Честит рожден ден на Алекс! Да е жив и здрав, да расте щастлив и безгрижен 

Какво хубаво послание! Не мога да кажа нищо повече, освен ДА БЪДЕ!
Дано лошото време не е попречило на празника ви

Честит празник на цялото семейство! Пожелавам на Алекс здраве и весели игри!
Чакам да разкажеш за тържеството.

Благодаря ви! 

Тук не валя, но беше хладно. Детското парти ще е в събота и съм под напрежение, защото не знам какво да очаквам от времето. Навън ще сме. Дано ни се наредят нещата, защото ще се пръсна.
Ще разказвам и за роднинското събиране, което беше малко екстремно. 

А, и за СПА-то ни имам да разказвам. 

Напоследък е голямо напрежение. Почти си продадохме колата (капарирана е), но в същото време е и на ремонт.  След това трябва да търсим друга. Без кола е ужас. Добре, че нашите още са тук и ни развозват. Дано до морето вземем нещо.

  Хисаря  

Подарих на Влади СПА уикенд в Хисаря.   Имахме запазени дати за средата на юни, но тъй като той имаше много работа точно тогава и решихме да го отложим. Сменихме датите за 5-7 юли 2019г.
В петък Влади трябваше да отида на работа за 2-3 часа, аз през това време приготвих останалия багаж. Събудих Алекс малко по-рано от обикновено. Натоварихме багажа в колата, който отново не беше никак малко. Тръгнахме преди обяд. Алекс беше ентусиазиран, че ще ходим на басейн. Държа се добре в колата. Заспа след София. Понеже не сме ходили досега там, уж гледах на три места разстоянието на картата, но в действителност излезе с около 100км повече.   За малко колата да ни остави на средата на пътя и това се отрази на настроението. Вече си представях как ще викам нашите да ни прибират или да им измисля една непредвидена почивка с нас. За щастие стигнахме благополучно към 15ч. Беше валяло и леко хладно. Настанихме се в хотела, наредихме багажа и Алекс нямаше търпение да видим басейна. За външния беше студено, затова отидохме на вътрешния. В началото водата ми се стори разкошна. Никъде обаче не видях термометър. Но после и на мен ми стана горещо. Алекс много се забавлява. В началото се страхуваше да се отпусне, но после стана по-смел. Имахме пояс-пате. Обикаляше с него, а през повечето време беше залепен за Влади. Имаше от време на време и други хора, които му се радваха. Прибрахме се в стаята, изкъпахме се и решихме да се разходим. Точно срещу хотела имаше детска площадка. Отидохме първо там. После решихме да търсим центъра. Разпитахме, но тръгнахме в друга посока и решихме, че ще трябва да вземем колата, защото е далеко и го отложихме. Алекс се заигра и не искаше да тръгваме. Яде джанки от едно дърво. На връщане седнахме в един ресторант да вечеряме. Той, естествено, не се задържа за дълго седнал и обикаляха с Влади наоколо. На връщане се заиграха на един фонтан. Притеснявахме се, че няма да иска да спи на друго място, но той пък много хареса апартамента и само за него говореше. Вечерта заспа късно, но бързо. На сутринта се събуди рано, което е нетипично за него, но така пък успяхме да отидем на закуска. Там се държа безобразно и вдигнахме ресторанта във въздуха.   Наложи се да закусваме на смени. Вдигна ни адреналина като за събуждане. След закуска слязохме пак на басейна. Там игри и забавления. Качихме се да спи на обяд. Спа много, починахме си и ние. Следобяд вече и водата във външния басейн беше прилична и го пробвахме. Той беше на три нива. Имаше детска част 40см, голяма 130-140см и друга, която не видях колко беше точно. Алекс много си хареса детската част. Там беше смел. Потапяше се целия, макар че водата беше хладка по моите критерии. И така, докато не откри, че в големия басейн е още по - интересно.  Правехме си състезания, потапяхме се, плувахме. Намираха се две-три двойки по-възрастни хора, които много ни се радваха, заговаряха ни. Имаше и двама, които все намусени бяха и гледаха лошо. Алекс явно ги е надушил, защото се изцепи "тия ц.гани искам да си ходят".    Според мен никой не го чу, даже после се наложи да кажа на Влади, защото ме попита какво ми е толкова смешно. Досега никога не е използвай тази дума, дори не знае какво означава. А и хорицата въобще не бяха такива. Хем ми смешно, хем и се надявам да не са го чули. Започнах да му обяснявам, че така не се говори. После минаваме покрай стая с хималайска сол, той се загледа вътре, но не пожела да влезем, защото според него имало дим и се уплаши. Легнали на пейките вътре същите двама (ц.гани) и Алекс пак " а ц..аните пак са тук".   Ужас...потънах в земята и отминахме. Не знам от кого и какво е чул. Повече не се е изказвал така.  
На втората вечер намерихме центъра на града с колата. Докато Алекс и Влади скачаха на един надуваем замък аз обиколих част от римската крепостна стена набързо. Има какво да се види, но за два-три дни и с малко дете е почти невъзможно.
Иначе Хисаря ни хареса. Много е зелено. Навсякъде има дръвчета и паркове. Беше много спокойно. Има къде да се разходиш и да подишаш чист въздух.
Хотелът също беше хубав. Чисто, спокойно, мило отношение на целия персонал. Топлиха яденето на Алекс в ресторанта, дори, когато не работеше. Доволни останахме и бихме се върнали отново.  

