Още миналото лято на сватбата на кумците Мария беше подготвена - от кой град е, трите имена, че даже и адреса (ако реши, може да каже). Знае и улици около нашата, знае градината как се казва. Дано не се случва!  Едно детенце от квартала, изключително кротко и тихо, го бяха изгубили на Главната. Докато майката и таткото се усетят, то беше хукнало с тротинетката, а било и лудница от хора. Около половин час го бяха търсили. Тогава усетих колко е страшно!

Заготовки намерих в Бижуленд в Капана. Реално е диадема със сатенен кант отгоре. Може да се увие с плат, може и само детайл да се прикрепи. Аз много носех диадеми като дете. После поумнях, главата ми порасна, за да събере мозъка, и сега няма начин да намеря удобна диадема, с която да изкарам цял ден без болката зад ушите.
Заредили са много материали и за брошки, малки декоративни щипки, камъчета и перли за лепене (без дупки за нанизване). Аз отдавна не бях ходила. Онзи ден откарах сигурно час вътре. Вчера бях по-бърза - само 20!

Хехе, този път за разочарование на ММ нямам снимка. Иначе в реално време още по-добре се вижда, защото бебето е в движение и се открояват по-ясно образите. Прешлените са като мъниста наредени и се вижда как се извиват при движение. Вижда се всяко мърдане на пръстчетата. Вече е въпрос и до колко е добър апаратът, за да има достатъчно увеличение. Главичката на бебето я видях на цял екран. Докато аз лежа, лекарят ме гледа на монитора, а аз гледам на друг монитор - точно срещу мен.
Когато показвах една от първите снимки на близките, не всички разбираха кое какво е, та им показвах устни, нос, чело... Тогава бебето беше в профил. Аз ги различавам ясно - едно, че съм го видяла на момента, второ, че това ми е трета бременност и вече съм свикнала с "облаците", които се показват на монитора. Странно ми е, че не си накарала брат ти да ти покаже. Определено е впечатляващо!

Преди няколко седмици събрахме по една мижава сума пари. Идеята беше, че учителките искаха да сложат аквариум с рибки. Наскоро една майка каза, че има две рибки - Емо и Дори. Мисията изпълнена!
От Мария никаква обратна връзка. Днес я питах и каза, че госпожа П. е донесла един е-тооолкова голям акариум, бял. Имат "една, две риби" (преброи ги умишлено). Били жълти, а по дъното госпожата сложила камъчета - всякакви цветове. Рибите се казвали Йему и Дори. Вече подозирам, че не е Емо или Йему, а Немо.
Догадки мои!

Правя забележка една сутрин на Мария да не си рови с пръсти в очите. Тя се обръща към мен и казва:
- Мамо, имам горили.
- Горили, шимпанзета... Хайде да те мия в банята.
ММ:
-

Мария се катери по мен. Майка ми й прави забележка и казва:
- Изчакай да се роди този таралеж и тогава ще се катериш.
- Кой таралеж?
- Как кой! Твоето братче.
Мария се изправя с исполински ръст и размахва пръст:
- Ти няма да му викаш таралеж! Той не е таралеж. Ще му викаш бебеее!

Днес госпожицата ни връчи лист със стихотворение. Мария трябва да го научи за пролетното тържество. Щяла да е птичка. Много е ентусиазирана! На пейките пред блока майка взе листа, за да прочете стихчето. Мария взе, че го научи:
Дълго съм летяла,
и съм отмаляла.
Нося дар чудесен -
чудна пролет,
сладка песен!

Най-смешното е, че Мария хваща листчето и много тържествено "прочита" текста. Баща й я накара да каже стихотворението без него, обаче - не. Искала да си го чете.   Много се смяхме как ще се изпери пред всички и ще извади авторитетно листа.

