Али, и на а мен ми предстои същото. Йоанчо го приеха в ясла и сърцето ми се къса. Михаил поне беше на 3 г. и 2 месеца, ами тези душички мамини.  Днес ще ходя да го запиша и ще видим от кога.
Свеки, имам чувството, че всички мъже са ранобудният. Това е най-ужасното у мъжа ми и двамата да го наследили.

О, Роксан То хем да се радваш, че нямаш проблем по класиране, хем да ти е тъжно... По принцип минава месец от приемане до започване на яслата и повечето директори ти дават да си избираш дата, на която да тръгне детето. Сигурно го знаеш, де. Не е лесно! Ти поне знаеш какво е да си гледаш детето до 3 г. и виждаш по-ясно разликата между 2 и 3 години.
Иначе Марийката проблеми със съня няма. Даже спи доста за възрастта си. Следобедите спи по 3 - 3:30 часа. И не е като да кажеш, че вечер я държим до късно. Гледам племенника (с година по-голям) - него преди 22:00 не го слагат да спи. Нашата е заспала в 21 часа. Сутрин спи до 7:30-8 часа, или поне ако се събуди кротува в леглото. Представете си на този сън как се хаби енергия после
Тя още от съвсем малка ми спеше спокойно. Не съм я и кърмила много нощно време. Не мога да се оплача, че не съм си поспивала добре с малко бебе вкъщи. Иначе сме имали периоди, в които не е можела да заспи. Така като беше с каишите - растеше, а нямаше как да разходва енергия. Вечер пееше до 22:30 ч понякога. Пробвахме на абсолютна тишина или да й говорим, да я приспиваме... Просто си беше период, който мина и замина и е било неповече от 2-3 седмици. Онзи ден пък ми се будеше през 30 минути следобед, защото от лекарствата се беше позапекла и я мъчеше коремчето.
Сънят ми е един от дертовете за яслата. Там ми казаха, че ги слагат към 13 часа да спят. Дотук всичко е 6. Обаче ги будели към 15 часа. Ако Мария я събудят и не е наспана, е супер кисела, мрънкаща, нервна, хленчеща... Може да скъса нервите на човек само за раз време. Говорих със сестрите, че тя спи повече (имало и други такива деца) и евентуално да я слагат да спи по-рано или пък да я държат максимално. Скоро ще видим как стават нещата

Цитат на: Alichka в 11.11.2015 14:19

Все забравям да кажа - "бангонг". Като го изстреля Марийката и аз Разбрах, че на някаква песен така вика. Тази ли? Тази ли... Оказа се "Джъмбо" Сигурно това е китайският вариант. Това като майка, дето след някакъв банкет, пита съвсем сериозно каква е тази водка "Сутеха".

Това съм го разказвала на майка, обаче ММ така и не е разбрал. Наскоро трябваше да яхна метлата и да разчистя мобилния си оператор, че ми бяха надписали сметката. Прибира се след работа ММ и аз хуквам навън. Мария си слушаше песни вкъщи, подрусваше дупе и ММ се възползвал. После разказва, че успял да мине през тоалетната, на завоя видял, че Мария е спокойна и се шмугнал под душа. В един момент Мария се провиквала нещо "Тате, тате..", ама душът шуртял и ММ нищо не разбрал. Минали 10-тна секунди и Малечка отишла пак да слуша песни.
ММ излязъл от банята и започнал да се оправя. Мария отишла при него, застанала на лайсната на вратата и се олулявала с думите "Бангонг!" и сочела упорито към компютъра. Отишъл баща й и започнал "Какво? Къде? Това ли? Онова ли?", докато се разберат. В един момент нацелил Джъмбото и нашата е ей такива очи от радост "Бангонг! Бангонг!!!".
В последствие стана ясно, че телефонът на ММ е звънял, докато е бил в банята и Мария най-вероятно е казвала "Тати, ало, алооо!"

Днес баба дойде. Решихме да изненадаме Дребосъчка като я вземе заедно. Излизайки Мария толкова се зарадва. Хукна по улиците, отзад раницата дънгър-лънгар зад нея Беше интересно, че й казах да спре и да чака баба, че тя ходи по-бавно. Мария хукваше напред и в един момент се спираше рязко, обръщаше се и гледаше баба докъде е стигнала. Чакаше я и после пак газ напред

Забравих да кажа. Баба направи подаръци за Коледа и Нова година на Мария. Даде парички. За дядо Коледа каза, че ще купи пакет памперси, защото вече бил дърт и му прилягало. Пък за дядо Мраз и Снежанка (щото по- ги уважавала) - нещо по-шукаритетно да съм купела.  Най-вероятно ще взема ботуши, шапка и шал на Дребосъчка.