На третия ден станах преди Алекс и Влади и направо слязох да закуся сама. Не искаме да си го причиняваме пак да слезем с Алекс и да обърнем ресторанта. Хапнах си на спокойствие. После Влади слези, Алекс яде и двамата отидоха на басейна. Аз пренесох багажа в колата и отидох при тях, но поради разни неразположения не влязох в басейна. Радва се за последно Алекс и направо тръгнахме, защото се притеснявахме дали колата няма пак да ни предаде.   През половината път Алекс беше буден. Спряхме само на Джъмбо, защото му бяхме обещали и после се прибрахме благополучно.

http://vivian91.snimka.bg/children/spa.5156242.39076063

Много се смях на снимката в басейна с патето- все едно то има крака и крачи

Рожден ден на Алекс 
3 годинки 

Тази година решихме, че ще правим рождения ден само с деца на 13-ти юли, в събота.  На деня мислехме да излезем някъде с нашите да се почерпим.
Нощта преди 10-ти отново останах след като Алекс заспа, за да украса. Първо трябваше да пооправя малко стаята, защото беше като след война.
Помпата за балони се счупи и пак с уста ги надувах. Кой да се сети, че можеше да използвам голямата помпа, но пък с нея щях да събудя блока.
Реших да му напълня палатката-замък с балоните и отдолу да затрупам подаръка му. Сложих надпис  "Честит рожден ден", разни украси на масичката му. Оставих бележка на Влади да я прочете на сутринта и да ми каже дали така е добре, а той ми писал по-добре да извадя балоните из стаята, че още бил малък за тази ми идея.   На сутринта ставам, размествам наново, но нещо ме човъркаше да ги оставя отвън и пак си ги върнах в палатката. 
Ако трябваше да чакам Алекс да се наспи сигурно щеше да стане обяд. Побутнах го малко да се събуди. Направих му клип както всяка година още със събуждането му.  Докато се разсъни... Като се съвзе, се сети, че щом му в рожден ден трябва да има изненада в другата стая и веднага се изстреля натам. Влезе и като не видя балоните първо попита " ама къде ми е рожденият ден?". Влезе навътре и видя бонбоните на масичката. Нападна ги и забрави за всичко. После минавайки покрай палатката видя балоните вътре. На мен идеята ми беше да го накарам да влезе вътре и в последствие да види подаръка, но го водя още през прозорчето и започна да подскача от радост. Влезе набързо и го взе. Подаръкът беше джип с дистанционно. Такова си беше заръчал. Не, че си нямаме, но трябва да разширяваме паркинга.  Зарадва му се и го подкара. Играхме с балоните, подскачахме, танцувахме.  Тортата беше все още при майка ми. Реших да духа свещичките вечерта, когато Влади си дойде от работа.
На обяд дойдоха нашите да ни вземат и да излезем някъде да се разходим. Беше мрачно и хладно. Всички се бяха покрили все едно очакваха торнадо да мине. Нито влакче, нито батути и коли имаше.  Обиколихме малко, накупих някой неща за събота, поръчах още балони и се прибрахме. Алекс заспа. Бяхме решили да излезем някъде с нашите ...но всичко се обърка.  Първо уж свекървата нямаше да идва, изведнъж в късния следобед си дойдоха с племенницата. Оправям се аз - изправям си косата, гримирам се, вече се чудя какво да облека и Влади ми звъни в 19ч да ме пита дали не в по-добре да си останем в нас, защото навън е студено и няма къде да отидем. Алекс действително няма да седи на едно място, а да сме навън в това време не е вариант. Малко като гръм от ясно небе ми дойде. В нас няма нищо! Няма как да посрещна гости, защото не съм подготвена. За късмет и колата ни беше на ремонт, а Влади трябваше да мине поне през два магазина, за да напазарува. С такси до един магазин, после пеша до нашите. От там ги взима с тяхната кола, защото баща ми решил да се почерпи с биричка и не може да шофира.  Минали и през друг магазин. Добре, че свекървата беше тук и им връчих Алекс, докато аз въведа ред. За половин час успях да изчистя навсякъде, подредих за 138 път. Направих малко разместване, за да се съберем всички. Прибраха се всички и връчих на всеки задачка. Решихме да правим нещо на скара, защото беше най-лесно. Влади и баща ми обикаляха скарата. Майка ми режеше мезета, аз се заех със салатата, свекървата и племенницата се занимаваха с Алекс. Добре са казали, че сговорна дружина планина повдига.  За един час бяхме готови. Алекс вече подскачаше нетърпеливо за тортата и реших да не го измъчвам повече. Тортата му беше като за футболисти.  Майка ми я направи. Запалих му свещичката "3", фонтаните, защото без тях не може и го настаних на малката масичка. Накарахме го да си пожелае нещо. Намисли си желание, духна свещичката и каза, че си в пожелал да стане футболист.    Подскача още малко покрай масата, духа още няколко пъти свещичката. Всички се изредихме да се снимаме.
Наредих масата и поканих гостите да седнат.
Не обичам да се променят плановете в последния момент, но успяхме. 
Алекс, както обикновено цяла вечер беше в ритъма на танца. Прави ни концерт. Обикаляха стаите с кака му ...и Влади, разбира се. Не може без него. Видя си и другия подарък - боксова круша и ръкавици. Нали и боксьор иска да става?!
От роднините получи пари, племенницата му подари плюшено пиле. С песни и танци до 11 и нещо и после всички по къщите си.

Снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/rd10-07.5156338.39078039

  Rockstar birthday party  
  Детски рожден ден  
  13.07.2019г   .

