Голяма любов са с Влади. Когато го види, мен ме забравя и ме гони от стаята. Излизат си двамата, ходят да играят.
Една вечер съм седнала да вечерям и той ми казва " Мамо, ти си яж, пий си вино, почивай си", ние с тати отиваме да си играе.

Спи си в леглото. Има някои вечери, в които иска да спи при нас в "голямото", както и ако се събуди през нощта се сеща да се мести при нас.
Вечер преди да заспи си пожелаваме лека нощ, целуваме се. Когато легне си шепне тихо " лека нощ звезда на Сам!". От детското филмче " Франклин ". Много ми е сладък.

Въпреки, че са твърде рядкост моментите свекървата да си е тук, ми се струва, че обича да се занимава с нея и да си играят. Ако имах възможност с удоволствие бих се възползвала от услугите й, но за съжаление тя се занимава с други неща.

И тримата се изредихме да боледуваме. Първо Влади на антибиотик, след няколко дни и Алекс, за радост само с хрема, и накрая аз на антибиотик. Голяма мъка тези сополи. Ту дава да ги махаме, ту не дава. Най-хубавото от цялата работа е, че се научи да се издухва. Много смешно в началото. Аз му казвам навън, той смърка на вътре и накрая се научи. Когато му е кеф и сам казва да му дърпам сополите без да се сърди. Хапчета за смучене много обича и постоянно иска. Със сиропите е мъка. И инхалации правихме този път, почти успешно.

------------------------------------------
Рита топка в нас и по едно време го чувам, че казва "това беше брутално". После го чух още няколко пъти и чак тогава осъзнах какво казва. Стана ми смешно. Сигурно мен е чул някой път и веднага го е запаметил.


------------------------------------------

Събужда се една сутрин, отива в хола, облича си суитчъра, слага шапка и новите си очила и иска компот. Сяда си на столчето, слага си чашата с компот пред него и с усмивка до ушите казва: " Аз съм батко, който пие компот". 

-------------------------------------------
Една сутрин съм седнала да закусвам, той си играеше с нещо. По едно време се сети, че иска да хвърля по мен подскачащи топчета и да се смеем. " Хайде мамо, моля те, ако ме обичаш стани."
И аз заставам, но първо му обяснявам.
"Виждаш ли, ти като ми каза моля те, ако ме обичаш, аз веднага станах, а ако аз те помоля и ти кажа, ако ме обичаш да направиш нещо, ти не го правиш . Виждаш ли къде е разликата ?!" Той се ококори и започна да се оглежда и пита " къде  ". Ами търси разликата.
 

-----------------------------------------------------
Излязохме през блока да кара колело. Обикаляхме малко и през цялото време една котка ходеше след нас. На Алекс му хареса да се гонят, но накрая ме попита защо мяука постоянно. Казах му, че сигурно е гладна и той веднага предложи да се приберем и да я нахраним. Дадохме и да яде, но тя продължи.  "Мамо, защо котката мяука постоянно? " И аз му обяснявам, че живее навън, няма дом и може би заради това прави така. Той веднага измисли. "Мамо, аз ще си взема инструментите и ще й ремонтирам дом, и вече ще има." Много е жалостив.  


