Мария е страхотна, едно прекрасно пораснало дете.Какво и взехте за рД?Как се чувствахте толкова време вие заедно в карантина?Моя мъж става нервен като няма работа и една карантина ще ме побърка мен, за него не знам, ама аз ще искам да избягам.Сими и той вече си говори.Пораснали деца!

Мария искаше вълшебния джин, който отгатва какво си си намислил по различни теми - животни, плодове и зеленчуци, облекло и спорт. Изключително е смешно, когато и Симеон видя как се играе. Джинът задава въпрос. Симеон почва да му говори, обаче... В един момент отговаря с "Мня!". Джинът: Би ли повторил, приятел? Симеон пак отговаря. Джинът замълча Беше сериозно затруднен от разговора със Симеон!
Свалям един ден Симеон от столчето за хранене:
- Хайде! Бягай нататък!
- О! В тази посока ли?! - и сочи към детската. Посоката е много важна понякога:
- Ще излизаме.
- В коя посока? - пита човекът

Карантина имаше само за Мария (и другите деца от класа й). Нямаше за родители, братя и сестри. Не питай за логика! Аз не я намирам, но... Правила. То на практика се получи, че и ние се бяхме изолирали, но по наше желание.

Ама сте си спретнали РД в стил 90-те. И при Ж. е важно да има посока..."Сега накъде ще завием... наляво или надясно...а така всъщност."

Някакви много странни неща се случват все около нас и съм все на колела. Общо взето чакам другата година с нетърпение с надеждата, че ще е по-спокойна.
Междувременно се забавлявам с децата. Мария днес ще е последно на тренировка. От другата седмица ще започне с дистанционното. Днес ще имаме онлайн родителска среща, за да се разберем как ще се провежда обучението, че се обсъждат няколко варианта.
Неприятно съвпаднаха часовете в залата и часовете онлайн по шах. Сега ще има поне шах за разнообразие. Хубаво е, че в определени моменти ще мога да си работя от вкъщи, както вчера например направих.
Симеон имаха коледни снимки в градината. Дали им да гушкат един плюшен снежен човек. Симеон естествено беше направил смешна усмивка, но е доволен как изглежда и казва, че е готин. Откъде го е чул?!
Миналата седмица се наредих. Отидох да взимам първо Мария. Носех й раницата. Взехме Симеон. Носех и неговата раница. Симеон попита дали може да тича (има си такава нужда след градина). Разреших му, ама хич не се усетих да кажа докъде. И като хукна!!! В един момент наближавахме голяма улица. Не го виждах добре. Мария хукна след него. Вътрешно знаех, че ще спре, обаче исках да тичам след него. Реално не можех, защото всичко тежеше ужасно. За щастие един мъж от квартала се появи от нищото и го хвана за ръка. Симеон се разпищя. Благодарих на човека и насмотах Симеон. Нямах сили да викам и да се карам. Буквално само му съсках насреща.
Кумците бяха почивните дни вкъщи. Ходихме на Шипка. Беше много студено, но пък страшно красиво

Тази седмица Симеон писаха писмо до Дядо Коледа в градината. Вчера госпожата ни изпрати снимки на децата до пощенската кутия, както и списъка. Симеон иска... АСАНСЬОР!?!?!   Нямаше друг такъв случай! Много се смяхме и изобщо не мога да хвана логиката на желанието.
На Мария неволите й се въртят около училище и тренировки. Свиква с нови деца и характери. Много е интересно как ги възприема. Тези дни искаше да й кажа, "ама честно" : Има ли Дядо Коледа? Защото едното дете казвало така, пък другото онака и като започна да говори, нямах шанс да кажа
Абсолютен майстор на дългия разказ! Не млъква. Особено ако трябва да свърши нещо, се захваща да говори само и само да не го свърши. Баща й й направи списък със задължения сутрин и вечер, сложил даже снимка на Уинкс и сега красотата виси на гардероба, за да може Мария да е малко по-експедитивна. Ама си е същата!

