Али, най-хубавата новина! Честито! 

Звучиш толкова щастлива и свежа, позитивна!!! Много ви се радвам. 
Той постоянно ли ще бъде при акушерките и ще ти го дават за кърмене или се очертава да ти го дадат по някое време?!

Не, Фани, той е при мен през цялото време, когато реша. Взеха го за малко - за изследвания и ваксините. После пак ми го дадоха да е при мен. Нощно време е въпрос на избор на майката къде да е бебето. Другото бебче в стаята много плаче и го донесоха майката да го гушка и слага на гърда.
Аз предната нощ спах на пресекулки 2-3 часа. От цялото напрежение и упойката снощи имах нужда от сън. И пак може да се каже, че не спах дълбоко, а дебнех акушерките кога влизат.
Маги, мерси за името на темата!

На кого прилича? Сигурна съм, че е красавец, вие и тримата сте толкова хубави, тъй че с тия гени няма как да е грозен. Ти успя да го износиш нали? В смисъл, че беше влязла в 38-ма?

Честито Али! Аз преди седмица някъде сънувах, че си родила, чак се бях стреснала, че пишеш в месечната. Ама не познах името.
Да е жив и здрав и велик Симеон!

Панде, Булче ми каза предположението ти. Както й казах - почти си уцелила. Мъжко е
Фани, износен си е напълно. Има си нокти плюс всички други показатели за износено бебе. Просто размерите на главата и на бедрото са ни подвели, че ще е по-едро бебе. По Апгар тест е записано 9, 9, 10 на листчето с името в самото кошче. Направо си е отличник!
За приликите - много е различен от Мария и пак като нея е взел черти от двамата. Просто е друга комбинация. Косата уж му е по-тъмна, но пак светлее в корените. По-рошав е от нея. Формата на главата е по-различна. Мария беше с издължен назад череп, а Симеон е с кръгла главица. Очите му са тъмносини, та нищо чудно да се изпъстрят. Татко ми е с пъстри очи, свекърва ми също. На Мария очите толкова рано не можех да ги видя хубаво. Тя беше с много силен конюнктивит и почти не можеше да ги държи отворени. Мария буквално имаше бели прозрачни вежди. До 2 годишна повече се виждаше кожичката как се бърчи в гримаса. Симеон има слетлички вежди, но по-забележими. На Мария миглите бяха като скреж - на светлината проблясваха бели снежинки. Сега тя има руси и много хубави дълги гъсти мигли. Симеон е с руси мигли - виждат се без да проблясват на слънце. Ушетата им са различни.
В същото време правят еднакви муцунки. Когато плачат и двамата смешно извиват уста. Имат и тръпчинки - малки, но ние си ги знаем. Начинът, по който ме гледат, е сякаш същият. Много дълбок поглед , не знам как да го опиша. Мария беше с тънки много дълги пръсти, а Симеон е с по-къси, по-широка, по-мъжка ръка. Крачетата обаче са им еднакви. Днес снимах крачето на Симеон. ММ се шегува 47 номер! Дано да не е като чичо си с 49-ти. А ако се вмести в 46, даже ще ни е икономически по-изгодно, ще влезе в по-ниския ценови клас.
Тази вечер бяхме с мъжа ми на терасата на болницата. Междувременно бях оставила Симеон в стаята на акушерките. После влязох, за да си го взема. Е, от вратата си го познах! На мама гарджето!!!
Тони, беше ми много странно да си гушна двете дечица. Просто като направя равносметка колко беше трудно да стигнем до тук... Имам чувството, че много време мина и много път извървяхме. Много се променихме и ние с ММ. Днес за ужас на всички лекари и напук на хубавия празник тук бяха все тежки случаи. Много болно ми стана. Много ги преживявам подобни неща.

Али, прекрасно описваш всичко!Прегръдки!

Али, много ти се радвам колко си щастлива. 
Една сбъдната мечта. 
Да нацелуваш малкото и голямото човече. 

Али честито ви бебче.. Нека бъде жив и здрав малкия... Много да ви радва и да го слушкате..
Бързо да се възстановиш.. Целувки и прегръдки..

