Напоследък време няяяямааа Пак имахме зъбени вечери. Резултатът е осми зъб и девети на път. Малко и нослето й е хремясало, но поне съм сигурна, че не е от настинка.
Все по-активна е и всеки ден нещата се усъвършенстват. Бяхме на гости в баба й и цял ден преследваше котарака. Той, милият, вече на години, ама тича... Дори се смеем, че като я питаме "Къде е котето?" и тя вдига рамене, разперва ръце и вика "`Амааа..." (нямааа). Вече котаракът получи и еднопосочен билет за коридора нощем, че има огромно желание да си спинкат с Мария в едно легло Мария пък му отмъщава - с едно движение на няколко пъти му смота купичките с водата и храната. Много са й интересни и за секунда не може да я изпуснем от поглед. Саксиите още са  приоритет. Уж знае, че се карам и като ги доближи казва "Аааа" и върти ръка, а после грабва орхидеята и... подът в борови кори. Много държелива се оказа тоя орхидея и ако вземе да цъфне най-после - от грижите на Мария ще е!
Вечерта не заспа спокойно в свекърва ми и се наложи да я погушкам. Е няма такъв кеф! Като я взех и тя се отпусна в мен, гушна се и усетих малките пръстчета по гърба ми. Да изтръпне човек! Много е мило и сутрин, като посегна да я взема от леглото, тя първо прави дължинки по леглото - уж бяга, а после се разтапя в ръцете ми и смушва главица да се гушка.
Вечер задължително играем в детската тримата с баща й. Накрая не знам кой е по-изморен... тя ли, ние ли?!? Затова и гледам аз да полегна следобед - малко почивка

Еха, много зъби, много нещо...Измъчили сте се  И какво, котаракът иска да спи при нея, а? Знае той къде е най топличко и мирише на мляко Представям си я как разнася орхидеята

Измъчихме се с поредния зъб и то доста... Дори ми вдигна температура едната вечер. За зла участ минути преди това мъжът ми звъни, че са го ударили с колата в най-големия дъжд. Мария с температура, а аз се чудя на два стана как се тъче Усетих предимството, че живеем наблизо с нашите, та те помагаха. За щастие всички вече са добре
В деня, в който вдигна температура, сутринта давах цитруси. Мария се обрина на следващия ден, та сега не съм сигурна това за алергична реакция към панадола или към цитрусите да го смятам За първи път й давах лекарство и се получи неприятно съвпадение.
Мария ме изненадва с нови и нови неща всеки ден. Вече бърбори много - види ли коте, без да я питам веднага казва "Мау", вижда на баща си пижамата и пита "Тата?", редовно хваща нещо и вика "Ауо" и си бърболясва по "телефона", вижда баба си и пита "Деди?", научи се да ни плаши като малко мече "Аааа!" и отваря една уста и едни учи... и се смее даже Имитира всичко, дори епилатора ми единия ден Вече знае къде може и къде не давам да се ходи. Въпреки това пробва и гледа реакцията каква ще е. За непознатите неща също ги взима и се обръща да ме види дали ще й разреша. Следва ме като куче из стаите и редовно виси по крачолите ми. Слагам я на гърне и се обръщам да приготвям памперс, а тя ме придърпва и гушва крака ми. Най-после спря да си сваля обувките, но нашите продължава да ги дърпа и редовно прегризва някой чехъл... Баща й реши, че ще я научи да му носи чехлите с подсвиркване Общо взето си е кротка, ама има енергия като за трима.
Все повече ходи права, като се държи за леглото или за ръчичка. Много бързо набира и мисля, че ще протича преди да е проходила даже. Вчера въртя баба си 2 часа ту в кръг, ту обикаляха стаите на осморки. Много се радвам, че върви висока, та не ми е в тежест да я водя за ръка. Не се налага да се привеждам и в най-скоро време ще се прибираме с количката в ръка, а Мария в другата. Днес я оставих да пощурее на една детска площадка с по-големи деца и ми беше интересна реакцията й. Сега се надявам да поспи добре - и за мен да има почивка.
Не помня дали съм казвала каква чистофайница е. Намира пухче, мъхче по пода и го взима, подава ми го с "Ъ" и тъкмо посягам да го взема и тя го лапва
Знае си и чекмеджетата с играчките и понеже редовно виси върху едното чекмедже, пъхвам по-дебела играчка под него. Иначе рискувам да си прискрипе пръстите. Тя обаче се надупва, ляга на пода и почва да чопли под чекмеджето, докато успешно не измъкне играчката отдолу. После е с победоносна муцунка и ми развява играчката пред лицето.
Пак се олях с поста, ама е така като влизам все по-рядко във форума... Слънчев ден на всички, които ни четат

