Има още две нови зъбчета или вече са 8 на брой. Показа се първият кътник, който видях случайно да ми белее и после пипнах, че е пробил. Той нали все не дава да му ровя в устата и го видях, докато се лигавеше. Досега му излизаха под ред, но сега този кътник малко изпревари единият страничен резец.

Продължава да си заспива късно, като напоследък все след 12 часа вечерта. Сутрин спи до 10- 10:30ч, а следобед заспива към 15ч. Спи по 2-3 часа.
Продължаваме и да се кърмим, както досега.

Седмица преди Коледа искам само да си пожелая здраве за цялото ни семейство!!!  Защото миналата Коледа малкият човек се разболя за първи път и изобщо не ни се празнуваше!

Сладурчо. Каква игра си му измислила с месене? Весела Коледа желая и много много усмихната.

Прекрасен Алекс 
Всеки път като те чета имам чувството, че не се занимавам достатъчно с детето си...браво за старанието на мама  Аз например не бих и помислила да ѝ дам да си играе с брашно и хранителни продукти само заради чистенето, което ме чака после  Има едно шише с ориз, понякога давам гегвир със спагети и тва е 

Аз също не бих му дала брашно, но това е, защото баща му е Дева и ще получи удар

Иначе мога да потвърдя колко много и сладко говори Алекс 

О, той вече става интересен, скоро ще почне и мъдрости да ръси Много думички знае, браво. Голям чаровник е

Много е пораснало момчето, много.И все по-интересен ще става и все повече няма да можеш да го оставяш за минута сам.

Хахах, Алекс сега е на етап с три срички тридесет думи да може да каже Много са смешни в самата артикулация. Прави му клипчета. Като мине време е още по-интересно да ги гледаш.

Благодаря ви!

Хмм, вие ако видите с какви неща се занимава, най-вече баща му му разрешава, ще получите инфаркт.  Брашното е нищо. Един ден бяха внесли в стаята едно шише с пясък (от морето) и се сещайте къде имаше пясък....навсякъде.  То и аз съм на мнение, че сега изучава света и иска да пипне всичко и навсякъде, ама ... Важното е да се забавлява, стига да е достатъчно безопасно. Чистенето е лесна работа после. Пък и ако си имате помощник, още по-добре.

Али, за говоренето най-много ме впечатлява, че повтаря всичкооо. И помни. Също, че много правилно си асоциира нещата и си слага думичките на място. Много ни е сладък точно в този период (то и в кой ли не е, де  ). Правим му клипове постоянно. Даже като му гледам по-старите, където само сочи с пръстче и "ъ-ка", гледам как за 1-2 месеца дръпна много напред в това отношение. 



-----------------------------------------------------------------

Първа среща на Алекс с дядо Коледа /отблизо/

Влади ни записа да присъстваме на коледно тържество на децата от яслата, от където взимаме детската кухня. Първо ме беше малко страх да го събирам с толкова деца, в такъв сезон, на затворено, но решихме да отидем. Дано нямаме последствия!
Присъстващите не бяха много, но все пак имаше 1-2 кашлящи. 
Още с влизането Алекс се залепи за украсите. Имаше елха, снежен човек, лаптоп с детски песнички.  Седнахме на първия ред на една супер миниатюрна пейка, или по-точно аз седнах, той тичаше и искаше да пипне всичко. Влязоха децата, много сладки джудженца и снежанки. Бяха подготвили няколко песнички, стихчета и танц. Алекс не се спря и за секунда. Подскачаше, танцуваше, провикваше се. Искаше да ходи и при децата, но нямаше как да го пусна. Страшно много се забавлява през цялото време. Аз щях да се разплача 233 пъти Много са милички, пък и ми беше много хубаво, че детето се забавлява.  Госпожите казаха, че сега ще влезе дядо Коледа и Алекс се провикна от първия ред "Адии" (хайде). Децата си изпълниха репертоара и накрая всеки от гостите се снима с дядо Коледа (който всъщност беше баба Коледа  ). Малко се притеснявах да няма драми, защото повечето плакаха, но той беше много спокоен. Получи си подаръка (плодове) и се наснимахме още. Всички много му се радваха, даже лелките от кухнята му викат "усмивката", защото е вечно като зелка ухилен, като ходим при тях.
Програмата беше доста сбита, но нормално с толкова малки деца, няма какво повече да се направи. Имаше и агитация, че все още има свободни места в яслата и който иска може да се запише, но това се и очакваше.
И така... много се радвам, че го заведох (само се моля да сме здрави!). Не очаквах да се забавлява чак толкова, направо ми скри шапката.

