Винаги са ми много интерсни децата, когато "готвят". Може някой път да я снимащ като се развихри в кухнята ѝ

Комшията учи децата из квартала на глупости. Съответно всички деца много го обичат Все се канехме с една от майките да научим дъщеря му (в тийнейджърска възраст) да пие уиски. Ама не просто да пие, ами да знае как става тертиплийската - с ядките, със скъпия шоколад
Днес тъкмо се каня да присаждам цветя и "Дзър!" лекичко на вратата. Отварям - госпожицата с боя за коса: "Ще ме боядисаш ли?". Ще те боядисам, разбира се. Каква искаш жълта, зелена, пембена?! Ще ми учи детето той на щуротии! Намерих му чалъма

И каква я боядиса в крайна сметка? Подшушни и, че и прически правиш по разни места

А, цветът е приличен Кестеняво, но с червен обтенък. Обаче коконата е правила експерименти боя - къна - боя, та още не се знае какво ще излезе...
Това с прическите настроение от другата тема ще да е

А,така! Другия път може да я изсветлиш първо и после с лилаво по крайчетата. Хем е модерно сега.

Мда! Аз й казах, че ще е вариант на омбре - тя не вярва
Поне с цвета на косата май съм ларш. Е, след време онова русичкото може да ме изненада и мен

Понеже два дни подред мрънкам, че ми е една идея по-трудно... Днес имаме нашето си ангелче вкъщи. Снощи с Мария се уговорихме, че ще приспим дяволчето, а ангелчето ще се събуди сутринта
Вчера свекърите ни бяха на гости. Звъни се на вратата и Мария препуска да види кой е. Казахме й, че дядо звъни и тя още по-бързо към вратата. С такава засилка превзе коридора, че чак не успя да спре. По-точно спря във вратата с главата. Рев, сълзи, демонстрация на зъби в устата Пък на нас (срам - не срам) ни стана смешно
Седнали преди вечеря в хола свекърът от едната страна на дивана, а свекървата - от другата. Става дума за голям Г-образен диван. Мария с катерене, пъшкане, зор, драпане успя да превземе дядо си. Пропълзя по дивана и баба вика "Ела, бабе, при мен!" и разтваря ръце да я гушка.  В следващият момент свекърва ми беше прегазена Мария слезе от дивана и пак тичешком към дядо си. Пак катерене, пак пълзене, пак преодоля баба си. Накрая изплези език
Казвах ли ви как ме навря в пералнята?! Навела съм се и слагам прането от пералнята в леген. В гръб Мария ми се засили и се пльосна върху мен. Навря ми цялата глава в пералнята, а отзад чувам напевно гушкане "Ооо-о!" и едни малки ръчички стискат, ама стискат
Прибираме се от разходка и баща й пита "Какво правим първо, като се приберем вкъщи? Хайде да измием ръцете!". Мария отива в предверието на банята и докато ММ се събуе и влезе, вижда вратичката на сушилнята отворена и два крака висят отвън
Покрай тези ситуации наскоро свекърът с усмивка каза "За момиченце е малко палавка!". Малко палавка!!! Този човек е бил дълги години военен и свикнал с всякакви щуротии. Има брат, племенник, изгледал двама сина, има внук и смята, че е "палавка"! Представяте ли си неговите критерии колко са завишени?! Разказва наскоро как в поделението двама войника се ядосали на началника си. За отмъщение му зазидали вратата на канцеларията, че даже боядисали зида като коридора. Отива началникът в понеделник да си отключи канцеларийката и какво да види - тя хванала крака и Е, после ги уволнили, естествено. Та за моя свекър внучката му е палавка Какви щуротии Мария още ще измисли - идея си нямам.
Вече мислим като шахматисти - с по 5 хода напред. Махат се ключовете от вратите, маха си всичко, което може да се дръпне, ако се оставя нещо по плота или масата - да е в средата...

Хахаха, хитра Мария, хич не ви е скучно. Ти успяваш ли да заснемеш тия куриозни моменти?

