Цитат на: svekarva в 31.10.2017 19:44

Ние едно време копчета си крадяхме в знак на обич

Явно е стара традиция.
Мария е много пазеща. Не се сещам за счупена играчка от невнимание. Пази като цяло, та затова новото явление ми е странно. То говориш, говориш, пък накрая я увлича общата суматоха Най-много да говоря с госпожите, че на този етап има по-голямо значение какво те са казали, а не мама. Мама е там наоколо, тя си говори, ама кой да я слуша
Вчера са имали занимания по околен свят и изобразително изкуство - както казах, всичко е комбинирано като дейност. Ето какви апликации са правили за "златната есен". Това словосъчетание Мария го повтаря от месец насам.

От няколко вечери Мария отново не става по 10 пъти преди да заспи. Причината - баща й обеща да й даде стики на сутринта Снощи той се смя, че заради едното стики ще удържи фронта Лошото е, че това ще е метод до време, както се получи и с ослушването за зарята. Имаме още запас от стикита, ама и те ще свършат Трябва междувременно да имаме друг скрит коз.
Снощи Мария единствено ме извика, за да ми съобщи, че няма да спи, а само ще си почива. Вероятно не е минало много време между едната и другата дейност, защото повече не ме е викала и успяхме с баща й да вечеряме нормално.
-----------------------------------
От рубриката "Мария говори":
В понеделник взимам Мария от градината. Още не ме е видяла, както се казва, и ме подхвана :
- Мамо, защо си ми сложила втора пижама? Аз пижама имам от миналата седмица.
Накара ми се тя и прибрах развяната пижама. Вкъщи ми направи впечатление, че пижамата е влажна. Питам Мария защо, а тя:
- Ами госпожа П. не е внимавала и ме е завила през глава.
Уникално обяснение на "Завих се и се изпотих"!
-----------------------------------
Помагам на Мария да се облече и обуе. Слага чорапите и ми казва:
- Не трябва да са толкова на високо, че ще ми станат зъби по краката.

Ще падна Ами то вярно на зъби приличат следите от ластик
Нещо не мога да схвана идеята на апликацията /на всички деца, не само на Мария/ Вероятно е трябвало да бъде дърво със "златна есен" корона Или полегнал пън и паднали върху него листа?

Свекърва, дървета са. Само където децата са наблъскали всички хартийки едно върху друго.

Ето стикерите, които бях поръчала за рождения ден на Мария.
На вратата на детската си имаше стикери още от предишните собственици. Имаше една голяма калинка, която във времето се изпокъса, а и малки пръстчета помогнаха за това. Лепих я много пъти и вече тотално се отказах. Беше и от една гумирана материя, която трупаше доволно прах. Настаних Йори на нейно място.

Гардеробът...

Бюрото, което е между двата прозореца и пердетата с Мечо Пух.

Леглото...
Единственото, което ме смущаваше, е че миейки пода не искам да мокря стикерите. Този тук се помъчих да е максимално високо, за да не го допирам с мопа.

Ето ни и масичката, която се ползва за рисуване. Холната маса е тази за редене на пъзелите

Интересна ми е как изглежда стаята, ние догодина ще отделим Моника.Решихме, че хола ще го префасонираме и ние се местим там, че детето да има стая.Ние с баща и сме нямали и го отчитам като голям минус.Та сега чета, гледам, интересувам се.

Да, детската стая е свещено място и колкото по-голям ставаш, толкова повече го оценяваш. Аз съм израснала в апартамент стая, хол и кухня. Когато станах първи клас, нашите направиха ремонт и преотстъпиха спалнята, а те се преселиха в хола. Тогава все още не се правеха преустройства макар при тях да има начин за две спални и холокухня. Благодарна съм им, защото там много играех сама или с приятели, слушала съм си музика, чела съм си книги или на спокойствие съм учела.
Детската вкъщи е голяма (почти 15 квадрата), та Мария и Симеон ще съжителстват доста време. Като мебели почти всичко ни е заварено. На мен лично много ми харесва, че гардеробът е огромен, мебелите са светли и "неутрални". Много по-лесно е да се сменят декорациите (пердета, килими, стикери и тн), вместо да се подменя легло-кола или легло-каляска, че вече са бебешки.
Мария не е посрещала много гости нейни връстници, но когато са идвали деца, не са излизали от стаята, което си е плюс за нас родителите
Предстои да правим второ легло и надстройка на гардероба. На Тони много ми хареса идеята с разтегателната кушетка и трябва да я покажа на свекър ми дали ще може да ни направи такава. Единствено не ми харесва ламинатът, ама го преглъщам на този етап

