По диагонал те четох, че си се оляла, ама горката Мария, как са раните вече?
Ние умишлено излизаме на лов за охлюви с една кофичка след всеки дъжд и всички се приютяват в двора и на следвашия ден естествено ги няма и тя мрънка
Симеон не може ли вече да си хаова от вашата храна?

Фери, Симеон е супер капризен на храна. Отдавна яде от нашите неща, но избира какво. Тези дни и двамата с Мария са основно на сухоежбини   Мария е на приливи и отливи - може да изяде света, а в следващите дни да кара на домати и сирене. Аз не се впечатлявам чак толкова колкото баща им.

Дните ни минават уж еднакви, ама някак различни и на моменти забавни, на моменти изморителни. Мария е все по-самостоятелна в игрите си. Вкъщи реди Легото, чете книги. Навън е хала на колело! Слага каската и потегля. Играе основно с момчетата от квартала и от групата в градината. Има две момичета от квартала, които се държат отвратително с нея. Това, че се делят - как да е! Лошото е, че нахъсаха две други, с които Мария играеше, и сега и те странят от Мария. Тя вече изобщо не прави опити за комуникация с тях. Преболедува ги и си намира сама забавления.
Супер контактна е, бързо се запознава и се увлича в игри. Много играе и с брат си. Много го пази и следи какво прави той. Понякога много страда от неговите действия. Ай нещо й пипне, и се почва едно каране... Една вечер я заварих в хола да плаче - брат й набарал флумастерите и направил няколко големи кръга по първите страници на Карлсон Хубаво е, че не са на значещи страници. Лошото е, че тепърва ще й рисува по тетрадките.
С госпожата по занималня не успяхме да се видим. Започнах поетапно да купувам ученически пособия, но някои неща не съм ги показвала на Мария, че иска отсега да ги ползва. Говорим много кое и как ще се провежда, когато ходи на училище. Още не ми е ясно и на мен, но искам да има някаква информация и спокойствие.

Симеон е тихата стъпка! Шушка се, играе и току измислил беля. И неговите са все едни такива нелепи. Побърква ме с акането. За пикаенето няма никакви проблеми - или с подсещане, или сам казва, но стиска и нямаме инциденти. Навън казва, че правим "гилик-гилик на мавките" (гъди-гъди на мравките), или си знае на кой камък стъпва на високо и оттам пикае. Опънаха една строителна ограда от мрежа и сега му е забавно там да ходи и през нея да пикае. Един комшия се смя: Аз се чудя тая ограда защо започна да ръждясва! Акането обаче... Всичко е в гащите и се убеждава сам, че гащите са чисти И говорих, и се карах, и го убеждавах, и подкупвах... Изобщо... Обяснява как акото ще прави пльок в голямата тоалетна, как ще му каже чао (и целувка естествено дава ) и накрая пак се скрива в ъгъла или из храстите и си свършва нещата.
Много е кротък по начало. Не търча от алея на алея по улиците, не крещя. Навън се разбираме какво ще вадим, кара си го по улиците и знае да ме чака за пресичането. Страх го е от колите. Радва се да види автобус по улиците, особено ако е оранжев. Имаме и друг ритуал - сутрин около 9 събират боклука. Вдигам Симеон на ръце, гледа камиона и след това вика по него: Чао, нийом!
Продължава да говори много смешно! Има една напевна интонацията - Мамо, Мао, ала! (Ела). От време на време е много сериозен в обясненията. От време на време само той си разбира какво обяснява.
Не обича да го провокират, да му развалят игрите. Само тогава е много боен. Първо реагира с писък. Буквално гръмва главата на човек! Ако писъкът не подейства, пристъпва към замахване или хапане. За няма нищо никога не реагира остро нито към малки, нито към големи. Има си любими хора и ходи при тях. От другите го е срам и се крие в мен. Ако му кажа да пита някой дали може някоя играчка, отговаря с: Ти питай!
Днес за първи ден е на ясла от февруари насам. Нямах избор. Притеснено ми е като цяло как ще организирам всичко с училище и градина, игри, занимания, свободно време... Помощ не очаквам