малко снимки:
http://vivian91.snimka.bg/children/2g9m.5151139.38978466

Великден 2019

И тази година около Великден бяхме болни, макар и значително по-добре точно на празника. Влади почива с един ден повече и бяхме много щастливи.  Времето беше супер и имахме възможност за разходки. Качвахме се на Хижата два пъти. Алекс много обича да ходим там.
Яйцата винаги в събота ги боядисваме. Аз станах по-рано, сварих ги и ги зачаках да се събудят. Имах само едно спукано яйце, но си мисля, че то е било спукано още в началото и не съм го видяла.
Алекс беше много ентусиазиран още със ставането. Запретна ръкави и боядиса първото яйце в червено. После направихме кръстче на челото. Миналата година точно този момент го отказа от по-нататъшното боядисване, но тази година, нали е батко, беше смел и издържа до края. След като боядисахме яйцата тръгнахме на разходка до София. Докато двамата с Влади бяха на "Луна парк" ,както Алекс обича да го нарича, аз накупих разни неща за пролетта. После се отбихме до Джъмбо да "разгледа " какво има. Тръгнахме си с една голяма чанта от там и се прибрахме.
На сутринта на Великден отново станах преди всички. Брат ми донесе домашно правени козунаци от майка ми, разни украси и сладкории за Алекс. Преди да стане му подготвих изненада. Украсих му масичката, наредих всичко. И подаръци имаше - книжки и радиостанции. Той се събуди и бързо се сети, че е Великден. Казах му, че имам изненада и той се изстреля в другата стая. Зарадва се, видя си подаръците. Не разбрах кой беше с бореца. Не съм аз. Първо Влади счупи доста яйца, после Алекс му взе яйцето и така и не разбрах какво стана. Голямо чукане падна.
Отидохме на църква. Алекс се страхува от попове, но влезе в църквата, дори си държа свещичката. Разпита кое какво е и излязохме. Разходихме се и тръгнахме към село. Там ни чакаха свекървите, сестрата на Влади, зет му и племенницата. Видяхме и нахранихме животните, обиколихме стаите. Всичко беше супер, докато Влади не му прещипа пръстчето на багажника на мотора (истински ).  Тогава настана малко паника, защото много се изплаших и вече си представях, че му отиде пръста. Видимо нищо му нямаше, но много се стресна и той, и много трудно се успокои. Дълго плака след това. Реших да го сложа да спи, макар че беше стресиран и едва го успокоих. Дремна малко и като се събуди почти беше забравил. Свекървата го заведе на една полянка и поиграха с някакви деца. Преди да си тръгнем намери един маркуч и започна да полива. Голяма страст са му тия маркучи, а щом има и вода вече щастието е пълно. Едва го измъкнахме да си тръгнем. Свекървата ни увещава лятото, че ще го гледа там, но не мисля, че ще стане.
Вечерта пък отидохме при майка ми и брат ми.
На следващия ден отново разходки и почивката свърши. И агнешко ядохме и на козунаци станахме. Алекс само опита козунак и не пожела да яде. Много е щур този човек.

АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 10 МЕСЕЦА 




От една година любимата песен на Алекс е Rockstar - Post Malone. Не знам колко милиона пъти е слушана, но ако човечецът можеше да ни проследи IP адреса щеше да ни даде някакъв процент от печалбите си или да ни остави наследство.  Това му е най-големият фен. Добре, че поне не гледа оригиналния клип, защото е ужасен. Иначе сигурно няма кавър, ремикс и т.н. на тази песен, която да не сме слушали. Покрай нея има и още няколко негови, които харесва и знае.
Преди имаше една стойка с микрофон, която се счупи и известно време беше без. Влади му купи нова и сега със ставането се лепва за нея. Розова е, но има ли значение щом има любов. Само ми нарежда коя песен да пусна и започва да изнася концерти. Нарежда животните и нас за публика. Гледа певеца, че си е подпрял крака на едно столче и потропва с него, и Алекс го имитира. Свири на китара и пее. Вживява се много. Имитира всеки жест и поглед, всяко движение. Уникален актьор е.
Чудя се кога ли ще му омръзне, но засега няма такива изгледи.

Открихме сезона на пясъка и пак се рови до уши в него. Има ли пясък и вода е рай. Обича да си играе така. Пуснаха и фонтаните в парка, но без музика, защото са счупени. Чака с нетърпение да ги поправят и да видим дали помни как танцуваше миналата година.
Хем дебне за някое дете да има покрай него, хем ако има се заиграва сам. Често ни търси с поглед и следи дали го гледаме. Ако дете го закача идва и се оплаква.

Четем Пепеляшка, много му е интересна и по няколко пъти на ден я разглеждаме. Покрай музикалните си изяви позабрави игрите на полицаи и престъпници.

