Леле, 8-ми месец  Как бързо минава времето през бременността на другите.
Радвам се, че всичко е наред с теб и бебо. По всичко личи, че на Мария ще й се размине шарката.
Честити нови придобивки 

Цитат на: alexandrova_90 в 11.04.2017 15:29

За сезоните си спомням един календар, който Ина беше правила за Марта.. Имаше дори и сезонни плодове/зеленчуци.

Да, и него го имаме. Страхотен е   Не знам - в момента е в период всичко сега и веднага.
Смешно е, че бърка обед с вечер. Ако е предиобед - всичко е днес. Следобед не е днес, ама не е и утре.
Вчера се возихме на рейс. Когато се приготвихме да слизаме, казах на Мария да се държи. Обаче - не, за мен да си хване. Една жена я хвана, за да не падне. Мария моментално я покани на гости в баба си. Щяла кокона да готви вечеря (демек обяд), да сервира... С майка после се скъсахме от смях, че ние сме й малко и затова Мария си кани гости.

Ехаа, 8 месеца! Супеер! Близнаци...
Първите бебешки дрешки са много сладки.
Честито за бебето на братовчед ти.
Пази се! Целувки на Мария и скоро да си я взимате при вас. 

Хехе, аз все забравям, че съм имала взимане- даване само с момченца, а те по рождение са по- добре ориентирани във времето и пространството. Малкият бъркаше вчера и онзи ден, както и утре  и други ден, но то си я за бъркане .
За нея е по- важно събитието /какво ще стане/, отколкото времето /кога ще стане/, затова обръща цялото си внимание към него. Малка е, ще се научи и на второто

Всичко вкъщи вече е боядисано, измито и изчистено. Пазниците минаха динамично - освен с роднински срещи и с голямо бърсане. Майка онзи ден ми предложи да дойде да мие прозорци и се ококори, когато разбра, че аз съм ги мила, докъдето стигам, а ММ - останалото. Голямо пръхтене беше от моя страна! Признавам!
От понеделник Мария вече си спи вкъщи. Много е смешна, защото попива всичко, което сме обсъдили. Например, че двете стени ще са в зелено - по-момчешко заради братчето й, две стени - в лилаво, заради нея и лилавата й вълна от година насам. Имахме перипетии с латекса. Зеленото не беше светло тревисто зелено, а тъмно и отровно на нюанс Лилавото и то се оказа, че не е никак светло, а много шукаритетно! Купихме още доста бял латекс и радреждахме. Сега цветовете са наситени, но поне не толкова натрапчиви и отровни. Е, имаме си латекс за боядисване на още една детска от 15 квадрата... Мария обяснявала на баба си как зеленото на нейното братче било много силно, обаче нейното лилаво било добре Много беше смешна, защото с глезене и преправен глас питаше къде й е гардеробът, докато гледаше към старото му място.
За да вкарам всичко в ред, извадих абсолютно всичко бебешко. Цял ден сортирах и преглеждах дрехи. Както моята кумица се изрази за снимката, която й пратих - Гардеробът е Междувременно осъзнах от какво ще имаме нужда и днес ще се заема с разглеждане по сайтовете. Почивните дни ще направим една разходка с майка по магазините.