Няколко месеца преди рождения ден на Алекс  започнах да го планирам. Не обичам да оставям нещата за последния момент. Не е като да съм мислила само за това, но обмислях как ще празнуваме.
Решихме да го правим само с деца този път. Вече ми се се струва достатъчно голям за това. Още в началото мислехме около какво да се върти темата му. Точно тогава той беше много впечатлен от топката. Постоянно риташе, повтаряше, че иска да стане футболист. Имах идеи в главата, обясних и на майка ми, която пак щеше да се заеме с украсата. Вече знаех дори кое от къде ще поръчвам. Представях си украсата...всичко.   И един ден, месец преди рождения ден, с Влади решихме да сменим темата с Музикална.  Нещото, което обожава от две години сигурно вече.  Казах на майка ми по телефона и тя ми се изсмя ...   Но веднага започнахме да мислих по този въпрос. Знаех си, че това ще го зарадва, защото в нас се слуша постоянно музика, правят се концерти, имаме всякакви музикални инструменти, микрофонът му е като залепен за ръката.   Измислих поканите и дадох да ги печатат.
Още миналото лято, разхождайки се на Хижата, видяхме една площадка с голяма беседка и веднага си я харесахме за рождения ден. Колебахме се малко, главно заради времето, защото нямахме резервни варианти наоколо. Но решихме, че ще е там. Майка ми се зае с украсата. Измислихте и почерпката. Поръчах разни дреболии, които щяха да ни трябват.
До последно, буквално до самия ден, много се притеснявахме за времето. Имаше вероятност времето да не е с нас, защото предишните дни беше несигурно. Ту валеше, ту беше топло и затова бяхме на тръни. На прогнози не мога да вярвам със сигурност, докато не видя с очите си.  
По план децата трябваше да са 12, а накрая бяха 6. Ден преди рождения ден отпаднаха въпросните.
Аз нямаше как да отида да украсявам, защото трябваше да остана при Алекс. Притеснявах се как майка ми ще се справи сама и дали ще успее. Влади беше на работа, свекървата си тръгна предишната вечер. И все пак Влади излязал от работа, отишли към 8.30, гостите бяха поканени в 10ч,  помогнал й да измете, с украсата...с всичко, а аз разбрах чак, когато отидохме.  Предупреждавах гостите да си вземат връхни дрехи, защото мислех, че ще е хладно, но получих информация от майка ми, че пече и е топло.   Камък ми падна от сърцето. Голям късмет извадихме, защото на следващия ден валя.
Облякох му блузка с дълъг ръкав, но когато отидохме го преоблякох с тениска. Все пак бях взела половин гардероб, за по -сигурно.  
Ние с Алекс отидохме 10 без нещо, като преди това минахме да вземем пицата. Масата беше наредена, оставаха само някои детайли. Когато видяхме украсата всичко много ми хареса. На площадката има голяма беседка 200*200см, пързалка, кърбалки, на другите нива имаше още детски съоръжения. И най-важното в целия замисъл беше сцената. Голяма сцена с доста места за седене.  Всичко беше украсено много хубаво. Имаше балони, надписи, селфи рамка, рамка със снимки на Алекс от изминалата година залепени върху дискове.  Бяхме занесли част от бенда на Алекс. Майка ми беше направила барабанчета от кутии, грамофон (имахме истински, но тя решила, че няма да ни трябва и го изхвърлила ), тонколони, микрофони, китари -балон.  Бях заредила флашката за блутут колонката с  детски песни за частта около беседката и отделно друга флашка за сцената с караоке микрофона. На беседката имаше банер "Честит рожден ден" върху ноти, още балони, китари. Почерпката се състоеше от пица, соленки, мини банички, мъфини, меденки и тортата. Всички бяха окрасени тематично. Майка ми беше накупила и близалки, солети и сладки. Имах идея да правя парти сандвичи и домашна лимонада, но просто нямах физическата възможност, а и като разбрах колко деца отпаднаха, се отказахме. Майка ми беше направила стойки за мъфините от грамофонни плочи, както и топери. Само едни малки с китарки поръчах. Общо взето всичко много ми хареса.  