Благодаря ви! Много сте мили!
Джоси, ще се радвам да наминеш през месечната и да разкажеш за теб
Готвя се за големия ден - утре ни изписват и ще е дандания. Отсега родата леко ме ядосва, че всяко нещо през мен минава и се координира. Все едно знам точно в колко часа ще ме изписват...
Досега бях на СПА. Демек си мих косата, епилация и такива дребни неща. И понеже кръвното ми е ниско, ходих да се къпя не в нашата баня с душ кабина, че ще ми стане лошо вътре, а в тази на етажа, където е огромна и с джакузи вътре. Роклята ми, обувките и дрешките за Симеон са приготвени. Голяма организация за 10 минути врътня, снимки, прегръдки.
Този път отново исках запис на раждането, къпането и изписването. Раждането го изгледах на живо - не знам дали споменах. Виждах отражението на корема ми в една от лампите по тавана. Няма толкова интересно и магично нещо!!! Изобщо за секунда не ми е било страшно, гнусно или нещо подобно. Напротив - не можех да откъсна очи!  Ще разказвам подробно, но на спокойствие от вкъщи.
Сега се учим на кърмене. Първите дни Симеон заспиваше на всяко сукване. Вече е по-уверен, има повече сила, знае какво да прави. Обачееее... как боли на моменти! Все още стиска, не обхваща винаги хубаво гърдата, дърпа. Но от хранене на хранене е все по-добре. Мога да кажа, че е спокоен. Да видим утре вечер с какви емоции ще остане в историята.

Как работи бебешкият организъм
Преди кърмене тръгнах да сменям памперса. Симеон беше наакан. Измих го на мивката и в един момент усетих как нещо текна между краката ми - напика се! И мен опика, и хавлията си, и кошчето си опика, и пода... Санитарен полуден! Оправих всичко и седнах да го кърмя. Наака се

Ами здраво детенце, какво друго да прави Да те маркира човекът, да си те познава и да не те грабне някой друг бебок

хххаха е да видиш как е с момченце.... като фонтанчета са ще се научиш като сменяш памперс винаги стария да го оставяш върху пишлето

Последната пълна седица, в която бях бременна, премина динамично. Исках да свърша максимално много неща, защото нищо не се знаеше. В понеделник – на консултация, вторник – ходих до болницата, където док и друг лекар си правиха „разкрой“ накорема ми, петък – пак при док... Първоначално идеята беше датата да е около 1-2 юни. Говорихме с моят лекар и той ме пита за настройките ми. Нещо, което мен лично много ме дразни, е това безумно планиране и криви сметки. За Мария също не беше мое решение кога да се роди. По-скоро казах на док, кога не бих искала да се ражда и той определи дата, спрямо графика си. Сега положението беше подобно. Док реши – 1 юни!
Всичко хубаво, но при прегледите за разкритие се установи, че нещата отиват вече към раждане. Матката е била много напрегната и трябваше да се побърза. Док не искаше да се случва всичко в последния момент, по нощите, да се търчи, бърза, да се сформира тепърва екип... Явно имаше предвид и конкретни колеги – втори оператор, анестезиолог и тн.
И така спретнах багаж и в понеделник следобед ММ ме закара в болницата. На излизане от входа гледах да се изсуля и да не ме види никой със сакчето. Е, видя ме – комшията, който ни каза за апартамента, този, който ни е най-близък, този, с когото споделяме много неща. Нищо не ни пита. То му беше станало ясно. Поне ни видя човек, който ни е на късмет.
В болницата ми взеха изследвания и ме настаниха в стая. В същата стая настаниха и жената, която щеше да е първа сутринта, а аз по план – втора. Почти цялата нощ не спахме и двете. И на двете душиците ни бяха свити. Тя беше със секцио, но с пълна упойка след опити за нормално раждане и заклещено бебе, а в последствие с много тежко възстановяване. Аз – ясно е... С всички неизвестни, които ми предстояха, нямаше как да съм спокойна. През нощта обаче чухме звънецът в болницата. Пристигна жена за нормално раждане. Докато ходех на сутринта напред-назад, усетих, че робата ми е мокра. В първия момент помислих, че е от лепенките по абоката, но се оказа, че коластрата ми е тръгнала. Нещата се проточиха и уж към 10, аз в 11 излязох отпред пред отделението, за да кажа „Дзак!“ на ММ и майка. Този път делегацията беше в по-камерен състав.
Влязох обратно и ме вкараха в познатата вече зала. Там бяха сестра, анестезиологичната сестра, анестезиологът, акушерката, педиатърката, док... В следващия момент – дежа вю! Акушерката погледна случайно през прозореца и се извика – Вдигат колата на Г...в (вторият оператор). Предният път беше колата на акушерката. Хукнаха да му съобщават. Докторът беше излязал, за да си спасява колата, а отгоре на отворен прозорец се започна:
- Фиу, фиу, бай Иванееее! Е, днес бай Иван няма да черпи.
- Защо? Та той почерпи, ама не нас, а тия с паяка.
- Отекоха кебапчетата, няма да черпи.
- Бай Иване, колко се бръкна...
Такъв вътрешнозаводски хумор се изля – скъсахме се от смях всички.
Седнах на ръба на масата, анестезиологичната сестра протегна ръце към мен и ми каза да се облегна на нея, буквално да легна на ръцете й. Обясняваше ми какво прави анестезиологът – почисти ме, опипа прешлените, сложи локална анестезия, а после последва това малко стряскащо бодване. Не че боли, ама не виждаш какво ти правят. Помогнаха ми да легна и в този момент усетих как ми изтръпнаха пръстите на краката. Сякаш цял мравуняк пропълза нагоре през колената и стигна до под гърдите. Казах им, че упойката вече действа. Акушерката ми сложи катетъра, което се усети, но без болка. Да живее обезболяването! Пристегнаха ми краката с колани, сложиха ми апарата за кръвното.