Напоследък пак започна да издивява и да крещи с пълно гърло. Посяга да ни бие и ако се отдръпна или го превърна в игра той се ядосва още повече. Директно ми заявява, че ще ме бие.  Ако му се скараме за нещо веднага посяга и казва, че сме лоши щом му казваме така. Ние го питаме дали някога сме го удряли, че той го прави и той най-нагло казва да, еди кога си. Направо ще ни затворят някъде заради него.   И като почне - ти ми говориш лоши неща, глупости. Щом нещо не му изнася...Големи пазарлъци са за всичко. Най-вече за яденето.
Пак започна да се опъва. Яде като врабче, с хиляди молби.  Големи претенции са за всичко и само върти глава. Да не говорим, че попара може да яде три пъти на ден, но не може само на попара. Онзи ден рева за ягоди и череши..ами опита малко и това беше. От динята отхапе, изпие сока и я изплюе. Ябълката понякога я яде, друг път само отхапва и изплюва. Ако нещо не е на супа или манджа няма и да го опита. Суха храна не яде. Това да яде кебапчета, кюфтета, салами е абсурд. Не, че искам да яде такива неща, но започвам да се притеснявам с хилядите му претенции. Храната трябва да е на много малки парченца иначе не иска. Дъвче едно месо и накрая ми казва, че това месо не трябва да го яде и го изплю. Освен попара може да хапне пилешка каша, филии с яйца и сирене, кашкавал, хляб, пица, пържени картофи, ако е на кеф. Ако няма нещо за пиене, няма и да яде. Преди обичаше варени яйца, сега яде само белтъка от тях. Не иска да опитва нови неща, все едно го е страх, че ще му стане нещо. Свекърва ми казва, че и нейните деца са били такива, пък станали хора. Е, да, ама кога ще стане това?!
Много е труден с това ядене. Ако не прояде, ще побелея скоро.
Все по-често ме гони, когато си играе с Влади. Щастлив е, когато излизат двамата. Ако разбере, че ще излязат без мен ми казва "добре мамо, ти си остани тук, готви, чисти ....". Изобщоо, добре ще си живеят без мен. 
Спи си в леглото, само понякога си взима възглавницата, изправя се в леглото и заявява, че иска при нас. Но като го видим колко е сладък, гушнал възглавницата, и няма как да му откажем.
Има вечери, в които спи много неспокойно. Голямо мятане и сърдене е. Ние не може да спим от него, особено ако е решил да спи при нас. Какво е това чудо, не знам. Зъб ли го мъчи, топло ли му е?! От скоро спи с Тини и Мини. Те са му другарчетата в леглото.

Няма и месец, от както бяхме болни, ни повтори, Влади го потрети. Той пак на антибиотик, аз пак ангина и антибиотик , а Алекс с кашлица. 4пъти ходихме на лекар. Слушаха го, на ехограф го гледаха и казваха, че категорично, не е пневмония. Много кашляше. Никога не е кашлял така. Инхалации с вентолин и пулмикорд правихме, сиропи, капки. Тъкмо му мина кашлицата, викам си оправи се това дете и хоп от вчера е с течащ нос. Иде ми да се гръмна вече. 

Започнала съм да обмислям рождения му ден. Още не знаем къде ще празнуваме. Знам само, че ще е с деца.



Малко снимки:
http://media.snimka.bg/s1/6382/039009047.jpg

Цитат на: always_and_forever в 24.05.2019 18:15

Напоследък пак започна да издивява и да крещи с пълно гърло. Посяга да ни бие и ако се отдръпна или го превърна в игра той се ядосва още повече. Директно ми заявява, че ще ме бие.  Ако му се скараме за нещо веднага посяга и казва, че сме лоши щом му казваме така. Ние го питаме дали някога сме го удряли, че той го прави и той най-нагло казва да, еди кога си. Направо ще ни затворят някъде заради него.   И като почне - ти ми говориш лоши неща, глупости. Щом нещо не му изнася...Големи пазарлъци са за всичко. Най-вече за яденето.

Така, така... напълно нормално се развива детето И това е само началото, стискай зъби за останалото.