Когато пристигнахме с Алекс, майка ми ни остави и отиде да донесе тортата. Алекс много се зарадва на всичко. Разбира се нямаше търпение да отиде да види какво има на сцената, защото в далечината се виждаше, че е украсено. "Мамо, мамо, вижжж китари, барабани" започна да подскача и да се радва.   Докато се радваше и обикаляше сцената, разучавайки, започнаха да пристигат гостите. Държа се малко резервирано в началото, получи си подаръците. Изредиха се децата на сцената, докато разберат кое какво е. Той пък много стиснат и не дава да му пипат инструментите. Имаше разговор, че му е рожден ден, децата са дошли да се забавляват и са му донесли подаръци. Трябва да им позволи да видят нещата. По едно време добре се разбираха. Той беше с микрофона в ръка, момиченцето на барабаните, а друго момченце се кълчеше покрай тях.   Имаше опити за съботиране на украсата, но бяха прекъснати. Влади също не се забави. Аз си мислех, че е на работа, още не знаех, че е участвал в украсяването. А той отишъл и купил нов микрофон със стойка. Вече имаме няколко в нас. Та и това като за подарък. На него много му се отдава да забавлява децата и затова имаше по няколко залепени за него, които го поизпотиха.   Алекс прекара по-голяма част от времето на сцената. Постоянно подканях гостите да си взимат от храната, но като на рожден ден голяма част от нея остана. Постоянно имаше тичащи нагоре-надолу. Когато видяхме, че на част от децата започна да им се доспива решихме, че е време за тортата. Бяхме занесли и малката масичка на Алекс със столче. Ама тортата беше на два етажа и ако Алекс седнеше на него се скриваше зад тортата и нямаше смисъл. Алекс много й се зарадва. Сложихме свещичката, отново фонтани заря, че иначе няма да е рожден ден без тях. Наредиха се децата покрай нея. През цялото време беше ухилен като зелка.   Алекс каза, че ще си намисли желание. Някой го попита какво си е пожелал и той отговори " да съм рожденик".    Пяхме Happy birthday.
Духна свещичката. Всички започнаха да се суетят покрай тортата и да я чоплят, докато я нарежем. Всеки ядеше, където му падне. На стълби, на пейката, на земята. Изпритихме раздразнените, вече изморени герои. С останалата част поиграха още малко. Имаше последни хватки около барабаните и микрофоните, но оцеляхме. Влади си тръгна малко по-рано, защото трябваше да се върне на работа.
Тръгнаха си всички, ние събрахме украсата и леко по леко се изнесохме. Алекс беше нетърпелив да си отвори подаръците, но те останаха в колата на Влади и едва го убедих, че ще ги види следобяд, когато се наспи. Мъчно ми стана, че го разочаровахме, но не разбрах защо Влади не ги е прехвърлил в колата на баща ми, за да ги пренесем направо в нас и да може да си ги отвори.
Заспа за секунди, когато се прибрахме.  
Като подаръци получи джаги или джагита, както Алекс им казва, дрехи, голям воден пистолет, кола с мелодии и светлини, на която й се върти предницата. Влади я тунингова и сега вече не издава звуци.   Алекс най-много се радва на джагитата. Играем всички в нас. И два подаръка, които на мен много ми харесаха и ме разчувстваха. Единият е кутия за зъбките и другият Споменик-заветник.   Състои се от 5 мини книжки за попълване. Една за Алекс, за майката и бащата, за бабата и дядото по майчина и бащина линия ...и една за децата на Алекс. Излишно е да казвам, че само при мисълта за Алекс и неговите деца, вече бях с насълзени очи.     Може да се попълни родословното дърво, да се разкажат истории от живота, спомени, мили и незабравими моменти....изобщооо нещо точно като за мен.   Бях се засилила даже да попълвам, но е невъзможно, защото трябва Алекс да го направи сам  един ден. Това е за нещата, които вижда през собствените си очи и е чувствал със сърцето си. Това как той е запомнил роднините си, какви спомени има с тях и още и още незабравими моменти. Аз само като чета какво трябва да се попълни ...
Много, много ми хареса този подарък. С удоволствие бих имала такъв и за себе си.  
Не знам дали Алекс би го оценил един ден, но ще се радвам да е така.
И такааа... Според мен се получи много хубав празник. Една малка детска мечта се сбъдна.   Беше весело, децата с забавляваха. Имаше много усмивки, а какво по-хубаво от това.
Нашето момченце вече е на 3.  

Снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/rd13-07.5156402.39078963

Много хубав рожден ден и тъкмо за възрастта му Футболната тема е за по- големи, организират им мачове на стадион, обличат ги с тениски на любими звезди, а момиченцата са мажоретки и танцуват. Колкото повече растат, толкова повече започват да се срамуват и не можеш да ги накараш да пеят лесно.
Страхотни стойки чупи Алекс, пее от сърце и душа и се раздава като истински професионалист Сцената е Само не разбрах всичко на батерии ли е, или има и ел. захранване? Много амбициозна организация, чудесно сте се справили
Сега се сетих, че и майката на правнука на леля е рачка и също толкова сантиментална като теб. Ще ми е интересно да видя какво представляват тези книжки, за да и подаря по някакъв повод. Купени ли са , или поръчани?  Когато имаш време и не си ревливо настроена , снимай малко от тях да ги видя, ако е удобно.

