При мен помпата действаше като единствено спасение от тази супер болка за която говори Али. Без нея просто нямаше да се оправя.
Интересното е че не ми е причинявала никога хиперлактация.

Цитат на: emmmmmy в 09.06.2017 17:48

При мен помпата действаше като единствено спасение от тази супер болка за която говори Али. Без нея просто нямаше да се оправя.
Интересното е че не ми е причинявала никога хиперлактация.

Ако ползваш само за леко облекчаване, не би трябвало да причинява хиперлактация. Затова и трябва много да се внимава, най-вече първият месец-два.

Али, как хубаво и спокойно разказваш  На мен Симеон като бебе, ми прилича на Мария, както изфглежда сега.. Не знам дали ме разбрахте, ама както и да е.. Иначе на снимките като новородени Симеон ми изглежда по-голям, а ти казваш, че е по-малък 

Браво, че каката е щастлива и адаптирането не е трудно. И на подаръка си се радва 

Цитат на: Marri в 09.06.2017 18:22

Ако ползваш само за леко облекчаване, не би трябвало да причинява хиперлактация. Затова и трябва много да се внимава, най-вече първият месец-два.

мне, всеки път се цедях, защото той заспиваше върху мен нонстоп и не се будеше с нищо.

Определено внимавам с цеденето и го правя, за да спре да тече гърдата и да мога да се облека след кърмене. Хич не се напъвам да поставям рекорди. Голямо мазало е!
Не знам дали няма и някаква семейна предразположеност. Баба е била така. Майка също е имала много кърма, обаче от липсата на помпи и практиката да се дава бебето на 3 часа са й докарали мастит. И досега тегли от това.
Вчера голям номер си скроих. Излизах и си сложих един сутиен, който при пълни гърди се оказа тесен. По едно време усетих остра болка под лявата гърда. Бях си вече вкъщи и свалих сутиена. Не обърнах особено внимание. Вечерта ми стана студено преди лягане. Посред нощ мерих температура - 38,6! Болката беше един път! Изобщо не можех да лежа на лявата страна. Правих топли компреси и цедях. Сутринта бях свалила температурата и оттогава или нямам, или е ниска 37,1-2. Взех топъл душ и цедих. Гърдата омекна, обаче още усещам мястото като травмирано. Симеон суче от гърдата, което е добре, но ме втриса от време на време.
Досега не ми се е случвало такова нещо. "Предните" ми гърди бяха В, по време на бременността минах на С, а сега не се събирам в D.
Изобщо нямам намерение да се отказвам от кърменето. Надявам се скоро Симеон да стане по-уверен и да изсуква повече. Бях се замислила за протектори за зърна. Не знам доколко ще ми са от полза, поне в моментите, когато стиска силно. Както се изрази жената, с която бяхме в една стая в болницата - голямо дърпане и скубане!
Поне измислих да ползвам протектора за кошарата под чаршафа ми и матракът не подгизва нощем.

Ще разказвам за изписването и първите моменти вкъщи. Реакцията на Мария е много неочаквана. Още не съм гледала записа от болницата, но трябва да съм сама. Едва сега разбрах, че и татко е бил там. Той две седмици ми се влачи болен и отиде на лекар в деня, в който ме приеха в болницата. Оказа се синузит - нищо страшно, ама много отговорно от негова страна. Въобще роднините са супер неадекватни в такива моменти, когато трябва най-много кураж да дават.

С малко закъснение - Аличка, честито и от мен! Да ви радва малкият, да расте здраво, будно и весело дете. Много, много хубави емоции да натрупате заедно. 

Али,  момченцата според мен са по-мерзеливи  от момичетатс и по-бавно зацепват как стават нещата. Ще започне да суче хубаво Симеон, просто е много малък. Евентуално може да го погледнете за къса юздича на езика и/или устната, това често е виновникът да не могат хубаво да сучат и да боли. При нас се има къса юздичка на горната устна, в началото беше много болезненео сученето, но се понаучи.

