Както винаги сте много красиви и ти пожелавам от сърце да сте все така щастливи, влюбени и заедно

Винаги много ти се радвам на романтичната душа, пиши си, това че другите не са като теб няма никакво значение.

Алекс играе ли с легото?

Благодаря ти, Марта! Както винаги си много мила. 

На Легото се зарадва още, когато му го подарихме. До тогава не беше имал играчка влакче. Дълго си игра и го разучава. Като се сети за него си го бута. Аз бях малко скептично настроена и се чудех какво пък чак толкова го хвалят това Лего, но като го виждам, че се заиграва и му е интересно, съм доволна, че го взехме. Има ужасно много видове за всякакви възрасти и няма да му е последното със сигурност.

АЛЕКС НА 18 МЕСЕЦА  





Една година разлика! 





Мина консултацията на година и половина. Измериха го – 11кг и 80 см.Обиколка на гърдите 46см. На мен ми се виждат по-достоверни измерванията вкъщи – 82-83см, и около 10 кг, защото и дрешките му умаляха рязко. 

Този месец Алекс се разболя от ларингит за първи път. Не мина без антибиотик, но важното е, че вече е добре. След него се разболя Влади, а после и аз.

Имам чувството, че вчера стана на 6 месеца и празнувахме мини рожден ден.   Имахме торта и ни беше много емоционално, колко бързо ни се изниза времето, а днес вече е на годинка и половина. Изглежда ми много променен и пораснал от тогава. Продължава да кипи от енергия, но само такъв искаме да го виждаме. 

Не спира да бърбори, като използва все повече думички. Старая се да ги записвам, но не винаги успявам. И непознати му се радват колко много говори за възрастта си. Не спира да повтаря след нас.

Знае си и името - Аце!

Нови думички:
Боя – болер
Дика-водичка
Пи – пишка
Миси – мерси
Петка – тромпетка
Моя – моля
Пиу(е)- пиле
Ис-ориз
Пи-пари
Гуши – гушка (се)
Маша
Каша
Няко – мляко
Таи – остави
Пиа- пия
Пи – клип
Мека – мечка
Сеетка – солетка
Лак=влак
Коте
Пъсе –прасе
Каа – крава
Дуго – друго
Чало – отначало
Тия – простира
Дехи – дрехи
Катил – качил
Тулчо – щурчо
Муку – мускули
Уази – лази
Бие – пребере
Тийка – кутийка
Гуйои – герои
Гуяма – голяма
Дон – акордеон
АЦЕ – АЛЕКС
Сиза – слиза
Буа – събува
Мияпа –земята
Нос
Коса
Чи – очи
Гуми
Типа – щипа
Туа – танцува
Мийо – миньон
Каби  - кабели
Пека – перка
Ши – уши
Мисо-месо
Бъка – бтрка
Пита – опита
Пияуна – пералня
Пъсесе – прасенца
Пасило – плашило
Бъята –белята
Койоми – камьони
Лъх-лъв
Зияма – земята
Кегу-кенгуру
...и още...

Напоследък започна да довършва песничките, като повтаря последната думичка от чутото.Много е сладък.
Вече и по-сложни думички съставя, не само едносрични. Толкова ми е сладък, че като започне да бърбори, го карам да повтаря, за да му се радвам.

Не се спира и с неговите танци. Без значение къде сме, когато чуе някоя песен, която му харесва, започва да танцува.

Вече е по-лесно да следим накъде са насочени интересите му. Така е по-лесно и да му избираме играчки и занимания.

Силно впечатлен е от китарите. Взехме и такава със струни. Постоянно я разнася и повтаря „таи, таи“ – китари. Всяко нещо, до което се докосне моментално се превръща в китара и започва да дрънка, приклекнал. Преди няколко дни Влади му донесе и истинска китара, от един негов колега. Беше любов от пръв поглед. Нищо, че е доста по-голяма от него, той е много щастлив, че я има.
Друг музикален инструмент, който харесва е тромпет. Вкъщи имаме саксофон, но за по-лесно сме го кръстили тромпет, като той само повтаря „петка, петка „ – тромпетка. Същата работа е като с китарата, всичко е тромпетка и се завира в устата. Често се случва да се приспиваме с някоя китара или да си дрънка до последно в леглото. 