Расте момичето, ама искаш да кажеш че не се е отпуснала още да ходи? Че като те чета тя направо си ходи. Милата ми адашака много любвеобвилно дете ми се струва 

О това за боклучетата по пода си е период. Ама поне е чисто в къщи
Браво за приказването, скоро може да се отпусне и повече думики да казва.
За ходенето да ти призная, толкова се радвам, че ние проходихме за месец и след това вече няма държане. Направо незнам как издържат майките с дечица дето по бавно се пускат. А ти имаш касмет, че е в по напреднала възраст. Ако беше хукнала в 10-11 месец кръст нямаше да ти остане. Но да са живи и здрави, пък ще ни гледат на стари години като ни заболи кръста
Пуснахте ли вече косица за прически? Предполагам вече не я бъркат с момченце?

Мариолка, тя си ходи, ама за ръка. Не се е пуснала самостоятелно. За мой ужас най-интересни са й бордюрите навън. Все иска да ги катери и все стъпва по ръба им.
Пънки, вярно е това за кръста, та пак късмет, че е висока. Коса има вече много и я сушим със сешоара После тя продължава да бръмчи, нали имитира сега всичко... Продължават да я бъркат с момче, дори и в розово облечена. Вече се убедих, че е заради зелената количка. Сега къдриците ни са скрити под шапки или качулки, ама на пролет ще връзвам чоко
Много се надявам това с лапането на всичко да приключи в най-скоро време. Иначе за секунда не мога да съм спокойна и всичко е на метър и половина нагоре. Дръжките вкъщи са много ниски и Мария се надига на пръсти и вече може да се каже, че си отваря сама вратите. Трудно излиза от стаите, защото не се сеща, че трябва да се отдръпне, за да се отвори вратата достатъчно и да може да се мине. Само ме е страх, че хич не се сеща да дърпа ръчичките и в най-скоро време пак ще има затиснати пръстчета
Следващият етап е да откажем пустия му биберон Срам не срам, признавам, че още заспива с него. Иначе през деня не го търси, но за сън мрънка без него. Като заспи го изплюва или аз й го махам без да усети. Май не съм и аз много настоятелна последно време да го махна Иначе изтраях 2-3 дни мрънкане, но се отказа от него през деня, скоро ще трябва да изтрая и вечерната доза хленчене, за да отвикне да заспива с нещо друго в ръка например. Все се каня да попрочета кой кога е отказал детето си от биберона и как, за сверка на часовника.

Цитат на: Alichka в 16.12.2014 11:13

Мариолка, тя си ходи, ама за ръка. Не се е пуснала самостоятелно. За мой ужас най-интересни са й бордюрите навън. Все иска да ги катери и все стъпва по ръба им.

може да иска да е гимнастичка и да ходи по греда 

Хаха, Панде, бая дълга е, а и още има гънки за гимнастичка. Явно ще е по екстремните спортове
Като казах гънки - снощи гледахме снимки от преди 5-6 месеца... Леле каква дудана е билаааа То кълки, то бузи... Сега все едно е друго дете, много променена ми се стори. Ама лукавия поглед, когато прави беля си е един и същ.
Тая сутрин беше много смешна. Сгъвам прането, а тя ми виси по краката, имах за пришиване едни неща и тя пак се гуши, муши, дърпа ми ръцете... Търси си внимание. 100% манипулатор е - знае как да си постигне целите. Затова и рядко пускам компютъра, когато е будна - то нищо не може от нея човек да види, да прочете. Дърпа ми книги, списания. Нещо като не й се даде, което гледам например, и рев, ама с едни крокодилски сълзи от тия големи очи... Сърцето да ти скъса, ако не я познаваш

