Булче, не съм се сещала да намалям количеството Може да пробвам!
Фери,

В събота имах час за фризьор. Бях с двете деца и майка реши да дойде с мен за подкрепление. Трябваше да подстрижем и Симеон. Ние с майка вече на два пъти сме го подстригвали, но този път наистина исках да е добре оформен и с по-къса коса сега за лятото.
Седнах на стола, завих се с пелерина, взех Симеон в ръце, а фризьорката му метна една хавлийка на врата. Включи машинката и му даде да я види. После започна да му обира вратлето. Симеон се наведе напред и застина Явно го чешеше много добре. Паднаха доста руси къдрици и личицето му светна на огледалото. Беше ми много смешен, че с няколко движения вече беше момченце, а не бебе.
После фризьорката взе ножицата, за да го оформя отгоре. Симеон взе да се върти във всички посоки само и само да види какво става отгоре на главата му. За няколко минути пелерината ми беше на топка, хавлията на врата му беше свлечена в скута ми и двамата бяхме овъртени в косми
Тъй като Симеон още има крусти по главата, реших малко по-късо да го вземе, за да може и по морета и пясъци да е по-лесен за поддръжка.
Майка помогна да го съблечем, да изтупаме дрешките му, а после на няколко метра с количката успя да го приспи, за да седна аз на стола.
Снимах Симеон и изпратих снимки на баща му. Като се видяхме после, той не беше очарован Къде му били къдричките, ама защо сме му свалили цялата бебешка коса... Само за протокола - толкова му беше омръзнало да суши косата на Мария, че още бях бременна, когато отсече, че след като е момче, ще е с гола глава Тогава му казах, че няма да си пусна детето по улиците като онкоболен, ама не - с гола глава, че да не хвърля косми като кака си. Сега друга песен запя Подбъзиква го, че бил като моливче подострен Всъщност сега тръпчинките на Симеон изпъкват, много е сладък, когато се ококори изненадан, а вратлето му е като на костенурче. Аз си го харесвам А къдрички пак ще има.

Междувременно Мария беше като радио:
- Лельо Пепи, къде ти е розовото пухче? - Нямам вече розово пухче.
- Защо го няма? - Защото се счупи.
- Ами защо се счупи? - Ами защото беше много старо и вече нямаше как да се лепи.
- Ама кога се счупи? - Наскоро.
- Ами сега къде е? - В коша.
И както маникюристката се шегуваше - Ама в колко часа се счупи
Два часа в салона на мен ми се струваха 2/3 от деня

