⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Alichka е на Мария и Симеон щастлива мама

Радвам ти се колко спокойна звучиш. А това наистина е важно! Продължавайте в същия дух с пречупването на ината. При нас даде такъв ефект, че Алекс е като малко войниче, много рядко реве от каприз и не дори тогава не й минава номера. А за теб след това ще е супер добре.
Покажи ни някоя снимка на вас двете да ви видим как сте  :)
Мила Аличка, честита ти радост! Нямах възможност да се включа по-рано, за което се извинявам, но ще ме разбереш как е :) Радвам се, че се напасвате и свиквате да се гледкате, чакаме и снимки скоро @}->--
Муун, напълно те разбирам за включването ;) Аз имах възможност тези дни само да надзъртам по темите, но едва сега намирам малко време за писане.
Благодаря ви за хубавите думи! Еми, не знам дали съм пример, защото съм новоизлюпена мама. Истината е, че гледам да не повтарям грешки, които ми се набиват на очи във възпитанието на чуждите деца. Естествено е, че аз пък ще правя други пропуски =] Аз съм едно дете, но никога не съм расла в саксия. Искам този начин на възпитание да го прехвърля и на малката.
Сега да се похваля първо - в понеделник бяхме на консултация. Мария е 3,540 кг. *YAHOO* Наддала си е и то добре. Напук на малкото време на кърмене, връщането на кърма и вечно пълните памперси, явно нещо все пак остава в коремчето й :P Иначе е станала супер жива. На педиатърката й казах, че Мария на два пъти я намирам легнала по гръб, а тя реагира "Днешните деца от рано се въртят". Мислех, че ще ми се изсмее. Последната седмица рита толкова активно, отвива се цялата. Аз я слагам на ляво рамо например легнала, тя ляга по гръб, главата на дясно... Картинката е един път! Даже измислихме нова поза за кърмене - извива се като дъга, главата и краката са на една линия, а коремчето е фръкнало напред. Все едно мост ще прави :))
Иначе пак си имаме грижи. Мими се роди със страхотен конюнктивит и запушени слъзни канали - нещо по-типично за нормално родени бебета. Слагахме капки, уж се оправиха нещата и вече спокойно отваряме очички. След сън обаче Мария има много гурелчета, които чистя с лайка. Не знам дали това е от "оправянето" или просто си продължават проблемите. За късмет комшийката е очен лекар, та утре може да я погледне.