И така - дните в болницата минаваха спокойно. Понеже се нароиха доста родилки, нас с другата жена ни преместиха на 5-я етаж, където е по принцип гинекологията. И двете бяхме с второ дете, и двете се оправяхме без проблем с бебетата. Симеон си оставаше при мен по цяла нощ, нещо което не го очаквах аз самата, но ме будеше за храненето и после си се кротваше да спи. Не мога да се оплача от липса на сън...
Вечерта преди изписването ММ ми донесе дрехите за мен и за Симеон. Голямо уговаряне беше кой кога трябвало да дойде, пък нам си какво... Всичко минаваше през мен и ме ядосаха леко. Да се разбират! Защо ме занимаваха?!
На другата сутрин в индианска нишка се занизаха майка и татко с баба ми, свекърът със свекървата и бабата на ММ и гордият тати с каката Изписването беше горе на терасата. Дадохме път на дамското бебе Мария е била превъзбудена и се е тикала при другото бебе, за да го види. Баща ми е търчал след нея, а тя още по-напук му е правила. Той не може да осъзнае, че със забрани при нея нещата не се получава, а трябва да я баламосаш.
Бях се приготвила, дойдоха акушерките и снимаха как обличат Симеон. После се качихме горе. Мария ме видя - беше точно срещу стълбите и заподскача "Мама! Мама!" "Мамо, това ли е нашето бебе?". Гушнах си я, цунках си я После ММ си получи вързопчето и ме целуна! Получих букети, свекърва ми и баба ми дадоха пликчета с парички, настана едно жужене и приятна суетня. Майка беше поръчала една голяма пита тип тутманик, имаше и други почерпки, които оставихме за екипа. Направихме снимки, но понеже отново някой се изрепчи нещо на Мария да не прави, тя се нацупи. Въпреки всичко я уговорихме да се снимаме четиримата.
Всички тръгнахме надолу, а Мария искаше да е само до мен. През цялото време не ме пусна от ръка. Пред колата пак имаше "искам - не искам", но бързо се разбрахме. Нашите закараха баба ми, а свекърите дойдоха към нас. Вкъщи олелията отново беше пълна! Някой нещо говори, дърпа ме насам-натам, аз гледам да си оправя детето и бебето... Абе много внимание не им обърнах.
Едно от първите неща вкъщи беше, че Мария ме пита много жално - Мамо, нали вече никъде няма да ходиш? Нали повече няма да сте в болница? 
Следобяд се изнизаха повечето нанякъде, а аз си оправях багажа от болницата на спокойствие. Майка беше купила един сет за количка, какъвто точно търсихме. Видях го, много ми хареса и бам в коша за детските дрехи - готов за пране и гладене. Привечер дойде майка, за да помогне за къпането. Пита ме дали съм си видяла подаръка (беше ми казала, че ми е купила парфюм) и да, бях го видяла. В един момент влезе в пералното и ревна "Ама то сетът е пран и гладен, защо си го навряла при мръсните дрехи? Пран и гладен, пък в оригиналната опаковка, при оная суетня и аз да съм я чула, че ми казала нещо си Размрънка ми се колко работа свършила тия дни, как не съм й оценила труда... Хич не й обърнах внимание! Просто друг път да е сигурна кога на кого какво казва и дали отсрещната страна реагира, че е чула Мина и замина, сега й е смешно, защото през цялото време бабата на ММ беше застанала с ръце на кръста и стоеше като регулировчик в коридора.
Покрай цялото изписване се издразних само на всички, че веднага ревваха на Мария - Не пипай бебето! А просто трябваше да й обяснят КАК И КЪДЕ МОЖЕ ДА ГО ПИПА