Сега очакваме да видим дядо Коледа и на Коледа. 

Много сладко. Значи му е било кеф с децата, коледния дух си го е завладял. Супер емоция - и за теб, и за него.

  ВТОРАТА КОЛЕДА НА АЛЕКС  
КОЛЕДА 2017г.



От както се появи Алекс за нас тези празници са още по-емоционални от преди. По това време на годината дори въздухът сякаш е друг. Харесва ми да виждам украсените витрини, блещукащите лампички по прозорците на домовете, забързаните хора с подаръци под ръка. Някой те обича и иска да те изненада.   И преди обичах тези празници, но сега още повече. Освен това чакаме с нетърпение тези дни от годината и защото Влади почива повече време и имаме възможност да сме заедно по-дълго.

Вече украсяваме с по-голямо желание, пеем коледни песни и се радваме като деца на малките неща. Обичам да виждам малките блещукащи звездички в очите на Алекс, когато му кажем „Имаме изненада! Искаш ли да разбереш каква е?“ , а той отговаря „Ади, Ади!“ и подскача, докато не му я покажем.   Представям си го и когато порасне, когато вече осъзнато ще чака подаръка от дядо Коледа. Не знам! Това детенце напълно омагьоса живота ни! Толкова е прекрасно всичко покрай него!

От както се роди Алекс решихме всяка година в началото на декември всеки от нас да напише писмо, с коледните си желания и така да дадем насоки на другия. А тази година на връх Нова година предложих на Влади да вкараме и още нещо като традиция. Всеки от нас да напише няколко желания/цели, които иска да постигне през годината и след 24ч на 31 декември да ги отворим и да видим дали сме постигнали мечтите си. Според мен ще е интересно да видим за какво сме мислили и за какво сме се борили.

Празниците ни минаха точно както очаквах. Много исках да сме си сами тримата и да се радваме един на друг. След някоя и друга година може и да не е така, но сега сякаш още не сме се нарадвали на новия живот в семейството ни.  

На Бъдни вечер все пак бяхме само тримата. От предната вечер си бях направила малко заготовки, за да не оставям всичко за последния момент. Наредихме постната трапеза с нечетен брой ястия. Вечеряхме си и се радвахме на Алекс. Той обикаляше из апартамента, занимаваше се с неговите си игри и ни радваше.  

На следващата сутрин Влади стана по-рано, за да вземе единия подарък на Алекс (кухнята), която беше сглобена при нашите. Оставихме я до елхата и зачакахме Алекс да се събуди. Другите два подаръка, които бяхме подготвили за него – Лего дупло влакче и един голям плюшен мечок, решихме да му ги  подари лично дядо Коледа вечерта. Когато се събуди и влезе в стаята, първоначално Алекс не видя кухнята, защото слънцето светеше силно, пък и бяхме преместили елхата, та не успя да се ориентира. Когато я видя много й се зарадва, а тя наистина е много сладка. Започна веднага да готви и да я разучава.   През това време ние с Влади си отворихме подаръците. Аз получих нов телефон, макар изрично да го бях накарала да ми обещае, че няма да ми купува телефон, защото си имам и не ми трябва друг за момента. А той много умело ме заблуди, като ми обеща (май), даже ми каза, че е поръчал нещо за НАС, но да не си мисля, че е нещо голямо. И аз повярвах за пореден път.   Не, че не се радвам на подаръка, даже напротив. Другият ми подарък беше ваучер за пазаруване от ДМ. Добре се беше сетил за това. Още не съм го използвала целия. Тогава той получи един много скромен и сантиментален подарък от мен, рамка с наши снимки, като му казах да очаква и друг, но за съжаление не беше пристигнал.   Много добре се почувствах – телефон срещу рамка. Супер!  А подаръкът, който всъщност му бях подготвила беше тениска на любимия отбор с надпис Alex’s daddy и като номер рождената дата на Алекс. Вечерта отново си приготвихме всичко, наредихме трапезата, само питката беше от майка ми. Ходихме до свекърите за малко. Нашите бяха болни, затова не им гостувахме. Влади си беше купил костюм на дядо Коледа.   Преоблече се и излезе на терасата. Когато го видя, Алекс беше гушнат в мен и леко резервиран. Получи си и другите два подаръка от нас. Голяма игра падна с влакчето. Беше му много интересно. И мечока хареса. Често ни кара да го слагаме на спалнята да спи при нас, а обича и да го гушка и бори.  

