Булче, факт Когато е сиво ежедневие, еднотипно и предсказуемо, аз не скучая, а си намирам какво да правя. Имам си хобита, занимава ми се и чувствам някакво удовлетворение от направеното. Така събирам енергия в буркани. Има дни обаче, в които всичко се разбърква, човек не знае кога ще свърши този период и малко се отчайва. Свършват запасите от "зимнина".
Иначе за второто дете - ставаш супер организиран. Знаеш колко бързо се изнизва времето и грабиш с шепи. Кога беше време Мария да прохожда, кога стана време за рождени дни по тема с нейни интереси, кога споделя неща, които я вълнуват. Например вчера беше впечатлена от нов епизод, който намери на "Калинката и Черния котарак". Това я вълнува и аз също не мога да остана безучастна.
Мен много ме впечатлява "Кейт и пълният й дом". Наистина предаването е режисирано, жената разполага със солидни средства да прави интересни неща. Обаче не е невъзможно човек да направи нещо интересно за собственото си дете по свой си начин. Имаше театър "Дванадесетте месеца". Аз обожавам тази приказка - баба ми я прожектираше на диапозитиви и имам носталгия към собственото си детство. Бяхме решили да водим Мария, но аз се разболях и всичко пропадна. Имах огромно желание да заведе някой Мария на цирк, когато Симеон беше новороден. Тогава така и не стана. Такива неща мен много ме жегват. И при първа възможност гледам да компенсирам с нещо. Ето другата седмица ще има велопоход в един от кварталите. Ще завърши в парка там с разни мероприятия - игри, песни, танци, томболи... Ако е хубаво времето, ще водя Мария, защото вярвам, че ще й е интересно. Тя запомня нещата по свой начин. Вчера я питах за зоопарка в Пазарджик, тя не се сети. Сигурна съм обаче, че ако й подскажа, тя ще реагира, че помни нещо много специфично, което аз сигурно приемам за даденост.
А за психиката - Еми, създала съм си навик да се погледна преди да изляза. Току виж съм с долнище на пижама, или с чехлите от вкъщи, а не с ботуши... Шал, ръкавици и прочие стоят в количката, защото по презумция ги забравям вкъщи и бих се върнала само ако е кучи студ вън.

Излизахме, разходихме се със Симеон. Той навън е спокоен. И вече съм друг човек. Довечера ще наваксам и със съня, като легна по-рано и всичко ще се нареди Само 18 зъба остават - нищо работа

И аз съм от мързеливите майки, дето не си извеждат детето всеки ден, опъват се на дивана, гледат си филми, четат и тн...За мен е напълно излишно когато ме мързи да се напъна да изляза само щото детето трябва да диша чист въздух всеки ден, ми по-важно е пък майката да е на кеф, а ако трябва да избивам драгалевските баири цял ден, всеки ден, не мерси  Та, пожелавам ти скоро наистина да имаш време за себе си и да го удариш малко на мъзел

Ами те моите дечурлига са свикнали навън и са по-спокойни навън. Аз не всеки път обикалям. Даже сега със Симеон много по- се пестя и вися по пейките. Ако на някой работния ден му свършва в 16-17 ч., моят тогава се рестартира, защото взимам Мария 
Днес пак съм на автопилот. Симеон и Мария заспаха сравнително късно - след 21:30. Още не могат да си оправят режимите. До 3 ч спах като пън. Тогава обаче се започна със зъбната криза. Симеон рева около час и половина, после още половин час прихлипваше. Накрая от тотално изтощение заспа, аз сигурно преди него. Днес имахме работа с ММ и с майка и в 7 ч. на фона на алармата не бях на себе си
Притеснява ме това, че Симеон не иска да суче много-много. Вечер суче и заспива. През нощта обаче сега отказва. То е ясно, че ще маха хранения - расте си детето, аз почти му заместих закуската в 9 ч. Обаче ако се опитам да му дам гърда уж за успокоение, той смуква 2-3 пъти и пуска. Пищи, врещи, джаска се в мен. Явно при сукането го боли венецът. Та сега доволно се цедя.
За успокоение - през нощта видях, че има намаление в любим сайт за обувки и нацвъках 3 чифта преди разумът да проговори

