Мари сигурно е много трудно да ги чуеш тези думи, едва ли ще ме пропусне.

А за майка ми, не я виня хахах така е сметнала, братовчед ми още и казва Баба Снежа с трите люти пипера 

Значи сега да ви успокоя, четох изследване, че умните хора с а най-вулгарни и използват много псувни 

Значи в нашето семейство не се псуваше, тия думи бяха забранени.От друга страна при мъжът ми(две момчета) си псуват пред майка си и използват разни думи дето мен ме потрисат.От както аз влязох при тях има леко облагородяване, щото съм консерва, но си остават основните думи като мамка му, някоя и друга по-лека псувня в определена ситуация и така.Пред хора са изключително културни и добри деца същите тия мъже!Аз след работа в пътното строителство с хора на най-ниско ниво се научих да псувам като каруцар, щото там, за да те уважават(еле пък като си жена) трябва да си по-добър от тях във всяко едно отношение.Живот!

Така се смях, че за малко да вдигна и комшиите от следобедна дрямка 
Много е тъпо, когато се хабиш да наливаш акъл в малката руса главица, а после те погледнат присмехулно две големи сини очи и се избълва подобна реплика! То е ясно, че всеки се среща с простотията в даден момент - дали на площадката, дали в градината, в училище или най-късно - на работа (тогава вече си за ожалване как може да си толкова невеж).
Аз съм израснала все с момчета, та не се впечатлявам от изобилие. Както един съсед казваше, когато бяхме малки с неговите деца - Ако ние не ви научим на глупости, няма кой друг. Демек родителите и в това трябва да са пример. Криво в цялата работа е това, че се ползват думи, чието значение не се осъзнава в цялост.
Ден и половина отбелязвам без подобни изцепки! Има време до довечера да ми спихне смешката!

Е, същата работа бях и аз като млад специалист, пък и после като учителка предимно на момчета. От онези времена избягвам размер 200, даже и като шия. Щото първата работа е да те питат с невинно изражение: "Извинете, не виждам тук 0 ли е или 8, колко е тоз размер?" Ако се подведеш и отговориш: "200", моментално от 5 страни чуваш яки мъжки гласове да хилят и да потвърждават с "да ти го наместа!". Пък обръщения, как не съм ги записвала...  От единия край на цеха към другия се разнасят викове примерно: "Как ти бе, х.й кривоглед, не си видял, че тая ш.бана п.тка майна е спляскана и тече като на пиян циганин г.за?" Ако не им влезеш в тона, от теб нищо не става, нарочно ще ти объркат изделието и ще те направят на бъз и коприва. 
Хехе, на мен са ми слагали люта чушка за едно нищо и никакво "Брей, ти ще ми кажеш!" И ме лъжеха, че лютите чушки висят нанизани на връв в мазето, та всеки път умирах от страх като някой тръгнеше натам . До ден днешен не ям люто и избягвам това словосъчетание. Просто тихомълком правех каквото си бях наумила, което, според мен, е по- лошо .
След 3-4 годинки децата стават лицемерчета и много успешно се прикриват навън. Къде по- лоши неща се случват по- късно... Колкото по- рано разбереш, че това са личности с характер и нищо не зависи от твоите усилия и жертви, толкова по- лесно минават трудните периоди. Пък я да си спомним и ние като деца какви сме били 

То и аз за едно "Няма ти да ми казваш какво да правя" отнесох последният си сериозен бой, била съм вече на около 10 години и това е било нещото, което най-сериозно съм си позволявала като думи и то срещу баба ми, не срещу майка ми и баща ми. Но първо, че това не е начинът и второ като се замисля причината да не го правя(да не им говоря, каквото ми падне) е било страх, а не нещо друго.
Признавам си, че в моменти на безизходица и в пристъп на гняв си мисля, че точно такова отношение заслужава, но после се успокоявам и се оглеждам наоколо, другите родители(за швейцарците говоря и за западняците по принцип, че балканците са ясни, чуеш ли някой да крещи гневно по улицата и да навиква дете...,безпогрешно можеш да го разпознаеш откъде е) успяват да имат възпитани деца и да ги уважават като личности...Не че те не правят щуротии, но поне аз досега не съм виждала гневен изблик на родител.
Друг е въпросът, че те самите така са възпитавани, нали си говорихме веднъж, че в първичните си реакции постъпваме точно, както са постъпвали с нас или което сме свикнали да виждаме в детството си, от една страна и от друга, конкретно в случая, животът на един имигрант не може да се сравнява с този на местните.

