А Мария има ли отношение към случващото се, или и е все таз дали ще играят с нея или ще и взимат нещата?

Промених си и тактиката - първо защитавам моето дете, после с нея си имаме разговор и разнищваме ситуацията. Повтаряме, говорим и често напомням за подобни случки.

За другото не мога да коментирам, но нали и на мен сега ми е болна тема, точно ей това спазвам, ако и Симеон да не е писано яйце и да си го знам отлично това.

Сега ми напомни за едно време с тази случка. Имаше едни по-големи каки в квартала и една винаги ми взимаше хубавите фиби и ме разреваваше, та майка ми просто един ден и писна , дойде, насмете я и не се повтори. Та правилно си решила да си защитаваш твоето гардже, все пак си е твое.

А за другото момче, явно е видяло че взимаш участ и се караш на Мария и е решил да си измисля неща,не се връзвай на всичко демек, защото си подслъгват децат очевадно

Мария е много контактна и винаги поздравява познатите хора. На нея й е все тая с кого играе на този етап. Идва Х, тя играе с него. Идва У - тя играе с него... Към момента и аз се уча да съм родител. Не съм осъзнавала, че трябва да предам на детето си някои неща, а ситуациите в ежедневието ме учат на това. Няма как да се бориш за световен мир. До момента съм гледала тя да се разбира с всички, но на практика родителят трябва да научи детето си, че не може да си приятел с всички. С родителите на това момиче сме на Здравей! - Здрасти! Познавам ги от много години, но не са ми първи дружки. Точно това може би трябва да покажа и на Мария във времето.
Мари, точно във вашата ситуация се припознах и аз. Ако ние не си защитим децата, никой няма да го направи вместо нас и никой няма да ни каже "Браво!". Как едно дете да има доверие в родителя, ако той вечно застава наопаци?!
А относно Симеон - имахме момиченце в яслата, което непрестанно ревеше Майка й я води на ясла, взима от ясла, на тържествата... Рев! За децата понякога май е най-лесно да обяснят причината за тяхното състояние с нещо плитко и достъпно за като обяснение. Ето, на Мария поведението последно време си го обяснявам с две неща - първо тя беше за първи път толкова време болна и за първи път толкова време отделена от нас. Второ, с баща си много малко време прекарват заедно, което ми е болката. Дори и да сме на вилата заедно, той работи и няма пряко участие в заниманията й.
Булче, лошото е, че не мога на 100% очите и ушите да са ми в Мария. Има случаи да се занимавам с бебока, да съм горе да го кърмя или над количката надвесена, пък и има възрастни хора, с които ми е приятно да говоря. То пък бива ли да слизам само за да вися над главата на Мария Гледам да се разтоварвам говорейки с възрастни, а не с деца.
Малки деца - малки дертове

Цитат на: Alichka в 25.08.2017 13:58

Случки от квартала
До този момент никога не съм казала на Мария да не играе с едикой си. Сега обаче й го казах в прав текст, че П. я дразни и да стои далеч от нея. Промених си и тактиката - първо защитавам моето дете, после с нея си имаме разговор и разнищваме ситуацията. Повтаряме, говорим и често напомням за подобни случки.