Ние ще правим всичко от-до.Има заварен от нас само паркет и тапети.Така че ще мисля и цветове и легла и функционалност.От сега иска леглото да е такова че от долу да се измъква още едно.Защото мисля, че ще може да спи някой гост при нея или някой от нас ако е болна или има някакъв проблем.Гардероба ми е голяма грижа на мен.Има ниша, ще е с нейните размери, обаче проблема е вътре как да е подреден.Нашия, не е функционален и при преместването ще поръчвам да се преустрои вътре.Искам нейния да не го преправям, а от първия път да е готов.Надявам се!

Интересно ми е да те чета, защото разказваш подробно и така мога да си го представя цветущо.

Браво за празника на Мария. Всичко е било чудесно, сигурна съм, че и Мария се е чувствала така. 

Много са сладки стикерите.
И за мен е хубаво детето да си има собствена стая. Ние с брат ми имахме обща детска, но важното е, че не сме били с нашите. Затова убеждавам и Влади, че  не ни трябва двустаен апартамент, за мен е малък. Искам живот и здраве Алекс да си има собствена стая, която да се използва точно за споменатото. Не ми харесва и идеята хола да се превръща в спално помещение.

Много хубаво изглежда всичко
Ние живот и здраве мислим догодина да правим ремот на детската (вкъщи е най-голямата стая и после ще бъде разделена на две), и отсега съм замислила стикери, даже имам няколко купени...аз също не харесвам легла принцеси, лодки, кораб, коли и всякакви други  Александрина ще си спи в кошарата, като махнем решетката, докато не стане време някой друг да я ползва 
Подкрепям за изваждащото се долно легло, много е удобно  Ние с брат ми сме били на двуетажни и падаше голяма игра също 

Али, много хубаво е станало! А стикерите няма ли да ги чоплят малките? Айде Мария може би вече не, но Симеон като стане по-подвижен? Аз бях взела едни като гумени, ами издържаха около минута-докато го фиксира и стигне до него. Имам и едни малки налепени по стената, опитва се и тях да чопли, някой поддадоха вече.
Мен ме впечатли столчето с името на Мария. Да споделиш от къде са   ?

Рат, столчето и масичката са поръчка. Случайно бях попаднала на обява в олх на човек от Враца. Пирографията беше по избор и не се доплащаше. Аз просто му казах темата и името на детето. Другото го оставих на него. Скоро време ще поръчаме столче и за Симеон, стига да успея да намеря контакти, че нещо не успявам
Гумираните стикери много бързо се изпокъсаха и без да са чоплени. Не знам колко ще издържат тези, но колкото - толкова С Мария като цяло не съм имала проблеми тип да рови из шкафовете, да ми вади тенджери, да ми пипа елекроуреди (съдомиялна, пералня, сушилня). Сега не знам какво ще е със Симеон. Втриса ме единствено мисълта, че когато започне да щъка той из нас, трябва да огранича дребните играчки на Мария.

В петък Мария имаше ден на играчката в градината. В първия момент искаше да вземе поне 3, но изведнъж подскочи и каза "О, госпожица П. каза само една!". Избра плюшеното куче, с което спи. Кучето е подарък от кумците и се казва като тяхното. Една от малкото играчки с имена засега. Мария старателно нахрани кучето на бебешкото столче-играчка, а после го приготви на портмантото. Сутринта каза, че днес ще е на "детско-кучешка градина". Вечерта я заразпитвах за деня и ми обясни кое дете какво е носило. Едно от децата не си е носило играчка (вероятно не са знаели за деня) и тя му е дала кучето да си поиграе. На обяд са прибрали играчките по шкафчетата на всяко дете. Беше доволна от деня, а госпожата им е обещала да организират още 2-3 пъти такъв ден.