Ох много ми е интересно всичко око тази малка всезнайка, но ми липсват снимки, да знаеш 

При нас започна един нов етап! Етап на порасналото дете! Вече Мария не спи в кошара, а на големо легло като човек със собствено мнение и отношение.
В петък баща й обеща да спи на голямото легло в детската, стига да слуша баба си. Заведохме Мария за почивните дни при свекърва ми. Мария не е била от безкрайно слушащите, но знам причините и до известна степен я оправдавам. Е, това си е моето гардже и е най-хубавото. Мога да си го защитавам в белите, когато наистина имам яснота картина. Колкото и да се опитваме да има близост с някои роднини, няма да се получи насила. Както и да е! Не ми се задълбочава.
Междувременно изпрах чаршафи, специално поръчани за нея. Изгладих ги. ММ постави преградата, за да не пада Мария. Влюбена съм в "новото" легло! Братовчед на майка имат фирма за спално бельо. Ушиха ми с детски десени чаршафи с големи размери. Мария нали е на лилава вълна от известно време и много си ги хареса. Има едноцветен долен чаршаф, същия цвят олекотена завивка, горен чаршаф и калъфка, които са кремави с лилави животинки. Самите картинки мога да ги гледам с часове! Много нежни са!
Мария снощи заспа доста късно. Беше развълнувана! Тази сутрин се събуди с усмивка и каза, че се спи хубаво на новото легло. Тя сънувала зайо (този, с който спи), а той сънувал нея
Скоро ще разглобим кошарата и ще чака следващото спящо в нея човече.

Снимки - някой ден (дано да е по-скоро).

Връщаме се от лекар. Понеже мъжът ми е с моята кола, на връщане сме с рейс. Мария като всяко дете от това поколение рядко се вози на автобус и си е атракция за нея.На кръстовището преди нашата спирка всетва червено. Автобусът спира, шофьорът отваря предната врата, за да слязат някакви хора. Ние сме на средната. Мария на висок глас:
- Моля, отворете вра-та-та!

Качваме се по стълбите. Отгоре слиза комшийката с дълга черна разкопчана жилетка, която се ветрее. Мария:
- Мамо, Вики е Батмен!

Хо-хо, много ме разсмя!  Поне вече знаем кой е Батман във вашия квартал.
Голяма умница е тази Мария.  Представям си я като една малка дама. Живот и здраве ми се струва, че от нея ще стане една прекрасна помощничка на мама.
И за нас преди автобусът беше забавление, сега е ежедневие, всеки ден по 2 пъти по 30-40 минути. Сега е забавление за околните около нас.

Roxanne_ , какво правят момците в рейса?
На мен ми е интересно какви ги разправя Мария в детската градина, там клюкари ли ви? Лошото на отворените деца е, че навсякъде са отворени и няма скрито- покрито
Тържеството закрито ли е? Между нас да си остане, ама стихчето хич не ми харесва с тази "отмаляла" птичка, а и останалите думи направо ми се засукват из устата  Няма ли лесни и звучни рими за тези малки дечица?
Хехе, тя скоро ще ти издекламира цялото представление. От репетициите всеки научава думите на останалите

Сладурка, редя се за снимки, отдавна не съм гледала ваши.. Искам и чаршафите да видя, че обожавам спално бельо 

Свекс е права, скоро на всички деца ще научи, аз винаги знаех от-до на всички думичките. Даже г-жите винаги се уговаряха с мен, ако някое дете си забрави думите или се притесни, аз да започвам, че да няма дупка 

Аз хич не обичам мерена реч. По тържествата голям зор виждах с тези стихотворения. Досадно ми е някакси. Та и с това стихотворение ще видя трудности, ако трябва да го кажа. Засукано е!
Когато взимах Мария от градината в понеделник, беше госпожата. Тя е човек, който от пръв поглед респектира. Не е лоша или нещо такова. Просто си личи, че е интелигентен и ерудиран човек. Тогава тя ми каза, че Мария се справя чудесно на репетициите и че я очаква с нетърпение да бъде пак при тях. Много мило ми стана! Мария щяла да бъде лястовичка. Още не знам подробности - дали ще имат костюми, или ние ще си обличаме децата, дали ще сме канени родителите изобщо... Знаем само датата. Иначе Мария научи нова песен. Много е сладка и ритмична, когато я чуя:
-Скача, скача, скача
вироглавото козле.
Скача, скача, скача
по широкото поле.
И с рогцата, и с рогцата
гони да боде децата.
А пък тях, а пък тях
май не ги е никак страх.
(Всичко това е придружено от скоци и "рогца" от показалците)