  Ден на детето
01.06.2019г



Имахме някакви идеи къде може да отидем за празника на детето, но се подведохме по лошите прогнози за времето и си останахме, за което съжалявам. Подготвях Алекс, че ще има празник на детето, ще бъде весело и интересно, а то нямаше никакви организация на площада. Поне да бяха го направили като миналата година. Алекс не усети кой знае каква разлика. За него всеки ден си е празник, но щеше да е хубаво, ако бяха измислили някакви забавления за децата, точно на този ден, както беше миналата година.
Когато се събудихме той се сети, че му е празник. Много обича да има поводи да празнува и да получава подаръци. 
Закусихме и преди да излезем му подарихме подаръците - пожарникарски комплект и градинарска количка. Много щастлив и доволен беше и задължително натоварихме пожарникарския комплект в колата с нас преди да излезем.
Отидохме на площада, видяхме, че няма нищо случващо се. Беше пълно с деца, носещи балони. Алекс не се и сети да иска балон. Срещнахме се случайно с кръстниците и децата поиграха малко заедно. После се разделихме и Алекс се заигра на една полянка, рови се в пръст и прави дупки.
После искаше да се вози на един мотор, но така и никой не дойде да го пусне и си тръгнахме.
От 28-ми до 2-ри юни има детски панаир в града. Две-три люлки, блъскащи колички, понички. Като видяхме, че не са предвидени някакви забавления за децата направо на панаира искаше да отидем. Ходихме там два дни преди това. Тогава се вози на едни камиони и на блъскащите колички с баща си, и понеже бяхме само ние и кръстниците, на него му беше много забавно. Ако беше лудница нямаше да го пусна да му се раздранчи главата. На самия ден не пожела да се вози на нищо. Докато аз чаках 15 мин на опашка за понички, те са ходили да стрелят с някакви пушки и са спечелили тромбон. Много доволен беше. Установи, че обича понички и ги излапа всичките. Видя едно дете, че носи захарно петле и за такова се редихме.
Игра на една площадка малко, въргаля се по тревата и благополучно се прибрахме да спи. Понеже освен ден на детето е и ден на Враца, явно цялата организация беше насочена към това. Подготвяхме го, че вечерта ще ходим да гледаме зарята и той беше щастлив, защото я чакаше отдавна. Преди това минахме през майка ми да му подари подаръка - нов куфар с инструменти.  Поигра си малко там и тръгнахме към площада. Беше лудница, както се и очакваше. Срещнахме случайно познати и останахме с тях. Алекс накрая се спече и започна да пита зарята страшна ли е. Обясняваме му, че не е, много е хубава, а и той колко пъти е имитирал в нас, че е войник, който изстрелва зарята. Гледахме я половината и си тръгнахме, защото се размрънка, че иска да си ходим. През цялото време беше с ръце на ушите. Докато стигнахме до колата вече беше свършила. Бързо се добрахме до колата и излязохме благополучно от навалицата. Когато се прибрахме каза, че не иска повече да ходим на заря. На другия ден, явно вече успокоен, каза че искал да си тръгнем, защото бил жаден. 


Снимки:

http://vivian91.snimka.bg/children/1-06.5154543.39042423

Леле, тоз тромбон колкото него голям, хаха и розов Колко време издържа да ти пълни ушите?

Свекърва, Ай сЯ, розАв! И микрофоните са му розови, пък си ги харесва. Ние нямаме проблеми с цветовете розов/син.  И кукла Маша си има. 
Да ти кажа, свири 1-2-3 дни и после го забрави при баба си. 