Взехме и един малък акордеон от нашите, който е бил на брат ми. И на него много се радва.
Много е музикален. Харесва да слуша музика (всъщност почти постоянно слуша музика), да танцува и всякакви музикални инструменти. Обича да пеем и танцуваме. Ама майка му е танцьорка, баща му без музика не може и ден, пък и танците са му в кръвта. На кой да се метне детето?!

Друго любимо занимание са му колите. Имаме всякакви – леки коли, джипове, багери, трактори, танкове, влакчета. Обича да си ги бута, да наблюдава как се въртят гумите им и да ги ремонтира.

Нещо, по което страшно много се заглежда и му прави впечатление са климатиците. Постоянно се оглежда по сградите и в магазините къде има „тика „ – климатика, и показва с ръчички как му се върти „пека“ - перката. Изумява ни просто с неговите предпочитания. Когато тръгнем на разходка с количката през цялото време отбелязва къде е видял климатик. Нищо не му убягва от погледа.

Продължава да носи книжки да му четем и разказваме.
Вече има и друго любимо нещо –да му разказваме истории. Неща, които сме преживели и които са му направили силно впечатление, или нещо, което ще правим, места, на които ще ходим. И така повтаряме, докато не спре да казва „пак, пак“.

Взехме му дървен пъзел с животни. Вече знае всички изобразени животни. Сега се учи и да ги подрежда по местата. 

Подаръците, които получи за Коледа, смятам, че бяха добър избор. Когато се присети готви на кухнята си. Казва, че прави „пиуе“ – пиле. Това не го отказва от идеята за готвене и в нашата кухня. Постоянно ни води там да „готи“ – готви на котлона. Иска да бърка, да мие на мивката. Често виси на фурната и върти копчетата. Добре, че нашите се прибират. Включва и изключва пералнята, сменя програмите. Онзи ден препирах прането два пъти заради него. 

Голям кеф му е да седи в банята и да пляска в мивката. Показва бойлера, къде има вода, къде пишкаме.

На големия мечок също много се радва. Гушка го или се настанява до и върху него. Иска да го храним и да спи при нас понякога. Влакчето също е много вървежно. Занимава се доста и с него.

Много е гушлив.  Постоянно ходи след нас и повтаря „гуши“ с едно такова тънко, сладичко гласче.  Протяга ръчички към нас или слага ръчички на двете си бузки. Това е една от най-любимите ми думички, изречена от неговата уста. Когато го попитам „Обичаш ли ме?“ и той ми отговори „Да“, искам да го стиссссна. 

Продължава да е залепен за баща си. Само да види, че излиза от стаята и започва да плаче.

Става все по-изявен характер. Тръшка се, опъва се, сърди се и плаче, когато не е на неговото. Влади много лесно поддава при тези му състояния. Изглежда аз ще съм лошата в семейството, защото колкото и да ми е мъчно, не мога да позволя да се превърне в човече, което знае, че винаги става, както иска. За негово добро е. Не искам един ден ние да се тръшкаме, защото вече ще е късно за възпитание. 

Не спира да ни командва – пей, танцувай, там, като сочи с пръст къде да го заведем, играй, хайде и т.н.
Пръв е на белите, но затишието не винаги означава, че се случва нещо нередно. Понякога наистина се е заиграл и не се чува.

Няма нови зъбчета. Все още са 8. Два дена беше с температура и личната каза, че най-вероятно е от зъбите, защото венецът му е мноого подут. Не дава да го мажа, а като го пипна, чак мен ме боли. И любимият сопол се появява от време на време. Много се върти нощем. Пак слага всичко в устата и много се лигави.

Покрай заспиването пак са големи драми. Заспива много късно, все след 12ч. Рекордът му е 1.15ч. Не знам какво се случва. И да го събудя по-рано, към 9 например, пак след 12ч заспива вечер.От както се е родил никога не е заспивал преди 22ч. Даже толкова сме свикнали, че 23ч ни се струваше нормално. Силно се надявам това да е някакъв период. Освен, че заспива късно, това става и много трудно. Става по няколко пъти. Присеща се да си вземе някоя играчка от другата стая или става да включва и изключва нощната лампа. Изобщо ,много е изнервящо понякога.