Вчера голям ден, голямо чудо беше! То едно емоциите, че бяхме на лекар (това е много добре прието от Мария). Другото беше, че Мария почти не спа следобед. Бях й сложила голяма възглавница от дивана в хола. Така я надигам, за да не се дави. Въпреки това, имаше голямо кашляне. (Тази нощ вече беше съвсем друга работа.)
След това ходихме до работата на ММ. Той беше приключил и качи Мария на мотокар. Бяха атракция двамата! Прибраха го в гаража заедно. Излишно е да споменавам за вниманието от колегите. Аха да тръгнем - бръм! Свекър ми с колата пристигна. Мария вече пощуря "Дядо, дядо!!!". 
Ходихме на фризура  след това. Мария беше тотално превъзбудена! И понеже двамата с ММ бяхме наумили неща, обиколката продължи до късно. Доволна съм, че най-после намерихме свясно шише за вода за в градината. Вечерта обаче бях готова да припадна преди всички! Краката ми бяха като настъпани баници.

Тони, ще ги снимам. Тази седмица вече се очаква да имаме компютър.
Роксан, разкажи, разкажи за твоите момци
Свекърва, ако още не е започнала Мария да ни порти в градината, съвсем скоро ще е. Тя не млъква! Такова дърдорене е! Вчера сутринта и двамата с баща й се молехме поне за малко да спре да говори. Ние сме бурсуци сутрин, а Мария само пита и разпитва. Налага се да взимаме участие в разговора, а сутрин предпочитаме да мълчим.

Изминалата седмица беше кошмарна за нас! Бях много, ама много бясна! За спокойствието, което имах миналите почивни дни, платих висока цена. Свекърва ми гледа Мария с племенника. И друг път е имало такива случаи, но заради повечето време ли, заради друго ли, този път Мария прихвана ужасни неща.
Сополите и последвалата кашлица бяха най-доброто. Не го приемам това да знаеш, че детето не ти е здраво, и да го  скриеш. Да бяха казали деверът и етървата и нямаше да оставяме Мария. Хвана ме яд, заради поведението по-скоро. Явно племенникът се е заял с Мария и до преди два дни се борих с желанието й да пикае права. Тя не за първи път вижда момчета. В квартала едно да реши, всички заедно ходят на определеното за целта място пред блока. Това ще ми е смешно след време сигурно. Хвана ме яд и заради късното лягане, борбата вечер "Не ми се спи...". Да, може да третираме Мария с бебешки режим (тя ляга в 21 и е дете с нужда от много сън), но не приемам да ми вилнее до полунощ. Сравнението е, че племенникът преди 23 часа не ляга,а на Нова година вика и скача до 3 сутринта. Мария почти не гледа телевизия. Да, ама племенникът е постоянно пред екрана. Гледа точно онези извратении, които акълът не ми ги побира. Цяла седмица ай се размърда след сън, още неотворила очи и "Мамо, пусни ми детско!" и то със заповеднически тон. Капакът беше вчера, когато каза на майка ми"Проста". Всичко беше придружено от добре познат изкуствен рев. А кажеш, че не може и има писък. Сравнението е, че Мария е мрънкало. От бебе тя не ревва, а с мрънкане може да извади душата на човек. Имахме и доста високи децибели. Викане, говорене от високо по-високо, а тъкмо си мислех, че сме преодолели надговарянето като лошо поведение.
Да, наясно съм, че всеки си гледа детето, както реши. За мен си извадих извод, че не искам скоро да ги събирам за повече от ден. Да поиграят, да подскачат, но не и да ми рушат направеното по моя преценка. Като цяло племенникът е приеман за по-кроткия от двамата. Той не е толкова енергичен, а и както казах - достатъчно е да му се угажда сега и веднага, да е пуснат и телевизорът и готово.
ММ също беше същисан от цялото представление. На него нищо не казах, защото не бива да е между чука и наковалнята. Болно ме е, защото за мен роднинската връзка е важна. Тя се гради във времето, трябва да се поддържа и развива. Обаче не на всяка цена. Поне на този етап нямам сили да плащам. Оплаках се!