http://dragit.eu/up/2xLhr.jpg http://dragit.eu/up/3qrPjaK1.jpg http://dragit.eu/up/aFQqT.jpg Ето нещо за любопитковците ;) Скоро ще има и други снимки - да намеря време да ги сваля. Тогава ще ни видите големите сини очи! Утре може да се опитам да ви разкажа как избрахме името. Темата с имената винаги ми е супер интересна :girlhide:
Каква е новичка и мъничка  *INLOVE* *INLOVE*- бибата и закрива половината лице. Момиченцата са по- жилави и винаги вървят напред с развитието си, браво на Мария! Мими ли и казвате, моята снаха хич не иска да и се вика така  ;)?
Браво за наддаването и обръщането по гръб  :P Много е сладка, направо бонбонче. Да ви е жива и здрава! Гурелчетата вероятно постепенно ще отшумят. Нямам опит, но все пак като имаш очен лекар под ръка, ще ти даде полезен съвет.
Поддържам те затова, че не сме расли в саксии и е добре да не се вманиачаваме до последно във всеки един детайл. И аз бих искала по този начин да си възпитавам и отглеждам децата.
Като ти остане пак време, ще се радвам да прочета историята за избора на име, че и ние сега сме в един такъв период  :)
Хайде да слушаш Мария, а пък тя да се храни добре и да спи, за да е още по-голяма на следващите снимки, които ще ни покажеш  :girl_wink:
Хи-хи, и аз избягвам Мими да й викам. Не че нещо ме дразни, просто искам да си знае името. Няма един ден като тръгне на училище да се стресира. Една приятелка със същото име разказваше, че в първи клас не знаела как й е пълното име, а учителките предупредили родителите й, че детето им не чувало *crazy*
Това са от първите ни снимки. Като смуче бибата цялото й носле подскача нагоре-надолу. Един път даже беше леко зачервено от активни действия. А нали е чипо е още по-смешна!
За името ще имам време и сега да разкажа. Това дъждовно време много я удря на сън. Иначе в тези часове се кокори и иска внимание :P
Ние разбрахме пола в седмия месец. Преди това лекарят ми не беше сигурен и не ми го казваше.
С Мария си имах усещането за женско, но все пак чаках да потвърдят. Бях намислила три имена - две женски и едно мъжко. Просто на Мария мъжки вариант не ми харесва. Трябваше да ме приемат в болницата и на прегледа нашият тати не се стърпя и попита за пола. "Мома! Момиче е." бяха думите на лекарят, а мъжът ми само където не подскочи на място от радост. После отвън ми каза "Много ми се искаше да имаме момиче. Тайничко се надявах". Предисторията е, че миналата година също чаках момиче. Разбрах го след операцията. Тогава мъжът ми ми каза и такава усмивка се разля по лицето, че все едно се беше родило най-красивото бебе.
Та така реакцията му беше странна "Трябва да измислиш име.". Аз вече бях измислила и казах "Избирай!". Имената бяха Божидар/Божидара - на свекъра ми (запазва смисъла на името му, но не го повтаря напълно), и Мария - на свекърва ми. Свекърва ми е искала много да има момиче, ама ето двама грамадни мъже е родила и отгледала. Мъжът ми каза "Е на тати няма ли много да му дойдат. Вече има внук на него кръстен. По-добре на майка!" После я попитахме дали има нещо против, а нейната реакция също ни изненада. След първоначалните сълзи от радост, Мария по думите й било обикновено име и да сме измислили нещо модерно. Ама аз ако съм искала, да съм я кръстела по друг начин, тя нямало да се обиди, не настоявала за нейно име, можело буквичка само да е... До последно не вярваше, че ще я кръстим на нея. След като се роди малката и са я показали, казали са името, последваха много сълзи. Така плака милата! В интензивното я видях за секунди и винаги ще помня думите й "Няма по-щастлива от мен!" :'( Днес много се шегуваме кой от родата колко жълто има на гащите :))
Странното е, че хората не реагираха, че било обикновено име. Наши приятели ни се радваха и коментираха, че е свято име. Акушерката, която разражда също беше Мария и ми се стори хубав знак и това :girl_wink:
Интересното е, че със свекърва ми сме на една дата родени, а вече няма и сама да си празнува именния ден - откраднахме и него ;) :DANCE:
Да, Мария е много, много хубаво име. Международно е, а и в последно време се среща рядко. И по мое време нямаше, повечето бяха префасонирани на Мариана, Мариела, Мирела.... Не си спомням и в класовете на децата да е имало. Моята снаха също е кръстена на свекърва, сватята стриктно е спазвала традициите. ;). Аз правя асоциация с една приказка за Мимето "Мими израсна девойка прекрасна -
нежна, кокетна и шик издокарана, само че с работа всякаква скарана!", по тази причина се усмихвам, когато чуя това галено обръщение. Книжката имаше много красиви илюстрации, Мимето беше нарисувана с прекрасна розова рокля и аз тайничко си мечтаех да съм глезена като нея. :)
Али голяма сладурана е! Каго гледам снимката и се сещам как и ние бяхме толкова мънички. Все така хубаво да си наддавате и да растете. Щом памперсите са пълни значи всичко е 6!
:offtopic: Свекърва такива спомени ми върна с книжката за Мимето....като малка много ми я четяха, че да стана работна  :)
Alichka и на моята дъщеричка й се беше появил конюнктивит на едното оченце като бебе (постоянно сълзеше и имаше гурелчета, трудно го отваряше). Предписаха ми едно мехлемче, но ми препоръчаха да капвам по малко кърма през няколко часа. За 2 дена и помен нямаше от конюнктивита. Можеш да пробваш. И дано и при вас скоро се оправи.  *THUMBS*
Страхотна е тази малка Мария,прекрасна, за името и според мен не е обикновено, вярно че има много хора, които носят това име, но както са ти казали това е свято име и много красиво :)
Аличка, аз докато успея да се включа и да ти честитя темата, Мария ще стане на 6 месеца - прости ми....
Да ти е честита и здрава малката прекрасна рожбичка и да те дарява с много усмивки и поводи за гордост :)
За оченцето не се притеснявай - капвай кърма когато можеш, промивай с физ. разтвор, а ако е по-упорито има много добри капки, които ще решат проблема :)

:offtopic:П.П. По повод казуса Мария - Мими, майка ми се казва Мими (кръстена на дядо си Михал), а цял живот я наричат Мария и и честитят на Богородица  =]
Цитат на: svekarva в 15.11.2013 12:23

Аз правя асоциация с една приказка за Мимето "Мими израсна девойка прекрасна -
нежна, кокетна и шик издокарана, само че с работа всякаква скарана!", по тази причина се усмихвам, когато чуя това галено обръщение. Книжката имаше много красиви илюстрации, Мимето беше нарисувана с прекрасна розова рокля и аз тайничко си мечтаех да съм глезена като нея. :)