Взех, че спечелих плюшен таралеж от Бочко. Хванах си таралеж в гащите! Без един може, ама само с един - никога! На другия ден комшийката ми беше до същия магазин. Издиктувах какво и как да направи и вече сме с котило таралежи, за да има мир и любов Винаги се сещат по едно и също време да играят с една и съща играчка. Настава голяма врява. Много са смешни - гледат си в чиниите кой какво има, ама трябва на цвят и форма всичко да е еднакво. В същото време не са егоисти и си делят. Ако единият няма - другият чупи от неговото и му подава.
Играят си на трите прасенца, като строят къщичка от декоративни възглавници. Пада голямо търкаляне по дивана.

Понеже не отговарих на Фери за работата...
Наш приятел (отдавнашен колега) си направи фирма преди 5-6 години. Миналата есен стана дума, че може да има нужда от човек за административната работа. Тогава обаче нещо сякаш се разминахме. А днес, а утре... Дойде март и нещата се промениха тотално!
В края на лятото един ден той ми звънна и отправи две предложения за работа. За първи път ми се случва Едното беше за администрацията на фирмата му. Другото - да гледам бебето им. Бях ей така В смисъл, че не всеки приятел би предложил такова нещо, защото изисква доверие.
Аз лично, колкото и да е странно, бях съгласна и за двете неща. Казах му да си преценят вкъщи и да каже какво решение са взели. Моя приятелка много ми се смя след това: Готова си да гледаш трето след твоите две! Много смело!
Та така - започнах с идеята да вкарам нещата в ред, защото той си каза, че това му е много слаба страна. Хубаво е, че (почти) не общувам с клиенти. Не се натоварвам с техни претенции. В същото време си имам ежедневно неща, денят ми минава супер бързо! Спокойно ми е що за човек е над главата ми.
Професия ми е, но нямам онази тръпка, с която човек върви напред професионално. В същото време съм щастлива, че мога да помогна на близък и това ме кара да ходя с удоволствие на работа.

Али, интересно е у вас.Аз с Моника също се побърквам с нейните задължения, постоянното повтаряне и т.н.Ще се справим де, ама хич няма желание нещо девойката.
И аз чакам скоро въпроса за дядо Коледа!

Браво за работата, мисля че е нормален етап от живота това.Веднъж свекърва беше казала, нещо в смисъл, че всяко нещо се случва когато трябва и защото така трябва.Сега децата са малки и ни трябва спокойствие и сигурност на работа, като попораснат, мисля че живота ще предложи нещо по-интересно и с тръпка(че и аз я нямам тръпката на моята работа).

Как сте сега с това он лайн?

Цитат на: магито в 30.11.2020 09:15

Браво за работата, мисля че е нормален етап от живота това.Веднъж свекърва беше казала, нещо в смисъл, че всяко нещо се случва когато трябва и защото така трябва.Сега децата са малки и ни трябва спокойствие и сигурност на работа, като попораснат, мисля че живота ще предложи нещо по-интересно и с тръпка(че и аз я нямам тръпката на моята работа).

Да, това го казах по повод призивите на много блогърки, влогърки и социални мрежи, че младите майки не бива да се отказват от кариерно развитие. При мен така се случи, не го исках и много "ритах" тогава, сума сълзи пролях тайно, изяждах се отвътре, пробвах на разни места /дори и секс- телефон  /, но удрях на камък . Много по- късно си дадох сметка, че така съм имала възможност да дам на децата си това, което учителките не могат. Не зная дали го оценяват, ама то и аз разбрах какво дължа на майка ми и баба ми чак когато вече имах собствени ученици на главата.

Точно това ми трябваше да прочета, Свекс!

Относно желанието на Симеон да не е някакъв вид подемник или нещо такова. Като гледам Ж. се кефи на Пес патрул и даже беше казала, че иска такава пързалка, но започва да рита с крака и те като се изкачват нагоре с асансьора, та.... от там се сетих... но може и да съвсем различно, де!

Симеон говори :

Взимам го от градина :
- Мамо, може ли кученце за приятел? А?! А?! Вкъщи?
- Не, защото само това няма вкъщи.
- О, добе! А у баба Р (в нашите)?
Принципът е: ако мине номерът или там, където мине...

Взела съм децата. Майка ни пресреща и им дава по една шоколадова паричка. Симеон вижда дядо си:
- Дядо, бояя ти (благодаря ти) за шоколадовата паичка. Изядох я цялата!

- Бабо, аз не мога да игая тетрис. Аз съм малък, само на три (и показва).