Но Свекърва е права, не сме били кротки агънца и ние. Даже на моменти си поставям за цел да си припомня аз каква съм била, особено сега, за възрастта, в която е Симеон, имам отлични спомени и на моменти си мисля, че съм била доста по-своеволна, ако и да не съм крещяла и обиждала.

Аз май съм като НИ 1 и НИ 2. псувам си на воля, ама не в официални ситуации, в работа и прочие.
Нашите не успяха да ме отучат, защото не знаеха . Затова е права Свекърва, че да си прави едно дете, квото си иска, но тайно, от страх, е по-лошата перспектива.

Инак съм склонна да вървя посока червения пипер на майката на Булче, като възпитание. 

О, всеки е минал през етап "правя си к'вото си искам". Най-важно може би в такъв случай е родителите да покажат, че правиш/не правиш нещо, си носиш последствията. 
Мари, бях чела блога на Йолина и тя дава пример как се възпитават швейцарските родители. Наистина има разлика дали ще си родител тук или някъде другаде. Дори и човек да избяга от модела, който му е заложен от собствените му родители, то средата не се променя, демек ако майката и таткото се въздържат да "скъсат" ушите или да развъртят шамари, то детето го вижда от заобикалящата го среда и го приема наготово.
Аз и преди съм писала тук, че много мисля над това как ще изглеждам в първите спомени на децата ми.

И не, не ми беше развален денят! Мария се държи страхотно! Е, изморена съм, защото цяла нощ тя мълчи и после наваксва с говоренето. Въздух не поема между всички приказки и въпроси. Симеон, за да не е по- назад, не спира да търси внимание и мърца. Ни легнал, ни на ръце, ни в количката навън... Хехе, татко му се видя в чудо, ама аз си трая, че такова състояние е изключение.

Вчера бяхме на консултация. Имахме втори последен прием на ротавирусната имунизация плюс двете редовни. Симеон се разплака още докато го разпъваха на метъра. Не знам защо, но и Мария хич не обичаше да я мерят После се наложи да го погушкам, за да се успокои. След това вече беше големият рев от инжекциите. Сълзи, сополи, лиги. Цялата бях мокра на излизане от кабинета! Наложи се сестрата да пляска с ръце, за да го извади от този транс.
Предния път не ми вдигна температура. Засега (24 часа по-късно) нямаме такива екстри. Лошото е, че явно много го наболява, защото на моменти изревава и без да съм го докоснала дори. Гледам да се размотавам вкъщи и да се гушкаме по дивана, когато се налага.
Иначе Симеон се развива добре - 6,100 кг (+900 гр) и 61,5 см (+4 см). За сравнение Мария  е била 6,200 и 62 см. Много ми е интересно в кой момент ще я догони.
Понеже съм супер несериозна с витамин Д-то, сега ни увеличиха дозата. Като взема Симеон да го кърмя и се сещам, че трябваше да дам капки едва, когато го сложа на повивалника, за да го преобуя. Той вече се е наял и категорично не иска да отваря уста и да ме чака да му капя нещо в устата. Та сега правя схеми как да си напомням Това го очаквах, защото имаме съседка лекар и тя единия ден пипа фонтанелата. Обясняваше ми за мекотата на ъгълчетата и как се усещало. Аз там обаче не пипам.
Започваме да правим нови и нови упражнения. Днес Симеон много ми се смя като правихме колело и тупаница с крачетата Изрових и одеяло, което е повече от подходящо, за да търкалям малкия по пода. Ще се възползваме скоро време и от още един подарък за питата - активната възглавничка