Когато са били на вилата, Мария разбрала, че ще ходят на Панаира. И тъй като за нея това нищо не значи, си ги нагласила по свое му нещата. Питала татко си:
- Кога ще ходим на баира?
ММ естествено   къси-дълги, докато осъзнае какво го пита. Заобяснявал се, че те сега са в планината и са на високо и как са на баира, и няма накъде по-високо да ходят...

Естествено че ще се учуди- то всеки ден сте на баира с двете деца

Да разкажа малко за дечурлигата вкъщи.
На 30-ти в петък бяхме канени на пита на бебе. Беше по обяд организирано и отидох само със Симеон, Мария си беше на градина. Симеон неочаквано се ухили, когато влязохме. Нямаше типичния рев сред нови хора и в непозната обстановка! Причината може би бяха две момиченца на около 2 - шумни, шарени и много интересни за него Имаше едно по-малко от Симеон бебе и бебето, което направи 40 дни. Симеон изглеждаше гигант от бебетата Моят пинчер беше единственото момче и много авторитетно се пъчеше през цялото време седнал в мен Видя и той що е това социален живот с много хора на едно място.
За събота бях планирала да водя децата на веломаратон. Самият маратон беше организиран в Тракия и нямаше как да участваме, защото трябваше да се ходи с кола до старта и да се мъкне колелото на Мария и да се връщаме в обратна посока. Затова отидохме направо в Лаута, където беше организиран финала с много състезания, игри и тн. Вървейки към мястото Мария шареше около конусите, които бяха подготвени за щафета на големите, и беше много ентусиазирана. Преди самата сцена имаше разпънат огромен трансперант с надпис ФИНАЛ. После тя не спря да се фука как стигнала финала
Около сцената бяха организирали на отделни секции забавления за всички. Мария поигра на люлки и катерушки, после отиде при един клоун, който задаваше гатанки. Тук беше единствената слабост в организацията, защото наградите свършиха в един момент. Бяха се появили и едни малцинствени индивиди, които търсеха "шамар да е, ама аванта" Клоунът се поизнерви от цялата суматоха Мария си остана без награда
Докато бяхме там свекърва ми дойде и се порадва на децата. Стана почти обяд и хората взеха да се разотиват. Тогава Мария успя да се нареди при едно трасе, направено за деца. Трябваше да обикалят конуси, да минават легнали полицаи и прочие. Първият път Мария засурка един конус с помощното колело. Усети се и слезе от колелото. С финес взе конуса, качи се обратно на колелото и продължи
Аз лично не повярвах, че на отиване и на връщане Мария не слезе от колелото. Навъртя доста и въпреки това грам не се оплака, че беше уморена Спа естествено много дълбоко следобед
В неделя се развали времето и не успяхме да си вземем върбички от църквата. Изобщо не посмяхме да тръгнем Беше ми криво, защото досега на Цветница не сме пропускали да отидем.
По обяд се събрахме в приятели, които на тази дата година по-рано подписаха граждански брак. Бяхме 3 рода буквално - 5 баби и дядовци, 6 родители, 1 дете и 3 бебета-набори Едното бебе си спеше почти през цялото време. Симеон беше смешен, че се заигра с другото, което е месец и половина по-малко. Симеон лежеше на дивана, а другото бебче го дърпаше за чорапите и му ги дъвчеше Нашият не спря да се хили през цялото време. Мария ходеше ту при единия, ту при другия. Бях много приятно изненадана, че Мария успя да издържи без да спи следобед и без безобразно да се разлигави. Вечерта легна рано много изтощена.
Тези приятели имаха бънджи център и ей така реших да видя що за чудо е това. Сложихме Симеон. Той се зазяпа в дрънкалките естествено и се друскаше от липса на опора. Отдолу му гледах краката как се гънат като варени спагети Вече съм много категорично против това чудо на техниката
Най-тихо и кротко беше кучето, което така стреснахме, че почти не се появи при нас