Ред е да се оплача - Мария ми къса нервите. Очаквах, че по време на гостуването ще се глези, няма да слуша, ще се тръшка и тн. Нищо такова! В майка и татко се е държала много прилично. Те се изморяваха, но не се оплакваха от непослушание. По време на празниците също не беше проблем. Обаче сега е нещо отвратително! Мрънкане, тръшкане, настояване за глупости, тестване на всяка една граница. Най- ме е яд, че знае кое не трябва да прави и го прави, за да види дали ще мине номерът. Три дни само се карам и разправям с нея. Колкото и да се опитвам да обяснявам - ефект нулев. Говоря ли спокойно, тя се врътва и изчезва, а аз нека си говоря след нея.
Вчера например исках да тръгваме от една детска площадка и да дойдем на нашата, защото трябваше да се видя с ММ и с татко. Майка беше с мен. Както Мария не искаше да тръгва, така и хукна. В един момент аз не можех да я гоня, баба й с торби натоварена, на всичкото отгоре няма грам глас и не може да я извика, а Мария търчи към улицата. Така креснах, че сигурно през три улици ме чуха Точно вчера майка се мъчеше да й налива акъл, че като се роди бебето и Мария ще трябва да е до количката, да не се отделя от мен. Вечерта баща й беше побеснял като разбра! В магазина през цялото време Мария мрънкаше за някакви неща, които искаше. На касата  казах, че не може близалка, а някакъв дъртак след мен имаше наглостта да каже, че може поне една и Мария гледаше с надежда. Излях си цялата злоба, насъбрана в мен и го срязах, че НЕ МОЖЕ Вечерта Мария беше наказана да не й разказвам нищо преди сън. Странно, но го прие без много ропот. Има надежда!

Вчера ми беше и много крив ден като цяло. Бях излязла навън, когато видях, че ми пише на вайбъра жената на братовчед ми. Не знам какво ме накара да прочета всичко това в най-неподходящия момент. Нещата при тях не са били наред и са й правили кюретаж. Много ме засегна това Едва смогнах да се прибера, за да говорим. Тя се мъчеше да се успокои с това, че по-добре така, отколкото да имат увредено дете. Въпреки всичко е много зловещо това да се изживее като първа бременност. Болно ми е и страдам, защото тя като човек и като жена не заслужава да минава през това. Уникална е След като баща му почина, братовчед ми беше в черупка години наред. Тя беше човекът, който го извади от това състояние. Братовчед ми и леля също имаха нужда спешно да изживеят нещо хубаво, а не поредното изпитание. На всичкото отгоре са разбрали в деня, когато големият ми братовчед трябваше да има рожден ден. Болно ми е, криво ми е, а не знам как да им дам сили и кураж занапред, а това са най-близките ми хора

Али, не знам дали ще те успокои, но Моника е в същия етап като Мария.Общо взето е говорими, не ми пречиш.Прави си каквото си знае.Опитах се да я накажа, но тя не го приема като наказание все още, не и липсва това което и отнемам, не го разбира така.И за това към момента прецених, че няма смисъл.За сега действам ултимативно.Правиш това или няма да правим еди какво си.най-често използваните от мен ултиматуми са няма да гледаш песните на Елза, няма да има бонбон, няма да играеш с еди кой си.Това за сега действа.не казвам, че съм права, но така ме слуша макар и минимално.Реално е много добро дете, но като и прещрака нещо е ужасна.Има дни и дни.при вас с раждането на бебето ще има пик на ревност и на привличане на внимание, ще трябва да си подготвена, че тогава това ще се умножи по 100.Видях го с племенника си.Така че търпение и здрави нерви и много ама много говорене.Защото маймуните разбират и помнят.онзи ден ми изреди всичко което съм и казала като не ме е слушала.Всичко, аз останах втрещена.

Али, приятелски съвет от мен:
"Вечерта Мария беше наказана да не й разказвам нищо преди сън. Странно, но го прие без много ропот. Има надежда!"
Това е работещ, но неправилен подход.
Децата вечер се кротват, съответно ни лук яли, ни лук мирисали, приемат наказанието, но за тях то е несправедливо, защото нещата, които са се случили преди да отидат в леглото, са някъде там, в неясното минало, преди 100 години, това първо.
Второ, детето вечер трябва да си ляга с положителна нагласа, през деня било, каквото било, точка, слагаме чертата и ритуалът за лягане е съвсем отделна тема. Детето да заспива с усмивка.

