Ехааа, ама вие си имате вече голямо бебе, щом си "разговаряте"

Повръщането и хълцането наистина може да е от преяждане, в началото и моята госпожица също повръщаше при оригване и бях намерила по-щадящ начин да я изправям без да и натискам коремчето. Пробвай и ти - може да се получи

Чакам с нетърпение да ни покажеш малката бъбривка

Мислех да не коментирам поста на rtintcom, но не мога да се сдържа - не само е възможно да се даряват стволови клетки, но е и съвсем възможно да се използват от човек, който не е близък роднина. Аз дарих успешно и без драми моите стволови клетки, комуникирайки със същата дама, упомената в статията  .

Ние съвсем се изгубихме За съжаление не само от хубави емоции. С моят съпруг изкарахме страхотен грип. Първо той, командировахме го при техните, но вече късно. На другия ден и аз се бях тръшнала с висока температура, а после и с кашлица. Междувременно беше минала имунизацията на малката и така се забавлявах сама с малката, че думи нямам. Изумена съм, че имаше болни родители на консултацията Беше много трудно, но най-после си стъпих малко от малко на краката. На всичкото отгоре личната ме вбеси, че ми каза по телефона "Ами то още първи ден... (мрън, мрън, мрън)... Парацетамол, спираш да кърмиш и даваш няк`во АМ". Добре, че личната на Мария ми предписа лекарства и ме насърчи да кърмя, та нещата се оправиха. Не съм си гушкала и целувала детето от повече от седмица.
Иначе поне Мария е добре. Вече е 6,300 кг, но сантиметрите не можаха да й ги измерат точно. Просто тя не се спря Когато й биха имунизацията заплака, но веднага след това започна да се смее и да гука на лекарките.
Преди всички тия емоции изкарвахме страхотно. Има още роднини от други градове, които не бяха виждали малката и ни бяха на гости. Общо взето имаше маратон - Мария заспива на едно място, после сме на друго, а за следващо хранене на трето Днес ще се заема да ви покажа колко сме пораснали
http://farm6.staticflickr.com/5471/12287542586_9999394872_m.jpg
http://farm4.staticflickr.com/3724/12287013625_c8eeb295c8_m.jpg
http://farm8.staticflickr.com/7400/12286992335_089151da1a_m.jpg - вижте ни големите бузи. Шапката й е подарък от свекърите и ми е фаворит
http://farm8.staticflickr.com/7370/12287421974_50661440f5_m.jpg

Брей, че сърдито гледа мадамата Али, другите снимки не се виждат, ама ви бием по бузи да знаеш - всеки ден стават все по-големи

Аличка и аз не виждам снимките. Много кофти с тоя грип и аз все се страхувам да не си го лепнем. Браво за кърменето, че сте се преборили. Бузанка е мадамата пу пу пу

Хехе, много и отива розово! Ама и муцунката и си я бива, така заплашително е погледнала  ...

Пуф, да му се не види! Два дни падна борба с техниката Ще пробвам пак да кача снимките и явно ще трябва да компенсирам с допълнителни

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436
Ето линк. Много ми се искаше да видите сиво-сините очи на малката. Дано този път стане. Паролата ще я пускам на желаещите на лични.

Да, очите и са прекрасни! Хехе, имате си нова косичка, руса Барби май ще е

Реших, че днес в това дъждовно време е моментът да ви разкажа малко за нас
Ние сме се побъркали по идеята за ново жилище и това отнема огромна част от времето ни. Не че обикаляме толкова по огледи... Просто се налага почти всичко сами да проучваме. Агенциите старателно ни късат нервите с обещания "Ще се обадим" и чакаме.... Или пък не могат да ни дадат адекватна информация - апатаментът с ТЕЦ ли е или без/ къщата с канализация ли е или без и т.н. Поне малкото човече още няма нужда от отделяне в самостоятелна стая, та уж имаме време.
Мария от ден на ден тарикатее и то много Имаме нови номера в репертоара. Преди време старателно риташе, за да се отвие цялата. Сега започна да се завива. Хваща одеялото и... през глава. После като го дръпна надолу се хили и цирика. Нещо нашето бебе не ще да гука Няма нищо общо с нормалните бебешки звуци. Всичко е едно невероятно пищене и колкото повече шум вдига, толкова е по-доволна. Ако се успокои, или е заспала, или прави друг номер. Хваща одеялото, дърпа го нагоре и го ближе. Това е най-вкусното нещо след ръцете. Гризалките не ги иска още. Обича меки неща - има един плюшен жираф, който редовно гризе през врата.
Къпането протича по подобен начин - цирикане, ритане и близане. Вече прави опити да кара водно колело. Пробва да пие вода от коритото. Като я обливаме, започва едно облизване и плезене
Другото нещо за хвалене е, че мина последната от тежките имунизации. Този път дори не я отнесе на сън, та може да се каже, че минахме без странични ефекти. Дори на плака. Мария е станала 7,450 и 65 см и това беше преди 10-тина дни. Кошът на количката почти не я събира вече. Не знам как ще преодолеем още 2 месеца.
Качвам малко снимки на Черупчето Нещо много се омагьосва като види апарата и почти не мога да я хвана усмихната. Намерихме гъдел и от 2 дни правим опити за клипче. Смее се с глас и чак се задъхва и ме хваща за ръката. http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436
Сега отивам да видя колко са пораснали бузите в темите на другите