Подаръците, които получи са:
Детската кухня, Лего дупло влакче, плюшен мечок и книжки от нас. От нашите беше столчето за кола,  от свекърите – пари. От сестрата на Влади играчка слон, която изстрелва топки.  Кумовете му подариха голям багер.
Не знам какво ни стана, но после му накупихме още доста неща, като не сме му ги подарили всички, за да може да им се нарадва. Просто вече виждаме накъде са насочени интересите му, а и изборът е голям. Купихме му още – китара със струни, тромпет (който всъщност е саксофон, но така му казваме), барабани, микрофон, дървен пъзел, полицейски комплект, разни коли, автобус, багер, джип, който превозва танк.
Оставихме подаръци за подаряване и за Нова година, защото в семейството на Влади са свикнали и тогава да има подаръци.

Времето тези 10 дни беше много приятно – слънчево и топло, и ние се възползвахме да сме навън.  Дори на 31-ви в 9 вечерта още обикаляхме. Алекс се въртя на въртележката с кончетата, снимахме се. Бяхме само ние, хаха.  Мислех си, че ако някой ни види, ще ни помисли за луди, но Алекс така или иначе не разбира празник ли е или не и не сме променяли ежедневието ни много. 

Вечерта отново си бяхме вкъщи. Ходихме до свекърите за малко, защото на Алекс му е интересно там, пък и племенницата си играе с него. После се прибрахме и продължихме сами. Само племенницата притичваше от време на време. Хапнахме, говорехме си и се наслаждавахме на това, което имаме. Чухме речта на президента, отворихме шампанското (този път имахме шампанско, за разлика от миналата година, когато забравихме да  купим ), пожелахме си да сме здрави и заедно винаги.  Алекс изчака да мине данданията. Само в началото му правеха впечатления бомбичките, после спря да им обръща внимание. Легна си към 1 и нещо през нощта, а ние останахме, като си правихме равносметка на отминалата година.

На мен два пъти ми се падна паричката. От баницата за Алекс беше братче, за Влади – повишение, нов дом, печалба от джакпота, семейно щастие, любов. На мен – здраве, нов автомобил, пътуване, нов приятел, учение и че ще съм домакиня цяла година.

Не мога да кажа, че годината не е била успешна, защото я изпратихме здрави. Почти всичко, което искахме, го постигнахме. Макар че това ПОЧТИ  е доста важно, но продължаваме напред. Не мога да кажа, че не сме имали и не толкова добри дни, но това е нормално. Просто продължаваме напред!

Дано сме здрави, защото с годините осъзнаваме, че е важно, за да сме щастливи. Пожелавам си и Алекс да е все толкова слънчев, енергичен и прекрасен и да ни радва, защото в него виждаме смисъла, колкото и тривиално за звучи.

Имаме още планове и мечти да осъществяваме, но живота е пред нас. Дано тази година ни е много по-успешна. Много неизвестни има, които ме плашат, ако трябва да съм честна, но времето ще покаже какво ще стане.


Нямаме много снимки, защото използвахме времето за други неща.

Ето и малко снимки от коледната ни фотосесия.

Много е чаровен и фотогеничен този Алекс
И снимките от фотото всичките са хубави  
Не бих писала писма и цели, както и не обичам високопарни слова за обич, любов и щастие, но като си го казала така искрено и от сърце, пожелавам ти да се случат всички тези неща, за които говориш
Още една идея- записвай и слагай някъде всички хубави неща, които ви са се случили през годината и си ги прочетете около Коледа.

Благодаря,Свекърва !  Знам, че не обичате такива неща, но не мога да избягам от себе си. Това съм аз. Не мога да го напиша по друг начин, защото така го чувствам. Много пъти съм се чудила дали да продължавам да пиша тук,  защото знам, че никой не ме разбира, но още не съм се отказала. Правя го и заради детето, заради нас.  Искам това да са нашите спомени!  Но ако един ден някой ми каже, че съм лигла и преигравам, ще продължа да си водя дневника на лично. 

Хехе, аз говоря от мое име и нямам цел да те обидя или променя Макар да сме двете крайности, нека не забравяме, че само ти и аз се трогнахме от онази коледна история от Даровете на влъхвите преди години. Точно защото те разбирам