Вкъщи иначе е военно положение. Колкото повече наближава морето, толкова повече всичко се нажежава. Всеки изнервен, всеки бърза да свърши 100 неща и вече по една глава не стига
Предисторията е, че майка бяха в чужбина и много лесно махна с ръка и каза да си отлагам зъболекаря за август, когато ще почива. Фактът, че имам мъдрец на път и не се знае дали няма да ме изненада в Гърция, за нея е маловажен. После даде акъл как да съм викнела комшийката, за да помагала на баба, която пък гледа Симеон междувременно... Въобще от 1000 км най-лесно акъл се дава. Аз я насмотах, че обича да гледа децата, ама в мое присъствие.
Вчера пак същата работа - майка не иска да гледа Симеон, щото бил мрънлив, щото щял да вика "мам-мам-мам", а той реве и ме търси само в непозната обстановка. И така нахъсва всички, не никой не иска да го гледа или ако го гледа за 5 минути чак с изненада казва: О, ама той не те потърси сега! Последно време Симеон иска да бъде воден за ръце и буквално трябва да му се подаде по един пръст, а той се стиска здраво и сам си върви. Майка - О, то така кръстът... То така много било зор с лятно бебе... То така нам си кво... Поводи го 5 минути и й омръзна и пак го топоса в количката да мрънка, а тя се дръпна настрани да пуши. Ако количката се движи и отиваме някъде, няма проблем, но Симеон взе да се дразни да гледа другите деца да тичат и скачат, а той да е вързан статичен. После - майка не можела да гледа Мария с колелото, защото тя хвърчала, не можела да я гледа с кънките, защото я било страх, не можело да я гледа как се катери по смокините, да я гледа как се катери по пързалката от обратната страна, не можело да я гледа само да търчи... А какво?! Да я вържа на пейката ли?! Та уж слязла да помага, а за раз време омърмори света. От лиготия и да се покаже пред баба си Мария успя 100 бели да направи. Включително като се прибирахме, се клечеше по първия етаж, плъзна се с кънките и падна в краката ми, а междувременно качвахме количката по стълбите. Късмет, че не ми направи подсечка и всички да се натъркаляме
Скарах се на Мария, не без основание, но пък тя отнесе повечето ми яд. ММ също беше насмотан, че тръгна да защитава бабите. Отново му натътрих, че те много се радват да отброяват колко внучета имат и да се фучкат пред хората, ама един пръст не са подали последно време. За майка е най-лесно да пусне лаптопа и Мария да гледа клипчета до смазване на очите на палачинки, а за свекърва ми - да заведем Мария на вилата, за да й сготви 100 неща, а Мария да е пред телевизора, и с това се изчерпва гледането. Тези хора не могат ли да разберат, че децата имат нужда от разнообразие, за да не мислят глупости
Не че нещо ще се промени като гледам, но поне си казах всичко, за да ми олекне!

ей пак си яхнала метлата ахахха

Значи с жена след климактериум не се излиза на край, аз за това когато моето дете се гледа от баби не присъствам на гледането хаха, да си гледат как знаят, има правила които спазват, ядене, спане, забранено возене в кола без столче, но всичко останало е с твоите камъни по твоята глава... Ей свека ония ден разправя че заспал в 00:00 при тях! Защо? Ми тя легнала до него да спи ѝ и бъркал в очите и се лигавил. Ми много ясно че така ще стане, той е свикнал гушкаме, броим до 10, ляга, глътка вода и стиска очите, сам, гушка пандата. Ама тя искала да се гушкат хаха


За Симеонче, имате ли уокър? Навън също става да ги бутат, някой подарен, втора употреба върши супер работа и спестява болки в гърба на всички 

Хахаха, Булче, не е майтап, че съм на метлата То и аз много, много не искам да им се бъркам какво защо. Сами си правят Мария да ги върти. Когато Мария остава в нашите да спи, се събужда примерно в 6 и отива при тях. В почивен ден тя иначе спи до късно, ама при тях е първа кипра Свекърва ми я прави луда вечер - та за къпането по 30 минути, та за приказка, та за втора, ако може и трета, ама по-дълга, та после става, ляга, вода, тоалетна, пак вода, завий ме - отвий ме... Но свекърва ми й угажда
Майка е оставала 30 минути максимум с двамата, докато си дойде ММ. Свекърва ми май не е била с двамата, а аз да си свърша нещо. Иначе - внучетата така, внучетата онака - на приказки На морето ще им се стори като на балкан с голям баир


Нямаме уолкър. Не съм ползвала с Мария, нямах нужда. Тя пълзеше като фъртуна, изправяше се, оглеждаше се и пак на 4 крака в галоп към белята. Симеон пълзи, ама не е такова чудо. Той си е по-бъзлив. Все още сме на етап да се учим от прав да седне и то без да реве От време на време стои прав хванат за нещо и с единия крак рие във въздуха като кон

А така, пък после защо не цвилели от щастие и радост, като им каза, че си бременна със Симеон Хихи, нарочно ти припомням, защото тогава ти беше криво - та ей за това, отваря им се работа
Значи, много ме е яд, някой като каже "гледам детето". То ако ставало с гледане- аз всичките в квартала, бабарар с тризнаците съм ги гледала... Дете се занимава и обслужва, други дейности не се вършат, особено когато е малко над годинка и под 3-4.
Ще пораснат, ама до тогава, дупе да ти е яко. На морето е друго, там всички са по- отпуснати, не се притеснявай, ще изкарате добре, само да сте здрави

