О, колко прекрасни пожелания сте ми отправили само... Благодаря ви от цялото си сърце!
Да ви се връща всичко най-прекрасно и на вас! 
Обичам ви!


Искам да ви покажа с какво ме изненада Любимият ми мъж! Не само, че ме изненада...ами толкова надълбоко в сърцето ми влезе това мъничко нещо, че един час плаках и не можех да се успокоя.  Колко малко му трябва на човек?!
Нищо не мога да сравня с емоцията, която изпитах, когато видях тази мъничка дрешка с тези думи. Не се сещам за по-истински подарък от този!
Казвах на татито, че не знам как ще му сложа това боди на нашето меченце...та аз няма да мога да спра да плача от умиление. 
Вярвате ли ми, че през нощта не можах да спя и само тези думи ми бяха в съзнанието...



Другият ми подарък е изненада, стига Беб да не реши да ни изненада пръв с появата си. Дано да поизчака още малко.

Имам най-най-прекрасният и любящ съпруг, който знае как да ме прави безумно щастлива!  Ето още една причина да съм сигурна, че малкото ни съкровище ще е обичано повече от всичко и от двамата!

Така...сантиментална съм малко, ама нали си ме знаете?! 

Свекърва, дрешките изглеждат големи, защото са снимани отблизо. Иначе тези, които казах, че са поръчвани от майка ми са по-големички или уголемени по-точно. Ние сме купували главно 56 размер.
Комплектът с Мики Маус ще му е голям на малкият мъж точно за изписването предполагам. 

Чери, за над леглото може би нещо като детски стикери или даже си мислих за името му, пък може и комбинация от двете. Картини или по-точно рамки много бих искала, но ме е страх да не падне нещо върху него.

Свилена, добре дошла и в моята тема! Благодаря, че се включваш и лека бременност ти желая и на теб!  Благодаря за милите думи! 

dreamcometrue88, бодито го направих тук във Враца. Първо намерих в сайт, но времето ми беше ограничено и нямаше да мога да изчакам доставката, защото РД на ММ наближаваше. Затова купих бяло боди и го занесох да ми го направят с тези надписи. Иначе тук го гледах първо: http://smeshkinadreshki.com/praznici/rozhden-den

Ще ме съсипеш от умиление Миме  Браво на Влади, добре сте се намерили 

Днес влизам в 38 седмица.    Все повече наближава срещата с малкото ни слънчице. 
Преди около месец сънувах датата, на която раждам - 4.07, ама не познах.

На няколко пъти имах бодежи ниско долу, които бяха краткотрайни и отшумяваха. Освен тях усещах и леки менструални болки, но не много силни, а по-скоро неприятни. Това беше преди 2-3 дена. Засега съм добре.
Много е странно чувството да не знаеш кога и как ще се случат нещата. От няколко дена се усещам, че дебна някакви моменти - дали няма да ми изтекат водите, като тръгна да ставам (най-вече през нощта). Ако случайно имам леко боцкане ниско долу, дали това не са началото на контракциите. Ей, такива неща... Явно бавно почвам да се шашкам. Дори тази нощ, когато станах до тоалетната, след като отново ми мина идеята за изтичане на водите, осъзнах, че ако наистина това се случи, ще се уплаша. Но добре, че не продължих да размишлявам, а се върнах в леглото.

Иначе Беб ми разпъва корема често. Заема позиция от ляво като топка и така си стои известно време. Усещам го навсякъде - и горе, и долу, от двете страни...абе навсякъде. Сигурно му става все по-тясно на човечето. Успокоявам се поне, че го усещам, защото иначе ще се панирам доста.

На ЖК съм чак другата седмица на 12.07, което ми се вижда късно, предвид това, че ще съм вече 39 седмица. Тогава ще ми дадат направлението за хоспитализация.

Багажът за болницата е готов, остава Беб да вземе крайното решение.  Ние го чакаме с нетърпение. Искам вече да го гушкам, но ако реши да изчака поне още седмица, няма да му се разсърдим. Молим се само всичко да е наред и да сме живи и здрави!

Хей, то наистина е наближило! Дано да поостане на топличко поне още една седмица и после да си се радвате  

Много добре те разбирам за страховете с околоплодните води... Макар, че на мен ми е втора бременност и още имам време пред себе си все пак, то е все едно за първи път... С момъка не съм го преживяла, защото всъщност бях на 39 седмици, отидох на преглед и споделих, че май лека полека поизтичат въпросните води (не бях сигурна, ама имах такова чувство). Потвърди се съмнежа ми и така останах директно в болницата, а мъжът ми отиде да ми донесе багажа и родих същия ден.   Мисълта ми беше, че нямах време даже да се притесня и то ми се случи. Но не се тревожи, природата си знае работата! 

