Имам идея, ама не е нещо гениално... Ще е нещо различно и много интимно. Няма да има семейни веселби до 16-то коляно. Няма да има шапки, балони, надписи, торти и тн. Просто обстоятелствата са такива - особени! Ще разказвам като мине НЕданданията.
Ние продължаваме да сме в неведение относно яслата. Тая патица не е обявявала нови места, а яслата й стои празна. Сега чакаме да обяви места и да има следващо класиране. То както има време, накрая аз ще ходя да се разправям с нея. Майките са дигнали ръце от нея, аз ще си ги сваля и ще съм на Ф. Хич не ми се разправя с тази. Знам, че ако стане проблем, после ще гледат детето ми не както трябва. В същото време контрол върху директорите няма и всеки си прави, каквото си иска.
Продължавам да съм в неведение и дали ще се връщам на тази работа. Реших, че със зъби и нокти ще си се боря за отпуската, която ми се полага. Та може би около Нова година ще тръгна, ама дали преди това или след - зависи и от яслата.
Ха, Миме, добре си ми дошла, мила

Е, няколко седмици не са от значение, всичко ще се подреди
Колкото по- дълго си е вкъщи, толкова по- добре. Децата растат с дни, тъкмо ще е по- голяма около Коледа, ще говори повече и няма да има зъби за никнене. Радвайте се сега на хубавото време и се разхождайте, другото не го мислете.
Купихте ли зимни дрехи и обувки? Сигурно нищо старо не и става вече

О, да, чак толкова значение за дни и седмици няма. Просто нещата не зависят от мен и е малко неприятно, че не мога да ги организирам, дори и да искам Много е странно организиран водолей, ама - ей, на - из хаоса има и ред
По отношение на дрешките организирах пролетта нещата така. Всичко, което има шанс да стане на Мария, е прибрано и чака да му дойде времето за мерене. Имаше и директно неща, които нямаше шанс да й станат. Тях пък ги деля на такива, които ще запазя, и такива, които ще ги даря. Най-после намерих къде да ги дарявам. Сега остана да се замъкна с торбите
Майка и татко от Франция й бяха взели едно уникално красиво лачено шлиферче. Трябва да го снимам.  Имаме и няколко палтенца, които са от братовчедката на моя мъж. Типично зимни още нямаме. Дънки и клинчета имахме цяло лято, защото и това лято започна като миналото. Имам чувство, че последното наистина топло и горещо лято беше, когато бях бременна с нея. Меракът ми да става по-хладно е, защото искам да й изпробвам нови дрешки. Иначе не искам нито да е зима, нито пък да минава времето.

Наскоро се замислих дали съм си оползотворила добре майчинството. В смисъл дали съм била максимално щастлива през този период или пък ежедневни дразнещи неща са взели превес. В началото всичко ми беше супер спокойно. Не е имало моменти на паника или чудене. Във времето обаче детето ми расте и започва да проявява и то характер. Вече нещата не зависят от мен или от обстоятелства около мен, а започва да има влияние и това какво иска или не моето дете точно в този момент, какви са обстоятелствата не около мен, а около него.
Когато имам критичен ден, се успокоявам с факта, че детето ми няма да е вечно дете. Няма и да е вечно покрай мен. В този смисъл е по-добре да се радвам на моментите, в които сме заедно.
За съжаление имаше и дни, в които дразнещите неща ми бяха изпънали нервите до краен предел. Мария си е палаво дете и имах период, в който ми беше много, ама много трудно да стисна зъби. Сега се връщам назад и си давам сметка, че е имало моменти, в които съм реагирала изключително глупаво, припряно. Няма как да върна тези дни и да се поправя. Правя си изводи каква не искам да бъда...
Наскоро четох едно интервю с някаква си психоложка. Ставаше дума за това какви родители сме и дали копираме поведението на нашите родители. Тя обясняваше, че е нормално в кризисна ситуация да реагираме така, както биха реагирали нашите родители. Това ни е познат и закодиран модел. В същото време не се чувстваме добре, защото винаги сме си повтаряли, че няма да бъдем такива.

Мария имаше период, в който не се спираше на гърнето. Както я слагах, тя скачаше като пружина. Чудех се дали изобщо да спра да я слагам на гърне или да упорствам. Е, слагах я, упорствах. Не знам дали е било правилно! Сега този период с много зор премина. Гърнето се ползва с пълна сила. От скоро имаме и друг "номер". По принцип Мария казва Аууууу!, когато й се ака. Сега започна да го казва и за пишкането. Да не си помислите, че махнах памперса Каже ли Аууу! моментално се поднася гърне. Е, резултат няма.... Вече се е напишкала. Установих, че тя не може да стиска. Понякога я питам даже дали вече се е напишкала и обяснявам, че няма какво да направя в този случай. Трябва да ми каже по-рано. Случва се и да успее да устиска, но това е по-скоро огромно изключение. В случая смятам, че дори и да не я сложа на гърне (ако сме навън примерно), Мария гледа моята реакция. Ако аз въобще не реагирам, не й задам въпрос, не й обясня, че трябва по-рано да каже, все едно тя нищо не е казала. Игнорирането на нейното казване го смятам за грешно. Пак казвам - ако сме навън дори и не се мъча да я изпишкам, а само слагам ръка на топлия памперс и обяснявам, че вече е късно да направя, каквото и да било.
На Мария винаги съм говорила сякаш е голям човек и всичко разбира. Последно време имахме малко проблеми с яденето. Зорът - да опита първата лъжичка. После явно й харесваше и ядеше с охота. Преди първата лъжица имаше дърпане и бутане, въртене и чекнене... Мария много обича сок. Види ли сок и започва да сърба на сухо и сочи къде е цитрус пресата. Затова подборно обяснявах, че десерт има само ако се изяде яденето. Случваше се на 2-3 пъти да не й дам десерт. Както съм направила сок или съм нарязала плод, така и си го прибирах най-демонстративно. Много е крайно това. Обаче явно имаше ефект. Сега няма криене с ръце, няма бутане на лъжици, а и не ми се налага да се карам.
Вече се катери спокойно сама по пързалките. Понеже нашата е по-опасна, съм обяснила, че на нея само с тати. Качи ли се отгоре, Мария  започва да вика "Тати! Татииии! Татиииииии!" и така, докато баща й отиде да я придържа.
Имаме някои закодирани изрази. Като стане от сън, обяснявам, че трябва да си изяде крема, а после ще ходим на разходка. Винаги ме пита "Мау?" Сега вече казва спокойно "коте", обаче знакът "Мау" си остана същият.  Е, ходим и търсим уличните котки, нали съм обещала
Спирам, че стана