Моя приятелка имаше и детето и скачаше като пумпал, много успешно. Ама си беше нормално на ръст и тегло момиченце. На моето, с размер на едногодишно, дупето му висна и наистина краката му се заогъваха като на едни анимационни герои, много известни тогава, нещо като Теофил и Филопат се казваха. Бънджитата бяха и голяма рядкост, носеха ги от чужбина и НИ2 го вместих, колкото да направим снимка.
И двамата съм ги водила на 3 годинки на състезания с велосипеди, тогава бяха на Братската Могила и ходехме с рейс до там. Бяха съвсем истински, със старт, финал и  сигнален пистолет. НИ1 дръпна бързо с триколката, но по незнайни причини реши, че трябва да изчака останалите и спря, гледайки назад. Даде път и на всички и гордо финишира последен. Съответно получи някаква награда /всички имаха/ и беше много доволен. Аз умрях от смях, но все пак мина по трасето и не се отказа, както направиха половината.
НИ2 го бях инструктирала и надъхала, той и без това караше на две колела без помощни и стигна пръв, доста преди по- бавните триколки. Големи врътки имах на финала за да удостоверя, че наистина е за тази възрастова група. Децата по онова време ги вписваха в паспорта на майката, с ЕГН и име, ама кой да повярва, че това е точно той. Все пак си взе наградата и го снимаха за вестник "Глас". Получи колело, много малко за него и решихме да го отстъпим на момиченце, класирало се на второ място.
Много са хубави тези състезания, добре, че си завела Мария . Остават незабравими спомени, за майките предимно .

Али, на мен пък точно джъмпер ми Must have. Две деца, дето растат около мен имат. Като първото видяло от друго, много се изкефило докато били на гости, после и дъщеричката на нашите приятели много се изкефи на наговото пък и взеха и на нея. Струва ми се много удобно, и двете майки го препоръчаха и децата си избухваха яко. Даже клипче имам на едното с какъв кеф скачаше.

Бънджито не се препоръчва за малки бебета..Може да се седи в него по около 10-15 минути по спомен.Много натоварва кръста и гръбнака и могат да се получат изкривявания.Просто пуснете децата по земята.

Цитат на: Cerise в 14.04.2018 23:06

Али, на мен пък точно джъмпер ми Must have. Две деца, дето растат около мен имат. Като първото видяло от друго, много се изкефило докато били на гости, после и дъщеричката на нашите приятели много се изкефи на наговото пък и взеха и на нея. Струва ми се много удобно, и двете майки го препоръчаха и децата си избухваха яко. Даже клипче имам на едното с какъв кеф скачаше.

Ъъъ не, абсолютно не. Имаше едно съседско дете дето стоеше в такова и беше пълно безумие, не можеше да се движи по мебели, само подскачаше, краката му бяха точно като Али описва, спагети...

Децата на тази възраст имат нужда от твърд под, обезопасени мебели и вирнати крака на майката 

Цитат на: svekarva в 14.04.2018 09:49

Получи колело, много малко за него и решихме да го отстъпим на момиченце, класирало се на второ място.

Леле, уникален жест!

Аз си спомням от моето детство, че правеха състезания пред пощата. За зла участ точно тогава моето колело беше със спукана гума. Комшията спечели в нашата възрастова група и всички много се фукахме с него Нямам спомен какво спечели той.
Тук нямаше състезания за най-малките. На старта бяха раздавали номера, а после големите награди бяха на томболен принцип. Мария беше много впечатлена от два светофара, направени от балони По трасето за малките щеше да настане хаос, но имаше двама аниматори, които пропускаха по 2-3 деца да тръгват заедно, не повече. Личеше си кой е свикнал с ред от градина, училище, детски център и кой не търпи наложени правила.

