Точно същото щях да напиша, въообще не се занимавам с ходенето по лични и да чакам направления, директно си записвам час при специялист, последно ей така закарах си го на УНГ.

Чакаме погачата и снимки на Симеон!

Вчера бяхме на кожен лекар и окончателно спираме всякакви лекарства Понеже Мария има още петна по гърба, лекарката ни каза само да не ги излагаме на слънце, докато преминат. Не се налагало да се третират с нищо.
Днес като че ли й е по-добре и кашлицата, която се появи от три дни. Толкова е епизодична и без сериозен пристъп, обаче аз съм на тръни, защото Мария изпи тон лекарства и не знам доколко й е отслабнал организмът. Пфууу, като ходих да плащам детската градина последния път имаше една странна касиерка. Урочаса ми детето! С такъв тон каза, че имаме пълна такса и нито веднъж Мария не е отсъствала... Както и да е! Това са глупости в главата ми.
Август Мария ще си е вкъщи. Всеки ден се изумявам какви неща знае или какво й е интересно да научава. Майка ми разпечата над 30 "игри", които съм събирала във времето. Оказа се, че й е интересно и се връща дори към вече направените. Сега сутрин Мария става и още по пижама започва да се занимава в хола. Има занимания за фина моторика, свързване на предмет със сянката му, откриване на различен елемент от сходни такива, изрязване и сортиране по вид на дадени предмети и тн. След закуска има желание сама да се облича и приготвя за разходка. В много отношения е станала самостоятелна. Вечер пък като седна да кърмя Симеон, тя идва и започваме да играем на букви - казваме определена буква и се редуваме да казваме думи (най-често предмети) с тази буква. Понякога казва нещо небивало, а аз й казвам, че играем на истински думи, а не на измислени. От време на време се сърди наужким и през усмивка "Ей, как ми взе думатаааа!". Друг път казва със светнали очи "Аз се сетих една много сложна дума" и изръсва нещо, което наистина не сме го очаквали. Много се забавлявам на нещата, които говори. Например тази сутрин ме извика силно, за да отида и да се оплаче как църкали лястовичките, които кацат на една жица до прозореца й. Събудили я Затворих прозореца и реших проблема
Мария продължава да приема Симеон като играчка - гушка го, мачка го, дърпа го за крачетата в момента на меча радост... За Симеон мога да кажа, че е по-голям тарикат. Мария на тази възраст си лежеше кротко, гледаше си играчки, въртележки. Симеон иска да е гушкан, разнасян. Например може да се размрънка или ревне. Вдигнем го и моментално млъква и се разглежда. Следобед сме навън на площадката. Децата тичат, скачат и Симеон е много доволен, ако го вдигнем с лице към шумотевицата. Идея си нямам докъде вижда, но явно му е интересно. Той е и по-активното бебе от двамата. За Мария имах активна гимнастика, но тя не прояви никакъв интерес. вярвам, че на него ще му е интересно, но нямаме такова нещо вкъщи. За питата му подариха една възглавничка на този принцип и мисля, че ще му е интересна, когато започна да го слагам на нея.
Той все повече започна да следи с поглед. На количката му сложих едно облаче с дъждовни капки в три нюанса. Бях го правила от филц като бременна. Смешен е като се залюлеят капките и той започва да маха с ръце и да рита с крака. Привечер е и моментът, в който най-много будува - между 18 и 21 ч. Тогава е и най-разговорлив. Прави опити да "приказва", като понякога приказките отиват на мрънкане.
В коритото е много щастлив. Дори и да е плакал, чуе ли водата да шурти, млъква. Къпем го всяка вечер, като последното канче е на Мария. Тя продължава да излива рязко водата, а Симеон се сепва и разперва ръце и крака във всички посоки. Въпреки стряскането, той кротува и е доволен. В коритото много се облизва. Една позната беше казала, че водата от коритото е най-вкусна Симеон вече позаякна и суче по-активно, също като Мария - "без да поема въздух". Като се насуче, се заглежда в една точка и започва голямо плезене и облизване. Момент на блаженство! Вече има гънки по кълките, както и понаправи бузки. Въпреки всичко е смешен с миша муцунка. Скоро сме на консултация.