Следобед следователно заспива късно. Спи по 2-3 часа.

Продължаваме да се кърмим. Няма изгледи за отбиване. Той е пристрастен, а на мен ми се иска той да реши кога да се случат нещата. Търси си упорито и през деня. Дори така заспива най-често. Още си имаме и нощните кърмения.

Измина вече година, откакто е захранен с твърда храна. Спомням си какъв миньон беше в столчето за хранене, а сега му стърчат краката.  Спомням си и първите му лъжички картоф, които опита. Много хубаво си хапваше.

С храненето има добри и не толкова добри дни. Понякога си изяжда всичко без проблеми, даже повтаря „пак, пак“, а друг път трябва да се правим на маймуни, за да яде. Вече не изпитва и кой знае какво желание да опитва от нашата храна. На моменти ми се струва, че е гнуслив, като го видя как реагира на някои храни. Все едно му предлагам...и аз не знам какво.  И това е не само към манджи, ами и към плод, портокал например. Гледа го с едно недоверие, все едно го е страх да не му стане нещо, като го опита. Когато разбере вече, че нищо няма да му стане, си яде без проблеми. Мечтая си един ден да ми казва „ Мамо гладен съм! Искам еди какво си!“
Понякога пропуска следобедната закуска или супата за вечеря, а понякога и двете, и отиваме вече чак на кърменето.
Иначе има и неща, които мога да каже, че обича – каша от пиле, кисело мляко, да си топи бисквитки в чай и да пие чай. Обича и сокове. Вода пие, но не в големи количества.

Последно пак аз съм писала, но искам да си отбележа нещо в дневничето. 

Снощи Алекс САМ изяви желание да спи в леглото си.  След поредица от "папа...гуши...пи тука...гуши" и накрая каза, че иска да легне в леглото си.  Преди няколко вечери пак така стана, но тогава бързо му се изпари желанието. Този път заспа бързо, без да се върти. Сигурно беше много изморен. Не спа дълго, защото последните нощи много се върти, буди, рита. И като се събуди го преместих пак при нас. Нооо, го отбелязвам, защото не се знае кога пак ще се случи. Когато събудих ММ да му кажа, че е заспал в леглото си, а не да се стресне, че го няма, той ми вика "мъчно ми е".    При условие, че един час преди това говорехме, как сигурно вече не му е удобно, вече е по-голям, може би му е и топло. На нас винаги ни е било хубаво, че спи при нас и за миг не съжалявам. Сигурно ще ми е много криво, когато малкото ни момченце вече няма да се гушка при нас, а ще иска да си спи в леглото. 

Сладурчо!!!

Миличкият.. пораства   Аз бях много против да спи при нас София, защото ме беше страх, но сега обожавам да я усещам как се намества към мен, тя буквално си навира носа в гърдите ми.. А чувството да ме буди като ме бута с ръка и ми хапе тениската и мята главичка е......   Денем последните 2 седмици е много неспокойна и не спи сама, винаги е върху мен или в слинга.. и понякога ми дотяга, но после се сещам, че ще дойде момент, в който няма да иска да ме гушка и не спирам да я целувам по челцето и главата  

Като дойдем във Враца ще ви се обадим за среща

За зъбите ще пробвам кехлибарено герданче, може да ти се стори глупост, но го погледни.. Доста познати го използват и са нямали проблеми със сополи/температура и тн.

Кехлибарените гердани са много лесни за обесване.Помислете!Като майка с дете, изживяващо ужасни кризи при зъбоникнене никога не се замислих дори за тоя кехлибар, Моника да се е самоубила с това до сега.Камилия, само това ни помагаше.Пиша НИ, защото можех да поспя малко.

