Нощта мина горе долу спокойно. Алекс се будеше за кърмене и пак заспиваше. Пъшкаше от време на време, но това беше заради коремчето. Аз обаче не успях да спя добре. Постоянно го проверявах за температура и го гушках.

Днес е малко кисел и се успива. Иска постоянно да е в ръцете ми.
Благодаря ви за съветите! Знам, че сте прави. По-скоро сама трябва да свикна с мисълта, че ще има да се притеснявам още за много неща. Може би това, че първия месец наддаде повече, а сега наполовина, ме кара да се чувствам така. Иначе за см съм доволна. Знам, че всяко дете е индивидуално, просто не очаквах такива резултати толкова рано. Не мога да спра да мисля за това, но ще се оправя.
Ще трябва да проведа един разговор с близките за подкрепата, защото от това имам нужда сега, а не от мрънкане. Знам, че не ги говорят тия неща за лошо, но просто не е на място.
Булче, гледах ги таблиците и сме в нормата, но не искам да се вманиачавам в тях. Де факто добре се развива детето според таблиците и е здрав, това трябва да ме успокоява.
За ваксините точно, защото е пълно с всякаква информация, не знам на какво да вярвам.
Фери, редувам гърдите (сега от едната, на следващото хранене от другата), защото Алекс се наяжда бързо за 5-10 мин. и докато се усетя той вече се е нахранил. Не знам кое е правилното. Действала съм и по двата начина.
За възпитанието на бебе съм на същото мнение. Реших да попитам, да не би аз да съм в грешка нещо, защото покрай изказванията, че ни манипулира и го глезим, реших че аз не съм добре. То, ако е така, ще вземем да ги строяваме в ъгъла от сега.
Значи хората просто си чешат езиците, докато не им стигне до главата. После обръщат страницата.
По повод падането да ви споделя какъв стрес преживях снощи. Ще приготвяме Алекс за сън и съм го оставила на повивалника. Влади беше в кухнята, а аз отидох до банята за 1 мин. По едно време чувам пищене, ама много силно. Затичах се...сърцето ми спря.

Помислих си, че е паднал. Влади вече беше при него. Аз щях да умра и се разплаках от страх.

Сърцето ми беше в петите. Преди да изляза от стаята той беше спокоен, гледаше си въртележката. Така и не разбрахме какво се случи. Ужасно преживяване беше.
Много е страшно това. Като гледам и как се опитва да се обръща вече. През нощта така се завъртя, че краката му бяха върху Влади, а главата му до мен.