Аличка, виж в олкса, ей това ми се струва супер, хем после става за бутане с крака, те момчетата много се кефят на колички

https://www.olx.bg/ad/fisher-price-lav-lavche-uokar-2v1-CID139-ID7vFTG.html#c40a8a016c

https://www.olx.bg/plovdiv/q-%D1%83%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%B0/?search%5Bdescription%5D=1

Булче, не съм се замисляла за такава придобивка. Аз нещо дадох вето на купуването на играчки, та затова сигурно
-----------------------------
Днес бяхме на консултация със Симеон. Мислех да отложим ваксината, защото майка ми чела каква била, що била. Признавам си - аз ваксините не ги следя. За разлика от повечето "мами" аз тотално съм се оставила там по течението. Педиатърката ни си следи много стриктно всичко и не се товаря излишно с информация, а само питам лека или тежка ваксина е. Е, оказа се, че сега е лека. Даже куул пач не трябвало. Лекарката каза, че едва ли не е задължителна щом ще ходим в Гърция и имало достатъчно дни до тогава
Нямаше хора и спокойно си поговорихме. Засега няма да давам витамин Д, чак август ще го подновим, напук на голямата фонтанела. Претеглихме го без да имаме по принцип мерене и теглене. Качил е около 300 гр, което си е феноменално много
След морето ще мислим за кардиолог. Засега нещата са спокойни.
------------------------------

Мария и охлювът
Когато бях да се подстрижа, Мария си намери охлюв пред салона. Много игра с него. Слагаше го на перилата на стълбите отпред, късаше му листа, за да обядвал, разхождаше го... В един момент Мария дойде при мен и примрънка как нямала охлюв.
- Добре, нали имаше охлюв. Къде е сега?
- Хвърлих го в градинката.
- Защо
- Защото не ме слушаше. Аз му казвах да се прибира да спи, а той само си вадеше рогата и пълзеше.



Две вечери подред не разбирам, че имам голямо дете пред блока. Причината - за 69 ст майка ми й купи желе. Избрали розово с брокат. Беше дърпано, подмятано, разделяно, събирано и... Още първата вечер желето беше отъркаляно многократно по земята и беше прибрано в нерозов вид. Мария ми даде нареждане да й го изпера Снощи пак игра и като се прибирахме го изхвърлиме, защото видът му втрисаше от погнуса всички майки наоколо Днес има обещано ново. За тия пари такова спокойствие! На кого му пука, че прилича на сопол

Яааа, това не го зная    Моите хвърляха една такава сополеста ръчичка и ловяха хартийки и пари, подобно на онези гущери, дето си пускат езика, ама желето е явно нещо друго. И в парка не съм виждала по децата, тук сме доста назад в модите

Аличка сигурно съм е МПР (морбили,париотит,рубеола) слагате щом е казала така педиатърката.Не знам дали те е предупредила но е възможна реакция 10-14 дни след поставянето на ваксината. Звяр много лесно я понесе и нямаше никаква реакция, надявам се и при вас да няма, но има доста често температура и обриви 10-14 ден, казвам ти го не да те стряскам,а да имаш едно на ум, дано не ви съвпада с отпуската

Мимката е намазала слайм а хахахах

Булче, не знаех, че му се вика слайм. За същото иде реч
Снощи ни подгони дъждът, та вкъщи на голямата маса Мария игра върху една подложка за хранене. Беше много щастлива каква змия направила. Интересно е, че хем се разтяга като пластилин, хем се мачка по-лесно, малко и антистрес действа. Може да се пробвам и вкъщи да й направя, както и да направя вана с желе (но в бебешкия басейн. Тъкмо събирам идеи за "ваканцията".
Мария много се забавлява на смесените групи. Обаче редовно има деца, които реват или се тръшкат. Сега и тя прихвана: Не искам на градина... Вземи ме на обяд... Когато я взема следобед, тя не иска да тръгва Редовно се лепи по оградата "само да кажа нещо на...". От градина се прибираме по 30-40 минути понякога
Единствено се оплака от една госпожа, която много се карала и викала силно. Жената явно си е професионално изкривена, защото говори много високо дори в нормален разговор.