В петък на детската площадка някой донесе водни балони. Играха какво играха част от децата. Някой спука балон на пързалката и се започна щура, шумна, много весела махленска игра. Пукаха балоните там, после сипваха вода от шишетата и си направиха водна пързалка. Симеон беше от най-малките, най-големите бяха 6-7 клас Мария много се радваше. Симеон не очакваше да е с мокро дупе след първото спускане. Разкрачи си, наведе глава и доста завидно се изви из отдолу, за да се види
Отново ме вбесиха онез четирите. Една майка каза, че щяло да има война с водни балони нам си кога и къде. Момичетата си говореха как ще кажат на майките си и ще ходят. Мария попита дали може и тя. Отговорът беше: Не, това е само за нас. Бях там и моментално казах на Мария, че сигурно ще отидем, че може и че това не зависи от въпросните момичета.
Това как да е. В събота бяхме навън. Имаше малко деца. В един момент Мария дойде с колелото до мен и попита:
- Мамо, може ли утре да носиш 10 лева?
- За какво са ти 10 лева?
- Утре Калина ще си продава часовника и да й дам 10 лева.
Събрах си емоциите и казах:
- Е, ти имаш хубав часовник! За какво ти е тоя евтинджоски?!
Калина се фръцна и изчезна.
Не реагирам остро спрямо Мария. Тя се подвежда и то е нормално. За щастие ми споделя такива неща.
После ги говорим надълго, но не пред външни.

В петък децата бяха вкъщи, Симеон спеше, аз миех мивките. Мария дойде при мен и ми каза:
- Мамо, кажи: Е, кво се сърдиш толкова и кажи какво искаш от мен.
Не разбирах какво е това, но откликнах. Тогава Мария ми изтананика нещо, което напомняше чалга от борческите години: Искам вила, яхта, такова-онакова... Усмихваше ми се насреща, очевидно очакваше да се засмея. Аз онемях за секунди!
- Откъде го знаеш това?!
- От Дани Н. (от градината). Тя го е гледала в тик-ток...
Попитах Мария дали знае какво е тик-ток.
- Програмка на телефона, на която се гледат смешни неща...
Оставих чистенето и седнах да обяснявам, че в интернет съвсем не всичко е смешно, и че хората говорят глупости, за да са интересни, а реално не са.
Затвърждава ми се мнението, че на 7-8 съвсем не трябва децата да бъдат оставени сами, без надзор по улиците и в интернет, и без много свободно време, в което да мислят тъпотии!

Али, вчера си говорихме смоя мъж за тоя тик ток.Моника идея няма какво е това, но откривам, че хлапетата от нейната група знаят и са доста напред с материала.За мен това не е нормално, та те са на 6 години!

И ние имаме подобни разговори, за часовника, относно някои момичета.Говорим си, обясняваме, показвам и така.Не е лесно това женското приятелство, ако въобще има нещо подобно.

Изобщо не е нормално, да! И това са ми притеснения за в училище. Деверът е ограничил интернетът на племеника и си мисли, че всичко е шест. Аз съм напълно наясно, че нещо може да бъде видяно не през собствения, а през чужд телефон. Разлика няма...

Едното момиче е голямата дъщеря (на почти 9 е). Щом е голяма, може да е навън сама. Другата е малката дъщеря (на почти 8 е). Сестра й е 6-7 клас и я наблюдава навън, но не е човек, който може да я възпитава. Третата е най-голяма от три деца. Отново може да се гледа сама навън. Четвъртата изобщо не е гледана Тези дни игрите им са селфита в причудливи стойки. Правеха си клипове как едната се накрещява на другата за нещо си и как нямало да й бъде приятелка. После това се пускаше многократно и се хилеха. За моя огромна радост Мария предпочита да ходи и звъни по домофоните на момчетата от квартала и после заедно фучат с колелата.
Времената изобщо не са, както когато ние бяхме деца с един ключ на врата. Не е било правилно и тогава, но не е имало много опции.

Ами моето дете знае какво е тикток, даже си снимаме двамата танци и се забавляваме. Гледа доста рядко тикток, аз го зяпам по-често и понякога сяда до мен и си гледаме заедно. Няма нищо страшно  в тикток, зависи как го приемате, мен ми е любимата апликация напоследък и много ме разтоварва.