Вечерта Мария беше залепена за мен и за бебето, за да ни гледа. Реакцията й е, че двамата ще изчезнем пак задълго. ММ къпе Мария вече сам, оправя я, а междувременно приготвяме Симеон за къпане. Умишлено викам Мария да ни гледа как къпем бебето, а после сядам да го кърмя. Имаше дни, в които изгоних буквално Мария от спалнята, защото тя се превъзбуждаше и не спираше да се чекне по леглото ни. Тя самата можеше да тупне, можеше да ни удари със Симеон, а и в часове за успокояване и предстоящ сън хич не е работа да ми се джаска по леглото. От вечер на вечер обаче нещата са по-скокойни и сега уж я карам да легне, за да я галя и нея по главата, докато кърмя. Добре, че се кърмим бързо! Търпение за лежане - клонящо към нула.
Мария свикна със Симеон и от време на време само се пробва дали ще мине номерът. Дала съм й зелена светлина да го гали по ръцете (по дрехите), по гръбчето, когато го гушкаме, по крачетата. Тя ме тества да влезе от отвън и с неизмити ръце уж само да го видела, но посяга да го пипа, иска да му цунка краката, а един път го облиза по босия крак и получи овикване от моя милост
В понеделник след изписването дойде педиатърката и каза да се възползваме при първа възможност от хубавото време. Няколко дни изваждахме Симеон на терасата, обаче духаше много проклет вятър и не ставаше за разходка на бебе. Сега Мария е щастлива, че вече извеждаме Симеон навън и то с количката. Първата разходка беше почти седмица след изписването, за да купим памперси
Вчера трябваше да отидем на първата ни консултация. Смених коша на количката с кошницата за кола, събрах багаж като за почивка на море и тръгнахме към колата. Хубаво, обаче точно до колата осъзнах, че не знам как да сваля кошницата от рамата на количката Старата ни кошница беше отделна и не съм я закрепяла на рамата. Нямахме точен час за консултация, а ориентировъчен. Беше адска жега, а ние под една сянка със свекърва ми правихме супер проучване кое как трябва да се откачи. Гледах клип в нета - немецът този момент го беше пропуснал като несъществен, звънях на ММ, който компетентно ми обясни, че нещо трябва да се натиска, ама и той не знае кое... Цирк С много залягане, разгеле успях Логиката ми беше, че сама жена трябва да се оправи, обаче кой да види дръжката, която е скрита под сенника на кошницата. Сигурно 15 минути се бяхме въртяли...
Натоварихме се в колата, която естествено беше напечена до червено. Отидохме до поликлиниката - пак сянка нямаше никъде... Вече пред кабинета бяхме с изплезени езици! Говорихме с педи относно кърменето. Тя ми беше писала на вайбър, че може да пия парацетамол - на 2 пъти ми се наложи, и един път си правих компрес с риванол против температурата. Оттогава проблеми не съм имала
Премери и претегли Симеон - вече показваше 52 см (+2 см), но за килограми кантарът й показа, че едва ли не не е качил. Това го изживях с Мария и хич този път не го взех присърце. Сега ни вика пак в петък, защото тя си ги "занулява" по нейния кантар, който е от онези като в месарски магазин, а в болницата ползваха електронен. Седнахме пред кабинета и дадох на Симеон от шише изцедена кърма. Изяде 80 мл и педи беше доволна
После със свекърва ми направихме разходка до Лили дрогерия. Накупихме козметика за кака и за бебе и мама се уреди с тенджерка После катунът се прибра пред блока, където изчакахме майка да доведе Мария от градина. Засега майка води и взима Мария от градината, но другата седмица и аз ще ходя с количката до там, за да я взимаме заедно. Днес отново правихме дълга разходка и очевидно на Симеон му харесва да спи навън
Сега съм в чуденка за 40 дни. Ако броя деня на раждане, се пада в събота. В събота може ли да се чете чиста молитва Другият ми вариант е да го направя всичко да е в неделя, както се падаше с Мария - преди обяд на църква и по обяд да дойдат гостите...

Алексия, Чери, благодаря ви за отделеното време и за коментарите Ще се радвам да минавате от време на време през месечните теми.

За чиста молитва няма ограничения, чете се винаги и нищо не може да я отмени.
Ти си реши как ще ти е по- удобно. Но и вариант църква на спокойствие, гости в неделя не е за изпускане.
В петък няма как да не е наддал Симеон и по нейния кантар. Наистина, друго е човек да има опит и да не се шашка за поправими неща.

Мдаа, липсата на мама вкъщи винаги е паметна и  тревожна...
Нещо, което съветвам всички майки е да отделят самостоятелно време за голямото дете, а когато и малкото порасне, да се отделя време за едното и другото дете по отделно. Може веднъж седмично да е, но е от голямо значение за тях.

За гърдите четох, това със сутиените не е шега работа. Първият път нямах никакъв опит, обаче цялото кърмене със Сами мина със сутиени с меки чашки и без банели. Това си е сериозен въпрос, трябва(както вече си се убедила и сама) да му се обърне внимание.

Не го знаех това за чистата молитва, но все пак ще проверя и в нашата църква какво ще кажат. Подозирам, че ще имаме гости и в събота, и в неделя. Иначе ще съкратя много хората, а някакси не ми се иска.

