13.01.2017 15:42
Много обича да го водя в банята. Гледа се в огледалото, иска да пускам водата и се върти и оглежда като пумпал. В кухнята е същата работа. Баща му му позволява да пипа всичкоо. Знам, че така изучава света, но явно аз ще съм лошото ченге, защото мисля, че трябва да има някаква граница. И без това иска да си слага всичко в устата, не е необходимо да му се дава всичко, което пожелае. Пфф не искам да съм лошата...Ама вече счупиха една чаша и едно любимо магнитче от хладилника. 
Не му разрешаваме да гледа телевизия, но ако телевизорът е пуснат той е като хипнотизиран от него. Не чува и не вижда нищо друго. Аз и заради това си пускам радио на тв през деня, там няма картина и поне не е съвсем тихо.
Вече не плаче от свекървата или от хора, които е виждал по-рядко. Племенницата идваше на гости тези дни и той много й се радваше. Изобщо харесва му и други хора да се занимават с него. Друг е въпросът, че на мен не ми допада други хора или по-точно малки деца така да му се лигавят. Никак не са премерени, врат се в лицето му, целуват го....направо откачам.
Когато ходим на гости на нашите също много се радва.
За съжаление почти никъде не излизаме в това време. Първо, че беше болен той, после аз, сега и навън е адски студено. Изкарвам го за малко на терасата да подиша и това е. Освен всичко и не ми е удобно, защото живеем в краен квартал и всичко ми е далече. Мъчно ми е, че сме така затворени. Виждам, че и на него сигурно му е скучно, но няма как. Аз и за това искам да идва бързо пролетта и да започнем разходките.
Още се кърмим, като вечер понякога дохранвам, защото на господина не му стига. Май нуждите му се увеличиха. На консултация сме другата седмица и ще видим какво се случва, макар че заради това, че беше болен, не очаквам чудеса.
ЗАХРАНВАНЕТО
И нещо ново – от една седмица се захранваме. Започнахме на 5 януари, Алекс беше на 5 месеца и 26 дни. Първо 5 дни яде картофче, сега опитва тиква. Най-много 10 лъжички е изяждал, но засега искам просто да опитва, а не да заместваме хранене. На мен хич не ми се бързаше, ама все някой ми вика айде, та айде. Според мен картофчето май му хареса повече, но си мисля, че защото стана по-гладна консистенция. Слагам и кърма в пюрето. Продължаваме бавно, но славно. Казах си само, че те първа шоуто започва.![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Много ми е сладък като го сложа в столчето за хранене. Още е толкова мъничък в него.
През нощта се буди много често – през 1-2 часа да яде или просто да се поносим. Веднага щом го вдигна на ръце, заспива. Много неспокойно спи, върти се. От известно време сме като сомнамбули с Влади. Гушкаме си се тримата на спалнята, но мисля като вземем обиколници да го пробваме в неговото легло. Представям си какво прескачане ще бъде от моя страна и не знам дали си заслужава на този етап, но ще видим.
Продължава да заспива много късно – към 12ч и след това. Иначе си спи до към 11ч. През деня спи по два пъти.
И преди живота ни беше прекрасен. Бяхме много щастливи, влюбени и отдадени един на друг! Като плод на нашата огромна любов се появи това малко човече и осмисли всеки наш ден. Направи ни по-отговорни и още по-отдадени. Той придаде завършеност на връзката ни. Той е нашето мъничко чудо, което ни показа какво е да обичаш някой повече от себе си! Нашето сърчице, което вече живее извън нас...


Не му разрешаваме да гледа телевизия, но ако телевизорът е пуснат той е като хипнотизиран от него. Не чува и не вижда нищо друго. Аз и заради това си пускам радио на тв през деня, там няма картина и поне не е съвсем тихо.
Вече не плаче от свекървата или от хора, които е виждал по-рядко. Племенницата идваше на гости тези дни и той много й се радваше. Изобщо харесва му и други хора да се занимават с него. Друг е въпросът, че на мен не ми допада други хора или по-точно малки деца така да му се лигавят. Никак не са премерени, врат се в лицето му, целуват го....направо откачам.
Когато ходим на гости на нашите също много се радва. За съжаление почти никъде не излизаме в това време. Първо, че беше болен той, после аз, сега и навън е адски студено. Изкарвам го за малко на терасата да подиша и това е. Освен всичко и не ми е удобно, защото живеем в краен квартал и всичко ми е далече. Мъчно ми е, че сме така затворени. Виждам, че и на него сигурно му е скучно, но няма как. Аз и за това искам да идва бързо пролетта и да започнем разходките.

Още се кърмим, като вечер понякога дохранвам, защото на господина не му стига. Май нуждите му се увеличиха. На консултация сме другата седмица и ще видим какво се случва, макар че заради това, че беше болен, не очаквам чудеса.
ЗАХРАНВАНЕТО
И нещо ново – от една седмица се захранваме. Започнахме на 5 януари, Алекс беше на 5 месеца и 26 дни. Първо 5 дни яде картофче, сега опитва тиква. Най-много 10 лъжички е изяждал, но засега искам просто да опитва, а не да заместваме хранене. На мен хич не ми се бързаше, ама все някой ми вика айде, та айде. Според мен картофчето май му хареса повече, но си мисля, че защото стана по-гладна консистенция. Слагам и кърма в пюрето. Продължаваме бавно, но славно. Казах си само, че те първа шоуто започва.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Много ми е сладък като го сложа в столчето за хранене. Още е толкова мъничък в него.

През нощта се буди много често – през 1-2 часа да яде или просто да се поносим. Веднага щом го вдигна на ръце, заспива. Много неспокойно спи, върти се. От известно време сме като сомнамбули с Влади. Гушкаме си се тримата на спалнята, но мисля като вземем обиколници да го пробваме в неговото легло. Представям си какво прескачане ще бъде от моя страна и не знам дали си заслужава на този етап, но ще видим.
Продължава да заспива много късно – към 12ч и след това. Иначе си спи до към 11ч. През деня спи по два пъти.
И преди живота ни беше прекрасен. Бяхме много щастливи, влюбени и отдадени един на друг! Като плод на нашата огромна любов се появи това малко човече и осмисли всеки наш ден. Направи ни по-отговорни и още по-отдадени. Той придаде завършеност на връзката ни. Той е нашето мъничко чудо, което ни показа какво е да обичаш някой повече от себе си! Нашето сърчице, което вече живее извън нас...


























) Ако искаш бързо развиващо в двигателните умения дете трябва да е на пода. Мятай един йорган и да се въргаля. За нула време ще пропълзи а ти доволно ще си вирнеш краката и ще ти е спокойно и няма да се занимаваш с мрънкащо дете искащо внимание, понеже ще има цял апартамент да изследва. Децата не се разболяват от студено а от вируси и бактерии... избий си го това от главата.За удрянето в играчките... как въообще ти хрумва че го боли 
Плюли сме си в устата ние с тебе

Ние сме си екстра. Ще купим килимче и ще го слагам на земята. То иначе не виждам как.