ПИТАТА
За късмет 40 дни се падаха в почивен ден и имах възможност да организирам всичко без притеснение кой ще дойде. В началото на седмицата поканих гостите - двете баби, които активно помагаха, двете прабаби, на ММ лелята, вуйната и първата му братовчедка с двете деца, кумата и кумицата. Кумците имаха идея да идват за рождения ден на ММ, но им се размина пътуването и сега решиха да дойдат за повода. В същото време на татко братовчед му с жена му бяха в Троян на почивка. Решиха за по-напряко към Русе да минат оттук
Преди няколко седмици отидохме до църквата, за да запишем час и се оказа, че може чак за 12:30. Каквото - такова! Бяхме поръчали две солени питки като тутманици, една сладка за разчупване. С ММ ходихме да напазаруваме, свекърва ми се подготви в тях да посрещнем гостите. Всичко беше много лесно.
За късмет Мария вдигна температура същата седмица - едната вечер и на следващия ден следобед. Криво ми стана, че може всичко да пропадне. Е, не пропадна, но четвъртък и петък бях вкъщи сама с двете деца и не можех много-много да върша чудеса.
На деня имахме достатъчно време да се оправим, облечем, приготвим. Кумците пристигнаха, моите роднини също и всички дружно тръгнахме към църквата. Вътре влязохме само жените плюс Симеон. Запалихме свещички, а аз изтръпнах, че и Мария трябва да държи свещ. Тя от няколко дни обясняваше как Симеон ще се изплаши от пеенето на попа. Затова й казах да стои до бебето и да го успокоява, така бях сигурна, че ще стои до мен. Имаше момент, в който леееко се притесних дали Мария няма да запали косата си, роклята си или покривката, но тя беше много внимателна в стискането на свещта. Толкова внимателна, че после се беше размекнала от топлата ръка. Попът пя много разбираемо (това последно време ми прави много впечатление). Заведе ни при иконостаса, сложих дар на иконата на Св. Богородица и накрая ни каза много мили думи. Отвън направихме няколко снимки, Мария потича из двора и се натоварихме по колите. Татко тръгна да разхожда из града братовчед си с жена му, че им беше много мерак, ММ и кумецът прибраха Мария вкъщи, за да се наспи, а ние отидохме към свекърва ми.
Бяхме много навреме, нагласихме масата преди да заприиждат гостите. Оказа се, че сме се престарали в купуването на храна и напитки. Когато гостите се събраха, гушнах Симеон и седнах на една табуретка. Опънаха платно над главата ми, като го държаха двете дечица. Майка им (братовчедката на ММ) и кумицата разчупиха питката. Вързаха възел и всеки нарече по нещо хубаво за Симеон. После кумицата като най-стройна и висока с ръст от 155 см се качи на стола и остави вързопчето най-горе на секцията.
Симеон през цялото време си стоеше в детската и си спеше в кошарата. Ходех да го нахраня и да го погледна. От време на време ходехме с някои от гостите и му се радвахме, разглеждахме го и го коментирахме типично по женски. Децата най- му се радваха и бяха много нежни към него. В същото време имахме възможност да се видим с всички, да си побъбрим, да хапнем, да се посмеем.
Точно този ден Мария беше решила, че ще спи много. Когато дойдоха, всички вече си бяха тръгнали. Мария влезе в баба си с думите „Разтури ли се вече, мамо?“ Обясних й, че вече събирането е приключило, но има подаръци и ще ги разгледаме вкъщи. Най- ме е яд, че Мария не успя да поиграе с братовчедките си. Те живеят в едно село, уж до Пловдив, но до другия му край и толкова рядко успяваме да се видим. Малката братовчедка специално беше подбрала подарък за Мария и много съжаляваше, че не е успяла лично да й го подари. Прибрахме се с огромен наръч подаръци и храна. Беше като след рожден ден – едно еуфорично настроение, навсякъде подаръчни хартии и торбички...