Аз и затова попитах дали Мария се чувства нападната, ощетена или обидена. Щом и е все тая, значи още е много малка, не е дорасла до тези чувства и каквото и да казваш и обясняваш, едва ли ще има осъзнат ефект сега. Ако си спомняш, Маги също се притесняваше от това, с какви деца ще дружи детето и, но с времето Моника започна сама да избягва неподходящи. При едни по- рано, при други по- късно настъпва този момент, не се притеснявай. 
Интересен е подходът към разрешаване на "конфликти" между децата в различните култури. Нали сега е тук приятелката ми с дъщеря си и внучка си /малката е вече на почти 5/, та доста неща ме изумяват и задавам въпроси. Майката е родена и отгледана в Германия, малкото- във Франция. Практиките и на двете места са, че децата трябва да разрешат недоразуменията сами, родител не се намесва. След три- четири годинки, децата играят съвсем сами на обезопасени места, ходят и по домовете, като се редуват за да нямат предимство само едни или други с възрастен за защита.
В Швейцария /като слушам Мари и чета по блогове на живеещи там/, разликата е, че децата се оплакват на майките си и те търсят начин да изяснят причините. Нещо подобно е в Холандия, другата седмица ще се видим с Фиби и ще разказва за Изабел.
Едно време ние се жалвахме на баби и те директно разрешаваха спора. Нямам спомен как е било при моите, те са момчета и вероятно са спазвали нужните "вътрешни правила", не съм получавала оплаквания от майки, те също не са казвали, че някой забранява на приятелчетата им да не играят с него. Помежду си двамата се изпотрепваха в един период, но се сдружаваха яко срещу общия враг в мое лице, та имаше равновесие.
Хехе, ти прилагаш едновремешната тактика, лична намеса, без посредник За да не се тровиш излишно, спазвай и правилото- никога нищо по- различно де не излиза от къщи. Както чипсовете и солетите са примамливи за Мария, така и чашките и лъжичките са били за по- големите момиченца. Или шнолките на Булче . Така големите няма да се въртят около нея, а след година две, ще ги чукне пубертета и ще си имат съвсем други трепети.
Всичко е в реда на нещата, расте си детето, дертовете стават по- значителни
Пак като страничен наблюдател да ти кажа, че изключваш ревността на Мария за зачестилите "лоши моменти". В комплект с дългото боледуване, нормално е да е изнервена, ще мине полека- лека.
За ангажимента на бащите и прякото им участие в игрите на децата, мога също да те успокоя, че и тук всичко е наред. Достатъчно е Мария да го вижда и да знае, че е там. Виж на теб ти е по- необходим, като възрастен, с когото да общуваш или да ти помага физически. Колкото и да се мъча да не правя полови различия, ще видиш, как с малкия ще има много повече желание да играе, като стане на възрастта на Мария и да го учи на мъжки неща
Симеон ще има ли връстници момчета за игра?

Да, за ревността или адаптацията с новият член на семейството и аз щях да пиша, че има "много лица" и да не го изключваш като фактор. 

Цитат на: Marri в 25.08.2017 14:13

Промених си и тактиката - първо защитавам моето дете, после с нея си имаме разговор и разнищваме ситуацията. Повтаряме, говорим и често напомням за подобни случки.

За другото не мога да коментирам, но нали и на мен сега ми е болна тема, точно ей това спазвам, ако и Симеон да не е писано яйце и да си го знам отлично това.

И аз в момента така правя 

Свекърва, благодаря ти! Прочетох поста и после пак, и пак ще го чета. Има много неща, над които човек трябва да помисли. Мен много ме впечатли истарията за Н1 и онова момиче. Впечатли ме това, че Н1 е бил във възраст, в която повечето хора биха се юрнали сами да се оправят, а нещата никак не са били на шега. Споделил е с вас! Тази обратна връзка и доверие много ми харесват и всячески ще се стремя да ги постигна.
Хехе, Симеон чака своите връсници. Майката на П. е бременна Има още две жени от квартала, които чакат деца, като едната е комшийката под нас и моя близка от много години (тя тук е снаха, та не сме израснали заедно в този смисъл). Две други приятелски семейства също ще имат деца тази година и се надявам да ни зачестят срещите.
Да, при нас точна дума е адаптация, а не ревност. Мария сякаш е много малка, за да изпита ревност в смисъл, както би я почувствал и изразил по-зрял човек. Не помня дали съм казвала, че Мария изпитваше в началото страх да не би да си тръгнем със Симеон. Сутрин като отиваше на градина ме питаше "Мамо, нали като се върна от градина, ти и Симеон ще сте тука? Няма да ходите по болници? Нали повече няма да ходиш при лекарите?". Това беше в продължение на седмици. Късаше ми душата
Не знам доколко е било правилно това, че я задържах от градина и я гледах аз август месец. За догодина живот и здраве също бих се замислила. Ще видим на какъв етап от развитие ще е. Не е леко с двамата (особено следобеди като вчера и сутрини като днес), обаче от друга страна не знам кога друг път ще имам шанс да отделя толкова време на детето си.

