса с нещата, които са правили, когато беше болна.
Междувременно ММ си направи защитата на дипломната работа и си взе държавния изпит и вече си заслужи инж. пред името.

В понеделник Мария едва стана. Водих ги с брат й сутринта. Много са смешни двамата на раздяла. Махат си до последно!
Следобед в последния момент Мария се оправи и хукнахме към залата. Буквално ни заболяха далаците от бързане, но нямаше как по-рано да се оправим.
В залата видяхме треньора и Мария се залепи за мен. Беше я срам. Взеха да се събират децата и гледах реакциите им. Треньорът ги извика и започнаха. Останах в залата. Мария хвърляше по един поглед към мен, махваше ми по някое време. Стараеше се доста! Залата беше пълна! На моменти не я виждах, защото бяха различни групи. Баща й я взе от училище същия ден, тя си забравила там шишето, от бързане вкъщи изобщо не се сетих да й взема вода. Естествено Мария ми се нацупи за това.
Мина тренировката. Пред блока всеки взе да я пита къде е била, как е. Мария беше изморена.
Снощи ми каза, че видяла две момичета от тренировките, че били в нейното училище, че говорили. Беше много щастлива! Нямаше търпение днес да ходи залата и да се видят пак. Това поне от година й е интересно - да се вижда с познати деца на различни места. С децата от групата в градината играеха много, когато се виждаха из парковете, на рожден ден или някъде другаде.

Симеон пък имаха фокусник. Разказа за топче, което било горе, духнали го и после топчето било долу
Ани на съседите пък каза, че... Имало едно плюшено зайче и го сложили в тава (!!!). Покрили го с... (Тук баща й предположи със зеленчуци, а аз предположих с алуминиево фолио ). Покрили го с покривка и то станало истинско (не успяхме да познаем).

И последно:
В училището има един учител от моето време още. Много взискателен, държи си на предмета страшно много. Предупредих Мария да е по-внимателна и старателна при него. Казах й как се казва. И тя: Мамо, всички твои учители ли са били с такива странни имена?! Нали знаеш - нещо по-обикновено като име... Ама право е детето! Явно по имена ги подбират!

Тя на шах ли ходи на тренировки? Честит ти Инж! Много успехи да му донесе названието 

Цитат на: Alleksia в 25.09.2020 12:51

Ооо, Али, вие сте в същия филм като нас - първокласник и “гадинка”  ...

Това е формулата и у нас

Честит ви инж. и да ходят децата с кеф 

Не, шахът е междудругото. В училище им предлагат безплатно два пъти в седмицата между часовете и занималнята.
На тренировка я записахме на лека атлетика. Засега си е обща физическа подготовка. Там ще е три пъти седмично. Хубаво е, че треньорът им дава малко зор. Видях и как НЕ минават номерата: Треньореее, пък аз днес не мога да тичам... И както не можеха да тичат от кеф се мятаха по дюшеците за овчарски скок

Формулата е един път! Изобщо не съм ги смятала "навремето" как ще се случат. Една съседка по повод прием в градината каза: Разлика между децата - до 3 години. Не повече

Честит ти инж. браво на твоя мъж.
За гимнастиката, браво, стига да е готин треньора ще ходи с кеф.

Браво и на малкия мъж, справя се добре.

Ние ще сме училище и ясла.Ще се гръмна!