Вчера Мария тръгна с настроение за градината. Там обаче се разплакала , което е супер нетипично за нея. Искала си тяхната група После влязла с усмивка
Взех я от градина и поиграха с нейна приятелка. Мария през целия път беше слънце - тича, скача, говори... Пред блока обаче имаше две лица. Ту се цупеше и троскаше, ту се усмихваше, играеше с децата и се забавляваше.
Трябваше да се кача с татко до нас, за да вземе техен багаж. Мария хукна с нас и настоя да се качи. Стана дума, че няма да има за кога да изкарваме колелото. Тя обаче говореше през нас и си знаеше нейното, че щяла да си вземе сама ключа
Влязохме в нас, аз се събух, за да изнеса нещата на татко, Мария заскача около къщичката за ключове и не спираше да говори през нас. Стана течение и казах на татко да влезе (не знам защо ама много мразя това висене на отворена входна врата и не мога да науча нашите да влязат вътре и да затворят след себе си, а не целия вход да ни слуша ) Той влезе, затвори вратата и както Мария говореше, буквално да изквича "Дядо, дядо!". Без да виждам какво става, инстинктивно отворих широко входната врата. Мария си дръпна ръката си откъм пантите и видях как един от пръстите й беше на зиг-заг
Веднага сложихме лед. Тя плачеше от страх и болка. Междувременно й се накарах хубаво, че с нейния инат нещата не вървят на добре Накарах я да свива пръста - нямаше счупено. Изтичах долу, качих Симеон с количката, майка също дойде в нас. Пръстът на Мария беше червен, но не се поду. Налагахме компреси, тя се успокои. И така ни приключи набързо вечерта.
Стресът при мен дойде и от това, че бях сама и нямах кола. ММ тръгна с неговата сутринта, моята (която ще продаваме) я взе по обяд, за да я обслужва на работата си, а третата ни към момента няма документи и я бяхме оставили за след морето. Татко само питаше дали да ни кара на лекар, но сметнах, че няма нужда.
Когато влязох да я къпя, Мария си обуваше джапанките на входа на банята и само й посочих къде се е подпряла - пак на пантите на вратата Отново повторих и потретих, че трябва повече да гледа и да слуша, а не само да дърдори нейното си!
Днес пръстчето е леко червено в края, но Мария изобщо не усеща дискомфорт. Малкият дявол!

Леле, Али настръхнах докато те четях и разбрах, че все пак Мария е добре. Дано бързо да мине всичко и да не се повтаря никога повече!
Ники наскоро си тресна врата на ръката, докато се уверя че е добре сърцето ми прескачаше, така тъжно пищеше.

Рат, за щастие са гумени, но стресът дълго го помним! Още ми е притеснено и чакам да мине времето, за да си я взема от градина и да видя отново, че е добре.

Започвам да разказвам за морето, а снимки ще добавя по-късно.