Лично аз много, много пъти съм прилагала този метод, защото в края на деня съм супер изморена, а Симеон, в стремежът си да отложи лягането, ми вади нервите с пинцета, сякаш през деня малко ми е било. Наказвам го с приказката за вечерта, той го приема и за мен най-сетне има почивка, но дори да знае, че наказанието е заслужено(защото вече е голям, преди явно страдаше от тази работа), заспива с огорчение.

Мари, не се бях замислила за вечерните наказания . То важи и за всички ни, във всяка възраст, трябва да заспиваме с позитивна нагласа. Ще се опитвам да стискам зъби и да не се "разправям" с никого преди сън
Аз съм също против отложеното наказание по принцип, каквото било, било. Ако не е в момента, то не действа. Май в повечето случаи действам като Маги, превантивно - а си направил това, а ще ти се случи това . Като Настрадин Ходжа, дето си биел предварително децата, ако евентуално счупят делвата. Пък ако не я счупят, все ще им е от полза един бой
Да, помнят и схващат всичко калпазаните, ако и да се правят, че не чуват. По- късно ще почнат да ви режат със "стига си опявала, знам" обясненията и говоренето, но има време за това . Сега трябва да сте една крачка преди тях за каквато и да е беля и да я гледате и откъм смешната страна, че да не си косите нервите
Али, много съжалявам за семейството на леля ти. Има такива моменти - лошо след лошо върви... Нищо не можеш да направиш наистина, достатъчно е, че е поговорила жената с теб и е споделила, че ти има доверие и че те чувства близка за толкова лични неща.

Точно така е, всички трябва да сме позитивни преди сън, а често след такива случки децата са тъжни, а родителите гузни, защото като се укротят нещата, всичко изглежда различно.

Колкото до вечерното наказание, то не е закъсняло, защото например е свършил куп нещата точно преди лягане, просто си е наказание, а за това че нещата са се случили отдавна има в предвид, че всичко е било до влизането в банята, от къпането до лягането е минало много време за децата и това което са правили преди това е минало бешало....


П.П Пиша, докато върша и други неща, та ако има нещо несмислено да не се чудите

Цитат на: магито в 20.04.2017 09:50

Общо взето е говорими, не ми пречиш.Прави си каквото си знае.
Реално е много добро дете, но като и прещрака нещо е ужасна.Има дни и дни.
онзи ден ми изреди всичко което съм и казала като не ме е слушала.Всичко, аз останах втрещена.

Маги, просто си дописала поста ми!
Мари, много е смислено всичко, което си написала. Просто по-лесно е човек да излезе извън кожата си, а не да остане тих, спокоен и с бистро съзнание в критични моменти. Бях чела и обяснение, че човек в такива (да ги наречем) екстремни ситуации реагира по начин, който му е познат - поведението на родителите най-често. Затова се получава парадокс, че уж бягаш от нещо, което не си харесвал като дете, а в същото време го повтаряш като модел.
Заплахата нищо да не разкажа преди лягане е от малкото работещи ултиматуми. Много е гадно! Изобщо не съм на мнение, че е правилно. Да ме пита човек тогава защо го правя... Аз самата не се чувствам ОК от това нещо, защото го приемам все едно си изнудвам детето и то мен. Та се получава едно надлъгване - кой кого ще надцака. Реално действам така - закана "Не/ прави едикакво си, защото аз няма/ще...". Следва повторение, понякога, ако имам нерви, може и да потретя заканата. След това налагам наказанието - в случая, че вечерта няма да разкажа нищо. Поне накрая се старая все пак да има нежност и милувки за "лека нощ", защото иначе се товаря психически. А като спи е тооооолкова сладка Разтапя ме! Първата вечер обратно вкъщи с баща й висяхме над главата й я гледахме как спи. На легло метър на два Мария се свила в кьошето и само една рошава главица се подава
При мен успокоението е, че е въпрос на дни да се оправят нещата. Майка много се изненада от поведението на Мария, защото очакваше да е затъжена. Е, затъжена е, ама има странен метод на демонстрация. Тръгне ли криво седмицата, няма оправия Чакам понеделник - чист ден, нова седмица! Дано и емоциите около всички промени преминат вече и се вкараме в рутина. Поне за мен едно от най-важните неща за едно дете е сигурността, знанието как ще протече денят, еднообразието в онзи смисъл на думата като статукво, а не като досада. Е, запазвам си правото на надежда днес след градина всичко да е много по-позитивно