За бънджитата и проходилките тук е масово ортопедите да предупреждават родителите да не ползват такива. От мераци да се купува всичко на детето много родители обаче взимат. Аз съм много предубедена още от бебешкия период на Мария. В случая ми беше интересно да видя аджеба защо са толкова против лекарите-специалисти. Ами видях! Детето, ако самО се изправя, в момента, в който се измори право, тупва назад и навирва крака. В случая обаче, ако детето се измори, продължава да бъде държано насила в точно тази неестествена позиция. Бънджито го подпира като памперс отдолу. Държи дупето и нищо друго. Краката се гънат, гръбнакът се клатушка
Симеон си живее на пода Вече обикаля на спирала по земята, пълзи в свой стил. Не се изправя сам, но съм му дала пълна свобода в това отношение. Мария при все, че беше с каиши, много бързо след това се научи да пълзи и да се изправя. Аз нямам зор да ми прохождат децата
Вече спрях да давам акъл на хората. В случая казвам, че не практикувам, не давам нещо на детето ми и толкова. Същото това момченце с бънджито е вече на частна кухня, включително яде трохички хляб и безглутеново Зрънчо. Него го захранват със сокове от 3 месечен, а аз вкарвам по един алерген на месец и то след 6-я месец. По-скъпо ми е! Но това ми е решението. Симеон още опъва шия от по-едри парчета, а наскоро се задави и повърна всичко, което беше изял до момента. Тя и Мария ми беше така, но ето, че вече се научи да дъвче. И за това зор нямам.

Новото от скоро е, че започнах да слагам Симеон на гърне. Засега има два резултата:
1. Пръцка активно в гърнето, очудва се от звука и реагира с "Ъ!" и "Му!" и сериозно разглеждане откъде идва звукът.
2. Откри мъжкото си достойнство и го разпъва във всички посоки
За друго гърнето не е било употребено до момента

За бънджито и аз да се изкажа - една приятелка го пльоснала нейния там, щото много се кефел да скача и в резултат после не можеше да усети твърд под, супер трудно проходи, много го беше объркала милият...та за мен това е поредната простотия, измислена да си даваш парите...Мис, по пример на други видни форумски бебета беше щастливо пусната на пода да си се въргаля, изправя и каквото още пожелае, не че проходи рано, но проходи стабилно Ортопедите много спамят по тази тема, да, както и за носенето с кенгуру 
Мария направо ме разби с конуса А за Симеон не се и съмнявам колко е готЕн 

Цитат на: Feribotka в 16.04.2018 10:19

А за Симеон не се и съмнявам колко е готЕн 

Симеон от ден на ден добива все по-голяма популярност. В градината той застива пред децата. Всички го познават и идват да му се порадват. Редовно минаваме през една детска площадка на път към вкъщи. Мария играе, Симеон пищи от радост, когато я гледа. Това е особено впечатляващо, когато той се радва как кака му се люля на люлката
Един път едно момченце от групата на Мария играеше наоколо и от време на време идваше да се порадва на Симеон. В един момент на всеослушание изръси: Мамо, може ли и ние да си имаме такова бебе. Майката какво да каже - Ами добре Наскоро пък друга майка сподели как дъщеря й давала зор да имат такова бебе вкъщи и те. Направо по каталог все едно могат да ги избират
Имам чувството, че на възрастта на Мария едно бебе е тип домашен любимец. Когато бяхме на гости на Цветница, към края ММ се пошегува дали да не вземем Андрей вкъщи. Мария подскочи от радост и не спираше да пита татко си дали може, че да сме имали две бебета вкъщи.

Седмицата преди Великден Мария имаха магическо шоу в градината. Беше много впечатлена от фокусите. Есента, когато имаше фокусник на един рожден ден, тя не ги осъзна. Сега хем й е било интересно, хем някак много естествено й се виждаше да извадиш от шапката си заек и два гълъба.

