Да, има моменти, в които е повече от нежна, гальовна, гуши се, муши се Просто ме разтапя! И в следващия момент скача и се превръща в тасманийски дявол - бута, щура се и не дава да я погаля, гушна, цункам
Миме, аз много ревах! Спирах, почивах, пак пусках, пак рев. Добре, че не ни каниха майките

Ооо сигурна съм! Аз така ходих на едно тържество на детето на комшийката. Добър рев му дръпнах, хем че не е мое, пък представям си, ако си е мое детето.  Чудо ще е. Ама как да не плачеш? Те са толкова малки, неориентирани и сладки. 

Охххх разнежихте ме и мен  Тази Мария на мама дяволчето такъв ѝ е хитър погледът понякога  Права е свеки (за пореден път), че още си търси самоличността  Дано да избере добрата половина 

Голямо черпене имаше тези дни в яслата. На Ивановден, на Богоявление, на Бабинден... Всеки ден по нещо гледам, че е оставено в шкафчето. Е, номерът с храната минава повече от перфектно Явно всеки път ще я взимам я със солети, я с бисквити от ясла. То едно никакво време за ядене, ама докато не намеря друг вариант, това ми е като спасение.
Малко ми е смешно, че Мария се научи, като й се дава нещо, да е по две. При даване на солетка най-често се казва да си вземе и за другата ръчичка. Така Мария свикна при подаване на солета, бисквита, парче ябълка, парче банан и тн, да казва "Дее!". Иска две Така де - всичко или нищо Какво само ще я лъжат с дреболии.
Тези дни съм емоционално в крайностите. Отново! Хем ми е едно стегнато на душата, че скоро започвам пак работа, хем ми е толкова слънчево и щастливо, че мога да се порадвам на Дребосъчка. Събота и неделя минаха в гостувания в свекърите, после обиколки, после малко спокойствие вкъщи Ей, така съм! Днес Мария не е на ясла. Имахме малко излизане с нея и реших, че вместо да я взимам от  яслата за 1-2 часа, а после да я връщам, по-хубаво да си е вкъщи. Сега е легнала по гръбче, ръчичките настрани, в едната държи зайчето и блажено спи. Уникално е да я наблюдавам колко е прекрасна! Ангелче! Насладих се на играта й с децата от квартала. Насладих се на усмивките, които раздава. Хем е палава, но и слуша, ако се скарам. Пуска една блажена усмивка - Айде, сега да те видя, мамо, какво ще направиш! Хитруша е голяма!
Всъщност исках да напиша част от репертоара. Започнах да ги забравям, а са ми много мили нейните думи. Наскоро каза "нео-не". Дадохме задача два дни баба й (свекърва ми) да мисли какво е това. Предположи, че е извънземно, ама ЦЪ Не позна! "Нео-не" е "снежен човек" Върви разбери какво общо има
Дядо Коледа е "Деди Кола". В асансьора бях сложила голям хартиен дядо Коледа с малко коте до него, с бяло конче и чувал с подаръци. Мария тези дни не спира да повтаря, че нямало бялото коте.
Много често се ядосва, ако не я разбера какво ми казва. Затова пък се старае още повече да артикулира и леко с досада повтаря, но по-бавно какво е казала. Общо взето не млъква през цялото време. Отиваме с колата към свекърите: "Мамо, абу (автобус), абу, байо (бял), мамо... (подминаваме автобуса) Няма байо абу. Дук (друг) абу... Не байо (не бил бял). Ей там, абу!"
Направи ми впечатление, че различава много добре кое е буква и кое е цифра. Тя им казва "номер". В асансьора сама разпозна, че това са цифри, а не букви. Всяка буква, която й е позната, се отбелязва. Няма билбордове, няма имена на магазини, няма регистрационни номера на коли... Всичко е обект на внимание.

Браво на Мария, че е толкова любознателна   ще е руса, ама умна 

Аз днес понаваксах с вашата тема, колко е постанала само 

Ох, тъкмо си пиша с една приятелка, дето ме разпитва за работа, и ми звъни шефът:
- К`во правиш?
Аз: ?!?!?!?
По принцип той задава един друг служебен въпрос "Как си?" и после естествено изобщо не слуша отговора. В случая на "К`во правиш?" майка има един любим отговор "К`вото си искам!" Заради възпитанието ми не успях да отговоря така, ама поне ме напуши неистов смях
Планетите ли ми са разместени, чакрите ли не ми са у ред, ама
Панде, то и Бамбучето расте с невероятен темп. Гледам редовно плодчетата и все едно вчера се похвали, че чакате бебе. Днес вече сте на карфиол