И аз, и аз :)
Али, Мария е прекрасна. Колко мъничка е тя, а биберонката голяма  @}->--
Имате прекрасно име и ще празнувате на един от най-светлите и прекрасни празници.
И аз се нареждам на опашката с книжката за Мимето :bravo: Дори помня някои от картинките!
Истината е, че аз не спазвам сляпо традициите. Нещо не го ли почувствам близко - не става! Така се получи и с името.
Сноуче, добре дошла! @}->--
Иначе... Станахме на един месец! Татко каза, че сме имали мини рожден ден. Вече сме много по-будни. Заглежда се, закача се, още обаче не е започнала да гука. По-скоро издава гърлени звуци, а аз се шегувам, че прави опити да ни плаши 8P
Миналата седмица бяхме на преглед в болницата. Ръст не успяха да ми кажат, защото нашата госпожица се сви на кълбо и отказа да я мерят. Килограмите продължават да растат - 3,91. Вече и аз я усещам малко по-тежка. Като я държа повече време след хранене, чак окапват ръцете. Особено, ако започне да шава и се гъне на всички посоки. Утре ни предстои да ходим на първата ваксина, която ще я правят извън болницата. Малко си е притеснително, защото не знам какво да очаквам. Дано да няма сериозни странични действия и реакции.
Очичките й се оправиха - гурелите били в следствие на отпушването на слъзните канали. Сега обаче има ново двадесет! Изби някакъв обрив по лицето. Уж било от претопляне, но това категорично няма как да стане. Чистя я с лайка и уж се оправят, на другия ден - на ново място. Колики чат-пат ни гонят, но не е страшно. Вечер заспива в 12-1, събужда ме към 4-5 сутринта, а после за другото хранене в 9. Успявам да поспя - не мога да се оплача. С една позната се шегуваме, че първо не се спи заради коликите, после зъбки, после (живи и здрави) дискотеки...
Днес хич не се зарадвах на първите снежинки! За втори път се случва да не излизаме откакто е изписана от родилното и ми е терсене. Пристрастих се към разходките *YAHOO* Дано да светне малко това небе!
Аличка, честито, да ви е здрава, щастлива и усмихната :)

Като четох историята ти, направо така се доближава до нашата.... Моята първа бременност приключи със спонтанен аборт още във 2 месец. Толкова много сълзи изплаках тогава. Мислех си че никога пак няма да се получи. Година по-късно точно на 8 март получих подвърждението че ще ставам мама. Нямаше по-прекрасен подарък за този празник. Моята свекърва също се казва Мария, както и майка ми, и нашата беба съще е кръстена Мария. Първоначално исках Кристина, защото вярвам, че тя ми е подарък от Господ и Богородица. В последствие обаче мъжът ми не хареса това име и тогава приех предложението му да се казва Мария, като по този начин тя е кръстена на двете баби и на Богородица. Вярвам, че след всичко през което сме минали, това е най-подходящото име за нея.

Поздравявам те за намерението да дариш кърма. Жалко че е толкова сложно да се направи.
Анита, благодаря ти за думите @}->-- Подобно нещо не се забравя, не минава... Напротив, помни се и най-малката подробност! Истината е, че след всичко сега се радвам дори на моментите, в които Мария плаче и проявява капризи или пък имаме безсънни нощи :) Всеки момент ми е ценен, защото погледна ли си детето, знам през какво съм минала, за да стигна до тук.
Имунизацията ни мина успешно. Нямахме никакви оплаквания. Мериха ни, теглиха ни... но това не е чак толкова интересно.
Напоследък от малката не мога да се оплача. Снощи даже спахме от 12 до 6:20 тази сутрин O_O Отскоро имаме от тези въртележки с музика за над леглото и това й се отразява изключително добре. Нас също ни приспива успешно :baby_g: :baby_b: :sarcastic:
Вчера бяхме на по-голяма разходка. За ужас на татко й, ходихме по магазини за обувки. Това ми е лека страст. :P След някоя и друга година ще трябва да разтягаме къщата на ластици, за да си съберем обувките с нея. Ама такава е, като искаш да си женски татко, ще понасяш последствията от това...
Сега в неделя ни предстои едно много ценно за мен събитие - ставаме на 40 дни. Решила съм да отидем на църква - същата, в която беше венчавката на сватбата ни. После ще направим едно женско парти в свекърва ми. Но подробности ще има след като мине събитието ;)