Лежах с разтворени ръце, докато акушерката започна да ми почиства корема и погледнах нагоре. В този момент видях нещо, от което повечето хора би ги втресло – видях перфектно отражение на корема ми с цялата татуировка, горе на една от лампите на тавана. Виждах ясно всяко движение на акушерката. Не знаех дали ще виждам това, когато ми сложат паравана, но не можех да откъсна очи от тайното ми местенце.
Стана дума как ще се казва бебето и док реагира за царското име и как давали награда, ако си кръстиш детето на някой хан. Наскоро имали бебе Кубрат, а някой реагира, че сигурно е на Кубрат Пулев. Жените реагираха, че може да е известен, ама бил „проЗт“ и със сплескан нос, а анестезиологът каза, че без да е боксьор и той е със сплескан нос. В шеги и закачки продължиха подготовката, сложиха параван, сложиха и покривалото над мен. Погледнах нагоре и отново виждах лампата.
Започнаха! Чувах как тракат с инструментите, виждах как са се надвесили над мен, виждах разреза, виждах малко кръв... Нищо необичайно! В един момент започна голямото дърпане и бутане по корема. Анестезиологичната сестра само каза, че ще ме понатиснат под гърдите, за да помогнат на бебето да излезе. Докато го казваше виждах и усещах вторият лекар как ме натисна силно точно под гърдите. Анестезиологичната сестра каза „Главичката се подаде!“ и в следващият момент видях Симеон! Видях как го извадиха от мен! Видях как се е свил на топка. И най-важното – веднага изплака!!! В 11:37 пое глътката въздух. Чувах го, виждах го! Той плачеше, аз също! Няма друг такъв плач, който да разнежва – толкова е крехък, невинен, неуверен още.
Оправиха Симеон, междувременно наблюдавах какво правят лекарите върху мен. Чувах как говорят и колко много се стараеха да прихванат хубаво кожата, да направят добър шев. В следващият момент ми дадоха Симеон. Гушнаха го в мен, а той беше една малка бяла топчица. Цунках го, галех го с лице. Видях, че и той има нокти както и Мария. Беше доносен, изплака веднага, не беше задушен като Мария. Беше беличък, с коса и ми се струваше много, много малък. Очаквахме доста по-голямо бебе, а той се роди по-малък от Мария на килограми и на ръст, но пък по главичка и бедро беше с по-големи размери, откъдето е дошла и заблудата.
Забравила съм какво е да имаш толкова малко бебе! Растат много бързо и буквално сега гледам всяка минутка как се променя. Даже вчера със свекърва ми се бяхме надвесили над него и изучавахме всеки детайл. Колко е различен и колко е еднакъв с Мария на тази възраст. После и педиатърката ни го оглеждаше и му се радваше.
Изнесоха Симеон, за да го покажат на ММ и на майка. Голяма радост е било, голямо снимане и една от снимките моментално е обиколила всички близки и приятели. После го занесли на топло. Слагат ги в легълца и ги напичат с някакви лампи.
Междувременно приключиха с операцията, измиха ме и ме прехвърлиха на кушетката. Директно ме върнаха в стаята. Предния път бяхме много родилки и една нощ бях в интензивно, което всъщност е просто стая на същия етаж, но без баня и тоалетна. Този път бяхме малко жени и си ме преместиха на леглото.