Свекърва, типичен представител на зодията съм си.  Май почти нямам отклонения.  Аз си я харесвам, с малки изключения, но другите да му мислят. 
Не съжалявам, че сменихме темата. Много хубаво се получи. Докато мислехме, че ще е футболна се притеснявах дали на момичетата ще им е интересно, но така или иначе накрая беше само едно момиче.
Футболна тема ще има един ден, ако до тогава не си промени желанията. И стадион ли ще трябва да запазвам?!  За мен е важно да е вложена някаква мисъл, да има някаква дейност, не просто торта със свещички и да казваме, че е рожден ден. Поне за мен е важно да знам, че на децата ще им бъде интересно. Рождения ден е за забавление на децата. Лесно можеше и аниматори да наемем, но за тях ми се сториха малки още.
На батерии е всичко. Кабели има за включване към телефон или някакво друго usb. Сред природата беше идеално. 
Понеже след като получихме подаръка се разрових да търся и се чудех как така не ми е попадало преди такова нещо, намерих страницата, от която мисля, че е поръчано. Ще ти я изпратя във фейсбук. И понеже не си спомням дали имаше снимки на книжките отвътре, ще ги снимам. Според мен е хубав подарък, зависи дали би се оценило подобно нещо от човека отсреща, разбира се. Ама, ако е като мен, ще се хареса. 

Алекс на 3 годинки 





Върнах се в спомените от изминалата година, за да видя колко се е променил Алекс. Четох, четох и ми е топло на душата, каква малка душичка е бил.   Смях си се сама на приключенията му, натъжавах се за отминали моменти, които не могат да се върнат, но пък съм толкова щастлива, че сме ги изживели и ги имам записани, за да се връщам към тях по-често. Когато вече са подкрепени и със снимков материал се разтапям.

За изминалата година е качил около един килограм. На консултацията го измери 12кг, аз в нас 13кг. Върви си слабичък и пак стигаме до това, че може да е до ген. Важното е да е здрав. Напоследък наблюдавам някаква тенденция покрай нас, че децата или са слаби или пълни, среден вариант рядко се среща. Иначе на ръст е с 10-11 см пораснал. Вече е 99см. 
Пуснахме кръв и урина. Пишка без проблем в чашка, съвсем малко плака при взимането на кръв, но и сестрата беше много мила. Всички изследвания са добри. Хемоглобина му е 120. Трябва и за глисти да пуснем, но ще видя кога ще отидем до там.

Често го гледам, докато си играе и се пръскам от възхищение в какво очарователно момченце се превръща!  Какво малко човече беше, носех го на ръце и просто го гледах как заспива сгушен в мен.   А сега е едно много осъзнато човече. Понякога дори го имаме за по-голям, от колкото е, но в следващия момент се осъзнавам, че още е прекалено малък и си има бебешкото в него. Седя и му се радвам, че още е дете и искам, колкото се може по-дълго да е така. Искам да се радва на безгрижието на детството, защото всяко дете заслужава това. Искам да е щастлив, да в много щастлив. Вечер, след като денят вече е минал се връщам назад и си мисля, дано да съм достатъчно добра за него. Съжалявам за неща, които е можело да направя по друг начин, но сигурно всеки родител се терзае по подобен начин .

