Втори рожден ден на Симеон
Тази година успях много бързо да организирам всичко и то в последния момент. Дни преди това Мария се вълнуваше каква ще е тортата, дали ще е с ягоди. Как пък помнеше от миналата година - не знам Тортата не беше с ягоди , но пак шоколадова и много вкусна. По обяд с ММ пазарувахме в обедната му почивка. Направих сандвичи-хапки, имахме салати, ядки, сладки, изпекох месо, което го направих пак на хапки и бяхме готови за половин час с цялото редене на маси. Даже си посрещнахме гостите долу, за да могат децата да поиграят.
Симеон нещо не се зарадва на бабите си. Беше малко превъзбуден и мрънкащ. Не отрази много и подаръците. Получи основно парички с по нещо дребно към тях - дрешка, играчка. Стана ми леко смешно, че бабата на ММ му подари комплектче в хубаво зелено Да, ама комплектчето беше голямо и най-вече за момиче. (туника с клин) Само поясних, че е голямо и нищо повече Момиченцето под нас ще има подарък без повод. Та така - хем ми е смешно, хем ме е яд, че имаме още нещо не както трябва. (Един ватиран анцуг едва сега му е точно по размер и ще продължи да пази гардероба ) Едната ми комшийка намина, за да си даде подаръка от нея - дървен влак от ИКЕА. Сглобихме го и Симеон цяла вечер се занимаваше с него. На сутринта това беше първото нещо, което хвана.
Показвах на Симеон как да мирише цветята, а той ги духваше. Когато дойде момент с тортата, го попитах как миришем цветята. Той гледаше свещта, пръхтеше с носле, а после посегна да пипне пламъчето. В този момент духнах леко и той остана изненадан
Мария беше по-ентусиазирана от брат си. Много се забавляваше! Легна почти с нас чак към полунощ. Не знам как събра сили да стане за градина на другия ден.

Малко за Симеон
Все още говори като миньон. Отскоро започна да казва "Нйе!" и "Га!". Върти глава с всички сили, когато не иска нещо. Когато пък иска - протяга ръце и свива и отпуска пръстчета толкова бързо, че и голям човек не би могъл да го направи. Това си е явен знак "Дай ми!". В много от случаите пищи с все сили за НЕ. Взима въздух от дупето! Не знам как не е прегракнал от толкова писъци.
Има много деца около нас на неговата възраст. Най-близки са си с Ани, която живее точно под нас. Когато ги види, задължително хуква към тях. Ако те се прибират и ние се прибираме. Ако ние се прибираме и Ани тръгва след нас, за да се прибира. И двамата са гушливи и много се смеем на общуването им. Бяха седнали на един бордюр. Ани се нагласяше, за да я цунка Симеон. Той гледаше от нея и също подаваше буза А майките се хихикахме зад един храст при тази гледка. Една вечер ММ се прибра превивайки се от смях, че сме имали Тарзан. Разделяли са се с Ани и ММ казал на Симеон да цунка Ани. Нашият целунал ръката си като за въздушна целувка и пляяяяс - право в лицето й Направо залепил целувката!
Има друго момиченце, което го разпищява ужасно. Знае реакцията на Симеон, ходи, закача го, дърпа му играчките и ако Симеон не я отрази, тя се изписква, за да реагира и той