Тази седмица сме подвластни на ретроградния Меркурий, та внимавайте

Преди някоя и друга седмица отиваме в свекърите с преспиване. Свекърва ми в един момент подскача, че забравила да включи бойлера и дали ще имало топла вода за къпане на Мария. Мария само като чу и започна да повтаря "бойлера". Сега всеки път, като ходим на гости, показва къде е бойлера и винаги го членува като дума. Вкъщи нашият явно не е интересен
С членуването на думите е същата ситуация и при "гълъба". Повтаряме "ето един гълъб" или нещо подобно, а тя повтаря "гълъба".
В яслата ги учат да пишкат на гърне, а като са готови да дадат знак, но не и да стават. Вкъщи какво става? Изпишка ли се, все едно нещо я жилва по дупето и се изстрелва от гърнето. Обяснявам, че така капе и трябва да ме изчака аз да я вдигна (пропускам съществената подробност, че може да си обърне гърнето, за да не давам идеи за бели). Мария гледа след себе си и повтаря "капе". Сега сме стигнали до отлични резултати 60:40 в полза на изстрелването от гърнето
Влизаме във входа една вечер. В момента, в който се качваме по стълбите, изгасва лампата. Мария спира на секундата. Казвам, че е тъмно и да изчака, че е тъмно и трябва да светна лампата, а тя "Няма вече тъмъ!" (тъмно) Обяснявам, че вече не е тъмно, а е светло.
Мария кашля. В повечето случаи слага ръка, но ако не сложи, ние обясняваме, че когато се кашля, се прави така и така. Тя повтаря "Има Мими (или Мия) каха" (Имала кашлица). Ако кихне - Има Мия киха!
Много ми е забавно като трябва да й откривам света пред очите и да обяснявам кое с кое са противоположни.
И понеже стана дума за кашлица и кихане вчера успях да й разгледам устата. Имаме нов зъб! 18-ти поред!!! Избило е едно връхче. За сметка на 17-тия, когато имаше разстройство и зелени сополи, сега почти неусетно се появи новият зъб. "Нов ъп!", както Мария му казва. Казвам почти неусетно, защото просто имаше една идея секрет от носа. Прозира и 19-ти, а за 20-ти сме все още доста далеч. Там дори няма подутина. Хубавото е, че скоро ще приключи и това приключение, защото винаги е с неясен сюжет.

Мария сега открива света и явно всичко и е интересно

Хихихи , шушулка малка  ! Канех се да питам как им броите зъбите на тия деца? До 5-6 успях с Кари после, ще бъркаш в устата ама друг път, най-много без някой пръст да останеш. Сигурно си ги записваш, а? Аз се чудя с Кик каква тактика да предприема за броене 

Броя ги спокойно. Просто обяснявам да казва Ааааа и демонстрирам как. Даже като я гъделичкам най- се виждат
Записвам ги, записвам и ако има придружаващи ефекти към тях. Имам от онези Дневници на мама и вътре има схема на зъбите.
Фани, имаше период, в който рискувах пръсти

Колкото и да се готвиш за даден момент, понякога не можеш да си подготвен на 100%. Трябваше да тръгна на работа към края на работната седмица. Така се получи, пък и ми беше перфектното решение. Работих два дни и после два почивах. Едва сега изминалата седмица ми беше първата цяла. Хубаво беше поне да се настроя към нещата. Уж има някои промени във фирмата, ама май единствените променени неща са всичките колеги. Нито един от предишните вече не работи там. Като цяло това няма особено отношение към моята работа.
Няколко дни преди да тръгна на работа се чувствах ужасно. Не можех да спя, бях изнервена, докарах си ужасно сърцебиене. Сърцето ми беше като на заек - ще се пръсне! Мислех поне последния ден да се отдам на почивка, но няма как физически да си починеш при положение, че психически аз не можех да се отпусна. Как да е - тръгнах на работа.
В случая важното ми беше, че успях да си направя някаква равносметка. Не ми харесва това, че Мария е на ясла. Не ми харесва работата в много отношения. За себе си си направих извод, че има неща, заради които съм все още на тази работа. Там не ми е напрегнато, не се бърза, няма някакъв стрес. Но е забиване на едно място. Нищо не научаваш, не се развиваш - кон с капаци. Освен всичко ми е и доста далече. Знам кога започвам работа, но не знам кога ще свърша. С колежката стоим по половин час отгоре (минимум) за няма нищо. Всяка вечер едни и същи приказки от шефа, но ни държи и не можем да си тръгнем навреме от работа.
От цялата тази чувствителност, която придобих последните седмици, ми стана ясно, че май не съм и готова да сменям работата. Не заради друго, а заради това, че каквото и да започна сега, едва ли ще ми хареса. Пак няма да мога да си гледам детето, пак няма навреме да си я взимам от ясла... Просто няма начин!!! Удовлетворение може би бих имала от една своя прищявка - да работя не по образованието ми, а според хобитата ми. За това обаче шансове никакви нямам. Точно сега не мога да инвестирам време, пари, нерви в нещо със супер неясно бъдеще. И така - ударих го на немислене. Ден да мине, друг да дойде! Изобщо планове не мога да правя за повече от два дни, при положение, че съм човек, който обича да е наясно какво ще става по-нататък.
ММ постоянно ми натяква, че трябва да свиквам, че се връщам на работа, че няма да прекарвам толкова време с детето, че няма аз да съм основния човек, от когото ще получава знания, възпитание и тн... Не ме разбирайте погрешно - никога не съм искала Мария да ми е залепена за полата. Поради тази причина е гарантирано, че седне ли някой познат на пейка пред блока, Мария ще отиде там, ще го разгледа, ще бръкне в чантите да види какво си е купил и ако аз не я махна от човека, тя сама трудно ще изгуби интерес от новия обект на проучване. Изобщо не е от децата, които си играят тихо и кротко. Аз пък не съм от майките, дето седят и чоплят семки. При нас е екшън и търчане в няколко посоки едновременно!