Когато разговаряме с него имаме чувството, че си говорум с голям човек. Всичко разбира и водим напълно смислени разговори. Когато не знае нещо какво е пита и му обясняваме. Задава въпроси, отговаря, когато го попитаме нещо. Опитва се да казва "р", още не е чисто, но не е както преди да казва "л" или да го пропуска. Не знам дали трябва да го тренираме или само ще се изчисти. Може би трябва да се поинтересувам. Има уникално сладки "ж", "с", "ч", "ш", "щ". Много сладко си извива устните напред, когато ги използва.  Отдавна не говори на бебешки. Още казва "баба ти" и " дядо ти", но така ги чува. Казва някои думи с ударение на друга сричка, както си е тук при нас. Аз се старая да говоря правилно и да не използвам диалектни изрази, за да може и той правилно да ги запомни. Е, да но не съм само аз покрай него. Ако някоя думичка я каже грешно го поправям, той запомня и следващия път се сеща как трябва да е. Случва се да сбърка някои местоимение, докато говори. А на мен тези малки грешки са ми много сладки.
Още от много малък обожава да му разказваме истории. Някои действителни, друго "украсени". За заспиване не четем приказки, а разказваме истории. Когато легнем казва "Тате, разкажи ми история, когато си бил малък". И Влади започва. През деня дебне мен да му разказвам. Онзи ден ми казва "Мамо, разкажи ми история, когато тати е бил млад, и когато ти си била млада". Ей, доживяхме и ние да казваме, че сме били млади.  И аз се сетих да му разкажа как сме се запознали с Влади. Много впечатлен беше, смя се доста и после даже направихме сценка на запознанството. Когато му казах, че най-после сме си станали гаджета, защото го обичам, той ми каза" Мамо, и аз много те обичам".  Най-често кара Влади да му разказва и за работа. Когато иска още казва "Хайде, доразкажи ми историята".

Продължава да си е все така музикален. Това му е и основното занимание през деня. Има всякакви музикални инструменти като най-любими са му барабаните, китарата и микрофонът. Преди можеше да седи да слуша и гледа доста дълго как тупат на барабани. Освен, че е музикален е и много артистичен. Вживява се много, когато пее. Качи ли се на сцена, или си направи импровизирана, забравя за всичко и всички и се раздава много.   Не знам защо му беше нужно да хваща този калкулатор на прощапълника. 
Спомням си още беше съвсем малък, нямаше даже годинка, как лежеше на леглото при майка ми и въртеше ръчички и крачета на една песен. Ей от тогава започна всичко. 

Напоследък е на испанска вълна. Влади много обича испански песни, аз също. След любимата му от предишните два месеца песен на Maluma- Мария, вече има нова испанска, която много харесва. Wisin ft.Ozuna - Escapate conmigo. Знае по-голяма част от песента. И изговаря думичките много правилно. Бързо ги запомни. Не знам колко пъти и нея сме я слушали вече, но ще гоним рекорди.