Вкъщи останаха до късно и кумците, за да се видим и да вечеряме. Следобеда прекарахме навън, като Мария много се забавляваше. Строи ни на пейката. Каза, че тя ще е госпожата по спорт и ще ни вика по име - „Който си чуе името, да дойде тук при мен“. После ни направи такава тренировка – Теди, ти застани така. Ако се умориш, може и така да застанеш (събирахме, раздалечавахме краката, стояхме с кръстосани стъпала...). Мамо, не теб не съм ти казала да стоиш така. Знаеш ли как да застанеш? Ето така... После ни носи вода наужким, после ни въртя в кръг, пък за ръце да се държим, пък да се пуснем, направи хореография... През цялото време обясняваше как „само жените, само жените“ (задължително повтаряше) ще вика. Баща й беше на пейката, заливайки се от смях. Попита той какво да прави, а Мария му каза – „Мъжетата ще стоят на пейката и ще си почиват. Ще пият бира.“ Оправихме членуването на „мъжетата“, обаче звученето на нещо като „мъзетата“ предизвика много смях.
На другата сутрин бях поканила някои комшийки и приятелки на кафе. Едва станахме, но пак имаше едно приповдигнато настроение. Нагласихме маса, приготвих кафе, безалкохолни. За съжаление не всички успяха да дойдат, защото си имаха ангажименти, но пак си се получи женската приказка. Едната приятелка и едната ми комшийка дойдоха с децата. Моментално в детската се наизвадиха всички играчки и се започна голямо забавление. Кумицата дойде, за да се видим преди да тръгнат. Откарахме няколко часа без изобщо да ги усетим.
Всички много се бяха постарали. Имаме прекрасни подаръци Тоталът много трудно мога да го сметна, но е от порядъка на три хавлиики, едно спално чувалче, три бодита, две комплектчета от панталон и ризка, девет гащеризона, шапки, чорапки, дрънкалки, една активна възглавничка (като гимнастика), палатка за спане на открито, декоративни обувчици, памперси и парички. Повечето гости се бяха сетили да донесат и подарък за Мария – комплект пръстени, раничка, гащеризон... Забравям сигурно половината неща. Аз получих завидно количество сладки, както и една цикламена орхидея.
Мога да кажа, че съм повече от доволна. Благодарих специално на свекърва ми, защото тя много се постара всичко да се случи в тях, което не е малко.
Питата на Мария и питата на Симеон ще ги запомня в много цвят и настроение!

Али, аз много съжалявам, че не успявам да се включвам често, но всичко чета и ми е много интересно.
Всичко звучи чудесно, много сте се постарали и браво на свекърва ти.  Моята обикновено пасува или по-точно пита с какво да помогне, но на мен ми е по-удобно да ангажирам майка ми.
Мария става все по-интересна и е много хубаво, че си записваш такива неща. Един ден ще ти бъде много мило да се обърнеш назад и да си спомниш какво е било.

Погачите са много хубави традиции и оставят ярки спомени за всяка майка. Аз от първите рождени дни не пазя нищо, но сребърните монети и пакетчетата със сол и захар от 40-тия ден си имат специално място, наред с бебешките снопчета коса.
Хехе, все още централно място в историите заема Мария, Симеон се радва на по няколко реда статистически данни  Още не се е утвърдил като равнопоставен член на семейството, макар да отнема по- голяма част от времето ви. Няма да е за дълго

Да, Мария е тази, която последно време имаше повече нужда от грижи. Тя е и по-атрактивна към момента, така да се каже. Ето нещо от нея:
ММ тръгва за работа. Мария го изпраща и му казва:
- Чао, тате! Приятно прекарване!
- Тате, та аз отивам на работа.
- Ами нека приятно да си изкараш тогава 

В момент на чакане по опашки се сещам, че Мария може да пусне картинки по Вайбър, за да се спре поне за малко на едно място. На кого, на кого... естествено на баща си. Мария пита какво е това. "Гаечен ключ" отговарям. Тя го изпраща. Вечерта обяснява със сериозен тон на татко си - Тате, аз ти пуснах един гаечен ключ, да си ремонтираш нещо.