Вчера бях на фризьор. ММ заедно с децата и майка си бяха в близкия парк. Дойдоха малко преди аз да съм готова. Мария се завъртя около мен, опери пред лицето ми един пакет и попита:
- Мамо, може ли сега за следобедна закуска да си изям кроасана?
Тъй като с баща си носеха някакви торби (нещо бяха купували) се поогледах и казах, че може. В следващия момент нещо светна в главата ми и попитах:
- Ти откъде го взе този кроасан?
- Ами ето оттук - и Мария посочи масичката в салона.
Маникюристката работеше, но вдигна глава и каза:
- О, този кроасан си го забрави една клиентка. Може да го вземеш. Няма проблем!
Гладна няма да остане!

Ето ни и нас – вече Мария е от „големите“. Вече е втора група!
След боледуването и после един месец вкъщи това лято Мария тръгна с желание на градина. Изобщо не я притеснява, че са смесени групи, кои са големи деца, с коя госпожа ще е...
Завърнахме се към стария режим. Майка я води сутрин, а следобед с майка тръгваме по едно и също време, аз и Симеон от вкъщи, тя от работа и заедно взимаме Мария. Цял кортеж! В момента, в който Мария ни види в двора, хуква към нас. Много говорихме да не напуска така площадката им за игра, а да ни изчака. Сега активно маха, вика, скача на място и ни чака. Много е горда, когато спра количката, а другите деца ни наобиколят – Това е моето бебе, Вижте моето бебе... Понякога слага ръка на коремчето на Симеон, друг път се опитва цялата да влезе в коша и да го гушне. Буквално ляга отгоре. Желателно, но не и задължително, е да й носим награда-изненада. Може да е нещо дребно, може да не е за ядене/пиене, но да има нещо.
Докато нашите бяха на почивка, ММ я водеше сутрин, като първата сутрин бяхме и ние със Симеон. Влезе ли в групата, отива на прозореца, за да си махаме. Лепва една мазна усмивка на уста и: „Като ме вземете, може ли да ми купите близалка/сладолед/...“. После не ги иска, но е важно за авторитет пред другите деца.
След градина минаваме през една детска площадка, само да отбележим, че и там е била и се завръщаме пред блока. По пътя ми разказва какво са правили в градината, а после обсъждаме какво да й свалям надолу – колело, тротинетка, бебешка количка, воден пистолет, водни балони (новата стара мода – водни бомби с други думи)... Смешно е, когато тръгнем двете из квартала – аз със Симеон в количката, а Мария с нейното бебе в количка. Много тича, скача, беснее. Щура е на люлките. Пързалката вече някак не я привлича. Последните й качвания бяха, за да хвърля ракетки от хартия от високо, после се пускаше по пързалката, намираше ракетката и пак обратно. Не й се прибира хич! Един ден я изненадах, че отидох в градината с тротинетката, а после тръгнахме към близкия парк. Така си очуках кокалчетата на краката – с едната ръка бутам количката, с другата нося тротинетката. Хубаво беше на разходката, ама не ми се повтаря скоро.
Нещо, което ми прави лошо впечатление, е че тя няма грам страх от непознати. Минава някой, закача я, тя спокойно говори с него. Мъча се да обяснявам, да давам примери... Не! Дотолкова е контактна, че всеки би разпитала как се казва, къде живее... Хич не е хубаво! Наскоро започнах вече да „режа“ хората. Попадам на много хорска простотия и за да не ме товари, действам рязко. Бяхме с Мария до магазин за памперси. Влязох сама, а Мария и Симеон отпред. Вратата на магазина беше отворена и говорех с Мария. Една баба имаше наглоста да се намуши в количката, Симеон ревна като я видя надвесена, а тя взе да рови, търси и даде биберона му (едва ли с чисти ръце). Излязох от магазина и говорихме с Мария, че ще се връщаме, тя искаше на детска площадка в близост. Тя се затръшка, а бабата през рамо „Аз ще  взема бебето, щом не слушаш мама!“. Това така разстрои Мария, затръшка се, затропа с крак. Изгоних бабата с думите, че изобщо не ми помага, а ми пречи. Обясних на Мария защо се връщаме към нас и всичко беше вече наред. Такива ситуации имахме на опашки в супермаркети, по улиците... Хора без социален живот!