В нашите :
- Искам аз да светна.
Майка:
- Не можеш да стигнеш. Като порасне с още една година.
Симеон :
- Дядо, като стана на четии и ще мога да стигам.

Вкъщи го вдигам, когато мога, за да светва той:
- О, мамо! Много бояя!

Татко дреме на дивана. Симеон гледа таблета и коментира. Потупва дядо си по бузата:
- Дядо, дядо, недей да спиш. Рано е да си лягаме!


Симеон имаше период, в който през нощта отиваше при сестра си и се завираше да спи в ъгъла при нея. Минаха месеци. В нов период беше - да се муши до мен. Съответно оставах между него и баща му, не можех да мръдна, а и ми беше страшно горещо. Взех да го гоня. Баща му в определени вечери се изнасяше да спи в хола. Изобщо - тормоз за всички!
Симеон си спеше пак в леглото. Няколко вечери се омушваше пак при сестра си с нейно разрешение.
Една нощ спя и усещам нещо до мен. Даже го и тупнах в съня си с ръка. Симеон!!! Прав до леглото, сложил ръцете до мен, главата подпряна и спи! Прав! Баща му се смееше, че нали гоня Дребния и той не смее вече да легне до мен. Снощи пак така стана.   Лошото е, че понякога се разсънвам и край със съня.


- Симче, кажи... - и го караме да повтори нещо, което звучи смешно или пък да опита да го каже правилно. Един ден пак така. И отговорът:
- Пи-по, пи-по, пи-по...
- Какво е това?!
- О, така казва Пикъл!


Симеон ме вижда с една шарена блуза в жълто и бордо. Започва да "маже" по шарките.
- Мамо, ти защо имаш такава блуза?
- Ами не знам. Харесва ли ти?
- Не! - рече и отсече

Ох туй със спането и при нас е така, мм се изнася в хола а той цъфва към 4 и моли да си легне до мен, ту спира тук пак почва. При нас миналата година започна, преди не беше го правил. Мамини сВинчета, гушкаливи 

Аз такова нещо не бях изживявала с Мария. Тя спи като пън. И сега едва я вдигам за училище. 

Още малко за Симеон 
Не знам дали съм споменавала, че много искаше приказката за трите прасенца. После се играеше с възглавници как строят къща и трябваше някой да духва силно, а той да изскочи от "къщата".
След разговора за кучето за приятел по улицата беше от тема в тема! Много му се приказваше. Искаше да го вдигам, за да види хралупи по дърветата. После ми казваше: Бояя ти, мамо, че ме вдигна и видях алупката!
Видя самолети, които оставят дири. Той зяпаше, а аз леко го сурках за ръка към нас. В един момент:
- О, мамо, виж! Има коминче. И палим огън в къщата, и излиза пушек, и вълкът пада в огъня.
Логично! Щом има комин, има и вълк! 
После видя комин с шапка, която се върти. Естествено трябваше да стоим 5 минути с опънати назад глави и да гледаме на 4-5 етажна къща как се върти шапката

Иначе е тиха беля - по Коледа пускаше лампичките на елхата, наскоро се стреснах, когото влязох в спалнята и изключеният от мен влагоабсорбатор се включи сам. Почти сам, защото имаше оставена издайнически пожарна отгоре  И електрическото одеяло включил една вечер в спалнята, а ММ очакваше, че ще хапна набързо и ще лягам. Ами не, някой друг беше пипал.

По Коледа откри зумбата и това е хит! Сам си поръчва зумбата с балони или Папапая и се смее как музиката "пръцкала".

Продължава да е много чувствителен, гушлив и внимателен, обаче може и да е с характер. Долу в добро настроение си играеше. Дойде дете, което беше кисело, удари шамар на Симеон, обаче и Симеон моментално отвърна със същото. С кака си се дразнят на моменти, но в следващия момент се търсят, че не може единият да го няма.

Охх, Али, и Ж. е на тема включване-изключване на ел.уреди, които са достъпни. При нас е само един конвектор, но се държи на магия и само тичам като се засили към мястото.
На днешното поколение голяма сила им е асоциативното мислене. Как връзват и помнят неща дето аз хич и да мисля няма да се сетя.