Стараем се да правим повече снимки. Правим и много клипчета, за да се види след време в действие. Куриози много има. Както баща й каза "Нейния хард е празен и моментално запаметява всичко".
Вчера съм седнала на пода и се епилирам. Мария се засили, ама този път имах подготовка. Не успях да забия нос в земята. После ме гушна и висеше през цялото време на гърба ми, за да наблюдава. Чувствах се като онази маймуна от клипчето, което Свекърва беше пускала в общата тема. http://vbox7.com/play:39fc9e7255

хаха, ти се смееш, ама аз съм чистила с прахосмукачката и Ема на гърба ми 

Аз затова казвам - фитнес не ми трябва
Сега внимателно подбирам заниманията през деня. Понеже вече Мария без страх сама се катери по пързалките, много внимавам да не ги забележи. Измислям хиляди занимания само и само да "скрия" пързалката от погледа й. Когато баща й се прибере от работа, може вече да пускам малката. Пред нас пързалката е на 1,80 височина, че има и гърбица. Ако трябва само аз да съм там, ме боли зверски кръстът в края на деня.

Хи-хи, разсмяхте ме. Трябва да намерите подходяща площадка, за да не висиш до нея. Нашата пързалка е относително ниска и отдолу всичко е с пясък. Йоан съм го оставила, не че не е падал. Само да се доближа и започва да се дразни и хленчи. Това са страничните ефекти на синдрома " Като бати". И понеже е много дребен за възрастта си и хората спират и коментират "Гледай го него като въшка, ама как се катери. "
Много е весело с палаво дете. Пък е защо да даваш грешни пари за фитнес. 

В събота си стоим следобеда в кварталната градинка. Мария си играе, аз съм някъде около нея. Минава майка с количка и зад гърба си чувам детски глас: "Бее-бееееееееее"! Обръщам се и.... Мария вика по количката "Бее-беееееееееееее"  Първата ми реакция беше , а после Вчерашната пикла взе, че проговори без някой да я кара или тя да имитира.

Браво! Супер е като може да имаш комуникация с детето!

Айде, да разбутам паяжината!
Мария расте с всеки ден. Бърбори постоянно. Буквално не млъква, надвиква всички и всичко. Вече се обръща към повечето хора по име, по-скоро имитация на име. Имаме един комшия, викаме му Доктора. Мария все едно е влюбена в него - като не го вижда и постоянно пита "Доклое?", види ли го и се крие срамежливо при мен. Познава и колата му. Понеже малката имаше навика редовно да се муши под едни мърляви тераси, сега вече казвам "Хайде да видим дали идва Доктора!" и тя излиза. Или пък "Ами сега, като си тук, няма да можеш да видиш кой идва". Мария излиза и вика "Доклооееее!".
Редовно ходи под прозорците на друга комшийка и си махат, ако се засекат. Един път майка й казала "Викай Таня!". Мария веднага "Таааниааа". Сега го модифицира на "Няяяниааа!", но ние си го разбираме.
Обожава да се вози в кола. Обожава да се чучне на предната седалка на колата на татко. Така прекарва повече от час. Стои и си разглежда
Вече се научи да казва как се казва баба (за свекърва ми). Сутрин обича да идва в нашето легло и да сяда върху баща си. Посочва телефона и казва "Ауо, баааба". Имитира всеки звук, който чуе. Много й е интересно да види през прозорците лястовици, кацнали на жиците. Сега те са ни "примамка". Минахме през етапа да не иска да седи на гърнето. Просто преди не можеше да става от него. Имаше седмица-две, в които беше голяма мъка да я задържа седнала. Сега вече по- се залисва, но пък се научи да се присурква с гърнето из стаята.
В събота ходихме на гости  на един съученик на ММ. Имат бебче почти на 2 месеца. Мария се приближи до бебето и само го викаше "Бебе! Бееееебееееееее!". После отиваше до легълцето, оттам до количката и само надзърташе дали няма още скрити бебета. Показва как гушка бебетата с напевно Оооо-о и междувременно много смешно се подрусва. Бебетата сега са й фикс идея. Не подминава количка.
Вчера побърка баща си. Отидохме до Мола с идеята да разгледаме с майка из няколко магазина. Успяхме само в един. Татко се беше нагърбил да разнася багажите, а ММ тичаше след Мария. Тя не се беше спряла - от магазин в магазин, от манекен до рафт... Влизала към тоалетните, друсала дупе на музиката, после на бегом към ескалаторите. ММ каза, че около 16 пъти се качвали по ескалаторите, дори се научила да вдига крачетата, когато "стълбите започнат да се прибират". Сега ММ се убеди, че без количка не е хава да се обикаля!