Не обича много люлките. Качва се единствено на тази, която е като везна. За сметка на това пързалката се превзема във всички посоки. Кара патето от сестра си, притиква се бавно с тротинетка, харесва му да бута и бебешки колички за кукли. Най-любимо е да му дадат чужда кола, да седне на гумената част на площадката и да си я движи насам-натам в продължение на половин час поне.
Имаме малък Алф. Обожава котките и това е универсален начин, за да тръгне на някъде. Първоначално тича след тях в тръст, а ако котката реши да бяга, се преминава в галоп след нея. Разперва ръце настрани, когато я няма и се озърта дали няма пак да се появи.
Симеон за разлика от сестра си ходи хванат за ръка. Мария и до ден днешен дава ръка само когато пресича. Започнахме редовно следобедите да не вадим количката, а за ръка да ходим до градината. Там Симеон хуква към една от пързалките и трудно си тръгваме. Най-често Мария го довлачва до мен. Познава децата от групата на Мария и ако е на кеф, пуска чаровна усмивка.
В магазина често се е случвало да ходи до мен. Почти нищо не пипва. Следва ме, заобикаля хората, спира се, когато разглеждам. Единствено на касите налазва запалки, бульони и каквото дребно има за пипане.
Много е интересен, че на моменти дава зор да излизаме. На моменти вън явно се изморява, омръзва му или нещо друго и драпа към входа, за да се прибираме. Вкъщи се заиграва много с играчки. Играе със сортери и плетеници с топчета, прави кули от триъгълните парчета дървена торта, бута колички. Днес извадих едно голямо пиано. Цяла сутрин свири на него, а на микрофона крещя: Ба-ба! Ба-ба! Факт, че всяка сутрин имам възможност да си правя тренировката. Много смешно прави клекове с мен или рита легнал по гръб, когато правя коремни преси. Покрай Мария хваща книжки и сяда да "чете". Бърбори толкова смешно Имитира смяната на интонацията. Да му чета обаче няма много търпение. С Мария повече сме се занимавали да показва къде е котето, кучето, заека по картинката, кое животно как казва и тн. Изобщо тези неща не му задържат внимание на този етап.
Тези дни сме на консултация и ми е любопитно как се движи. Не го виждам като много висок на този етап. За килограмите сме винаги към долна граница, което не го намирам за страшно. Яде, когато реши, че ще яде, и колкото реши. Има режим, взимам кухня, харесва я, обаче често имаме манджа от днес за утре. Кремовете тотално ги отказа и следобедната закуска ми е малко проблемна. Научи се да пие айрян (най-после). Започна да наднича в чинията на сестра си, за да види какво има там. Тя много обича да му дава нещо да яде, но след ухапвания на няколко пъти, сега му слага залък и с широка длан му подава. Все едно храни куче


Свекърва, калинките май са готови костюми.

Симушко го измериха и претеглиха. Сам имаше желание да се катери на кантара 92 см и 12,200 кг. Върви си дълъг и кльощав. Носи си комплекти от миналото лято. Наскоро даже един комшия го щипна по дупето и попита: Абе ти без памперс ли си? Цъ! Носи си пампата, ама е с остро дупе, та не личи.
И Симеон като Мария започнах да го слагам рано на гърне. Обаче си дойде моментът с отказа. Трябва да е мнооого сънен да се съгласи да седне. Най-често нищо не върши Не му давам зор. Когато - тогава!
Скоро ще сме на контролен преглед при кардиолог. Още се чува шум. Лошото е, че сега ще ходим на другия край на града, пък там е и малко сложна схемата им с направленията за безплатен преглед.

Вчера много ми се скапа настроението. Бяхме по обяд сами с него. ММ и Мария от петък бяха на вилата. Майка реши да се качи до горе с нас, за да ми помогне с нещо. Предпочитах тя да го нахрани. Симеон, като я видя, изпадна в истерия - рев, тръшкане, писъци, блъскане... Дотолкова е свикнал, че появи ли се майка, аз изчезвам, че сега нямаше шанс да го успокоя. Накарах майка да оправи прането поне. След като не я виждаше, Симеон яде нормално.
Привечер си дойдоха ММ и Мария. С нея отидохме за сладолед, ММ качи багажите. Симеон уж не писна след нас. Гледахме да притичаме набързо. На касите видях през витрината майка и Симеон да се блещят в нас. Паднал на колене, захлупил се на една пейка и писък, че ни няма...
Майка чак се засегна на думите ми от предния ден с подобна ситуация, че Симеон реве от нея. Вечерта говорих с ММ, че ще имаме дерт с всякакъв вид адаптация към външни хора. Той е все с мен и все в краката ми. А не трябва! Някак не е полезно за самото дете да е толкова зависимо от мен.

Али, не е до това че ти е залепен за краката. Ей го Звяр, не знам какво му става, минава през някакъв период в който иска да е нон стоп залепен за мен. Много е сладък, казва ми че съм принцеса и ме обича, ама сутринта рева на цял глас защо трябвало всеки ден да ходя на работа а не да го гушкам на дивана. Такива са си момченцата, залепени за нас, докато не ги вземе някоя лоша мома.

Хаха Александрина почти на 3 е малко по-висока и около 13 кг, та добре си е  Бе и ние сме на фаза мама, не са само момчетата 

Цитат на: bulche91 в 24.06.2019 16:24

Такива са си момченцата, залепени за нас, докато не ги вземе някоя лоша мома.