Почивката ни в Керамоти, Гърция
Още през февруари направихме резервация за апартамент в Керамоти. Всичко си бяхме предварително проучили и тръгнахме подготвени. Последната седмица старателно с ММ обсъждахме кое и как. Една вечер Мария стана до тоалетна, после като я завивах, каза с назидателен тон: И няма да спя в колата! Аз поклатих глава в знак на съгласие, а наум си казах: То да те събудим в 4 ч ще те питам тогава.
Два дни преди тръгване ММ се разболя. Така и не разбрахме какво точно беше. Имаше почти всички екстри от вирус, но странно се изрина в последния момент като от хранително отравяне. Буквално сама се оправях с багаж, пазаруване и прочие. Имах притеснения как ще шофира, дали няма да трябва аз да шофирам. Ако го знам предварително, щеше да ми е притеснено, но ако се наложеше – първа съм. Татко пък е малко страхлив да кара чужди коли и го прави само ако е крайно необходимо...
В крайна сметка пред очите на ММ светна и в 4 и малко бяхме станали, оправихме последните неща вкъщи, събудихме децата и се натоварихме. Ние с ММ, татко и Симеон бяхме първа кола, а отзад свекър ми бяха със свекърва ми, майка и Мария.
Очаквах, че децата ще заспят по пътя. Мария набързо я облякох, но Симеон си пътува по пижама. Симеон за първи път се возеше в столчето от кака си, а не в кошницата, и гледаше напред. Пусна дългите и не мигаше чак от изненада накъде сме го помъкнали по тъмни доби. Мария заспа малко преди границата. Минахме през Маказа за няма и 5 минути!
Сякаш оттук започна почивката ни, макар и все още далеч от крайната цел!
Аз имам слабост към Гърция, към езика и музиката им. Колкото е еднаква, толкова е и различна. Била съм преди време и сега трупах нови впечатления.
Първото интересно нещо са голите чукари по Южните Родопи. Съвсем не е като при нас зелено на шир и на длъж. Селцата са типичните за района независимо от коя страна на границата е човек – къщите тип селска прогимназия, джамиите с минаретата в центъра на селото. Рязка е границата с християнските вече села.
Много силно впечатление правят дървените стълбове за електроразпределение (изключвам далекопроводите). Това е още от самата граница. Контрастират с това, което сме свикнали да виждаме. Видяхме що е това трафопост – ел. табло качено на дървен стълб! Видяхме случайно и подстанция – 10-тина дървени стълба с ел. табла по тях, оградени отдвуметрова ограда. Гледката е като машина на времето и връща далечните спомени от вида на някое нашенско село.
Качихме се на магистралата. Платихме си, като цената се определя на база височина на превозното средство. Почти толкова логично, колкото нашите винетки. Никой не те пита колко време си бил на магистралата, нито къде ще слизаш... Има белязки отстрани на кабинката и „каката“ гледа. На магистралата да не се случва на никого да спира в аварийната лента. Толкова е тясна, че в момента, в който трябва да излезеш от колата, ще стъпиш в дясната лента за движение! За щастие нямахме такива моменти. За почивка спирахме на големите паркинги. (Симеон продължаваше да е по пижама, поради добре затрупания му сак с дрехи.) По време на едното спиране се надприказвахме до колите кой иска вода, кой сандвич, кой ще ходи до тоалетна. Свекър ми стоеше леко безучастен в страни, докато в един момент не надникна в багажника и попита: Някой има ли нужда от куку? След това лепна една иронична усмивка от ухо до ухо, а ние дружно се кискахме.
Слизането от магистралата е също интересно. На няколко пъти има табели за кои градове е следващият изход. Точно където е отбивката, има само надпис Έξοδος/ EXIT – да си се ориентирал по на време, а не в последния момент.