Миме, и аз ви чета, но понякога не се включвам с писане, но скоро ще го поправя това 

И малко за Симеон:
Вчера бяхме на консултация. Педиатърката ни беше доволна и НЕизненадана от резултата. Симеон е качил 1,130 кг. Вече е човече с бузи 5,200 кг. На сантиметри +2, с други думи 57,5 см.
Предложи ми ваксина против ротавирус. От скоро била безплатна и можеха да ни я поставят заедно с другите. Предвид, че док не е привърженик на излишните лекарства, а ни я препоръча, се съгласих. Симеон беше много смешен - беше прясно нахранен и се облизваше през цялото време, докато му даваха ваксината със спринцовка в устата. В един момент вдигна глава и ме намери с очи. Не ме изпусна за секунда!
После приготвих биберон за двете ваксини в крачетата. Сестрата се разсмя и каза "Това е мъж. Те са по-ревливи. И с биберон и без пак ще реве.". Симеон ревна силно, тъкмо да се успокои и второ убождане  Рев с пълно гърло и трепереща джуджка. Вдигнах го и го гушнах, поговорих му, а той беше опрял ръка на рамото ми и прихлипваше много нещастно. Хем ми беше жал, хем си беше смешно! Сравнително бързо се успокои и си тръгнахме по живо по здраво.
С Мария в началото много треперех за реакция от ваксините. Установихме, че има един единствен страничен ефект при това много рядко проявяваш се - спеше постоянно. Тя и до днес си е спящо дете, но мога да кажа, че това е мечтана реакция, най-безобидна. Треперех и за Симеон. Снощи на 3-4 пъти му мерих температурата, че в това топло време трудно познавам само на допир. Днес той приревава, когато го заболя крачетата, но основно спи. 
Чакаме гости и тези дни се впрегнах основно да чистя. Ходих и за допълнения за подаръци. В комбинация с топлото време се разбих! 

На племенника също сложиха ротавирус, той се беше пораздрискал малко, което е очаквано.
Еха, добре наддава . Може и да е пораснал повече, но да не могат да го измерят както трябва.
Хехе, Мария много технически ориентирана . Хора на моята възраст не знаят какво е гаечен ключ
Тя сега не разбрах, ще ходи ли на градина през август?

Браво на Симеон за мерките. Голям мъж ще стане.

И моите пожелаваха приятно прекарване на баща си и той обясняваше ,че отива на работа.Сега му пожелават лека работа

Извинявай, че така телеграфно, но пиша през телефона и не ми е удобно.

Имам една книга, която искаше.Пиши ми на лични адрес на Еконт, когато мога да я пратя.