Според него бебетата на една годинка слушат детски песнички, той бил на 3г и слуша песни за големи.
Обича всякакви светлини като фенери, лампички и т.н. Задължително има по нещо светнато, докато си играе. Когато прави концерт си пуска едни лампички, втори парти лампи, два фенера и така осветява сцената.
Много са ми интересни игрите му, но се правя, че не го забелязвам какво прави, защото ще се притесни и ще спре да си играе.

Много обича да се заиграва, когато трябва да излизаме. Имаше период, в които не можеше да остане сам в стаята, изляза ли, веднага ме викаше или направо идваше след мен. Сега си играе. Много са му разхвърляни игрите, но не протестирам, важното е да се занимава.
Реди си в права редица, плътно една зад друга, коли, камиони, джипове и т.н. Често има купчина от автомобили един върху друг. Пак има някакъв замисъл в това.
Винаги, когато си измисли нещо интересно ме вика горд, да видя какво е направил. Обича да лепи разни неща с тиксо. Измисля си много интересни произведения на изкуството. Слага разни светещи неща върху колите и ги залепва с тиксо. Освен тях на една кола беше залепил едно мини шишенце с майонеза от кухнята му и един малък ринг от сортера. Дълго си се радваше какво е измислил. Облепя разни кутийки, пълни ги с разни неща.
Направих му едно мини кубче от пластелин. Ей, голяма любов. Само дето не спа с него. То не беше гушкане ... Изпусна го под дивана и докато не го извадих, плака. Напълнихме един малък воден балон. Същата любов! Пази си ги и им се радва.
Обича да си рисува с боички. Да лепи лепещи листчета из стаята. Забива пирони в един стиропор. Влиза под масата и се прави на майстор. Играе с пластелин. Прави си къща от възглавници и одеала. Доста по-добре сме справя с оцветяването.
Брои до 10, 11, 12, 15, 18...
Гледа в youtube Too too boy, Zoo babies, Маша.
От няколко дни гледа и Пинко розовата пантера. Залива се от смях.
С колелото хвърчи, вдига си високо краката. Засега си остава с него. Другата година ще мислим за колело с педали. Още не може да се нарадваме на това. Тротинетка не е карал отдавна.
Вече скача смело от някое стъпало или ако се е качил някъде на по-високо. Преди се страхуваше и не смееше.
Влизам в книжарницата да си търся една книга, а то се оказа, че моя съученичка работи там и се заговорихме. През това време Алекс обикаля и си разглежда. Хареса си едно кубче на Рубик и не го остави докато не го купихме. Сега в нас го върти и реди. Още тренира, докато схване как трябва да стане. Спомням си, че и аз като малка имах такова и ми беше интересно. Сега изобщо не ми позволява да го пипна. Има си негова схема за редене и се сърди, ако искам да го видя. 