Така... И да не си мислите, че винаги всичко е в розово! Мария не реве от яслата, ходи с желание бих казала, обаче след ясла се спуква от лиготия. Къса ми яко нервите! Прави глупост след глупост - дърпа се, приляга по земята или ми виси по ръцете, спуска се към улицата, лапа боклуци, хвърля шишето с вода, онзи ден си пъчеше голия корем на студа вън... Сигурно има и още, ама вече с тях съм свикнала. Така че не слушайте глупости колко лесно се адаптира дадено дете в толкова различна обстановка. И моето дете се адаптира лесно, ама аз явно не мога да се адаптирам към новото й поведение.

Хехе, това, че не реве, не значи, че се адаптира. Цял ден там се старае да е послушна, нали някъде трябва да и избие. Миличката тя, пък и ти. Чакай, чакай, тепърва следват научените в яслата дивотии, думички, жестове и какво ли още не.

Да не те плаша, ама на моменти ми е идвало да удуша Алекс.Просто стана нетърпима напоследък. Като си говоря с други мами и при тях е така.

Ами понеже в яслата не може, иска да си покаже маймунджълъците някъде...пък и като види мама я избива на радост...това сигурно е нейният начин да я изразява  Май наистина всички деца са така  Гуш 

Али, ще ти разкажа първата ми научена простотия от детската, която си спомням ужасно ясно.. Бях на 3, когато мама ме прибра от детска, влизаме в нас, а баща ми беше току що излязъл от банята по халат.. И в коридора още му викам "Татее, чакай да ти покажа какво научих.. " Застана той, сигурно си мислеше, че ще изтанцувам нещо или изпея знам ли.. Аз му подавам ръцете и му казвам "Чупи вафличка, натисни бутонче, пей на микрофонче" (не знам дали го знаете, ама микрофончето беше среден пръст).. Та, предтавете си 70см-пръдла хаха и почти 2 метра човек... Първата му показва среден пръст и му казва да пее не микрофонче ..      Не знам как не ме е пляснал тогава  

Ти поне осъзнато - в детската градина
На мен ми е ясно, че си търси вниманието и й избиват дивотиите от деня. Така наскоро си засмука палеца, ама много старателно го облизваше. Леле, пощурях!
Тепърва ще учи глупости и ще копира чуждо поведение, дето хич не е за копиране. Вчера щеше да си разбие главата в оградата на яслата, едновременно щях да падна върху нея, защото ме повлече с все сила... Сега е смешно сигурно, ама като се случи хич не се забавлявам
Днес много мило ми стана. Като влязохме в предверието да я преобувам, имаше едно момиченце готово да влиза вътре. Мария седна на стола, а това дете започна да я гали и да й се радва

Осъзнато -неосъзнато не чакай скоро да й мине. Това ще й мине - друго ще я подхване... Нашта като беше на 6 дядо й й казал да си измие ръцете, най-невъзмутимо беше отвърнала: Облизах ги!... Хахахххха
Да ти е жива и здрава. Нали знаеш палаво дете=здраво дете  Освен и ти да почнеш да се лигавиш с нея  като вижда как изглежда отстрани нагледно може и да се кротне  обаче след някой друг месец ще да е... Не помня кога този метод започна да дава резултат при нас. Като се сетя нещо ще ти пиша пак 

Вчера разбрах откъде идва целия проблем с поведението на Мария. Тя почти не спи в яслата. Спи има-няма два часа. Иначе вкъщи по над 3 часа откарва. Свикнала е, има нужда от този сън. Сега тези 2 часа са крайно недостатъчни. Сестрите няма как да ми обърнат внимание, защото това е стандартния сън за повечето деца. Радвам се, че повдигнах въпроса.
Получава се така, че Мария се превъзбужда, изнервя и явно е натрупана някаква умора в нея. В началото спеше следобед само два дни. После дойдоха събота е неделя и тя си е наваксала. Оттам насетне обаче си е почти цяла седмица ходене на ясла.
Снощи имахме яко драма. Сложихме я да си ляга към 20:40 и вместо тя да заспи към 21 часа, баш тогава й се приака. Хайде гърнета, миене... Леле, като се ококори това дете. Няма сън Пя, говори, мрънка... Стана почти 23 часа, когато вече нямаше грам силица. Просто батериите тотално паднаха. Е, да, ама не спа спокойно. Цяла нощ говори, мрънка на сън. Ставах поне 4 пъти. Аз вече съм на предела на нервите си. Това, че не спя, не ми пречи толкова, но вътрешно чувствам някаква тревожност. ММ и той е притеснен (личи си му), и той започна да се поизнервя. Снощи говорихме с нашите, които едва ли не ни нахокаха как може да не харесваме идеята за ясла, а ние просто си дадохме сметка, че не можем да я държим вкъщи още една година. Едва сега виждам, че и на ММ му е терсене от тази промяна. Той ги приемаше доста леко нещата, но сега вече вижда в детайли. Да не говорим, че Мария е станала много шумна покрай другите деца. Досега тя не е викала, пищяла с такива децибели. Е, случвало се е инцидентно, но се е коригирала след забележка. Сега от отварянето на очите е пълна лудница вкъщи Ако се спъне или се удари, направи й се забележка - тя почва да хленчи и на як рев с крокодилски сълзи може да приключи одисеята. Че даже не те слуша, а с този шум не може и да чуе обясненията.
Днес сестрите ще пробват да й пригодят малко условията към домашните. Ще нося и предмет от вкъщи, ако се наложи, за да има Мария чувство на сигурност. Дано това помогне