О,Мария е голяма кокорка.И явно е голяма закачка,щом владее техниките на звиване и хилене след това.
За гризане на одеалото няма да ти казвам,че у дома Явката с това се приспива.Той не смуче биберон ,не го кърмя и общо взето е пристастен към одеалото си.Аз не се впечатлявам.Братовчед му тръгна на ясла пък с възглавницата си хахахаха,така че всичко е нормално.
Браво за колелото.На колко месеца е всъщност Мария ,защото нямаш лентичка?

Фийби, Мария се роди на 23 октомври, т.е. 4 месеца и половина е някъде. това с възглавницата ме съсипа.  Сещам се за приятелка, която обясняваше как в градската Градина видяла дете да влачи маркуча на прахосмукачката и реагира, че само това не са разнасяли. Кой знае какво нас ни чака

Ох и аз се смях ,но майка ми ми казва да не се смея ,защото усещала Явор как ще ходи с одеалото на ясла хахаха.Незнам дали е по добре от биберон,но ще го преодолеем.
Датата е супер - брат ми е роден на 23,10 и си е абсолютно скорпионче.казвам го ,защото си е малко междинна датичка

Много е сладка синеочка Мария. Това с одеалото много ме разсмя, явно ще е мадама с чувство за хумор А мерките ви са направо манекенски. За коша не се тревожи и без това скоро ще минете в летния

Alichka, радвам се че писа. Това с апартамента не е лесна работа.Гледахте ли в Оазис 3 в Кичука.
Мария е една сладурка и изглежда доста си ви забавлява. Имам приятелка, чието момиченце е почти на 6 годинки, а все още си смучка одеалцето. Казва, че само така се приспива и успокоява. На градинка обаче не ходили с него.
Хубаво, че са ви минали тежките ваксини, нашите тепърва започнаха.

Еха как си минава времето. Аз все се каня да звънна да се видим и то все се разваля времеко като се наканя. Но като стане топличко няма как да изтървем! Може да си направим сбирка на форумските мами от Пловдив!
А Мария много е пораснала и като я гледам добре си папка! Освен папкането как сте с обръщането? Въртита ли се вече? Опитвате ли да пълзите? Как и кога мислиш да я захранваш?
А за апартамента ... много зависи какво търсите и естествено до какви пари. Но си е трън в за*ника. Все пак скоро сме минали по тоя пък, та ако има нещо може да питаш!

Аз напоследък само с канене си оставам... с Пънки се каним от месеци да се видим. На лято може и да стане А за среща с форумски мами съм много навита.
За апартамента - ние не искаме ново строителство. Тесни, многоъгълни стаи, убийствени цени, плащаш за общи части и то не малко пари и най-често остават да се продават първи или мансардни етажи. Луда работа е - имаме претенции и като за квартали... Сега като се заговори, че ще се вдигат цените и вече взеха, че ги повдигнаха. Не виждам с какво основание Та оттам се прехвърли идеята за къща. Така и така ще се дават пари, поне да си заслужава. Мен ме е яд на агенциите, че не могат да ми отговорят на питанките, не ми вдигат телефоните, а с малко дете вкъщи не мога нон-стоп да звъня. В крайна сметка си имам и аз задачки
Ние се смеем на чуждите деца, обаче като ти дойде до главата хич не е за смях Баща ми например много се нерви, когато в хипермаркетите чуе дете да се дере от яд, че не са му купили, ако не целия, то поне половината магазин. Е, съдбата му се присмя и го дари с вресливо внуче. Шегуваме се, че тръгваме ли си от тях, комшиите ще са с бонбони на вратата - да почерпят за тишината. Единственото, което шашва Мария и я спира, е когато мъжът ми се разпее. А той, повярвайте ми, не пее добре, въпреки самочувствието си. Освен като певец се изявява и като текстописец и композитор, та песните са повече от абсурдни Поне е весело!
Вале, ваксините ме притесняваха с това, да не отключат някакъв вроден проблем, за който да не знаем предварително. Не са малко тези случаи, но поне всичко премина гладко.
Пънки, аз вчера надникнах във вашата тема... Шашнахте ме със способности! Ние още сме само на етап гимнастика и "пълзене" (по-скоро пръхтене по корем). Малката още не може сама да се обръща, но с моя помощ успява. Засега е като костенурче - само надига дупето и се озърта. Мислех още преди месец да започна със захранването, обаче педиатърката й ме спря. Предполагам при следващата консултация в края на месеца ще започна. Това ми се вижда супер непознато и трудно - сокове ли, пюрета ли... От кое по колко, кога, как. Ще взема да изчета цялата тема за захранването.
Аз имам друга питанка към вас - на колко трябва да стане едно бебе, за да му се пробият ушите? Много искам да  сложа обеци, но ми се струва рано. После пък ще е проблем като се пипа по ушите