Цитат на: Marri в 13.06.2017 15:50

За гърдите четох, това със сутиените не е шега работа.

То и аз съм го чела, ама кой да му обърне много внимание. Баш банелът ми се вряза отстрани на гърдата, а пусто хич не са ми удобни сутиени без банели. Сега намерих адекватни по размер и се надявам вече да нямам проблем.

Няколко неща от здравословна гледна точка... Влязох да раждам с доста висок хемоглобин - 140. Док летеше просто при този резултат. След всичко ми каза превантивно да си доизпия опаковката с желязо, което аз леко позабравям, че се пие поне 30 мин. преди хранене Ще има още месец сигурно да го влача.
В болницата единственият ми проблем беше ниското кръвно при и без това ниски стойности по начало. Редовно чувах като под вода, а оттам майка ми измисли, че съм била като "глуха акула" (по аналогия от вица) От деня, в който активно можех да щъкам, имах лекарско предписание от двама доктори - след кърмене да ходя до терасата и да си купувам кафе
С тази бременност калцият ми явно е на минимума. Ноктите ми са ужасно меки, буквално се белят, а аз си имам и оголени венци по начало. Сега съм се засилила да си купувам уж някакъв комплекс витамини за тази цел. Вярвам, че повечето ще са съвместими с кърменето, ама тепърва ще чета и разпитвам.

И една много сладка случайност. Бяхме със свекърва ми на консултацията. Нахраних Симеон пред кабинета. Свекърва ми се поздрави с някакви хора, които също чакаха с бебе пред кабинета. Заговориха се и стана дума, че и тяхната дъщеричка е родена на 30.05. После жената се обърна към мен и ме попита дали не съм раждала в тази болница... Оказа се, че това е жената, която дойде посред нощ за нормалното раждане При една и съща педиатърка сме.

Али,за четене имах в предвид, че четох предишните дни твоят разказ 
http://www.bgstuff.net/zdrave/lekarstven-spravo4nik-menu/2840-elevit-pronatal

Тези витамини ми изписаха след раждането на Сами и ги пия вече две години и половина.

Вчера бяхме на контрола при педиатърката, за да хванем прираст по нейния кантар. Оказа се, че от понеделник следобед до вчера преди обяд Симеон е качил 150 гр. Педи е супер доволна, аз също съм спокойна.
Радвам се, че е спокоен и Симеон. Започнах да хващам защо мрънка от време на време. Разбирам дали е гладен (направо е часовник в това отношение), разбирам дали му се ака или памперът е вече пълен, кога не може да се сети как да заспи сам (голяма драма за бебета и малки деца). Не мога да се оплача от недоспиване. Напротив, засега се чувствам заредена!
Свекърва ми вече ще тръгва на работа. Тя самата не усети как минаха тези две седмици. Преди 5 години й спретнаха страшен номер и така и не успя да се порадва при раждането на племенника. Когато се роди Мария, свекърва ми успя да си вземе 1 седмица, сега беше 2 седмици около Симеон и всеки ден й се пълнеше сърцето. Много беше щастлива, че е около малкото човече!
Днес ММ каза, че имал най-хубавия подарък за рождения ден. Благодари ми, че съм му напълнила къщата. Хехе, все едно той няма директен принос за цялата работа.
Забравих да го похваля! Майка ми беше купила парфюм, който ми подари на изписването. Отварям го и вътре листче, на което с почерка на ММ пише "почивка". Супер странно ми стана, ама нищо не казах. После ММ ми даде разяснение - ще ме води на СПА като подарък за появата на Симеон. Сега с кеф гледам да се възстановя по-бързо.

Мари,  

Само така, наддава си момчето по всички показатели
Много е добре, че можеш и да се наспиваш /сравнително/. Дано се разминете и с колики, пък и зъби да никнат лесно
Затрогващи са тези подаръци, колкото и малки да са, помнят се цял живот. Обикновено всички се насочват към новороденото, а за майката не се сещат. Родният замина в командировка два часа след изписването на втория в Полша и там направо го притиснали местните колежки, та се върна с пълен куфар подаръци за мен - дрехи, порцелан и много красив комплект накити с кехлибар. Хихи, нищо за бебето или за големия . Сега събирам идеи, да съм готова, като дойде време да ръчкам момците.