Много странно беше на няколко места, на които имаше светофари. След зелено светва жълто и после червено, но от червено директно светва зелено и те сварва неподготвен. Никой не ни даде зор със звучни клаксони и викове! По населените места им са много смешни пътните знаци – буквално една мъжка педя в диаметър. Имат и някои знаци, които очевидно четирима шофьори не успяхме да измислим какво означават. Гърците си карат и със стари номера (смешно малки регистрационни табели) без знак на ЕС. Ако си мислите, че карат само хубави коли – лъжете се. Особено по малките населени места колите им са леш – колата била сива, изгнил калник – лепнат е черен, ударена е вратата – новата врата е червена... Не навсякъде дават мигачи, но ние сме свикнали. Малко е стряскащо, че фаровете се включват само при необходимост и виждайки кола ти отнема време да осъзнаеш, че тя все пак се движи.
През целия път се наслаждавахме да гледаме зукуми, боганвили, израснали до огромни храсталаци. Естествено маслиновите дървета силно привличат вниманието. Всъщност това са трите едва ли не задължителни неща за един двор.
Стигнахме в Керамоти, наобиколихме да намерим къщата, където щяхме да сме и отидохме на плаж. До плажа имаше огромен безплатен паркинг, имаше и гора, под чиито дървета хората паркираха. Ние оставихме колите на сянка, преоблякохме се в близките съблекални и разпънахме чадърите. Направихме страхотен плаж до 14:30, когато квартирата ни беше вече готова.

Керамоти
Керамоти си е спокойно и тихо село, като свекър ми го сравни с нашите курортни села в края на 80-те години. Ние, без да знаем, се оказа, че сме избрали най-доброто място за отсядане – в източната част на полуострова. На запад, в самия залив над полуострова, се намира пристанището и оттам тръгват фериботите за Тасос. Плажна ивица има почти навсякъде, но колкото по-близо е до пристанището, толкова тя е по-тясна. Плажът е с огромни пространства! Ние бяхме на безплатните зони. Не консумирахме кафе за 2 евро и фрапе за 3 евро, за да лежим цял ден на шезлонги. Тъй като бяхме много хора, си носихме чадъри и търсихме спокойствие. Много е странно как в България безплатната зона е хавлия до хавлията, в морето отсреща е пълно с хора. Точно противоположно беше на Керамоти. На свободните зони нямаше почти никого, а морето пред барчетата беше нацвъкано от хора. Пясакът е бял, няма камъни, но не е перфектен. Навътре по ивицата има тревички, които преминаваха в тръни преди самата горичка. Морето е до колене! Това е перфектно място за хора с деца. Вървиш, вървиш и морето е все плитко. В един момент водата ми беше до врата и излизах пак на пясъчна ивица с море до кръста.
Предиобед течението беше от югоизток, срещу пристанището. Следобед морето се обръщаше много странно. Течението вече беше от югозапад. Отгоре водата беше топла, но отдолу се усещаше студена вода. Поне 4-5 градуса разлика имаше. Не беше невъзможно за плаж! Напротив! Уцелихме толкова хубаво време! Към 11 ч. вече пясакът пареше сякаш ходиш по жарава. Ние ходехме до към 13 ч. и се прибирахме на хладно.
Квартирата – бяхме в един мезонет и от снимките не успяхме да придобием точна представа. Оказа се много по-хубаво. Хазяйката Анастасия ни посрещна. Къщата беше на 4 етажа, като от улицата изобщо не изглежда толкова голяма. Отпред имаше добре поддържан двор с палми, зукуми, маслини и петунии. Приземният етаж беше за хазяите. На втория имаше две студиа с кухненски боксове, с по две веранди и две стълбища – индивидуално отпред в двора и към общото отзад. Ние бяхме на трети и четвърти етаж. От стълбището се озовавахме на голяма тераса с вход към хола. Спалнята на първия етаж също имаше излаз на тази тераса. Холът с трапезарията и кухнята бяха на едно огромно помещение, към което имаше и друга голяма тераса с барбекю, където си прекарвахме основно времето в квартирата. Имаше и баня с тоалетна. В спалнята на този етаж се настанихме с ММ и със Симеон. На втория етаж бяха двете спални с обща малка тераска, както и втора баня с тоалетна.
С изненада установихме колко е оборудван апартаментът. Имаше внимание във всеки детайл какво би ти било от полза. На масата в трапезарията имаше купа със сладки – почерпка за „Добре дошли!“ от майката на Анастасия.