Иначе от ден на ден Мария е по-внимателна към мен. Много говори и пита за бебето. Откакто видимо имам корем идва и ме гали с думите: Искам да погаля моето бебе. Смешно е, че казва "Колко е сладко! Много е милинко!". Започна да отделя от нещо, което яде в момента, за бебето. Като ме види да разтварям магнезия и ме пита дали бебето обичало такова.

Днес Мария е още вкъщи и мисля от утре да е обратно на градина. Миналата седмица имаше доста деца от квартала, които не бяха на градина и играха заедно. И все пак - личи си, че й липсва средата. Наскоро ми изпя нова песен. Всеки ден може да ме изненада с нещо, което е научила ей така - между другото.
Шаро, Шаро, престани
и Писана не гони.
Само тичаш, само лаеш.
За какво - и ти не знаеш!

Много остър ум има тази принцеска 
За възпитанието не съм никак компетентна,все още,но взимането на лош пример,определено не ми е от любимите неща.Наистина щеше да е много добре да си играят двамата,но разликата в модела на възпитание ще прави и за в бъдеще това доста трудно...Освен ако не стане чудо и другото детенце се промени.
Много е хубаво,че Мария от сега дели неща с бебето,прехода ще и е достапо-лесен.Но това може би си зависи от самото детенце просто си е добричка 

Мисля, че е била мрънкава заради това, че е болна. Всички ставаме нетърпими, когато нещо не ни е наред
Тя е достатъчно голяма за да разбере, че редът във всяка къща е различен. При баба и се гледа телевизор, при вас - не. Там се ляга късно, при вас - рано. Не се мъчи да обясняваш и разясняваш защо и как, просто е така и точка.
Не си спомням да сме имали някакви проблеми с братовчедите и свекърва ми, ама те всичките като са две по две на една и съща възраст и акъл, по- скоро тя се побъркваше и не искаше да ги гледа без някой от нас да е там. Само дето се връщаха изпохапани и с бълхи, та затова избягвах да ги пращам , идваха те.
С племенника обаче си имахме "разговор" с майка му и баща му за разликите и чак след приемането им се съгласих да ни гостува. Ние примерно говорим, докато се храним, при тях е мъртва тишина, при нас от 14ч. до 16ч. не се тича, скача и пее, при тях - може и още други.
Ние едно време много ходехме по съседски деца, те също ни гостуваха и за игра, и за хранене, може и затова да не го смятам за нещо кой знае какво . Ще и мине на Мария, тя е добро дете

Али, според  мен е нормално да изпробва кскво ще се случи при даден вид поведение, особено видяно от по-големия братовчед.
Ива правеше същото.За този вид детски и аз не ги издържам, а там какви неща дават....
Мария е добро и разбрано дете, така че няма да имаш проблеми.

Много е дразнещо, когато детето ти "прихване" от поведението на друго. Мен това изключително ме тормозеше преди, понеже Михаил беше изключително добър, разбран и възпитан. И аз тайничко отдавах тези му достойнства на себе си и стремежа ми да бъда добра майка, която също спазва режим, не пуска почти телевизия, не дава боклуци за ядене на детето си, чете му книги, от както е на 2 месеца и то слуша с интерес После се роди Йоан...той ме научи на много неща. Най-вече, че характерът ти си е даденост и цялостната среда има отражение, но далеч по-малко, от това което се надяваме. Разбира се това е мое мнение. Много се надявам мъничкото човече да е толкова разбрано като кака си. Ако пък ли не, ще ти е весело.
Това за болестта на другото дете е коронен номер и при нашите братовчеди. Когато и ти си бременна и трябва да се пазиш също от вируси е още по-непростимо.