Влизам да разкажа малко около нас, че тези дни хич не бях в настроение.
Мария беше канена на два рождени дни, като бяха почивните дни в две последователни седмици. Първият беше спайдърменски в детски център, който тя вече познава. Тръгнахме двете, минахме през цветарски магазин, за да харесаме нещо за майката на рожденика. Мария попита дали може да си откъсне едно цвете и да си го сложи зад ушето, а момичето й подари едно мъничко отрязано цветче. По-късно вкъщи го натопихме във вода и вече има коренче, та Мария ще си има първото саксийно цвете В детския център още с влизането си, се качи най-нависоко, после по пързалката, пак нагоре по въжетата... Много скача, радва се, танцува. Момичетата й нарисуваха лицето като котешка муцунка. Мария тези дни не спира да мяука много нежно, макар отдавна боите да се отмиха. Майка ми определи мяукането като онези картонени хармоники с нарисувани котета, които ги продаваха в детските ни години по панаирите. На излизане бяхме оборудвани с балон с хелий, свирки, шапки и... Видяхме линейка да паркира!  Това беше най-чудесният завършек на вечерта.
Другият рожден ден беше организиран в парка и беше на пиратска тематика. Бях с двете деца, а Мария не спираше да скача на отиване. Беше много ентусиазирана, защото се очакваше "истински пират". Бяха украсили много хубаво една беседка, имаше място и за големите. Подарихме подаръка на рожденика и какво стана - не е ясно. Мария се тръшна, вкопчи се в мен, задърпа ме изключително дразнещо за дрехите, мрънкаше, хленцаше Малко ми оставаше да "обърна" количката и да си прибера домочадието вкъщи. Междувременно бях бясна, че ММ не беше с нас, а трябваше, но както и да е.
Дойде пиратът и бавно и полека успя да привлече всички деца. Мария, както не искаше, в един момент беше първа кипра да обикаля с тях. Имаха пиратска карта, обикаляха из парка и търсеха съкровище. Междувременно "обезвреждаха" бомби. После имаха сипана сол върху лист хартия и всяко дете с различен цвят тебешир оцвети солта. Пиратът сипваше различните цветове на слоеве в едно шишенце, като накрая децата трябваше да пожелаят нещо на рожденика и да духнат силно, за да влезе пожеланието вътре в шишето и то да е магично. На изпроводяк направи от балони сърце и кученце за Мария, мечове и шапки на момчетата. Изненадата за мен беше, че аниматорът не беше някое младо момче, а си беше мъж на години. Толкова ги запали, така ги занимаваше, буквално не се усети как мина времето. Шест точки отвсякъде Симеон добре си поспа в парка, като се събуди като под часовник само за ядене. Прибрахме се късно, а Мария през целия път мрънкаше, защото вече й се спеше много. Следобед отново беше най-слънчевото дете и разказваше на всички как е било
Другата емоция около нас бяха братовчед ми с жена си и леля. За мое огромно съжаление останаха само една вечер, а имам чувство, че и седмица няма да ни стигне да се наприказваме. Децата имат много подаръци от роднините. През цялото време беше една глъчка и превъзбуда. Идването им съвпадна с първия рожден ден, та с Мария бяхме малко ангажирани. Тъкмо имаха време само за Симеон. Така го гушкаха и мачкаха. Е, братовчед ми имаше леко притеснение от толкова малко бебе, но е разбираемо за мъж На леля й беше много интересно колко са различни с Мария, откривахме коя черта е от нашия род, коя от този на ММ. Имам огромно желание и надежди следващото ни ходене в Русе да е заради тяхно бебе

Мина и именния ден на Мария. ММ успя да си вземе два дни отпуск и набързо решихме какво ще правим.
Заведохме Мария в Пазарджик на Острова, за да потича, да се разходим и да видим животинките. ММ не беше ходил там, та му беше интересно. Предния път Мария беше очарована от патката Този път тигрите бяха активни и направиха най-силно впечатление. Успяхме да видим много бебета - малки пилета, патета, пони, еленчета и зайчета. От изброените май само зайци е виждала толкова мънички. Разходката ни мина много хубаво! Там се отпуснах и насладих на това да сме четиримата заедно. Симеон основно проспа разходката и сме обещали на Мария, че като порасне, ще го водим, за да гледа и той този път.
После се прибрахме за обедния сън на Мария и едва привечер се качихме на вилата, за да поздравим свекърва ми и да отбележим заедно повода. Малко се издразних от бързането на ММ, че да имало време да играят Мария и племенника. Ако досега съм се изнервяла и ядосвала на поведението, сега по-скоро го съжалих, че по много специфичен начин си търси внимание и някой да се занимава с него. Много е жалко да видиш дете, което се гледа между другото. Изтърпях гледането на тъпи детски, псуването, дърпането на играчки, защото "ти не можеш, ти не знаеш", говоренето граничещо с викане, както и това да е по-, по-, та най-...
Най-важното от всичко ми беше Мария да си е изкарала добре на този ден, за да усети малко от малко празника. За нея беше голяма изненада, че татко й почиваше. Получи и хубави подаръци, повечето от които са книжки за оцветяване и такива за четене, които тя отдавна искаше.