Вече няма търпение да ходим на море. Когато се събуди сутрин ме пита дали вече ще тръгваме. Казвам му, че има още малко време, а и кола нямаме. Първо трябва да си купим. Той се замисли и каза: "Имам идея, ще си купя бъги и с него ще отидем". Ама ще има две седалки, за да има място за нас и за багажа. 

От малък обича да се рови в пясъка. Без значение дали сме взели кофички и лопатки. Не му пречи и направо с ръце. Нали е раче, дай му пясък и вода.

Вече му даваме на голямата пързалка, колкото и да е страшна според мен. Ама аз не знам какъв критерии съм, защото на мен всичко ми се вижда опасно. Влади се шегува с мен, че от всичко се страхувам. Пързалката наистина е висока, освен това не е стабилна, защото всекидневно по-големите се опитват да я разрушат.
Обича да се гони с разни деца, като не е ясно точно кой кого гони, но се заливат от смях.
Наблюдавам го отстрани как си комуникира. Свикнал е да се оплаква, ако някой му вземе нещо или му развали това, което си е направил. Караме го да се оправя сам, освен ако наистина не е за намеса от наша страна.
Иначе е много разбран в повечето отношения. Да чукна на дърво, но никога не сме се притеснявали, че може да глътне стотинка, топче, че не може да пипа и да си играе с разни неща и т.н. Винаги много му обясняваме и той знае всичко. Знае кое е редно и кое не. Винаги пита преди да вземе нещо. Знае, че в контактите не се пипа. Дори, когато отидем да играем навън, задължително пита дали може да вземе да види играчката на детето. Първо пита нас и после детето. Никога не е дърпал от ръцете на някой.
Не е конфликтен, по-скоро е малко стеснителен в чужда обстановка. Още не знае как да си отстоява позицията (навън, не с нас. На нас много добре ни се налага). Свикнал е да сме до него и да можем да реагираме ние, ако някой го закача.

Много е чувствителен. Не ми се иска да е така, защото аз съм такава и знам, че не е добре за него. А е и мъж. Състрадателен и миличък е. Понякога за супер дребни неща се разстройва, даже не мога да повярвам, че това му се отразява. Типично раче си е. Нямам наблюдения над мъжете с тази зодия, но от това, което чета, а и май с жените рак не се различават, натам отиват нещата. Като знам аз каква съм ми се иска той да е по-голям "мъж" от мен. Голям инат е като майка си. Не, че баща му не е. Понякога като се заинати за нещо се чудя дали ще може да ме надвие.  Обикновено много обясняваме. Ако е решил, че няма да ни отрязва, може да си говорим цяла вечер без резултат. Но, ако ни чуе, се замисля и сменя позицията. Ама наистина много говорене трябва.
Много ревнува от Влади. Ако ни види гушнати се сърди и застава между нас, да гушнем и него. Понякога от нищото ми казва "Много те обичам! Ти си добра!".

Свива юмручета едно до друго под брадичката си, гледа жално и казва "моля, те". Е, няма как да устоиш на това, просто.
Казвам му един ден, че го обичам много, чааак до небето, а той ми казва и аз те обичам до дървото. И от тогава си имаме такава игра. Обичам те до гардероба, а аз те обичам до лампата. 
Много е сладък като каже "Много ми е интересно така. На теб интересно ли ти е?"