Да ви кажа най-новите щуротии на Мария... Онази вечер татко лежи на дивана в тях. Мария си обикаля по пода и в един момент вижда чехлите му. Нали ви казах какъв интерес предизвикват у нея! Та хваща му тя чехлите и ги носи до масата, пльосва ги горе, обаче единият пада. Тя обаче не се отказва и вдига падналия, допълзява до татко и му мушва чехъла до главата Толкова се смях с нея - ние ги вдигаме тия чехли, че много ги дъвче, а тя реши, че мястото им е нависоко. Майка ми се подиграва и казва, че създаваме грешни представи на детето...
Вече имитира и кучетата, нищо че навън много не ги отразява. Баща й беше казал да му донесе кучето (Мария има едно музикално), обаче тя се оглежда, вижда ключодържателя ми и го носи... Нали пак е куче!
Сега обмисляме как ще е положението с елхата. Нямам идея как ще ги опазим една от друга...
Научи се да приспива едни гумени мечета. Такова друсане им друса, че морска болест да ги хване, обаче им пее - Ъъъъ-ъ, ъъъ-ъ
Този месец ще ми е малко криво, че нямаме консултация. Не за друго, ама ми е любопитно колко е пораснало човечето

За много години на всички! Пожелавам ви една приказно красива 2015 година!
Имаме си ходещо човече На 24.12. Мария се пусна и направи около 5-6 крачки сама. Бяхме по детските магазини, да купуваме подаръци за една камара деца, и тя беше очарована от цветове и шарении. Много съм щастлива, че това стана най-неочаквано пред очите на мен и на баща й. След два дни направи цяло ходене, без стимул, без някой или нещо да я привлича. Много е бърза в крачките и все по-трудно я догонвам! Това не означава, че спря да пълзи, но вече комбинира двете неща. Вече може да се каже дори, че тича, крие се, закача се. Навън гони котетата, ходи към кошовете за боклук, към пързалките, а аз само я дърпам я за ръка, я за качулка. Вечно към бордюрите и към ъглите се стреми. Имаме си и първите синки по русата главица
За мой ужас получихме една камара играчки за празниците. В такъв случай винаги се сещам за онова описание на Свекърва, когато изброяваше нещата от юбилея на мъжа й. Имаме: три нивеляшки (явно пак са на мода), механични коте и делфин, играчка за баня (като водно колело), два телефона, кола, механичен петел, който пее и танцува, плюшен Гарфийлд, бебе с реплики, плач и смях, доста дрехи, фибички, ръкавици. Сега сме прибрали повечето, защото от време на време й ги сменям и да има нещо "ново" да преоткрива.
Тези почивни дни имахме и нова традиция. Сутрин малката се разпяваше по бейбифона или казваше "Ало?". После следваше игра в нашето легло. Беше много смешна как се радва и гушка в баща си. Буквално се заравяше в завивките, криеше се из възглавниците. Вече се научи да се катери и успешно се качва по леглата. Лошото е, че слиза с главата напред. Смело и безразсъдно !
Голямо разглезване беше от страна на всички и сега ми е трудно, да си призная. То не беше обикаляне по роднини, не бяха празници! Сега й е скучно, като сме двете, и мрънкоти да сме навън. Всеки ден излизаме напук на студа! Иначе пък като има деца и забравям за нея. Бях в едни комшии с Мария. Ами децата си се занимаваха, оглеждаха си играчките, "говореха" си - мир и спокойствие!

О, честито ходещо човече и да ти са здрави твоите крака да я гониш
Хаха, вие цял магазин с играчки може да отворите...Остави, че са много, ами и място заемат. Пък тези, дето издават звуци, ми са най- любимите , ама децата си ги харесват.
Оф, зимните месеци са най- тежки. Добре, че си имате къде да ходите погости за разнообразие. Да кажеш какво е хванала на питата