Али, то няма как да се справи сам, говорим за Америка, не за България. А и той също беше непълнолетен тогава. Пак добре, че майката първо подала молба до емиграционните власти да му проверят статуса, а не директно на полицията, щото тогава няма пет четири, действат на момента. На един 20 годишен в чужда страна, без близки, без да познава законите, една нощ в ареста му стига да се побърка. Направо извадихме късмет, че по този начин изобщо разбрахме какви са намеренията на майката и взехме мерки. От университета получихме почти веднага мейл, че има проверка за визата на сина ни, както и уверение от отдела за международни студенти, че пребиваването му там е законно, академична справка за резултатите от изпити и текущи проверки, извънучебна дейност /доброволческа и платена/, а след време и констатацията на службите. Вероятно и да не се беше намесил адвокат, нищо нямаше да му се случи, но едва ли майката щеше да премести дъщеря си. Ръководството на университета/колежа държи много тясна връзка с родителите, плюс това международните студенти имат специален съветник /един на 12 души/, който им е 24/7 на разположение за всякакви въпроси и им знае и майчиното мляко, дето се вика. Та ако не той, пиленцето всичко щеше да изпее, няма скрито- покрито. Хехе, можеше и по- лошо да е, ако майката и бабата случайно го бяха харесали, а той да няма никакви намерения за сближаване
По тази причина много се зарадвахме и направо си отдъхнахме, като разбрахме за наша Маша
Вярно е обаче, че и двамата споделят /къде доброволно, къде изкопчено с хитрост/. Не мисля, че заслугата е моя, явно са такива по природа, за ужас на половинките си