Цитат на: магито в 08.02.2018 14:49

Кехлибарените гердани са много лесни за обесване.Помислете!Като майка с дете, изживяващо ужасни кризи при зъбоникнене никога не се замислих дори за тоя кехлибар, Моника да се е самоубила с това до сега.Камилия, само това ни помагаше.Пиша НИ, защото можех да поспя малко.

+1 и не само това, аз взех и се разпадна на втората минута, отчупиха се, а уж от Рошаво. Та го изхвърлих на минутата

Камилия и при Бамбук имаше ефект.

За кехлибарени гердани не съм си и помисляла.

На мен ми подариха, не видях особен ефект, освен че ме кефеше като аксесоар на мъничката ръчичка (не посмях да го сложа на врата). Камилия и аз съм +1, сори за 

Наде    
Тони

Аз съм от страхливите и не съм се замисляла да му взимам нещо такова, защото винаги си представям какво може да стане. А и вече е голям, не знам дали ще свикне да не го дърпа. Виждала съм на деца, но по-скоро ме е страх да му слагам такива неща.

За зъбите му давам ДЕНТОКИНД хапченцата. Той реве та се къса, ако не искам да му дам хапче.   Харесва си ги и му е кеф да си ги слага сам в устата. Използвала съм и Генгигел преди. Последно личната ми каза да му взема КАЛГЕЛ, но той не иска и да го померише. Не му харесва. Много са му подути венците и прозират зъбчетата. Не знам дали е заради това, но нощем не спира да се върти. Понякога с часове не мога да заспя от постоянното му въртене. Често се събужда с плач. Има още много зъби да излизат и останаха най-болезнените.   Край няма, ама няма как. Заради ослепителна усмивка...  

Едит: Тони, пропуснах да напиша, че с удоволствие ще се видим, стига да сме здрави. 

АЛЕКС НА 19 МЕСЕЦА




  Една година разлика 




Малкото ни момченце не спира да расте и да ни изумява с нови неща. Няма ден, в който да не се сещам колко малко бебче беше и как дните ни, от както се роди, минават като миг, който не може да се върне.   Липсва ми малкото бебенце, което гушках, целувах и дишках сладкия му аромат. Не, че сега не го правя. Използвам всеки един момент да го целувам и му повтарям колко много го обичаме.   Знам, че ни предстоят още безброй прекрасни моменти заедно, просто ми е мъчно, защото не искам да изпусна нещо важно. Искам да ценим всеки момент, защото само това ни остава. Все ми се струва, че може да му даваме още и още. Заедно сме по 24ч в денонощието и все се чудя дали правя нещата, както трябва. Искам да се чувства щастлив и обичан, защото той е прекрасен и го заслужава. 

Иначе Алекс продължава да е голям бърборанчо. Постоянно говори и говори, повтаря всичко чуто и такива сладки думички излизат от устата му, че всеки път се разтапяме, докато го слушаме. Често слушайки го и гледайки го как се занимава, с Влади се споглеждаме и се усмихваме един на друг, просто така и съм сигурна, че мислим едно и също – ТОЙ е прекрасен. 

Речникът му става все по-богат. Прави по-сложни думички с по три различни срички. Изреченията му са по-простички, с по две думички, но не очаквам нищо повече. Навързва си супер точно нещата, докато си обяснява нещо и ние го разбираме идеално. 

Когато излизаме от някой магазин и пожелая Лек ден и довиждане, той също поздравява и всички много му се радват. Буквално попива всичко чуто и запаметява. Изумява ни с неща , които помни от преди няколко месеца. Къде сме ходили и какво сме правили там. Понеже ние му говорим страшно много, обясняваме му всичко подробно и затова той ни кара да му разказваме преживяното „пак“ и „пак“. На другите им разказват приказки, а ние си разказваме лични истории за приспиване. Говори си много и сам. Научи се да и да шепне. Докато си играе постоянно нещо си говори или пее. 

Много сладко говори за себе си в 3л. ед.ч. Сочи си гърдите с ръчички и казва „Аце (Алекс) еди какво си...“. Или посочва мен и казва „Аз еди-какво-си“.

Когато го попитаме „Ти какъв си“ и той отговаря „Пич“! Преди беше бебе, сега е пич.