Дано е период, макар че не му виждам края
Тази сутрин кака му го нахрани. Той беше доволен, а тя се пукаше от гордост

Тези дни съм майка на пълни обороти. ММ работеше с баща си в едно село с интересно име и от петък до неделя беше "командировка".
В събота имахме голяма обиколка из един парк. Мария се стрелкаше с тротинетката, а Симеон караше патето. Уж нямаше да ходим чак толкова много, ама покрихме всички нормативи На връщане Симеон беше каталясал. Мария в един момент се откъсна напред и след няколко завоя не я виждах. Очаквах къде ще ни чака, но нямаше шанс да тичам, да викам след нея. Когато я настигнахме, запазих спокойствие. Дръпнах й една хубава реч. Следобед мина много лежерно. И двамата си намериха компания пред нас и се заиграха без бясно тичане, без писъци, без рев. Аз пък си поприказвах с хубави хора
В неделя имахме лек инцидент. Даже два-три Симеон нещо се затича и как се спъна, събра плочките с глава. В първия момент не изглеждаше толкова страшно, защото успя да се отъркаля и да омекоти удара. Много плака и имаше защо. Главата беше почти спукана. За минутка му излезе огромна цицина, кожата му беше охлузена и синя. Наложих мокра кърпа. Реших да го кача горе за компрес. Татко остана при Мария. Грабнах ключовете и реших все пак да взема и телефон в мен.
Асансьорът беше на първия етаж. Вместо да потегли нагоре, тръгна надолу, пропадна, изгасна и осветлението. До този момент Симеон ревеше с пълно гърло. От тъмното той се сепна, млъкна и се заглежда Звъннах на татко. Той бързо ни извади.
По-късно майка се качи да ни види. Бях оставила Симеон на столчето за хранене. Той се нагаждаше на студената кърпа. Майка го попита: Симче, искаш ли да слизаме долу? А той се сепна със звучното: Гааа! (Дааа!). Всичко беше наред с него. Долу веднага отиде да си играе. Само където Мария беше охлузила коляното
Мария беше много заинтригувана да гледа волейбол. Не спря да разпитва кое как. Викаше с пълно гърло: Давайте, лъвове!

Наскоро ММ се присети да ми разкаже как Мария с баба си се разхождали около вилата. От едната страна на горския път е стръмен склон, а от другата - дере. Мария се катерели и разказала на баща си как нагоре била "като бясна маймуна, а надолу като страхлива жаба"

Аз и Симеон от снощи сме в нашите, за да може вкъщи да се кърти на спокойствие. Мария е лесна, защото разбира от дума да не ходи в мръсното.
Снощи вечеряхме в нашите, изкъпах я там и си я прибрах в нас да спи. По-късно ММ ми писа на вайбър: Усети ли ремонта? Естествено още нищо не усещах, ама той имал изпълнение Мария легна да чете книжка, аз тръгнах обратно към нашите. ММ си правеше вечеря. В един момент Мария отишла до тоалетната. Стояла, стояла, отворила вратата и казала на баща си: Готова съм. - С какво си готова? - Ами изаках се! Та така ММ усетил началото на ремонта. Едва намерил мокри кърпи. Тия дейности по начало са му чужди, та преди вечеря съвсем добре му дошло

Ами, честит му ремонт, пък ти ще го усетиш като дойде време за пране на гащите

Хахах усетил го е ремонта!

За джонгите, вземи си от аптеката арника, много спасява и не излизат джонги, аз имам няколко тубички и навсякъде ги мъкна.

В събота сутрин майка направи закуска, Симеон ядеше и в този момент ММ доведе Мария. Приготвях я да излизаме за фризьор:
- Я да видя муцунката ти. Изми ли си очите тази сутрин?
- Даааа! Даже и слъзните каналчета си измих!
Оттогава се питаме сутрин: Как спа? А изми ли си слъзните каналчета

Вече сме си вкъщи. Ремонтът е на етап чакане. На мен обаче вече не ми се стоеше в нашите. Сега заключваме хола, за да не ходи Симеон там.
Диванът е в детската и всичко е едно върху друго. Мария и Симеон се буткат винаги в един ъгъл едновременно. Вчера Мария седна да свири на пиано, Симеон си донесе стол, едва се събраха между дивана и гардероба, но да са заедно с кака Сега Симеон има достъп до една ниша на широкия подлакътник. Там по принцип стоят две табуретки към дивана. Симеон се крие там и после със смях изскача да плаши кака си.