Вечер се прибираме към 19 ч. без много  уговорки, просто предварително я информирам, че последно прави нещо си и се качваме. Мария сяда и вечеря сама. Малко е кофти, че се губи семейния уют, но предполагам, че зимата няма да се получава точно така, защото от по-рано всички ще сме си вкъщи. ММ се занимава със Симеон, а аз къпя и оправям Мария. После идва ред на Симеон и цялото семейство се събираме в банята, за да измием шепа човек. Смешно е, че Мария накрая ни „гони“ – Хайде, дърпайте се! След нас тя „оправя“ в банята – със замах маха пелената, която е на дъното на коритото, вади запушалката, а в канчето събира шампоани, душ гелове... След като оправя Симеон, сядам да го кърмя и с Мария играем на думи с дадена буква или на една нова игра – описваме предмет от вкъщи и другият трябва да го познае. Напоследък обаче Симеон много взе да реве и се превъзбужда, та няколко вечери оставаме само двамата в спалнята. Сложа ли го да легне, отивам да чета приказка на Мария. Вече четем по-дълги приказки и стигаме само до някъде. Довършваме ги следващия път. Често четем книга и свършим ли я я почваме отначало. Мария перфектно помни докъде сме стигнали. После ляга.

Има нов ритуал, който ни вбесяваше. Тъкмо легне и се задейства бейбифона. Става! Отива до тоалетната. Пробвахме да ходи преди лягане, говорихме, обяснявахме, карахме се... Не и не! Все ще стане – „Пикай ми се!“. Много ни идва, защото цял ден в движение и тъъъкмо седнем да вечеряме към 21 ч, тя стане. Имаше вечери, в които – Искам вода. Завий ме. Изпотих се (била се е завила презглава). Сега просто я оставихме и минава само с тоалетната. След това повторно ставане, ляга и кротува. Най-късно към 22 ч вече дълбоко е заспала.
Към момента свекър ми е с най-голям авторитет пред нея. Той едно време е служел като плашило за всички деца на познати, а в същия момент много се занимава с деца. Мария много му се катери, играят си, боричкат се, обаче скръцне ли дядо й със зъби – Мария е в две редици строена. Започна да слуша все повече свекърва ми и майка ми. За сметка на това с баща ми основно се дразнят. Причината е, че татко тотално се е отдал на работа, всичко го изнервя и очаква, че дете на няма и 4 ще го слуша и ще прави всичко от раз. Например бяхме пред блока, те с майка отидоха до входа си, но Мария помисли, че се качват. Хукна след тях. Вместо татко да й каже „Тук сме, няма да се качваме още“, той й каза  „Стой тука!“, демек „Няма да идваш с нас горе“. Тя се ядоса и затропа с крак (това е начинът да пресъздаде някакъв яд от безсилие), тъй пък се ядоса, че видиш ли му тропала с крак. Няма правилен подход към нея.
Стига да намери човек начин лесно може да общува с Мария. Обяснявам, че няма да ходим с нея в магазина, защото там по това време има много хора, бутат се и това за нея е достатъчно да не иска да идва с нас. Гушва ни (все едно цял ден ще сме там) и готово! Всичко предварително обясняваме, за да знае и да е подготвена. В този смисъл изненади не обича.
Дърдори много! Дори родители на деца на нейната възраст се шашват колко много приказва. Очите може да не си е отворила още, но устата не й млъква или както се смеем - цяла нощ е мълчала. Сега е на етап – Като порасна нали ще ми подариш всички твои гримове/лакове/ гривни... Обяснявам, че няма да й подаря ВСИЧКИ, а ще си ги споделяме, тя ще има и свои. Баща й пък й отказа негова блуза с думите, че блузата е мъжка, а тя е момиче. Мария се уговори да я подари на Симеон.