До нас имаше голям супермаркет и не намушвахме на групи да разглеждаме кое и как. Общото впечатление е, че храната им е скъпа за нашите представи. Странно, че нямаха туби с вода, а най-голямото беше от 1,5 л. Козметика беше на сходни цени, а на тръгване си накупихме перилни препарати, маслини, зехтин, узо. 
Още първата вечер бяхме на разходка, за да видим кое къде се намира. До ден днешен се шегуваме с майка, която упорито търсеше центъра с кметството и очакваше, че там ще кипи живот. Живот има по крайбрежната алея – ресторанти, капанчета, магазинчета... Шумотевицата е изнесена, а навътре основно са хотели и къщи.
Ходихме до пристанището, за да проучим как вървят фериботите. Пристанището е един голям плац. Когато спре фериботът, уж първо пускат пешеходците, а после колите. В един момент обаче хората стоят на този плац и си чакат семейния автомобил, спира автобус и си качва туристите, микробусите, които тъкмо са слезли от ферибота, минават на слалом между всички подтичващи в различна посока хора, единствено големите камиони разпръскват всички останали настрани. Няма обособена пешеходна зона. Чак е странно как няма инциденти! И това през 15-тина минути до половин час всеки ден!
Оказа се, че има поне 2-3 компании. Цената беше уеднаквена и хващаш първият възможен удобен курс.
Два дни си се пекохме доволно. На третия решихме да пропуснем сутрешния плаж и да направим разходка с ферибота до Тасос. Бяхме без коли. Естествено се качихме най-горе. Майка и татко бяха ходили преди няколко години там на екскурзия и ни бяха гидове. Фериботът тръгна и ято чайки кръжаха през цялото време около палубите. Никакъв страх от хората! Даже бих казала, че са нахални. Като атракция почти всички ги хранеха с бисквити, солети, парчета кроасани. Подхвърляха във въздуха и току някоя птица се стрелваше да улови залъчето във въздуха. На плажа ги гледахме как вадят боклук от кошовете. Не се лъжат с лъскавите кенчета от бира, а налитат на торби и ги разнасят във всички посоки. На ферибота си правихме снимки, разглеждахме на близко и на далеч. Татко даже носеше бинокъл.
Татко си е харесал малкото островче преди Тасос, та се смеехме, че си наглежда собствеността. Щял да си го купува, за да гледа кози, както прибавих. То по онези чукари друго няма да вирее.
Пристигнахме на Тасос и първото нещо беше да се намушим в Джъмбо, не че си го нямаме тук , но за идеята. После тръгнахме по крайбрежната алея, където са многото ресторанти, кафенета – всяко в свой стил, но някак допълващи се. Мушнахме се в успоредната улица, която е с магазинчетата. Имаше стока от-до. Видяхме златарски магазин, който майка и татко познаваха като верига. Много красива изработка, много фини неща, много високи цени. Основно разглеждахме сувенири. Към края на улицата се обзаведох с плажна чанта с гримирано магаре. Беше смешно, че с ММ си говорехме, обсъждахме, жената ни посрещна и продължи да зарежда стока. В един момент се обърнах към нея на гръцки и тя чак се стресна. Не очакваше!
Магарето – ние сме свикнали по селата да ги има. В Гърция обаче са типични не нашенските високи като коне, а дребните породи. За хора извън Балканите са си атракция, та гърците и от това правят бизнес. Магарето присъстваше навсякъде. Вече имам и керамично магнитче с маслино дърво и един селянин, който държи магаре. Купих си и сапуни с магарешко мляко в различни комбинации. Сапуните с маслини не ми миришеха хубаво, но тези с млякото са фантастични. Исках всички да пробвам, ама се стърпях. Сега ме е яд, че не накупих в пъти повече за подаръци. Тъкмо да имаме повод пак да отидем