  Детски празник "Усмивка" 
08.06.2019г

За трета поредна година, седмица след деня на детето, организират Детски празник "Усмивка". Предишните две години не сме водили Алекс, защото ми се виждаше малък. Влади беше на работа, затова извиках майка ми с нас. 
Пред общината имаше разпънати шатри с различни дейности и занимания. И сега за някои от нещата беше малък, но обиколихме да разгледаме. Беше много топло, макар да отидохме преди обяд, но всичко беше изложено на слънце и едва се дишаше. В началото дори не ми се видя въобще въодушевен от обстановката. Имаше много деца, бутаница, жега.
Снима се с Мики и Мини маус. Както и с една от Нинджите. С нея се беше спекъл, защото го гушна, но с Мики и Мини позираше много смешно и доста се посмяхме. 
Имаше големи платна, на които можеше да се рисува с маркери или бои с големи четки. Той естествено избра четките, маца, цапа. Имаше и къщичка, в която можеше да влезеш да играеш. Той се нареди, обиколи оттук-оттам и като видя, че няма място, се отказва. Реди голям пъзел -  килимче. Имаше още грънчарско ателие, рисуване на лица. Алекс не пожела да го рисуват. Правене на прически, декупаж. Имало е и детски куклен театър, но го пропуснахме, защото ходихме да ядем пица. Най-голямата атракция за него беше пожарната кола.    Заради нея го заведох. Изчака почти търпеливо реда си на опашката. Истински пожарникар го качи. Слага си каска, говори на радиостанцията, въртя волана. После се редихме и да се качи отзад. Много интересно му беше. Обиколихме я цялата, разгледа всеки маркуч и всяко копче. Разпитва кое за какво е. Снимахме се от всички страни, само дето под нея не застана. Имаше и сметосъбирачка. И на нея се качи и я подкара. Добре, че беше чисто нова, че нямаше да го кача иначе.  Нали на момченцата им е любима.  Добре, че беше пожарната кола, за да му повдигне настроението. Явно не му допадат тези масови събития с много, много хора.
Накрая разбрах, че ще има машина със сапунени балончета, а то какво излезе. Някакви огромна пяна, която пръска децата. Повечето бяха по бельо и голи. Голяма игра падна. Алекс даже не пожела да го събуя бос. Пипна пяната и се отказа. Накрая пожарникарят ги изкъпа с маркуча и всички бяха доволни.
Имаше и томбола. Раздаваха топки, но не успяхме да спечелим.
От обиколката на ателиетата си спечелихме само сладолед. Това му беше първата сладолед за сезона и беше щастлив. 



Снимки:
http://www.snimka.bg/?profile,uploadinfo;aid=5154614;page=1;#paging

За снимките се искат потребител и парола

А сега?
http://vivian91.snimka.bg/children/usmivka.5154614.39043714

Наред е!
Искам и аз на пожарната и на чистачката, голям кеф . Обаче каските им навремето бяха лъскави метални, тези много обикновени
Колко е щастлив Алекс

Тези каски по-скоро заради децата ги бяха оставили. Да ги слагат и да се радват. Имаше и от другите, но бяха тежки. 

Хахаха, тромбонът е страхотна играчка като за в баба! Няма нужда от такива неща вкъщи

Много интересен празник е било! Като поотрасне ще му е интересно да се включва и в други занимания. След 3 вече си търсят тяхната среда и компания. Много рязка граница се получава във възрастта.
В градината на Мария на два пъти имаше среща с пожарникари. Каските им бяха на визия като на строителни работници

  АЛЕКС НА 2 ГОДИНКИ И 11 МЕСЕЦА  



Открихме летния сезон и вече си пълним басейна на терасата. Може с часове да си кисне в него. Даваме му играчки и само доливам топла вода. Разбира се, излизането от него не е лесно, но успяваме да го убедим някак. 
На детския празник, на който го водихме, яде за първи път тази година сладолед и следващите няколко дни не пропускаше. Даже понякога и по два искаше. Много му харесва.

Стига да има вода, пръст и пясък може да се занимава с часове. Обича да си рови и да се цапа. Е, ако е с някаква храна ще стане голям проблем, но с изброените може. 
Водихме го на язовира с приятели. Много се забавляваха децата. Хвърляха въдици, играха си с кофички и ровиха с ръце. Отидохме по залез и времето беше много приятно. Даже малко заваля, но не ни изгони.

Голямо нашествие от комари има тази година. Пръскаме се и се мажем, но пак хапят. Алекс прави и някаква реакция от ухапванията. Става на големи червени петна и когато започнат да завехват се пълнят с течност. Много неприятно да са навсякъде. Не знам дали пръскат, но ефект няма.

Вкъщи продължава главно да пее и танцува. Прави си сцена, публика, пее, танцува, вживява се, все едно е на истински концерт. Сформира цял бенд покрай него, прави си закрита сцена от одеала и чаршафи. То не са микрофони, 100 барабана, китари, столчета.  Загражда се от всякъде и е на сцената. Има едни лампички, които са му прожекторите.
Пее на караоке микрофона. Има си и нова любима песен - Мария се казва. 
Заринати сме с играчки, но не играе почти с нищо. Не дава да ги прибирам, защото " всички са му любими и ще играе с всички". Ще го дебна, когато спи и ще разчистя малко.
Купих му нов пластелин и първите дни правеше кебапчета, кюфтета и пържоли с него. Много е занимателно. 