Миме нещо се губиш.?

Как си.?

Тази сутрин ме приеха в болницата. Имах воднисто кафяво течение, което ме притесни, защото знам, че ако е тапата, тя е като желе, а това си беше вода, но кафява.
Звъннах на доктора ми и той каза да се подготвя за постъпване в болницата, защото има съмнения за изтичане на води.
Прегледа ме на ехограф и каза, че околоплодните води са намалели, което мен естествено ме притесни. Уж казва, че всичко е наред с Бебчо. Пуснаха и тонове - не бил много активен, а в същото време си бил буден.
Прегледа ме за разкритие, което беше много неприятно, всъщност доста болезнено. Явно тапата ми пада, защото още имам такова зацапване.  Разкритие, обаче нямам. Нито контракции. Единствено имам менструални болки от време на време. Взеха ми кръв, оправиха ми документите и ме настаниха.
Взех си така наречената вип стая. Не е лукс, но е прилично. Поне съм сама, имам тв и е чисто. Сега си почивам. Взела съм си списания и вестници, за да чета нещо и да ми минава по-бързо времето.
Влади  беше при мен до обяд, после ще дойде пак. И него го притесних. Той не искаше да оставам, но няма как. Засега ще сме така, пък дано поне някакво развитие да има. Имам още 13 дни до термина и не ми се мисли, ако трябва да съм тук до тогава.
За по-голям разкош и родилна зала е точно срещу моята стая.
Така ми се плачеше, когато ми казаха, че е по-добре да остана, но пред Влади се опитвам да се държа, за да не го притеснявам допълнително. Никога не съм си представяла, че така ще се стекат обстоятелствата. Мъчно ми е, че точно сега, когато ще имам най-голяма нужда от любимия ми мъж, той няма да е до мен. Пък даже не ми се мисли, ако тръгна да раждам и трябва да му кажа по телефона. Винаги съм си представяла, че ще е плътно до мен или поне отпред пред залата.
Да сме живи и здрави се моля само!

Мименце, спокойно, той вашият господин вече е решил кога ще се появи, явно ви подготвя  Гушкам ви 

Напротив, трябва да си спокойна, че си в болницата и че ще има специалисти около теб Не се притеснявай, всичко ще е наред Където и да е, Влади мисли за теб и все едно е с теб. Стискам палци и силно гуш!

По-добре в болница, така могат да реагират бързо ако нещо се случи.Успокой се и гледай положително.Скоро ще се срещнете с малкото човече.

Писах, писах и се затри!
Миме, 
По-добре под лекарско наблюдение! Влади не е линейка и да търчи при всяко притеснение. Смут е около влизане в болница и най-вече звъненето на близките, но сега ще се успокоят нещата.
Мисли за беб!!!

Миме, не се притеснявай! Свекърва (пък и дамите след нея) добре го е казала - там си под наблюдение и те си знаят работата!   Важното е, че бебокът е добре, пък явно се подготвя вече   На финалната права си, спокойствие!  

Положителни емоции ти изпращам, Мименце  Успокой се, наистина е по-добре да те наблюдават и да си там, за да се реагира при нужда.. С Влади ще сте заедно винаги, в момента имаш по-голяма нужда от лекарите

Тя и Панди влезе за малко уж, ама роди бързо, бързо после Дано ни изненадаш с хубави новини и всичко е наред! Стискам палчета 

Миме, силни прегръдки и стискане на палци!

Знам отлично как се чувстваш и на мен ми се наложи да остана в болницата преди раждането(неизвестно колко време) и аз тежко го изживях, и аз бях във ВИП стая при поносими условия(но не може да се каже ВИП), но все си повтарях, че е за добро и така трябва и е най-добре и за двама ни.

Чакането на термина, в тези последни дни, наистина убива, особено в болнични условия, където най-малкото няма нищо за вършене и мисълта ти все в една посока...

Намери си нещо за четене/гледане, за да ти отвлича вниманието.
Там поне ще следят тоновете на бебето редовно, което не е малко.

Знам, че ще ти липсва Влади, но ето, има и едни такива моменти, в които ни се налага, като жени, да се справим и сами.

А за екстрата с родилната зала.... , да ти кажа свиква се, даже после като дойде твоят момент ще си някак претръпнала към тази обстановка, стресът е само в началото.

Успех и вярвам, че всичко ще е наред!


П.П Търси раздуха и тук!

Цял следобед те мисля, да знаеш 

Миме, много прегръдки.
Хубаво е че си там да те наблюдават, скоро ще си гушнеш бебока и всичко ще е наред.
Повтарям се, но мисли позитивно, намери с какво да си запълваш времето.
Всичко ще бъде наред