Около нас всеки ден има по нещо.
ММ беше за малко повече от седмица на санаториум. С моя приятелка се разбрахме и дойде на гости. Изкарахме няколко луди дни две жени с три деца. Беше шумно, забавно, интересно, на моменти с повече темперамент и емоции, но пък запомнящо и хубаво Децата си паснаха и имаше игри. Мария и Симеон питат редовно кога пак ще се събираме
Когато моята приятелка си тръгна, един ден бяхме до Хисаря, за да се видим с баща им и да направим един плаж. Пътуването беше приключение, защото тръгнахме с нашите. Те са туткави - натоварени с децата тепърва се минава през бензиностанция за зареждане, мият се стъклата, как и гумите не се помпеха този път! Нашите половината път дърдореха дивотии на децата само и само лакардия да има, разбесняха ги, пътят беше и в ремонт и буквално дишах дълбоко в един момент Разгеле, нашите се усетиха да се успокоят, за да се успокоят и децата.
Симеон в началото не искаше на "бисейн", после беше очарован. Толкова много му хареса! Успя и да поспи на плажа. Мария не излезе от водата
Симеон в басейна в един момент падна, намокри главата, намокри шапката. Малко се ошашка, но после обясняваше как паднал и се намокрил, ама друг път няма да пада

Мина и именния ден на Мария. Отново исках подарък-преживяване да й направим. Заведохме я на конна база. Решиха, че е за пони. Поизчакахме, за да го оседлаят. Изведоха бяло пони с пухкава опашка на име Лиска Мария сложи каската и се качи. Направиха две-три крачки, за да усети какво е чувството. Реакцията беше: Уааау! С малко страх в гласчето После тръгнаха по манежа, ММ обикаляше до понито, Мария се беше вкопчила в седлото. Имаше леко притеснение. В същото време краката й висяха отстрани буквално на педя от земята Ако се изпънеше, можеше и да стигне с пръсти пясъка
После се качи Симеон. Беше ухилен до уши през цялото време. Беше изключително стабилен на седлото, с изправен гръб, като за снимка!
Мария плака от емоции, после се сърди, после беше щастлива и си тръгна с усмивка Просто тя си е такава - емоционална! Вечерта бяхме на вилата. Събрахме се голяма компания роднини, приятели... Изкарахме много добре! Децата получиха много подаръци. За първи път се видяха с единия си братовчед, който е на годините на Симеон.

Имах няколко дни, в които усилено обикалях по магазините. Единият ден с майка и с Мария прекарахме три часа в мола и то само в три магазина. Накупих й дрехи за училище, за другото лято. Бях й харесала гумени ботуши. Да, ама от емоции Мария се разплака. Не можеше да реши кои й харесват повече - цикламени с брокат или сиви, на които брокатът блестеше повече. Теглихме чоп няколко пъти, обяснявах варианти как да избере и в крайна сметка не ги купихме, за да може да помисли.

Нещо повече за Симеон
Тихата беля! Един ден прибирах книги. Пречеше ми кофичка с флумастери и я преместих. После забравих да я върна на високо. Симеон станал сутринта,баща му му пуснал детски, ама в един момент Симеон си намерил нещо по-интересно. Нарисувал кръгове по една книжка (пак на първите незначещи страници) и хубаво ошарил дивана Като го овиках, знаеше, че е беля, ама пусто любопитство! Надделява! Изпрах дивана. Следи няма.
Подариха ни Лего Дупло от едно от момчетата в квартала. Симеон много играе. Мария чака брат й да заспи и започва и тя да играе. Прави сложни кули като търговски центрове с асансьори, детски кът, магазини. Иначе много-много с играчки не играе. Симеон пък понякога едва го убеждавам да излезем следобед. Заиграва се след сън и другото не е важно за него.
Най-новото са четири таралежчета с размерите на новородено коте. Живеят в дупки в шубрак от здравец пред съседния вход. Мария награби едното да се снима с него, ама се стресна, когато то се размърда и го изпусна. Таралежчето се сви на кълбо и дълго стоя така. После се отпусна и с другите взе да обикаля полянката. Всички деца притичват редовно, за да наглеждат котилото

Шишааки макаонки - шарени макаронки - това си избрал Симеон за закуска на вилата.

Няма пий - Няма да спя. - Смеем му се, че няма да ходи да пие, само ще легне да си почине. От време на време някой го пита: Къде е Коко (комшията)? Симеон отговаря: Няма Коко. Той пий! (Разбирайте, че иска да каже "спи", ама друго излиза.) Много се смеем с тези недоразумения

- Ти маймун ли си?
- Не! Ах не маймун! Ах Сими!