В събота Мария се събуди, облече се и се заигра в хола. Ние подремнахме още малко без да ни безпокои. Симеон се събуди, за да яде. Тогава вече Мария дойде при нас. Държах Симеон изправен, а Мария надвесена над нас. Баща им ни снима росни-росни. В следващия момент Мария взе да рови из главата на Симеон и да му роши перушината:
- Симе, аз съм леля-сестра и сега ще те проверя дали нямаш въшки, че може да те ухапе някоя.

В неделя сутринта майка предложи да отидем до един склад за обувки. До него има и детска площадка. Награбихме се аз с децата, майка и татко. Майка обясни на Мария къде ще ходим и как Мария ще играе на детската площадка. В първия момент Мария се затръшка, че иска да е с нас, ама не разбрала, че ще играе до магазина. Горкото дете си помисли, че ще го оставим само пред блока
По пътя наду главата на татко "Дядо, дядо... Дядо, дядо..." Татко паркира пред магазина, но отпред има канавка с решетка отгоре. Заобяснявахме се кой какво и как взима при слизане, а татко каза за Мария:
- Чакайте аз да я сваля.
Мария отвори едни очи и супер сериозно и стреснато попита :
- Дядо, ама ако ти свалиш решетката нали ще падна в дупката.

Редовно вкъщи сме по този начин - изгубени в превода

Малко за Мария

Последно време Мария доста се успива сутрин. Явно като е тъмно навън и тя го възприема, че е още нощно време. Събудим ли я за градина са двете крайности - или се ухилва до уши и започва да дърдори още с притворени очи и всички сме в настроение , или е тоталното мрънкало и нямам търпение майка да дойде и да я вземе за градината
Една сутрин явно беше в добро настроение, аз й дадох бисквитка, докато си приготвях моята закуска. В този момент дойде майка и ги изпратих. Мария казала на баба си - Мама ми даде тази бисквитка, за да имам сили и да броя котките по улиците
Вървим един ден аз с количката, майка до мен, а Мария тича ту напред, ту назад. В един момент вижда едни бетонни колчета във формата на сфери. Направени са, за да не се катерат колите по тротоара. Мария моментално реши, че са за игра. Хвана баба си за ръка и се покатери на първото: Аз съм Зайо-Скокливкооооо! После скочи. Второ колче - пак викане... Трето колче... Бяха десетина. Помолих я да не скача от всяко, белким не крещи така. Аз съм Зайо-Скокливкооо! От близките къщи сигурно бяха доволни, когато свихме по съседната улица
На път за градина нищо не се изпуска от поглед. Как върви, къде гледа, всичко вижда. Една сутрин видяла един мъж на терасата си. Спряла се и: Здрасти! Ти пушиш ли? Скоро ще има повече познати в квартала от мен.
Понякога ми е много смешно с разсъжденията й Четем Цал Лъв. На Лъвската скала пред погледите на цялото животинско множество оракулът Рафики сложил обреден знак на челцето на лъвчето, взел го и "го вдигнал високо". Мария ококорва очи, поглежда ме и ме пита: Да падне ли? Не, мамо, за да го покаже на всички животни, че това лъвче ще е техния цар един ден. Ама нали то ще падне от толкова високо

Оцветявали са само кръгли балони. Както госпожата каза, децата нямат никакъв проблем с фигурите В първия момент много се стъписах, че Мария ги е направила черни. Видя ли черен цвят в детска рисунка и съм малко така   Но после видях, че има и други едноцветни рисунки, а и тя не е драскала. Сравнително старателно е запълвала. Балоните с друга форма ги сравни с нещо много смешно, обаче така и не запомних с какво точно беше