Понеже масово майките се оплакват по отделните теми, да не остана и аз по-назад

Като цяло децата от квартала са добри. Повечето са от стабилни семейства с двама родители, има доста заможни, както и не толкова, но пък повечето родители се стараят да дадат най-доброто за своето дете. Има обаче една групичка, на които аз съм лепнала етикет гамени. Лошото е, че всички са някак омесени. Не може да кажеш, че добрите и недотам добрите деца се делят. И след като са по-големи съответно са супер интересни за Мария. Например един татко научи децата да играят монополи. Мария често присяда до тях, за да ги гледа. Буквално не може човек да разбере, че има дете. Много голям интерес предизвикват този тип игри в нея.
Оплакването ми е, че последните две седмици Мария успя да обогати речника си с епитети основно от големите деца Докато нашите бяха на море, Мария беше най-доброто дете. Прибраха се те, дойде братовчед ми, семейни приятели и всичко това в един ден. Мария искаше очевидно да предизвика интерес и се започна с безобразно поведение. Лиготии, тръшкане, рев за всяко нещо и речник.
В понеделник бяхме до обяд с наша семейна приятелка. Мария игра, тича, скача - всичко точно. Беше на люлката и я подканих да си ходим. Помоли ме за още малко - Ок, дадох й време, защото го бях предвидила. Отново я помолих и тя моментално тръгна. Изпревари ни и се спря преди входа. Обърна се и с мазна усмивка ни каза "Тъпачки, идвайте!". Понеже не й беше много добра артикулацията, не успях да проумея в първия момент казаното. Мария го повтори и земята под мен се отвори. Почувствах се обидена, нарадена и провалена като родител. Преди това е имало пак дразги между деца, но Мария не е скачала толкова срещу някого. Поех въздух и се прибрахме вкъщи. После говорихме и отново, и отново, и отново.
Следобед пак бяхме долу. Мария беше на люлката и видя едно дете да кара колело. На всяко люш му подвикваше "Здрасти, С.". В един момент момчето дойде и се оплака, че тя го дразнела Мария не беше чула неговото "Здравей!" и е способна да повтаря едно и също докато не получи вниманието. Защитих я, че просто иска да го поздрави, което си беше и самата истина. После какво се завъртяха, уж се скупчиха и играха 4-5 деца и Мария ми се оплака как я нарекли "пръдня". Това беше поредната дума, която добави в речника и я използва в най-скоро време
На другия ден целия предиобяд обикаляхме, бяхме надалеч. Мария беше слънце Изключително добро, внимателно дете, играещо и занимаващо се. Бяхме на площадка с много по-малки деца - проблеми никакви! Симеон огладня по-рано, ревеше с пълно гърло и буквално на бегом се прибрахме. Следобед обаче имаше пак тръшкане, мрънкане, рев...
Бяхме на чиста молитва на наши приятели. Отидохме пеша до църквата - аз, Мария и Симеон. Мария беше предупредена да се държи прилично и да спре да ме излага пред хората. Никакви проблеми! Вътре в църквата стоя до мен, поглеждаше към Симеон да не се разплаче, навън си игра... Върнахме се пред блока, завъртя се едно момиченце и в един момент детето дойде и ми се оплака и очевидно не й беше никак приятно. За пет минути! Опитах се да защитя Мария, обаче нямах думи, наистина не знаех какво да кажа. То нямаше такъв шанс. Просто казах на детето да не й обръща внимание. Прибрахме се, разпитах Мария как се казва детето, тя ми каза. Попитах я как е нарекла. Мария ми се хилеше насреща. Питах я дали е нарекла така и тя си призна. Яхнах метлата Мария не го очакваше. Наказах я, навиках й се! Казах й, че няма да отиде вечерта на гости и така и направих. Не ми се береше отново срам
Чувствам се смазана! То е ясно, че е период, ама хич не ми е приятно. Толкова съм се старала да научава, да знае, да може различни неща и в един момент ми се подкопават всички усилия и целия родителски авторитет. Такъв срам скоро не съм брала! А нейният рев ми докарва зверско главоболие. От най-малкото нещо изкривява уста и рев, викане, сълзи, сополи...
Днес тръгна без никакви проблеми на градина. Майка я заведе. Много се надявам нещата да си влязат пак в познатите рамки.

за съжаление но и за щастие, децата са като попивателни. Да те успокоя, че ще започне да учи и хубави неща от по-големите съкварталци, тя е любознателна. С твоята реакция, със сигурност ще почне да отличава хубави от неприятни думи, това което правиш е достатъчно.
В моя квартал имаше само по-големи момчета. Верно е че от тях се научих да псувам, но... единият журналистика, вторият политология, третият ПР, четвъртият психология- останали са ми знания и книги, препоръчани филми, речник.... всичкото това от тях.
Чисто физически станах по-смела, по невързана в ръцете- все ровеха по колите, моторите, колелата.
Та по натам ще има и светла страна на това общуване, само да минат още няколко години.

Какво да ти кажа, Али, пека се на този огън вече трета година.
При нас епитетите бях изцяло насочени към мен, внесени отвън и употребени в подходящ момент.
В началото реших да не обръщам внимание, взех го за период, който ще отмине и ако не акцентирам много на това, ще мине и замине, т.е да не се издавам, че се впечатлявам толкова много, колкото всъщност съм.
Да, обаче не се оказа период(или ако е такъв още не му е дошъл края) и не мина и замина.
Имаше време, около година, супер тежко го изживявах.
После смених тактиката и реагирах по-остро, но и това не даде ефект.
Като цяло, за всичкото това време, се натрупа в мен едно усещане за несправедливост, което определено ми оказва влияние и реагирам пресилено в някои ситуации.