Ето няколко снимки http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.36074511
На първите търсех муцунка, която да изрежа за рамката с отпечатъка. ММ каза, че му е много сладко да вижда на секцията снимката й, заедно с петичката.
Ситуацията с шапката за баня е много спонтанна. Откъде е виждала, че се слага шапка - идея си нямам. Нахлупи си я на главата и се заигра
Последните снимки са на част от зимните якета. Днес ги рових, за да видя какво имаме и става ли й. Това ментовозеленото е от миналата година. Хубавото е, че е с две лица и носи на цапане Миналата година го носи с парамент, сега ще й е точно. Беше ми много удобно, защото нямахме чувал на количката. А и да имах чувал, не е практично за проходило дете - сяда в количката, става, къде с обувки, къде тия обувки са мръсни. Това поне й топлеше, а и аз харесвам светли цветове за зимата.
До него е едно уникално кожухче, което ни подариха. Не е излязло в пълния си блясък, предвид, че стоя цяло лято навряно в чувал. Снимала съм и шлифера от майка и татко. Добавихме снощи към него и гумени ботуши. Много странно цветово излизат на снимка, че са различни материите. На живо по-добре се съчетават Последните са всички, онези якета, които са за всеки ден. Много харесвам, когато якетата са с ластик на ръкавите. Така и по-големки да са, не стоят като харизани.
Имаме даже още едно много тъмнолилаво яке и едно розово. Тях не ги снимах, че нямах време преди обяд.
Хахаха, това са само якетата... Май има повече връхни дрехи от мен, дори и да добавя общите, които с майка си разменяме.

Френското е трепач . Така проснати дрешките ми изглеждат много малки, чак ми е чудно, че влиза в тях. Хехе, като са светли, трябва да са и много, за всяко излизане и цапане да има

Пак не знам паролата  Краснописът си казва работата 

Пак забравих да я напиша Моят арт-пис си оказа влияние... 2344

Ох, ще падна с това червеното якее.. Истинска мацка   

Много е хубаво, Мимето Такова русичко и синеоко, всичко му отива! 

Ох, каква е сладка с тази шарена туника. И аз имам някаква мания на тема якета, особено на Бенетон. Насъбрала съм им толкова, а като пуснат намаление все намирам оправдание, че има кой да износва.
Вие защо само в една ясла кандидатствате? Тя поне е само за 1 година и може да е малко по-далеч според мен.

Цитат на: svekarva в 25.09.2015 15:59

Така проснати дрешките ми изглеждат много малки, чак ми е чудно, че влиза в тях.

Хаха, наистина! Ама все пак и нашия диван е бая дълбок, та илюзията си е голяма. Преди Мария опваше дрешките на ширина, а сега вече на дължина. Имахме период, в който едни и същи дрехи й ставаха, но стояха по коренно различен начин.

Роксан, аз първия път кандидатствах за 3 ясли. Взеха, че ни приеха по първо желание. Сега и трите не обявяват места, явно още приемат децата от предното класиране. Иска ми се конкретно за една, защото ни е много близо. Ако става дума за мен и ММ - с коли сме. Все ще ни е удобно. Обаче все пак майка и татко живеят до нас и да си призная - разчитам и на тях. Ако остана на тази работа, не виждам как аз да си взимам детето... Горкото, все последно ще бъде взимано, ако трябва аз да ходя вечер.
Другите две ясли вече не се водят в нашия район, въпреки че и те са горе-долу близко. Не са ли в същия район - губим много точки и приемът ще е по-труден там.

Панде, днес точно с майка гледахме чокото отгоре... Колко много нюанси русо има из главата С кичури не мога да го постигна това

Сега най-актуалното нещо са кестените. Или с други думи "кетени". Във всяко джобче се пъха по един. Ако сама не успее, ми казва "Опа!".

На Бенетон и аз сьм фен 

Али, Мария на колко е точно? По вьпроса за пишкането: ако детето все оше не може да се качва само по стьлби, няма контрол на сфинктерите и е кофти да се насилва. Не знам вие докьде сте в развитието, защото не сьм следила сериозно тематам сьжалявам 

Ина, под сами без придържане на стената се има предвид,  нали?

Да 
Дори не си спомням добре дали не трябваше да редуват краката, но ще питам психо-мотричката като я видя утре.