За Мария
Първите два дни от яслата я взимаше баща й. Той работи по-близо и до по-рано, та успява да е навреме там. Всичко хубаво, ама нещата не се получават, както ги мислихме. Прибирам се първата вечер - ММ бесен. Търчи, фучи, мрънка... Влизам и разбирам, че Мария е стояла на два пъти на гърне и то по много време, дигнал той гащите и тя си свършила тогава голямата работа. Още от вратата се заех да я оправям. Мария мрънка, ММ се ядосва... Беше му вдигнала нервите още на яслата, че мрънкала за мен.
Втората вечер се прибирам, паркирам и звъня на ММ дали да минавам през магазина за нещо. Той само ми се сопна да се прибирам по-бързо във вкъщи, че Мария реве. Качвам се горе и Мария още хлипа, хълца, трепери, лицето й цялото на петна. Каквато е бяла при такъв рев и пънене, личицето й става направо страшно. Беше ужасна гледка! Мария се залепи за мен и не ме пуска. Не можех дори да се събуя. Стоях така навлечена, обута на вратата, докато малко от малко не се успокои и да ме пусне да вляза. Просто се чувствах пред нея виновна от безсилие.
Изминалата седмица стана още по-натоварена, защото ММ ходи и на университета. Започнаха да се редуват да я взимат ММ с майка и татко. Оттам се стигна до едно безобразно лигавене от страна на Мария. Тръгва от яслата по чорапи да търчи по стълбите, после не иска да тръгне с баба си, пита за мен, пищи-врещи... Стигнат до нашите, после няма взимане, не дава да я облекат и обуят, за да я прибере баща й... Големи циркове са!
Прави напук за много неща. Знае кое е беля и нарочно ходи и точно там се залепя. От яслата научи и "прекрасното" смукане на пръсти. Тя дори и като бебе не е смукала пръст, а сега старателно го облизва. Това ме кара да излизам извън кожата си! Побеснявам, като я видя! Ама и аз съм откачен педант по отношение на миене на ръце, та не е чудно, че такова нещо ме взривява.
Определено ми е трудно. Две години градя нещо и сега имам чувство, че всичко се руши. Не знам как да си подредя мислите, ежедневието, навиците. Определено ми е много трудно. Най-често около себе си получавам неразбиране от страна на близките. Ама то и аз самата сега не мога да се разбера

По всичко личи, че ти е много трудно, най-вече, защото не я искаш тази промяна. Но всяко начало е трудно и с времето нещата ще се променят. Просто ти трябва време. Има такива период, няма как, налага се да ги преглътнем.

За Мария....., аз имам същото чувство за Симеон, 5 години съм си загубила времето, сега всички мои "постижения" се рушат. Откакто ходи на детска градина е друг човек, а е там само половин ден. В добавка има братче, т.е има поводи да е различен.
Винаги съм била до него, не съм работила, но резултата е пак същия като при теб, така че .... дишай дълбоко, ще се наредят нещата.

Али, Мари, за децата напълно важи максимата - През деня градя неуморно, през нощта безпощадно руша!    Не се изненадвам за това, което говорите...
Аз не съм най-добрия пример за възпитание, но Али, трябва да бъдеш търпелива. Идеална работа няма, а и нито на 3, нито на 5, нито на 7 ще си готова да я повериш на чужда грижа. Не прекалявай с изискванията към нея и самокритиката. Гледай да избутате зимата. Напролет нещата ще стоят другояче. Ще пораснете и ти, и тя, и околните ако щеш. Оглеждай се, ослушвай се и вярвам, че ще изникне нещо подходящо. Ами май не помогнах много, но пращам ти позитивна енергия!