И така дойде и този ден нашето момиче да не е от най-малките в градината. От снощи приготвих тоалета – светлорозова ту-ту пола с голяма сатенена панделка на кръста, светлосива блузка с декоративно лъскаво джобче, на което има една мъндзърка панделка в розово и с две още по-мъндзърки копченца на ръкавите, розови чорапки, седефенобели маратонки със светеща подметка, с езици са като заешки уши и пухкава опашка на петите. Мария не спа хубаво през нощта. Не знам дали беше превъзбудена, защото снощи баща й й се скара или просто чакаше празника. Въпреки това днес беше много усмихната и щастлива. Сплетох косата отгоре, а отдолу я оставих да се диплят буклите. Беше готова и чакаше майка на вратата 10 минути по-рано. Тръгна с желание.
В градината ги е посрещала госпожицата, за която по едно време се заговори, че вече няма да работи там. Остава си и Мария скачаше от радост, когато го разбра това. Мария е поднесла три опаковани като подаръци шоколади за госпожите и за лелята. Цветя така и не сме носили.
Преди обяд минах покрай градината. Имаше много балони и тепърва вадеха столчета отвън. Видях как аниматори сваляха от колите реквизит. По-късно пак минах оттам, но надничах отдалеч и всичко трепереше вътре в мен. Не посмях да се приближа, за да не ме види Мария. Не я видях и нея, но чувах как аниматорите им говорят, питат ги, а звънките гласчета се смееха и викаха „Дааааа!“.
Чакам с нетърпение да ми разкаже как й е минал денят. Почивните дни ще бъде с баба си и дядо си на вилата, а другата седмица съм се уговорила с нашите да я заведат на цирк. Поводът е, че ни раздадоха талони за безплатен вход на детето. Искаше ми се първия цирк да бъде с нас, но представленията са в много неудобно време. Ще има да се притеснявам дали навреме ще се приберем за Симеон. Нищо! Първият цирк, който помня, беше с моята комшийка – 11 години по-голяма от мен. Загатнах на Мария, че ще ходи на цирк, като се опитах да й обясня, че това е като театъра, на който ги водят от градината. Не посмях да й обещая, че да не ни мине котка път. Тя много емоционално прие, че на цирк може да има и животни - „ама истински“.
По този повод – една вечер играят с момченце пред блока. Карат колелета, тичат насам-натам. Момчето каза, че ще ходят в „дзунглата“, а Мария добави, че ще берат „горски плодове и горски зеленчуци“.

Много ми е сладка тази кукла  само си ви представям двете с количките много мило,,,целувки и за двамата  и чакам да разкаже как са ги забавлявали аниматорите