Али, дано успеете да решите проблема със съня. Тя сега е малка, може да се приспособи. Да споделя и при нас как е, Ясен ходи от един месец, но има навици от кооператива. Той спи по два часа, точно колкото си е норма и там по градините. Преди да започне да ходи там, заспиваше в 21.30ч., а сутрин най-късно в 7-7.30ч. се събуждаше. Сега с топ не мога да го вдигна, будим го, говорим около него, но не успява да отвори очи преди 8.15ч., а в яслата не можем да закъсняваме, приемат до 9ч. Та определено там покрай децата се изморяват повече и увеличават времето за сън. В яслата Мария няма да я оставят да спи повече от времето на останалите, просто няма начин, така че трябва стриктно да си наваксвате у дома, вечер да си ляга навреме, дори по-рано, аз така го виждам поне.

И при нас се появи тоя ужас с пищенето и високите децибели, въобще не знаех какво е това преди и много ме натоварва. 

При нас казаха, че оставяли да си поспят децата, които имали нужда. Да видим - дано е така! То не от друго, ама явно трудно ги вдигат всички заедно да ги оправят след сън. Дори и сутрин да наваксва със съня, пак ми е добре дошло.

О, сега не им стига сън, ама към 4 годинки почва обратната драма - не искат да спят следобед и пак има ревове.
В ясли, градини и училище самите възпитатели и учители крещят, даже не може да се каже, че говорят високо. И към децата имат изискване да говорят бавно и високо, да ги чуват. Това оставя трайни навици и спасение няма. Дечицата с по- тих глас "мънкат под носа си" и често остават незабелязани заради гласовитите. Това е положението  . Сигурно трябва групите да са от по- малко деца.

Пробата с предмети от вкъщи не даде резултат. Мария и в петък беше недоспала, мрънкаща и супер дразнеща с поведението си. В събота реших, че е дъждовен ден за ясла. Гледах си я вкъщи. Това дете как спаааа Оставих я следобед и спа повече от 3,5 часа. Вечерта я изкъпахме обичайно и в 21 и малко заспа пак. В неделя пак си навакса. Даже баща й като се прибра от банкет (бяха на вила с колегите), даваше зор да я събуждаме, че да си я нагушка.
В събота вечерта успях да се изпокарам с майка ми. Мария се клечеше по гърнето и не искаше да седи. Тя си обича да показва номера, когато някоя от бабите е около нея. Направих забележка веднъж, втори път, трети път и накрая й се скарах съвсем целенасочено. Майка като скочи срещу мен Аз съм била виновна, че не искала да пикае на гърне, не съм я научила лятото и тем подобни простотии. Едва ли не се издокара, че е майка за пример как мен ме е учила навремето. Леле, как ми кипна канчето Голямо викане извиках! Беше ме яд на цялата простотия, която изговори, беше ме яд, че скача срещу мен пред детето, беше ме яд, че ми оронва малко или много родителския авторитет. Сега ми се прави, че нищо не е станало, ама аз съм си проклета и за съжаление помня всичко. Такива дребни неща много трудно прощавам.
Другата приятна изненада беше в неделя. Сутринта Мария се изака по-кашаво. Не й обърнах внимание. Следобед ми каза, че има ако. Като свалих памперса - вода Скоро след това - пак... Вече бях сигурна, че е разстройство и леко се шашнах. Трябваше да излизаме. Пратих само ММ по магазините. Не смеехме да изведем Мария. Тя никога досега не е имала разстройство и вече ми причерня как е или от храна, или е вирусно и пак ще хвръкнат сума си пари по лекарства и ще тъпчем детето с боклуци. Иначе Мария си беше повече от жизнена. Скача, тича, играе... Не спираше да говори и да се смее. Питах я дали я боли коремчето - Не! Е, като запретнах ръкави атакувах по всички флангове - препечена филия със сирене, солети, сварих ориз и й дадох да пие водата, изпекох ябълка, дадох Ентерол... Мария беше най-послушното дете. Изяде филия и половина "пица", както тя се изрази, изпи си "тай" (чая)... Хванах я да мия зъбите и чаках ММ да се прибере за къпането. Мария зяпна срещу мен и ЗЪБ!!! Просто беше избил нов кътник от обратната страна, на която чаках. Най-неочаквано видях ръбчето отстрани. Казах на Мария, че има зъб, а тя тичешком и с пръст в уста посрещна баща си с думите "Ъп! Ъп!". Цяла нощ спа спокойно и сега се наслаждавам, че вече ни задмина кошмарната седмица
Имам да пиша за всички нови думи и изрази, които Мария изръсва. Просто не спира да ни изненадва. Най-невероятни неща повтаря