С кака му по улиците играят на "Пип. Ти гониш!". Докосва го някой по главата и той драсва тичешком напред. Много е удобно, когато е жега и бързам да се приберем на хладно.

Хаха и Ж. е няма пим, почиваме само, ама вашето е по-култово.Сутрин като отвори очите, но не е готова да става и вика "Мамо, почивай!"- много щедро и все пак да съм в готовност.

Симеон говори:
Пускам чистачките в колата и от задната седалка се чува в такт "Виж-виж! Виж-виж!"

Боде - Добре

Мария му праща гласови съобщения на вайбър от телефона на баба си. Той я чува и си мисли, че сме на видео. Започва да й говори, тя естествено няма как да чуе в този момент:
Той не вагории! (Тя не говори!)

Чува вайбър или звъненето на телефона и казва: Някой пишее! или Зънии! А после: Кой пише? Кой беше? и не млъква, докато не му кажа някакво име.

На морето стои и си играе.:
- Жът-жът! Жът-жът!
- Какво е това, Симеоне?
- Така режи. Големите хлиаби и малките хлиаби.
(Машината в Лидл за големия хляб и за малкия хляб )

Любимо му е карането на "маката коичка" в Лидл и да казват: Каса ти (три), молия!

От време на време вдигне крак и: Оу! Мамо! Има нещо къкъ (крака). Има пиасък.

Има удивителна техника за скоци. Движи се скачайки по продължението на булевардите. Мерих ги онзи ден с Мария. Тя е 140 см. Той е 100 см.

Морето
Тази година гледахме оферти февруари, после не гледахме, минахме през вариант да сме на бунгалата на ММ на леля му... Почти през всичко минахме.
Мария беше планирано да ходи за поредна година със свекърите и с братовчед си на Поморие. Нашите интереси взеха да си правят планове. Отказахме и на двете двойки да сме с тях.
В крайна сметка запазихме апартамент в Поморие. Намерихме на две пресечки от плажа в нов блок. Взехме си апартамент без кухня с идеята, че ще се храним навън. Хладилникът беше мечтата на всеки мъж - пълна с бира, а аз едва си смествах киселото мляко за закуска
И така - не беше точно мечтаната семейна почивка на четиримата, но важното е, че не хареса. Бяхме по едно и също време, но не се съобразявахме с никого.
Симеон в началото мрънкаше, че не иска на море, а на "бисейн". Стигнахме по обяд, настанихме се много рано и отидохме на плажа. Симеон се стесна от бученето на морето. Не искаше да влиза. Поигра по пясъка и го сложих на хавлиите. Повъртя се известно време, обаче заспа. Ние с ММ откарахме до късно на плажа.
Излязохме на разходка и си харесахме заведение за вечеря. Още със сядането Симеон каза, че иска пица. Е, получи я. Огромна пица! С нея вечеря и на другия ден на плажа тримата обядвахме
Всеки ден Симеон спеше на плажа. Даже в един момент сам си казваше, че иска да ляга. Сутрин играеше в пясъка, играеше в басейна, обикаляше плътно и само около нашите чадъри, поливаше с лейка камъните от вълнолома. Беше много щастлив! И ние бяхме доволни, защото успяхме да си починем, да плуваме, да се киснем във водата, да лежим на плажа...
Един ден се видяхме с Мария и със свекърите. Те ходеха на друг плаж и доста по-рано. И както се видяхме, взехме с ММ да се дразним. Свекър ми се раззвъня, даде зор за някви неща, тръгнахме, забравихме плажните играчки на Симеон, ММ се връща... В същото време аз бях във водата с Мария и с племеника. Говореха някакви неща за игра. Попитах каква е играта. Ами на телефона племеникът си изтеглил игра с убийства. Понеже е уж с родителски контрол, му звъннал баща му да пита дали го е страх и щом знаел, че е игра, го оставил да играе Мария по някакъв начин се притесняваше от това. Казах й да не се занимава, да прави други неща през това време и да не гледа братовчед си в ръцете.
Ако изключим този предиобед с нерви, всичко друго беше много спокойно и лежерно. Не гледахме часовници, движехме се по усещане за комфорт. Времето беше повече от прекрасно! Хванахме много тен, аз най-вече
Прибирането беше малко кофти. Трябваше да направим последен плаж, да се видим пак с Мария и да се приберем с пясъка, но беше хладно, духаше и в Бургас вече ни валеше дъжд. Имаше затворен участък от магистралата, обикаляхме през Карнобат и Петолъчката, през цялото време в колона и през цялото време в обилен дъжд. Прибрахме се и подготвих за тежка седмица с много задължения преди училище и градина.