ПЪРВАТА ПОЧИВКА НА СИМЕОН
До този момент Симеон е воден с приспиване на вилата, но там е у баба и дядо на гости Идеята беше двамата с ММ да си починем, да се откъснем от всичко. Миналата година отпуската ни мина на планина с кумците, морето ни беше откраднато около почивните дни по 6-ти септември. Тогава имах големи неприятности в работата, а беше море едва за няколко дни. След това цяла година не сме били никъде. Не смеех да пътувам надалеч. Сега ММ организира всичко с голямо желание. Единствено му се развали настроението, че днес имаше изпит.
И тъй като със Симеон сме скачени съдове беше с нас. Не можех да кажа на Мария - Ние отиваме на почивка без теб, затова й обясних, че и тя ще е на почивка - на вилата. Мария искрено се радваше. Емоция за нея беше, че за първи път дядо й (свекър ми) трябваше да я вземе от градината, ходили са в Билла за "хранителни продукти", били до "магазинчето до Билла (Комсед) за пластилин", минали да вземат баба й от работа, даже били в Практикер за "диск за дърво" - просто няма скрито-покрито!
Предисторията е, че в сряда бях на маникюр. И тъй като нямаше на кого да оставя бебока, го помъкнах с мен. Скоро няма да правя тази грешка. Имах желание да заспи по пътя до там, но така и не се случи това. Беше в коша на количката до мен, но след като за момент ме изгуби от поглед се почна с мрънкане, премина в рев и приключи със сън от изтощение.
В четвъртък главата ми беше някъде, но не и на раменете. Толкова разсеяна не съм била отдавна. От предния ден приготвих багажа на децата, а моя събрах много бързо предиобеда. ММ се прибра, натоварихме се и тръгнахме. Бяхме за няколко дни в Костенец. За втори път сме там. Не е лукс, но комбинацията от чист въздух с минерална вода ни се отразява много добре. Имахме възможност да се накиснем хубаво по басейните и в джакузито, да постоим в парната баня, да се поразходим наоколо из планината.
Първите два дни беше облачно и хладно, с метър пара над джакузито. Симеон беше в количката, но пак ме изгуби от поглед. Рев, рев, рев... Просто кошмар! Пак имах едни 15 минути в опит да го успокоя - на ръце, в количката, уж да суче (той беше ял и не сука), прав, легнал... Побърках се! После заспа и беше вече друго дете.
В стаята моментално се усещаше и започваше голямото мрънкане. Търсеше внимание по всяко време. Докато бяхме в ресторанта половината ни хранения бяха със Симеон на ръце - първо аз го държа, после ММ, количката си я държахме за авторитет, дет се вика. После свикна да кротува, за да можем ние да хапнем набързо. За сметка на това пък нощем си спеше нормално и ми се будеше по същото време - в 3 и в 6 ч. Ядеше и пак заспиваше. Симеон свикна с шупуркането на водата около басейните и редовно спеше там, а ние се възползвахме. Даже имаше два дни слънце и препичане по бански. Разходихме го до Костенския водопад, до един храм в близост, обиколихме околностите като повечето снимки са как той спи на даден природен фон
За първи път слагам Симеон в спално чувалче. Два дни преди това за първи път той започна да вдига крачетата перпендикулярно нагоре. Сега с чувалчето това упражнение беше повече от смешно От хотела ни бяха предоставили сгъваема кошара и той успяваше да чукне с крачета висящите играчки. Мария ми беше мързеливо бебе. Симеон е жигавица - клечене, ритане, драпане... Намерих втора ръка много хубава активна гимнастика на Фишър Прайс. Сега ще я изпера и се започва Мария е също много ентусиазирана и с нетърпение чака да си играели

Е, снощи (очаквано) пак имаше драма. Симеон рева, докато не заспа. Днес си е отново моето бебе с характер - ако иска, ще се усмихне, ако иска, ще гледа много изпитателно, ако иска, ще мрънка до насита.
Мария беше много затъжена за нас Само търчеше напред-назад и подскачаше около мен, докато разхождах Симеон с количката, за да заспи. Не спираше да ми джумоли! В един момент беше седнала на далечна пейка и майка отиде при нея. Мария имаше сълзичка на бузката, но не плачеше, а просто поиска да съм до нея. Отидох и тя много се гушкаше После се защура пак да тича насам и натам. Вечерта легна без номера. Имаше заря, вероятно от сватба. Бейбифонът не спираше. Отидох при Мария, а тя седнала в леглото и разстроена, че не видяла зарята, че щорите били пуснати. Обещах й да ги вдигна следващия път. Седнах да вечерям и пак... Бам-бам Отидох при Мария, вдигнах щорите, разреших й да се изправи в леглото и я гушнах, за да гледа зарята. Беше много щастлива!
Тази сутрин беше също много усмихната. Буквално влетя в спалнята, метна се отгоре ми и ме зацелува, че станало време да ставам, а тя се била наспала.
Още не сме завели Мария на цирк, за което малко се ядосах на нашите, че са несериозни. Ще намерим начин, но сега предстои поредния детски рожден ден, на който сме канени
Снимки ще покажа скоро

Лоли,

Колко са различни двамата.И Моника е бърборина огромна, направо ме побърква на моменти.