Хи-хи, и аз избягвам Мими да й викам. Не че нещо ме дразни, просто искам да си знае името. Няма един ден като тръгне на училище да се стресира. Една приятелка със същото име разказваше, че в първи клас не знаела как й е пълното име, а учителките предупредили родителите й, че детето им не чувало

Това са от първите ни снимки. Като смуче бибата цялото й носле подскача нагоре-надолу. Един път даже беше леко зачервено от активни действия. А нали е чипо е още по-смешна!
За името ще имам време и сега да разкажа. Това дъждовно време много я удря на сън. Иначе в тези часове се кокори и иска внимание

Ние разбрахме пола в седмия месец. Преди това лекарят ми не беше сигурен и не ми го казваше.
С Мария си имах усещането за женско, но все пак чаках да потвърдят. Бях намислила три имена - две женски и едно мъжко. Просто на Мария мъжки вариант не ми харесва. Трябваше да ме приемат в болницата и на прегледа нашият тати не се стърпя и попита за пола. "Мома! Момиче е." бяха думите на лекарят, а мъжът ми само където не подскочи на място от радост. После отвън ми каза "Много ми се искаше да имаме момиче. Тайничко се надявах". Предисторията е, че миналата година също чаках момиче. Разбрах го след операцията. Тогава мъжът ми ми каза и такава усмивка се разля по лицето, че все едно се беше родило най-красивото бебе.
Та така реакцията му беше странна "Трябва да измислиш име.". Аз вече бях измислила и казах "Избирай!". Имената бяха Божидар/Божидара - на свекъра ми (запазва смисъла на името му, но не го повтаря напълно), и Мария - на свекърва ми. Свекърва ми е искала много да има момиче, ама ето двама грамадни мъже е родила и отгледала. Мъжът ми каза "Е на тати няма ли много да му дойдат. Вече има внук на него кръстен. По-добре на майка!" После я попитахме дали има нещо против, а нейната реакция също ни изненада. След първоначалните сълзи от радост, Мария по думите й било обикновено име и да сме измислили нещо модерно. Ама аз ако съм искала, да съм я кръстела по друг начин, тя нямало да се обиди, не настоявала за нейно име, можело буквичка само да е... До последно не вярваше, че ще я кръстим на нея. След като се роди малката и са я показали, казали са името, последваха много сълзи. Така плака милата! В интензивното я видях за секунди и винаги ще помня думите й "Няма по-щастлива от мен!"

Днес много се шегуваме кой от родата колко жълто има на гащите

Странното е, че хората не реагираха, че било обикновено име. Наши приятели ни се радваха и коментираха, че е свято име. Акушерката, която разражда също беше Мария и ми се стори хубав знак и това

Интересното е, че със свекърва ми сме на една дата родени, а вече няма и сама да си празнува именния ден - откраднахме и него