И да се похваля все пак - днес изтича карантината в градината. Няма друго разболяло се от варицела дете и засега имам един дерт по-малко.

Бях обещала да кача това юрганче на зайко - едно от заниманията им в градината. Уж гледах назад - май не съм го публикувала. Идеята е добиване на първоначални умения за декориране на вещи от бита. Мария много играе с едно от момичетата в групата - с рисунката в ляво от тази на Мария. Гледам, че те двете са се мъчили по някакъв начин да вкарат десен с кръгчета и чертички. Тези дни не са се събирали с това момиче след градина. Вчера Мария се беше качила на едната катерушка, оглеждаше се по площадката и много жално я викаше
Компанията е другото нещо, което тепърва се намества след зимата и масовото затваряне на всеки по къщите си. Повечето деца около нас са момчета. Има момичета, но две от тях са по-големи и съберат ли се - Мария е излишната. Това явно много й въздества. Третото момиче много обича да играе с Мария, но вечер рядко я водят на нашата площадка. Започна да си проличава разликата в пола, изразена в начина на игра.
Едно от новите занимания вкъщи е да се реже с ножица по контур. Мария се научи да прави квадрат. Ей така, като й стане нещо интересно, може да се занимава с дни. Просто да ти е удоволствие! Идва, търси одобрение, пита кое как, поправя, ако се налага...

Бях чела и обяснение, че човек в такива (да ги наречем) екстремни ситуации реагира по начин, който му е познат - поведението на родителите най-често. Затова се получава парадокс, че уж бягаш от нещо, което не си харесвал като дете, а в същото време го повтаряш като модел.

Ето това мъчи много майки в днешно време. Познато им е определено поведение(на майките им), не го одобряват, постъпват по същият начин с децата си и се самобичуват за това.
Не знам как се излиза от този кръг, аз също го имам този проблем.

Все си повтарям и е вярно, че всичко е период и отминава. Не бива да демонизираме децата си, макар че в определени ситуации, човек трябва да бъде много силен психически.

Али, Мария е прекрасна и е много добро дете, не че не ди го знаеш.
Всеки си има и неговите лоши дни.Предвид това, че дълго не е била в къщи и си имала някакви други очаквания,а и хормоните в момента допринасят за утежняване на ситуацията.

Съгласна съм с Мари за наказанията, както и за модела на възпитание от нашите родители.

Али,ако мислиш да купуваш нови дрешки,разгледай сайта на Джордж.Аз съм много доволна,достъпни цени,особено за новородени има супер евтини,а качеството е много добро.Първите месеци изгледах малката само с дрешки от Англия,не са мръднали,,и до днес пижамките и ромпърите са на тази марка.
  Много целувки за Мария и бебчо 

Аз малко ни в клин ,ни в ръкав де ,но да добавя един съществен момент в наказанието :наказанието трябва да е пряко свързано с ограничаването.т.е. казваш :Ако влезеш в локвата ще стоиш мръсна или няма да ти облека утре нови дрехи ,а не ;няма да гледаш филмче .Едното няма нищо общо с другото ,т.е. детето трябва да вижда прекият резултат от постъпката си .Затова човек трябва да е малко по-изобретателен ,но предполагам се свиква.

Аз точно така заплашвам.Както Фибс е писала.Тя след 5 минути е забравила какво е направила, а камо ли да помни защо е наказанието.Но реално е ако направиш това няма да получиш еди какво си.