Хаха, Али, аз за 3 дни трябваше да правя планове със свекърите и звучах като теб, та те разбирам. Дано поне си събрала повече сили за учебната година и догодина по-нормално и точно мечтаното море за всички ни. Чакам разказ за 15ти и първитв дни на училище на Мария, защото съм сигурна, че ще е емоционално.

Али, много хубаво звучи морето ви, ще искам координати на този апартамент.Ние догодина ще се чудим как да го измислим с две бебета и една кака  ,


Разкажи за първия учебен ден на децата.

Тогава, хайде първо за училището ще разкажа

Докато бяхме на морето, един ден госпожата на Мария ми звънна да ми каже за родителска среща - седмица преди началото на учебната година. На първата среща имахме по-скоро обща информация, но сега ни обясниха всичко.
Мария ще е едносменно обучение. Започват сутрин от 8 ч. Имат часове, междучасия и голямо междучасие. На обяд ги поема другата госпожа и имат по-голяма пауза за хранене и игра. Следобед е занималнята, където ще пишат домашните си, ще правят упражнения на материала от сутринта. Следобед имат един час български и един час математика. Следва голямо междучасие и реално децата от този момент могат да бъдат взимани. След междучасието имат занимания по интереси: който иска - чете, който иска - рисува, който иска - играе настолни игри. При хубаво време ще са навън.
Родителите водят децата до входната врата. Взимат ги, като кажат на охраната кое дете от кой клас търсят и охраната записва (като сервитьор поръчка ).
Раниците ще ги носят всеки понеделник и всеки петък ще си ги взимат, за да видим вкъщи какво са правили през седмицата. Имат един тон учебни помагала! За всеки предмет ни препоръчаха да вземем папка с копче/цип и всички помагала да са събрани вътре. Така няма безкрайно ровене в шкафчето. Обикновени тетрадки имат само по български и математика (всеки ден имат двата предмета). Имат по три броя, надписани по номера - 1 и 2 е за работа в клас. Така госпожата може да проверява заниманията на всички, докато децата правят следващото. Номер 3 е за занималнята. За късмет госпожата по занималня е била класна до миналата година, не е просто възпитател, както в другите класове. Имат и по два броя от вид за резерва в шкафчето.
Телефоните са забранени.

Храненето
Сутрин, когато Мария стане, й давам нещо леко за хапване - банан, купичка с корнфлейкс... Към 10 ч, в голямото междучасие, госпожата им дава закуска, която им се полага по някаква програма.
На обяд можем да запишем децата в стола. Много хубаво е измислено - има меню със супа и основно. От предната седмица се записва в кой ден детето ще яде супа и в кой основно, всеки си избира. Можем да се обадим, ако детето отсъства, за да ни приспаднат после парите. Храната им я сервират. От другата седмица ще започне и се надявам храната да се хареса на Мария.
В стола има и някакви принцеси, сандвичи, но на този етап решихме да не даваме пари на Мария. Следобед за голямото междучасие ни предупредиха, че децата огладнявят и да си носят нещо. Вчера купих термочантата на Gabol, която е в комплект с раницата й. Реших, че е хубаво да има такава за плод, сандвич, сок, а и тепърва дано занапред да има екскурзии и зелени училища.

Културният шок на Мария го очаквах. Тоалетните! Бях я предупредила, че не е като в градината на всяка група да е отделна, а са общи на етажа. Мария има навик да стиска до последно. Вчера й беше първи истински ден и първото й влизане в тоалетната е било без резултат. Повъртяла се, повъртяла и излязла. Второто горе-долу същото. Третият път е нямала избор. Каза ми: Мамо, тоалетната е ужасна! Тя има дупка, не е като в градината. Бях й го обяснила, ама в градината са с детски моноблокове с картинки, абе - културка. А Мария е виждала клекала един-два пъти в живота си! Тепърва ще се адаптира.

Ще продължа после за първия учебен ден.

Ах, тези тоалетни в училище... Едно, че са с клекало, второ - огромни са, еднакви за най- малките и най- големите.  За момченцата е по- лесно, но за момиченцата сигурно е много трудно в началото, заради клякането, особено ако са с рокли.