От много време се каня да пиша за онлайн обучението на Мария...
Първо още пролетта гледах за детски столове за бюро. Обмислях как да разчистя бюрото в детската, че е паркинг на количките на Симеон и хралупа за всички съкровища на Мария  Реших да изчакам и наистина се оказа, че Мария няма нужда на този етап от бюро и стол. Всички домашни се пишат в училище. Тези за събота и неделя са по една страница и тя си ги пише на трапезарната маса - нещо, което по принцип изобщо не харесвам. 
Най-ценното нищо за вкъщи беше хубав компютър плюс мултифункционално устройство. Страхотно е да мога да принтирам и сканирам всичко необходимо за училище!

Още на родителската среща госпожите казаха, че ще ползват Google Meet. Купихме и камера, че нашата беше вече кофти. Мария свикна много бързо! Изключително лесно се адаптира.
Госпожите бяха измислили вариант как да водят часове, а в същото време децата да не са по цял ден пред мониторите. Сутрин имаха по един час български, малко междучасие и един час математика. После госпожите даваха задачи, които децата да направят сами и до обяд трябваше да пратим снимки. Следобед с госпожата от занималнята имаха рядко онлайн часове. Най-често им изпращаше задачи за упражнения, клипове от уча се и академик, гласови записи на диктовки и тн. И до определен час пращахме снимки. Така Мария се понаучи да не си пилее времето, да е по-съсредоточена и последователна.
Притеснявах се Симеон доколко ще пази тишина. Е, не искаше да играе в друга стая. Сядаше отстрани, уж тихо играеше, но надаваше по едно ухо и току надничаше, когато госпожата казваше: Вижте сега... Обърнете внимание... 
Така имаха и музика, госпожата по физическо плащаше зумба или комплекс упражнения, а ние връщахме клипове. Естествено с участието на Симеон

Декември, почти до края, Мария нямаха тренировки по лека атлетика. Треньорът им беше дал инструкции. Е, беше й скучно сама! После се оказа, че и другите деца са правили упражненията по 2-3 пъти и дотам. Упражненията бяха волна програма в един момент.
Тъй като часовете по лека атлетика съвпадаха с часовете по шах, Мария много беше изпуснала през ноември. Декември обаче си навакса. Беше доволна от онлайн часовете по шах. Аз нищо не разбирам, ама трябваше да дремя около нея и да подсказвам, ако изобщо мога.

В онлайн обучението реално човек влиза по къщите на хората!  Личеше кой какъв подход има към детето си и доколко му съдейства. Имаше момче, което едва сричаше, обаче госпожата много го похвали, защото било работено с него и много бил напреднал В същото време имаше сприхави, нервни родители. Имаше често забравени включени микрофони и крясъци, разправии и изобщо една такава атмосфера, в която последен дерт е обучението.

Тези дни стана дума за родителска среща, но реална, а не с надничащи отстрани деца. Две момчета хванали дете, за да може трето да го удря в корема; същите търкаляли бонбон по земята и се мъчели да го наврат в устата на техен съученик; затискали вратата, за да не може да се влиза/излиза от стаята; развявали среден пръст... Едни такива, които не знам как им идват на акъла. Мария е супер шокирана от такива неща. Разказва ги и не може да разбере защо се случва всичко.

И Мария, и Симеон много харесваха прасенцата Пепа и Джордж. Изгледаха епизодите по 120 пъти сигурно, но винаги намират по нещо смешно   Мария започна да следи детски като за по-големи вече. Надува ни главите с клуб Уинкс. Имаше разправии кой какво иска да гледа по едно и също време.
Разгеле! Появи се ново обединяващо детско! И за моя радост е позитивно. Барбароните   Вечер задължително се скача на музиката. Предупредих съседката, че в 8 без 10 може спокойно да си свери часовниците,  щом чуе думкането от танца
Любимец и на двамата е Барбалячо. Защо? Защото е рошав!!!  

Онзи ден на гости на Симеон в градината имали черен заек. Научили много за това как се полагат грижи за животното. Симеон беше впечатлен от поилката на заека и как пиел водичка. Не разбрахме само кой си беше рискувал домашния любимец

Ох тези Барбаорниии, отглеждаме авокадо заради тях сега хахах.

Дай снимки да видим тези пораснали деца!