Изненадващо баща им реагира много остро преди около месец на едно изпълнение и то от Сами(да и той тръгна по същата пътека и може ли иначе?!), при което Сами тотално забрави да използва тези епитети, които ръси Симеон, буквално от раз, знае колко лоши са тези думи и че са напълно забранени.
За Симеон ефектът беше около 3 седмици и от седмица сме пак в изходна позиция.

Той е вече голям и следва да е наясно какво говори, аз пък станах лек непукист,първо защото ми омръзна да се потискам на тая тема и второ, защото някак"свикнах".

Та от всичко, което съм видяла и чула досега и последствията в различните ситуации, съм си направила извода, че най-лошо е да го приемаш лично. По-скоро трябва да бъде като поглед отгоре на ситуацията, да се абстрахираш от факта, че тая дума е казана по твой адрес от собственото ти дете.

Аз като ви казвам, че моите, кОлтурни, Ентилигентни, с американски магистратури, на 36 и 29, ползващи лавандулови чаршафи, на мениджърски позиции, за ужас на двете /вече/ Марии се наричат взаимно "Глупако", "Тъпако", "Идеоте" и в изблик на нежни чувства аз ставам "Простакеса", вие се хилите И едно време нямаше "такива" детски филмчета, само в Руски вълшебни приказки  се срещаше един Иванушка Дурачок и той им беше символ на мъжки просперитет, та нямаше начин да ги разубедя, че е обидна дума, това също го знаете, нали?
Само да добавя случка от последното им събиране за РД на майка ми - брат ми, двамата хубостници, братовчед ми /учител по френски и на разни други позиции в международни организации, синът му /завършил в Сорбоната/ и другият братовчед /известен юрист/ се надцакваха с псувни и тяхното тълкуване. Особено съм горда, че НИ2 няма начин да бъде надминат, при положение, че е играл със сърби в отбора. 
Изводът от цялата работа е, че най за съжаление са германците, една свястна псувня нямат и по този начин ощетяват децата си емоционално.
През това време Родният с племенника- многоженец и всички жени и баби си говорехме за любов и учение, та нямаше последствия.
В едно определено време спират да говорят "думичките" пред хора и много добре създават вид на изключително добре възпитани. Иска се търпение...

То нали все трябва да ги научи и тея думи, от теб зависи дали ще ги употребява. Аз до ден днешен се потрисам когато някоя мацка или мадама каже "ебавам се" не е допустимо за мен, ама ми е закодирано от майка ми, такава дума не смееше да се употребява вкъщи. Тя майка ми е крайна де, на единия братовчед когато нарече баба си посерка му сложи лют пипер в устата и той никога повече не повтори тая дума и цял живот си спомня. Та ясни правила, че тея думи не се ползват, неизбежно е да ги научи

Цитат на: svekarva в 02.09.2017 08:47

Изводът от цялата работа е, че най за съжаление са германците, една свястна псувня нямат и по този начин ощетяват децата си емоционално.

Имате си те една думичка и я използват много добре и децата им от около 5 годишни, та не ги мисли

Има светлина казваш в тунела.

И аз така мисля, че трябва да се говори и да се насложи в малката главичка колко не е добре да се говори така, макар видимо да няма ефект на момента и да се чака....и да не се приема лично.

П.П Булче, аз го разделям на две тоя случай, дали ги говори по принцип и дали ги говори вкъщи, към мен или някой от семейството.
В нашият случай, навън е света вода не напита, а вкъщи си позволява срещу нас така да говори, първо срещу мен, после срещу Сами, а от време, на време, но рядко и срещу баща си.
И повярвай ми никак не е приятно, меко казано. При положение, че никой в живота ми досега не ме е наричал така, а собственото ми дете го прави... , но ето на това му казвам да го приемеш лично.
Иначе аз не съм фен на тези крайни мерки, макар понякога да изгарям от желание да му дам хубавичък урок.