Пиратският рожден ден звучи много интересно.
Така, както го описваш, Симеон сигурно е кротко бебенце, пу пу.  Мария вече е "голяма" и си има своите инатливи моменти. Харесва ми това, че празнувате имения й ден. Аз моя никога не съм го празнувала, освен да отида на църква и да почерпя роднини и приятели за здраве, но нищо повече. 
И нашата племенница ми правеше впечатление, когато беше по-малка, че постоянно искаше да е най-най от всички. Сега нямам преки наблюдение, но дано това да се е променило, защото е лошо качество. И тук освен родителите, не знам кой друг може да насажда подобни мисли. 

О, те ситуациите с племенника бяха чак комични. До къщата има едни стълби. Мария се качила на последната стълба и оттам пускат по парапета колички. Минавам и тя ми казва - Мамо, виж, аз съм се качила тук на върха. Братовчед й обаче трябва да е по- и виква - Пък аз съм по-на върха. В същото време той е застанал с поне пет стъпала по-надолу Играят на футбол. Мария топка не рита добре. Тя расте с много момчета около себе си, но и те не играят на футбол. Племенникът рита силно и топката се блъсва в оградата до Мария. Гол - констатира той. Два пъти така и Мария се усети да лови топката с ръце. Справи се добре, обаче братовчед й побесня защо тя пипа топката с ръце. Така де - хем да е вратар, ама хем и да не прави нищо, че той да бележи гол. В съседния двор комшиите имат голям батут. Разрешили са децата да играят там, дори и тях да ги няма. Между двете вили има декоративна ограда и една пътека, по която спокойно се минава от двор в двор. Децата там много скачаха. Има обаче момент, в който Мария предпочита не да скача, а да се търкаля в батута, както й казвам като панаирджийска мечка. Племенникът се разрева, че тя не скачала по правилата

Относно кроткостта на Симеон. Той определено е по-ревлив от сестра си. Тя ми вадеше душата с мрънкане, докато той отваря широко уста и се вижда как трепери езика и долната му устничка Точно, когато леля бяха тук, той се съдра от рев. Сваляхме го по-често долу на въздух, че винаги имаше кой да бута количката. Обаче в деня, в който си тръгваха, той много плака - в количката, на ръце - нищо не помагаше. Леля е родена в края на май, братовчед ми също. Въпреки, че леля е станала майка направо малка (на 20 и 22 години), има много трезва представа за бебегледането. Тя ми каза, че братовчед ми много е плакал като бебе. Тя също била ревливо бебе и баба й я изнасяла да я гледа на двора под черешата като най-прохладно. Бяха много горещи дни (40+ градуса) и леля предположи, че на Симеон просто му е много жега. Подмятахме го уж на въздух. По едно време го качих горе, пуснах климатика в спалнята, стаята се охлади и той блажено заспа
Когато Мария ревваше като бебе все си мислех, че са колики. Едва в последствие видях бебе с колики и вече мога да кажа, че моите деца колики не са имали изобщо!
Симеон започна да будува все повече. Хубавото е, че има режим. Кърмим се към 3-4 часа през нощта, когато ме събуди. После пак яде към 7 и тогава му е първата фаза на будуване за около час. Яде в 9, 12, 15, 18 и 21 часа. Предиобед основно спи и има будуване между 14 и 15 часа и между 19 и 21 часа. Мария пак я кърмех на 3 часа, но тя ядеше в полунощ и прескачаше хранене в 3 ч. Със Симеон се пробвах да навивам аларма, да ставам и видях, че няма смисъл. То е мъка и за мен и за детето. Аз едва отлепях, защото ми се падаше най-дълбок сън, а и бебето спи, а аз го размятам да яде, да го преобувам... Отказах се. Събужда ме към 3-4 с мрънкане, а не с истеричен рев
Няколко непоследователни вечери има странно явление да не иска да яде много след баня и има рев, махане на ръцете, деколтето ми го направи дреп. Не го и мъча! В началото помислих, че е от препълнените гърди, обаче не. Има вечери и вечери. След това заспива и спи спокойно. Не мога да си го обясня.
Аз поне Симеон го определям като кротушан. Можеше положението да е къде, къде...