Навън се движим главно с колелото. Сеща се и с мотора да обикаляме парка. Фонтаните вече работят и сцената е негова. 

Голям инат е, много обича да се налага и да казва той как трябва да се случат нещата. Има си ги истериите от време на време. Има и актьорски заложби. Опитва се да ни пошляпва и това много ни изнервя. Компетентен е по всички въпроси. Не можем една приказка да си кажем в негово присъствие и той да не вземе отношение. Ако не искаме да му кажем той настоява да знае. Не може така да има скрито покрито.

Обича да си поспива, не обича да яде много, много. Голям зор вечер да се къпе и като влезе после е война, докато излезе. Обещава, че няма да има проблем, но става страшно. Вече го къпем прав на килимче. Ваната не сме я прибрали окончателно, но скоро не сме я използвали. Като хване малкия душ няма пускане. Прави се на пожарникар, чисти банята.

Последния му кътник е пробил, но трябва да го хвана на тясно да проверя дали вече изцяло се е показал.
Все така злояд си е. В сезона на толкова плодове нищо не иска. Един фреш от диня признава. Другото ги ближе все едно кой знае какво му давам. 

Ходи му се на море на човека. Един ден мрънка, че иска да тръгваме. Да сме запазвали вече. 

Събужда се един следобяд и какво се присеща.
Като бил бебе някой сипвал с едно розово кранче в пъпчето ми мляко и той ядял. Хаха 
Ей мислих, мислех и не мога да измисля какво е това розова кранче. 
След известно време се качва на един стол и ще ми помага да правим палачинки. В този момент ми казва " мамооо, ето го розовото кранче, за което ти говорех". Сочи ми една розова цедка, закачена отстрани. Ех, колко мило ми стана.  Не знам как точно това е измислил. ...

...................................
Пътуваме си в колата, той по тениска, защото тъкмо започва да става топло и изведнъж се провиква отзад " татеее, виж, виж, вече започвам да ставам мъж! Аз само като чух се залях от смях.  Питаме го "Защо, какво стана?" 
"Ами вижте, започвам да имам косми на ръцете!"
А те едни мъхчета сладки, ама мъж ставал. 

............................
Слуша любима песен на Post Malone  до втръсване.
Питаме го " Ти кого обичаш повече Post Malone или тати?
Post Malone!    Защо? Е тате, ти не разбираш ! Така става понякога. 


http://vivian91.snimka.bg/children/2g11m.5155031.39052687

Честит 3-ти рожден ден, наше слънчево момченце!  
От цялото си сърце ти пожелаваме да растеж здрав и силен! Да бъдеш безкрайно щастлив, винаги толкова очарователен и дано усмивката да грее вечно на лицето ти!  
Бъди борбен, не се спирай пред нищо, мечтай по детски и сбъдвай всяка своя мечта!  
Бъди певец, бъди музикант, футболист, боксьор или пожарникар... бъди всичко, което пожелаеш да бъдеш! Бъди всичко, което само едно 3-годишно момченце иска да бъде! Няма нищо по-хубаво от щастливо детство!  
Имай весело и щуро детство с много игри и забавления, верни приятели и много, много незабравими спомени от най-хубавите години! Радвай се на безгрижието, лудувай на воля и не забравяй, че МАМА и ТАТИ ще бъдат винаги до теб!  
Дано очите ти винаги да светят от щастие и любов! Бъди добър човек!  
Благодарим ти за всеки миг на щастие и за всяка усмивка, с който ни даряваш !  
Благодарим ти, че ни учиш да бъдем по-добри и търпеливи! Ти си светлина в живота ни. Караш ни да се усмихваме, дори когато ни се плаче!  

Сякаш беше вчера, когато те гушнах до сърцето си, мое мъничко Щастие, а днес вече си едно очарователно 3-годишно момченце!   Днес вече си малко, осъзнато човече с характер, което отстоява позицията си, клати заплашително с пръст и се заканва, гледайки "лошо". Израстваш пред очите ни и все така не мога да спра да те гледам с възхищение и любов! Гордея се с теб, Прекрасен мой! Ти правиш живота ни цветен, вълнуващ и пълен с още повече Любов!  
Честит да си, Алекс!  
МАМА и ТАТИ  те обичат с цялото си сърце!