На предната страница го има и реших, че няма да го пиша пак...
Нищо де: 2344

Аз като казвам, че няма полза от тая гинкобилоба!

Роклята е един път, ама си представям как се облича....
А малката сладурана е много лъчезарна! Малко ви е отеснял басейна. За догодина - цял замък с кули.

Душицаа.. Мерси за снимките, Али.. Представям си, каква лудница е да си с дете на море, но ми се струва безкрайно сладко море..  

Сладуранка  Изглежда ми по-голяма за възрастта. Направо госпожица!!! Пу-пу да не й е уроки!!!

Тъй като в събота Мария има имен ден, започнаха да валят подаръците. Празникът още не се знае как и с кого ще се празнува, но това не е от особено значение... Поне не за малкото ни човече.
Вчера получихме пратка. Пристигна ето това дървено коте на снимката. На живо е още по-свежо. ММ каза, че е "късата база на дакела" Радост голяма! Не се сеща много как да го дърпа, но то и въжето е късо. Нали има стандарти, за да не се удуши детето. Сега повече му се радва да го гали, да го разнася, да си играе с опашката, която смешно подскача с тази пружинка. Имахме чувство, че с котето ще спи от мерак.
Привечер ходихме за количка за кукли - подарък от нашите. Влязохме в магазина, бяхме набелязали количка и веднага я дадохме Мария да я пробва. Ей, това дете, като грабна количката, няма спиране. Жъц-жъц между щандовете. Ама нахилена една! Майка плати, междувременно Мария се щураше. Олелия голяма! Тръгнахме от магазина и ММ понечи да вземе количката да я качи в багажника. Леле, как писна това дете Ама рев, едни големи сълзи се търкалят. Обяснявахме, обяснявахме "това си е твоята количка. Ето баба и дядо ти я купиха. Тя си е за теб. Сега ще си я буташ пред блока...".
Свалих порт-бебето и го дадох на Мария да си го държи. Седнала на столчето за колата, порт-бебето до нея, а отзад натоварихме количката. Понеже сме с комби и се вижда, току Мария се обръщаше назад, за да е сигурна, че количката няма къде да отиде
Пред нас свалихме вече и бебето. Почна се - бордюр, тротоар, градинка, пак бордюр... Слиза една комшийка и казва "Леле, ама ти нова количка ли имаш?!". Мария минава с една разлята усмивка и вдига краката. Така смешно стъпваше Все едно маршируваше! На всичкото отгоре имаше и чоко, което в такт се поклащаше при всяка отсечена стъпка.
Колко му трябва на едно малко човече, за да е щастливо

Хехе, на картинката е котето, тъкмо аз него бях харесала. Прилича си на коте, докато кучето не е много познаваемо /заради породата/, но пък кой води коте на каишка...
Племенникът преди време също имаше количка с бебе. Като се разтичаше с бръмчене, бебето често изхвърчаше зад борда. После с едно друго момченце, също с количка за кукли, правеха катастрофи...Пълен цирк. Гледам и момченцата в парка гордо се разхождат с колички, ако успеят да ги задигнат от момиченцата.
Какви ли още неща ще има за празника

Цитат на: Alichka в 05.08.2015 13:32

Ние: - Какво пият тати и дядо на плажа? (много образователен въпрос )
М (на чист английски): - Биъ!

Приехме, че Мария вижда бира сипана в чаша и я разпознава. Миналата седмица се качваме на вилата. Свекър ми купил стек. Мария влиза вътре в кухнята, прегръща стека и започва "Биъ-биъ-биъ-биъ". Такава песен изкара
--------------------
Вчера обикаляхме с баща й в Градската градина. Мария вижда фонтани и се радва. В следващия момент - фонтан от другата страна. А насам - а натам... въртене голямо от радост.
--------------------
Бутаме количката и минаваме покрай витрина на търговски център. Вътре няма магазин, а е празно помещението. Мария започва да вика "Бебе! Бееебе!". Поглеждаме и единственото, което видяхме, беше собственото ни отражение Обясняваме - Това си ти. Това не е бебе. Тя обаче продължава... Кой да види, че на колоните навътре има плакати с бебета
--------------------
Бута количката за кукли. Имаме една досадна баба из квартала и вечно е готова да развали играта на децата, като ги пита най-безсмислени неща или им отвлече вниманието с нещо, с което не трябва да им отвлича вниманието. Мария минава покрай бабата, а тя я пита нещо. Мария само слага пръстче на устата и казва "Шшшшш!". После поставя ръчичка до главата и показва, че бебето в количката спи Подминава бабата...