Случки от квартала

Влизам малко да се жалвам.
Много пъти съм казвала, че пред блока се събираме около 20 семейства - кои повече, кои по-малко се завъртат тук, но има деца от близко и от далече на възраст от годинка до 12-13 години.
Мария е на много странни вълни напоследък - както е много кротка, така изведнъж се затръшква, затропва с крак и се цупи. Тя си е от мрънкащите и така постига своето. Отскоро обаче научи на манипулира с рев. Реди сълзи, сополи, едновременно с това буквално вика Ако й кажеш - Ок, ще го направим така, както искаш - ревът моментално спира, червеното до кръв лице се избистря и има отново усмивка до уши. Ама така не може постоянно - лоша съм
Има едно по-голямо момче - възпитан, но щур за трима. Един ден много играха с Мария. Втори ден - пак така. Един път обаче Мария не беше на кеф (пак в онези горните фази) и кой на кого какво казал, С. ми се оплака, че Мария го е нарекъл "пикльо". Привиках Мария, направих забележка, после я прибрах защото фазата продължи по-дълго от очакваното. Вчера Мария беше слънце! Целия ден!!! Беше на люлката и С. се завъртя. Говориха нещо двамата и той дойде пак да ми се жалва, че Мария го обидила. Привиках Мария, а тя беше много изумена, че не го е направила. Прекалено е малка и дори на думи да каже нещо, на лицето й се изписва все още дали е вярно или не. Този път нямаше лукава усмивка, а наистина беше стъписана. Както бяха строени пред мен, така ги предупредих и двамата да не се обиждат Направо не знам в тази ситуация какво да направя, защото подозирам, че Мария не е обидила току така другото дете, ако въобще го е направила.
Децата, които са набори на Мария, са все момчета. Момичетата са по-големи с година, две, три. Има едно момиче, което е най-голямо от това поколение деца. Изключително кофти характер. Когато нея я няма, всички други си играят заедно и си напасват "правилата" на съответната игра. Появи ли се тя - моментално Мария е набедена за малка и се започва манипулиране на останалите момичета да тормозят Мария.
Майка беше донесла от работа пластмасови лъжички, които имитират метални, както и чинийки в много красива форма. Ползват ги за кетъринг при разни събития. Мария буквално се влюби в тях и много си играе. Разреших й да ги свали долу. Падна голяма игра! Появи се обаче П. и придърпа другите момичета. Шушу-мушу и се наговориха да вземат на Мария лъжичка и да й я скрият. Само това момиче буквално открадна лъжичка зад гърба на Мария, другите търчаха като кордон около нея. Понеже всичко се чува и вижда, после майка ги насмота да й я върнат.
Наскоро пък нашите извадиха една кафемашина, чашки и чинийки от мое време. Мария отново беше привлечена от тях и много нарежда, игра, занимава се... Появи се отново това момиче и пак - този път беше прибрана чашка в джоба. Пак я разобличихме и тя ни лук яла, ни лук мирисала - "А, да!" и я хвърли към Мария.
Мария беше седнала и си играеше. Минаха трите "големи" и с периферното зрение видях как П. й хвърли солета на земята. Мария (с какъв акъл - не знам) я взе на секундата и я изяде. Трите дотичаха при мен и докладваха, че Мария яде от земята. Като подпалих метлата Едно на Мария направих забележка, обаче на тях им се накарах да спрат да я дразнят и да се махнат от нея. Подозирам как са й предложили солета и вместо да й подадат пакета, са й подали солета като на куче. Гледаха ме мнооого умно и изобщо не очакваха, че ще се обърна към тях с лошо П. често слиза долу с чипс, снакс, солети, сладолед и хич не се обръща внимание други деца има ли. Междувременно родителите си чоплеха телефоните А вчера даже бях изумена как майката на П. караше колата, а П. беше права отзад гушнала предната седалка.  Изводът е ясен! Ще им сипвам с големия черпак! До този момент никога не съм казала на Мария да не играе с едикой си. Сега обаче й го казах в прав текст, че П. я дразни и да стои далеч от нея. Промених си и тактиката - първо защитавам моето дете, после с нея си имаме разговор и разнищваме ситуацията. Повтаряме, говорим и често напомням за подобни случки.