Днес с него отхвърлихме нещо важно. Миналата година ни изпратиха на кардиолог заради шум в сърцето. Сега бяхме на контрола. За съжаление вече не е в близък медицински център, а чак до Окръжна болница ходихме. Предупредиха че, че много се чака! ... както и че може да не минем днес ехограф (за което реално отивах).
Сутринта се ядосах на Мария как се мота за градина. Трябваше да я оправя нея, брат й, себе си и навреме да тръгнем. За щастие сравнително бързо прекосихме града, намерих къде да паркирам, а и нямаше никой преди нас.
Симеон беше изключително спокоен. Лекарката успя да го слуша и гледа, както си иска. Той стоеше и се усмихваше. Няма засега нищо притеснително. Свободен е да тича, скача, играе и расте Аз хем се бях позитивно настроила, хем сутринта коремът ми беше на топка от вътрешно напрежение.  Личи си колко съм загубена

Миналата седмица заваля точно когато се канехме със Симеон да ходим до градината за Мария. Майка взе Мария, а ние стояхме в тях. Цяяяяяла вечер затворени вътре Децата пощуряха! То не бе гонене, не бяха писъци, не бе гъделичкане до припадък. Такъв търкал беше по земята и по диваните!!! Вечерта Симеон заспа, изпратих Мария до нас, за да ляга. Връщах се към нашите и чух майка да говори с баба ми по телефона: .... Аз сега разбирам защо тя всяка вечер виси долу. Колелета, тротинетки, ожулени колена и бради, ама са навън! То тук тази вечер беше ужас!...

Цитат на: Alichka в 15.07.2019 14:41

Връщах се към нашите и чух майка да говори с баба ми по телефона: .... Аз сега разбирам защо тя всяка вечер виси долу. Колелета, тротинетки, ожулени колена и бради, ама са навън! То тук тази вечер беше ужас!...

Хаха, ами тя като е имала едно дете и то кротко, хич и не е било нужно да виси вън. И по спомен, на тази възраст като Симеон, ги оставях сами долу и само надничах през балкона, но съседските баби зорко бдяха в близост кой какво казва и прави.

От 2 не, ама от към 4 са ме оставяли долу сама. То нямаше и къде да висят родителите. Тук-там имаше по някоя крива пейка пред входовете. Между настоящия ни блок и този на нашите имаше не детска площадка, а картофена нива (почти). Ние играехме директно по паркинга и на улицата. До нас строяха ОФ клуб, ама строежът стоя с години и също беше място за игра. Ако падахме - директно на асфалт или бетон, че да няма съмнения в щетите.
Е, вчера точно Марийка я взимам от градината и... Брадата червена! Строполила се при гонене. Паднала на гумата. Поне на меко, нищо сериозно, ама тая гума така раздира, че охлузеното изглежда много добре

Симеон говори
Симеон не спира да бърбори, но на негов си език. Общо звето почти нищо не му се разбира точно както беше и Мария на тази възраст. Това не ме притеснява, аз си го разбирам по поведението. На морето някак се отприщи и казваше някои по-разбираеми неща.
Много е смешен, защото започна да се обръща към нас - МамУ! БабУ! И след това лепва една доволна леко срамежлива усмивка Често ми казва: Маму, ла. (Мамо, ела.)
Не знам откъде му дойде, но за всяко свършило нещо започна да казва "Кай!" и разперва ръце в страни Може да си е изял яденето, да сме спрели телевизора - всичко е "Край!". Р-то му върви като моето и като на Мария засега и е още по-забавен така.
На колата казва "пола"
Един ден се излежавах на самия бряг на пясъка, а той оставяше вълните да докосват крачетата му. В един момент започна да вика: Вънааа! Вънааа! (Вълна! Вълна!)
Има пластмасов мотор за каране с крачета. На всяко излизане си избира дали да е с патето-количка, или с мотора. Казва нещо средно между "мое" и "мотор"
Мария реагира на говоренето му като не спира да го кара да повтаря: Кажи това, кажи онова. Много му се радва на постиженията, ама и много го критикува кое как казал.