Казах на мъжО, че трябва апартамент да купим - игрална зала да правим. И познайте какво му се падна от баницата За прощъпулника нямам идея какви предмети да сложим. Приемам идеи! Ще го поотложим и малко, че трябва да съгласуваме всички почивни дни на бабите и дядовците.
Да ви разкажа каква беладжийка е Мария
Тези дни са много емоционални и физически изтощителни за мен! Мария първо се научи да бяга и тогава да ходи. В най-близко обкръжение са основно момченца около нас. Та пред блока тичат 4-5 момчетии на възраст 1,5 до 3 години, след тях тича Мария, а след нея - аз. Всички крещят, пищят, а нашата мома ръмжи страшно и "плаши" като мече. Аз тичам след тях не от удоволствие, а защото дребното хич не се и сеща да вдига краката. Като се приберем е цялата в пясък, листа, кал и в ръка с шушулки от детската площадка.
Вкъщи е подобна ситуацията. Стои си мирно права и в следващият момент се засилва към срещуположната стена в нейната стая. Плясва ръце на стената и размазва една самодоволна усмивка по лицето. Един път хвана си тя обувките и както си стоеше - хукна. Пляяяс! Обувките на стената! Щях да падна от смях, защото се сетих в стария апартамент моят мъж как старателно запълваше драскотини с четка за рисуване и латекс. Сега категорично се е отказал да боядисва преди Мария да ожули хубаво стените за някоя и друга година.
Научи се да танцува и то само как! Една вечер много целенасочено мачка тия пръсти. Ние...?!?! Оказа се, че баща й е показал как се щрака с пръсти. Как е вързала 2 и 2, не е ясно. Обаче пуснем ли денс - мята ръце настрани. Пуснем ли нещо по-така (сръбско, поп-фолк) - вдига високо ръце и мачка пръстите Вариететна програма!
Вчера нещо не беше на кеф и цял следобед мрънкотеше. Аз я забавлявах, майка я занимава, мрънка и мрънка. Минахме през всякакви емоции - обяснения, търпение, забавление, каране, тотално изтощение... В един момент майка грабнала дифузера на сешоара като фуния и като говорителка на гарата съобщава "Внимание! Внимание! Всички мишки на събрание! Най-големият мишок ще играе казачок. Малкото мишле дебела книжка ще чете.". Понеже вкъщи се мишкосваме, аз Майка също се разсмя, а Мария само се изправи пред нас, загледа ни много учудено и мига, мига с тия големи очи!
Вчера Мария откри и сушилнята какви функции има. Приклекнала пред нея, намери копчето за включване. Цъка го - светва сушилнята. После цъка пак - сушилнята изгасва. А Мария събрала вежди като кобилици и съсредоточено наблюдава какво става вътре.
В пералнята редовно навира всичко, което докопа. Всеки ден има ново откритие - и за нея, и за мен!

То прощъпулника и ние го отложихме, Дани направо вече си бягаше Аз например държах сред предметите да няма играчки, защото най-вероятно щеше да се насочи първо към играчка. Исках всички да са нови за него и непознати (да имат равен шанс ). Изберете и наречете такива, каквито най-много ви допадат като професии (макар че това са бабини деветинини - аз нали не съм по традициите, но е интересно за детето). При нас беше абсолютна импровизация и решено на момента! Избрахме предметите и баща му заведе Дани в неговата стая, докато приготвя предмети, питки, апарати, камери. После го извиках и той веднага забеляза и се затича към предметите с викове: "Охооо!"

http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436 Малко следколедно
Очерта се кога ще направим прощъпулника. Най-накрая ще съчетая на всички почивните дни... Реших, че ще понаправя и малко украса из къщи. Като предмети още не съм си ги избистрила всички, че около нас повечето са момченца и все за мъжки професии слагаха неща. Ще има обезателно едни докторски слушалки - не че толкова мерак имам да я правя лекарка, ама имаме съсед лекар и това си стана задължителен предмет за децата. Досега никой обаче не ги е взел Сега и детето ще ни ориентира къде да й хвърлим пъпа На снимките си личи, че не подбира играчки - женски, мъжки... Даже й беше много интересна масичката с инструментите за племенника. Цяла вечер разнасяше болтовете и чука.
Новото около нас е, че Мария е подстригана. Вкарах в ужас свекърва ми, ама много ме дразниха отзад всякакви дължини опашки. Отпред пък бретончето сякаш с машинка е минавано - всичко е равно и по конец. Смешна е много, че като й сложа шноли ги търпи. Обаче види ли се в огледалото почва едно дърпанееее - сваля ги, да ги разгледа внимателно.
Разбира все повече неща, познава животните и имитира все повече и повече от тях. Започна да имитира и дядо си как свири с уста - събира устнички и духа ли духа Засега нищо не излиза, ама скоро току виж се научила.
Определено обича да е сред хора. Радва се и на децата, с които се засичаме на кухнята, по детските площадки... Обича люлките и пързалките. Но идва момент, в който й е по-интересно да разгледа как точно функционират всички забавления. Инженерна мисъл!

Влизам да кажа, че днес е Бабинден! Преди време го приемах като един обикновен професионален празник. От момента, в който станах майка, това е особено специален ден за мен. Искам да кажа едно огромно "БЛАГОДАРЯ!" на всички, които ми подадоха ръка по пътя да стана майка. Ако имах психиката да работя тази професия, тя щеше да е мое призвание. Но нямам тази сила, затова пък изключително уважавам професията и дано повече жени попадат на професионалисти, както аз самата имах късмет! Няма как да не съм развълнувана - моето мъниче спи спокойно и мога да си я галя и да й се радвам
http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.34725256