На Великден бяхме канени на гости на вилата на кумците на свекърите. Щяхме да останем вечерта на нашата вила. Честно казано не бях много ентусиазирана, защото даваха времето да е лошо и трябваше да сме вътре в къщата. Просто си представях как Мария виси целия ден пред телевизора На всичкото отгоре тръгнахме с пълен багажник на колата. За една вечер трябваше да изнесем и после върнем обратно половината ни къща
В събота боядисвах яйца с майка, татко, Мария и Симеон вкъщи. Мария беше толкова превъбудена, че изобщо не уваше какво й се говори. Не спря да тича, скача около нас с риск да не останат здрави яйца до Великден.
Нещата се подредиха идеално около празника. Първо се качихме до нашата вила, подредихме си нещата и после тръгнахме на гости. Имаше много слънце и бяхме на двора. Мария не спря да тича по двора, бра цветя, рита топка, събираше камъчета, люля се на градинската люлка.
Ходенето на гости на Цветница беше като тренировка Мария да не спи следобед. В един момент обаче се зачудих защо да не я сложа - спалните горе са три и на никого нямаше да пречи.  Мария игра до последно и "само да си довършела нещо"... Качихме се, носех предвидливо и пижама, тя взе да се катери по леглата, за да видела от прозорците, разказах една приказка и три минути по-късно тя спеше. Беше много сладка, уморена от тичане и от емоции!
Наспа се хубаво, чак се наложи аз да я вдигам. После имаше сили наново да търчи и играе. Привечер се прибрахме към нашата вила. Племенникът уж като голям не го сложиха да спи и вечерта беше кисел и клепащ. Мария се метна в двора на съседите, където има батут. Скача до тотално изпотяване. Вечерта си играхме с нея, тя разказваше неща, реди мозайки, беше част от компанията.
Когато си лягахме осъзнах, че за първи път ще спим четиримата в една стая. Мария не спря да се чекне над кошарата на Симеон само да го видела, само да го погалела, само да му оправела одеялото... Малко ми се разсърди, защото нямаше как да четем приказка, но това на другия ден беше вече забравено. През нощта Симеон спа спокойно и може да се каже, че всички си починахме.
Великден мина много над очакванията ми!

Много хубаво, че празниците ви са минали спокойно и над очакванията. 

Четох за Симеон и гърнето. Той сега да не вземе да се научи преди нас?!

Цитат на: always_and_forever в 20.04.2018 17:14

Четох за Симеон и гърнето. Той сега да не вземе да се научи преди нас?!

Като гледам с какво темпо се движим - едва ли Всъщност досега се е случвало само един път да се изпишка. Беше сутринта, Мария стоеше пред него и правеше маймунджулуци. Тръгнах да го мия, като изобщо не видях, че е свършил нещо. Мария ми каза, че се е изпишкал, а аз даже не повярвах. Едва когато взех гърнето, видях сама
ММ обясняваше на майка си по телефона за гърнето. Коментираше, че го държим, явно тя попита защо, а ММ "Ами той иначе след 5 секунди пада" Не каза "ще падне", а "пада". Все едно сме го оставяли да пада многократно. После разговорът продължи с "... и дупето му е много малко и влиза цялото в гърнето...", при което аз вече Чувах и как се смее свекърва ми от другата страна на телефона.

От петък Мария беше на вилата. Събота и неделя си е поспала следобедите много добре. Буквално е наваксала със съня. В събота се събудила следобед, викала баба си, но тя не я чула и Мария се показала на прозореца на втория етаж. Без да отваря прозореца е помахала на свекърва ми, която е била на двора. После Мария обяснявала: И в този момент баба видя две изумително сини очи...
Тази сутрин помагам на Мария да се облича. Изправя се тя, изпъчва се и казва: Ууу, колко съм олегантна! Аз взех да се хиля. По едно време тя ме попита: Ама защо така се смееш? Пратих я да се похвали на баща си и да види дали и той няма да се смее
Да му е кеф на човек така да му започне седмицата