Хахах, страхотна е, направо е запушила устата на досадната съседка 
Много е забавно как децата забелязват интересни детайли, които ние не отчитаме на пръв поглед

То с такива баби така трябва да се процедира, браво на малката. Голям образ е 

Наистина са изумителни в тази възраст колко помнят и какви неща забелязват Само човек трябва да има сили и нерви да им изтърпи щуротиите.
След морето нали бяхме на вилата на свекърите. Вилата си е в дън горите. Точно зад къщата има склон с борове. Малко по-нагоре по склона има водосбор и затова има стълбички - тесни, криви, едва да се качиш. Мария през цялото време драпаше да ходи нагоре. Татко я хвана за ръка и я поведе нагоре - "за да видят мечката къде живее". Привечер вече нямаше как да се катерим безопасно и заведохме за последно Мария, "да каже лека нощ на мечката". Нашата кокона така се размаха енергично, че даже и целувка изпрати накрая

хахаха, много е съобразителна! Как й идва на ум какво да изръси на тия годинки.... 
Голям фен съм ви и само дебна да прочета някой бисерче на Палечка.

Ето я коконка с количката http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35889199

На вилата сме за именния ден на Мария. Стоим си на двора и майка, мислейки, че има някаква буболечка в косата, вика Мария: "Ела, бебе, да видя какво имаш на главата". Малката приближава, хваща се за главата и отговаря "Коки!" (чоко). Ето това е прическата точно преди лягане и след "кокито" http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35889200 Погледът е като на зверче. Спеше й се ужасно, обаче като за последно се чувстваше длъжна да измисли беля

Лятото може да е на привършване, обаче роклите - не http://alichka87.snimka.bg/other/mariya.802436.35889201 С един от подаръците - рокля и шапка. Имаме още една нова рокля и гащиризон

Колко е доволна с количката!

С бялата рокличка е много сладка Аз също обичах колички за кукли 

Ето началото на разказа за поканата ни да кумуваме


Ден 1
Както бях казала в общата тема, в четвъртък и петък мих, трих и доста се изморих. Гледах да направя едно основно (било то и не есенно) чистене. Исках моята приятелка и годеникът й да се чувстват добре вкъщи. Петък следобяд си взех едно кафенце и гледах да релаксираме из градинките с Мария.
Вечерта тя сякаш усещаше, че някой ще идва, нещо ще се случва. Изкъпахме я обичайно, обаче доста се повъртя преди да заспи. Явно и тя чакаше гости!
Моята приятелка бяха тръгнали след работа. Уж близо, близо, но имало задръствания, ремонти по магистралата и на места трябвало да кара с 40! На всичкото отгоре ги намери и дъждът. Що дъжд се изсипа!!! Живи и здрави пристигнаха те в 22:30.
ММ слезе да ги посрещне. Като се качиха отварям вратата и... Теди с една огромна бяла орхидея в ръце! Теди си е исполин от 1,55 м и толкова беше сладка с цветето.
Седнахме на салата и ракия, хапване, пийване и сладки приказки. Извадиха подаръка за Мария – едно плюшено куче, за да замести тяхното истинско, което решиха да не водят. За кучето им – по-нататък.
Теди вадеха неща от една огромна торба точно както магьосник от шапката си. На час по лъжичка винаги имаше по нещо за някого. Бяха спретнали една огромна тава с пита. Направили домашна торта, носеха сладко за закуската. Накрая казаха, че тавите са ми подарък за новата къща - да бъдели големи и пълни винаги. Толкова хубаво си говорехме, смяхме се, разказвахме си, споделяхме. Не усетихме кога стана 3 през нощта. Към 3 и половина с повече канене си легнахме.


Ден 2
На сутринта Мария се смили над нас. Остави ни да поспим чак до 9 часа, което си е необичайно. Може би причината беше и ужасното време. Не беше спряло цяла нощ да вали. Валяха котки и кучета по английски маниер. Ранен ноември – по български. Това доста ни обърка плановете. С ММ бяхме мислили да си заведем гостите из града. Майка беше готова да поеме Мънинка, ако се налага да излизаме без нея. В крайна сметка се захванах с палачинки за закуска, защото и без това нямаше закъде да се бърза.
И така отдадохме се на общуване, затровени вкъщи. Майка и татко дойдоха и с ММ и бъдещият младоженец захванаха едни карти... С Теди се отдадохме на клюки и игра с Мария. Подарихме кучето и тя не го остави. Супер мекичко е и досега не е спряла да го гушка и разнася. Кръсти го Мими, та сега си имаме и Мария, и Мими вкъщи.
По повод кучето на младоженците – оказаха се астрални сестри с Мария. Толкова се смяхме, че подходите ни във възпитанието са едни и същи, както и техните бели. Шегувахме се кой кого пръв ще оближе, когато се видят. Мария много обича животните и винаги се нарежда от първите, за да гали даденото животинче. Бях намислила хубави разходки да направим из парковете, хем и Друбосъчка да потича. Е, не стана. Нищо, ще има време кога.